Решение по дело №719/2020 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………/……………., гр. Варна

 

В ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА - ІV касационен състав, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИЯ ГАНЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

                                                                                    РОМЕО СИМЕОНОВ

при секретаря Светлана Стоянова и с участието на прокурор от Варненска окръжна прокуратура , като разгледа докладваното от Председателя касационно административнонаказателно дело №719 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.

            Образувано е по касационна жалба от Л.Т.Г. с ЕГН ********** *** срещу Решение № 235/10.02.2020 г. по анд. № 4680/2019 г. по описа на Варненския районен съд /ВРС/ , с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ №6346 / 09.09.2019г. на началник отдел „Контрол по РПМ“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура”-София, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер  на 1000 лева   на основание чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата /ЗП/.

Заявеното касационно основание за обжалване е по чл. 348, ал.1 , т. 1 от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН- допуснато нарушение на закона . Твърди се различна правна квалификация на деянието , съответно приложимост на чл. 177 , ал. 3 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/.

Отправеното искане към съда е за отмяна на обжалваното съдебно решение .

Ответникът по касационната жалба – Агенция „Пътна инфраструктура“  депозира писмен отговор за неоснователност на жалбата . В съдебно заседание проц. представител на ответника  поддържа тезата за правилността на обжалвания съдебен акт .

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за  неоснователност на подадената касационна жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимирано лице – страна във въззивното производство и е подадена при спазване на разписаните процесуални срокове по упражняване правото на жалба, а разгледана по същество тя е неоснователна.

          С обжалваното съдебно решение Районен съд–Варна е потвърдил НП №6346 / 09.09.2019г. на началника на отдел „Контрол по РПМ“ при дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ на агенция „Пътна инфраструктура”-София, с което на  Л.Т.Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер  на 1000 лева   на основание чл.53 ал.1, т.2 от Закона за пътищата.

           От фактическа страна районният съд е приел, че на   08.08.2019 г., в 09.05 ч. на път А2, км 423 на 3 км след разклона за гр. Аксаково в посока гр. Добрич - гр. Варна, Л.Т.Г. е управлявал съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси марка Мерцедес, модел Акторс с per. № /// и полуремарке с 3 оси с peг. № В0071ЕН. В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 на МРРБ за движение на извънгабаритни и  тежки ППС. При измерено разстояние между осите 1.32 м., измерената сума от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27.700 т. при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б" от Наредбата. Водачът е управлявал процесното ППС без издадено разрешение от АПИ  за движение на извънбагаритно ППС.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че в хода на протеклото административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му във вина административно нарушение, като е управлявал  извънгабаритно ППС в обхвата на пътя без да има  изискуемото от закона разрешение. ВРС е счел неприложимост на чл.28 от ЗАНН , тъй като нарушението не се отличава от обичайните такива от същия вид . Надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. По тези причини движението на ППС по РПМ с параметри надвишаващи нормите на Наредбата се осъществява със разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, с което се разрешава движение на ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси.

           Районният съд е преценил за справедливо административнонаказателното  санкциониране на дееца към минимума , тъй като е съобразено с предписанието на чл. 12 от ЗАНН.

Касационната инстанция счита обжалваното  решение за валидно, допустимо и правилно . Изведените правни изводи кореспондират със установените юридически факти и с приложимите материалноправните разпоредби.

Несъстоятелна е тезата на касационния жалбоподател за приложимост на чл. 177, ал.3 от ЗДвП  с довод за неспазване на чл. 139, ал.1 т.2 от същия закон. Съгласно  санкционната разпоредба на чл. 177, ал.3 от ЗДвП  се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който без да спазва установения за това ред, управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

           Описаните юридически факти в АУАН и НП не съответстват на  съставомерните признаци на административно нарушение по чл. 177, ал. 3 от ЗДВП. Повдигнатото административнонаказателното обвинение на Л.  Т.Г. е за това, че на 08.08.2019 г. е управлявал  извънгабаритно ППС / с натоварване на третата ос  на полуремаркето от 27.7  при  максимално допустимо натоварване  от 24 т. / без издадено разрешение от АПИ  за дейност от специално ползване на пътищата -разрешително  или квитанция за платени пътни такси.  Тези възприети от наказващия орган фактически обстоятелства  кореспондират с изпълнителното деяние на административно нарушение по чл. 53 , ал.1 във вр. с чл. 26, ал.2 ,т. 1 б. ,„б“ от ЗП – неспазване на забрана за  дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение - движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия.

В обобщение при извършения инстанционен съдебен контрол не се установи съществуването на заявените в касационната жалба оплаквания и поради тази причина тя следва да се остави без уважение.  Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.221 и сл. от АПК, Административен съд – Варна   Р       Е        Ш         И :   ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 235/10.22.2020г. по анд. № 4680/2019 г. по описа на Варненския районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.                                                                   Председател:                                                                                                  Членове: