Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин
Пелин, 07.01.2021 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Елинпелинският
районен съд, четвърти състав, в открито заседание на седми октомври две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 262 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Р.Я.Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 19-1204-001400/ 27.05.2019 г. на Началника
на група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция, с което са му наложени административни
наказания глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3
месеца на основание чл. 178Ж, ал. 1, предл. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП.
В жалбата се сочи незаконосъобразност
и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло
отмяната му. Твърди се разминаване в описанията в АУАН и наказателното
постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят чрез
процесуалния си представител адв. П. моли за отмяна на наказателното
постановление. Сочи се, че в АУАН и наказателното постановление по различен
начин са описани мястото на нарушението и нарушените разпоредби. В
наказателното постановление не са обсъдени възраженията на жалбоподателя за
загряване на автобуса и прилошаване на пътник, както и защо чл. 28 ЗАНН трябва
да се изключи. Твърди се, че свидетелят Н. В. С. не е контролен орган и не е
компетентен да спира МПС-та.
Въззиваемата страна не изразява
становище по жалбата.
РП Елин Пелин не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като служебно провери атакуваното
наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
На 26.04.2019 г. свидетелите П.С.К. и Н.
В. С. се движили по автомагистрала Хемус в посока гр. Варна в служебен
автомобил. Свидетелят Н. В. С. изпълнявал длъжността Директор на ОДМВР София, а
свидетелят П.С.К. – водач на оперативен автомобил. В района имало голямо
задръстване, поради ремонтните дейности на тунел Витиня. Свидетелят Н. В. С.
видял, че автобус влязъл в лентата за принудително спиране. Свидетелят Н. В. С.
направил знак с ръка на водача на автобуса да спре. По късно на мястото бил
изпратен свидетеля К.Й.Й., като последният видял спрелият автобус, в които
пътували футболисти на „Локомотив София“. Свидетелят К.Й.Й. твърди, че водачът Р.Я.Д.
му казал, че има повреда на автобуса. Свидетелят П.С.К. също сочи, че водачът
казал, че автобусът бил загрял. Свидетелят В.А. М. сочи, че работи като
помощник-треньор на „Локомотив София“ и пътували за мач в гр. Ловеч. Последният
сочи, че имали техническа неизправност на автобуса и отбили в аварийна лента, а
на В.Н. му прилошало и слязъл от автобуса. Свидетелят Н. В. С. сочи, че пред
него никой не казвал, че автобусът е загрял или някой има здравословен проблем.
Срещу жалбоподателя бил съставен акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д № 859308/ 26.04.2019
г. от К.Й.Й., полицейски инспектор IV степен в сектор Пътна полиция в ОДМВР София, за това, че на 26.04.2019 г.
около 14.30 часа, в община Елин Пелин на път София-София регион-Ловеч/ Шумен- Варна управлява автобус
Мицубиши с ДКН С2046МХ, собственост на Груп Плюс ООД, по АМ Хемус посока Варна,
като на 27 км се движи в лентата за принудително спиране, с което е нарушил чл.
58, т. 3, пр. 1 ЗДвП. Актът е бил подписан от актосъставителя К.Й.Й., свидетеля
П.С.К., както и от жалбоподателя Р.Я.Д., като последният получил препис от него
според разписката и написал възражения в АУАН, които не могат да се разчетат –
„… загря…. да спра…“.
Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя
е съставено наказателно постановление № 19-1204-001400/ 27.05.2019 г. на
Началника на група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция, с което са му наложени
административни наказания глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 3 месеца на основание чл. 178Ж, ал. 1, предл. 1 ЗДвП за
нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП за това, че на 26.04.2019 г. около 14.30 часа, в
община Елин Пелин на път А-2 управлява автобус М. МС 827 П Сафир с рег. № ….,
собственост на Груп Плюс ООД, по АМ Хемус посока Варна, като на 27 км се движи
в лентата за принудително спиране, с което е извършил: на автомагистрала се
движи в лентата за принудително спиране без повреда на пътното превозно
средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното
средство.
Представена е заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи относно
компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
Фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от
гласните доказателства показанията на свидетелите К.Й.Й., П.С.К., Виктор Атанасов Михайлов и Н. Викторов С.,
възприемайки ги като логични и последователни.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 08.08.2019 г. и е обжалвано на същата
дата.
Съдът намира, че в хода на
административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Административно-наказателното производство е започнало,
протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е
съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН,
подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН.
Атакуваното наказателно постановление
е издадено от компетентен орган, спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянията е правилно определена, налице е
съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното
постановление.
Неотносими са доводите на
жалбоподателя за липса на компетентност на свидетеля Н. В. С., тъй като същият
не е актосъставител или наказващ орган.
В тежест на наказващия орган е да
докаже от обективна и субективна страна административното нарушение. Безспорно
е, че в преценката си, дали да издаде НП, този орган се основава на констатациите
в АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни
наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това не е така обаче
в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него
съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите
доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли
е санкционирано то.
При движение по автомагистрала на
водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране,
освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни
проблеми на водача или пътниците в превозното средство (чл. 58, т. 3 ЗДвП). От
посочената разпоредба е видно, че движението в лентата за принудително спиране
на автомагистрала не е забранено във всички случаи, а само когато превозното
средство е изправно и водачът или пътниците в превозното средство нямат
здравословни проблеми. Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи
в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице
изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по
автомагистрала и скоростен път (чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП).
От събраните гласни доказателства
извършеното нарушение не се установява по безспорен начин. В АУАН не е посочено
продължителността на движението на водача в лентата за принудително спиране. Видно
от АУАН, че в него при описание на нарушението не са констатирани обстоятелства
за наличието или липса на повреда на пътното превозно средство, както и на
здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство, както
изисква разпоредбата на чл. 58, т. 3 ЗДвП. Свидетелите К.Й.Й., П.С.К., В. А. М. сочат за наличието на проблем с прегряване
на автобуса, а свидетелят Н. В. С. сочи, че пред него никой не казвал, че
автобусът е загрял или някой има здравословен проблем. Свидетелят К.Й.Й. сочи,
че не извършил проверка за техническата изправност на автобуса, както и не е
отразил констатация за липса на повреда на пътното превозно средство в АУАН.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че са налице обективни причини
жалбоподателят да навлезе в аварийната пътна лента.
Горното обуславя и извод, че в случая
са били налице обстоятелства, при които законът е допускал спиране в лентата за
принудително спиране, поради което неправилно жалбоподателят е бил
санкциониран, а обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното съдът и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
19-1204-001400/ 27.05.2019 г. на Началника на група към ОДМВР София, с-р Пътна
полиция.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: