Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 30.12.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в
публично заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ Х.
при участието на секретаря Наташа Богданова,
като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 803 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно
постановление № 19-0906-000367 от 08.04.2019 г. на Началник на сектор ПП при ОД
на МВР Ловеч са наложени на И.А.Х. ***, административни наказания на осн ование
чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
правото да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и са му отнети 12
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, за нарушение на чл.174,
ал.3, предл.2-ро от ЗДвП.
Недоволен от
постановлението останал жалбоподателят, който го е обжалвал и моли да бъде
отменено изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно. В жалбата сочи,
че са му били нарушени правата, тъй като при съставянето на АУАН не му е била
дадена възможност да направи възражения. Изтъква, че действително при
проверката е отказал да бъде тестван с техническо средство, тъй като при
предишна такава проверка техническото средство е отчело грешни показатели,
поради което срещу него е било образувано наказателно производство по чл.343б,
ал.3 от НК. Сочи, че в последствие бил направен кръвен тест, който отчел
отрицателни резултати и наказателното производство било прекратено. В тази
връзка се позовава на постановление от 06.12.2013 г. на прокурор при РП Ловеч. Сочи,
че така развилите се събития от предходната проверка са повлияли на доброто му
име в населеното място където живее, рефлектирали са върху неговите чест,
достойноство и психично състояние. Твърди, че именно поради тези причини е
отказал да бъде тестван при проверката, за която е било издадено обжалваното
НП.
Сочи също така в
жалбата, че при връчването на талона за медицинско изследване, актосъставителя
не го е информирал за задължението му да се яви в ЦСМП Ловеч, където да даде
кръв, поради което несъзнателно и неумишлено е пропуснал посочения в талона
срок за изследване. Твърди, че при предишната идентична ситуация служителите на
полицията са го придружили до ЦСМП, където е дал кръвна проба, докато сега
такива действия не са били предприети от тях и това също е допринесло за това
да пропусне срока указан в талона за медицинско изследване. Изтъква, че със
заповед за прилагане на ПАМ му е било временно отнето СУМПС, което изключително
много го затруднява да изпълнява служебните си задължения и може да доведе до
уволнението му.
В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят Х. се явява лично. Заявява, че полицаят който
го е спрял е бил убеден, че е употребил наркотици и му заявил, че в населеното
място от където е имало много, които употребяват и че той е един от тях. Позовава
се на описания в жалбата случай от 2013 г. и изтъква, че полицейският служител
е бил предубеден към него. Твърди, че никой не го е предупредил, че има срок в
който трябва да даде кръвна проба.
Процесуалният
представител на жалбоподателя – адвокат С.С. *** поддържа жалбата с изложените
в нея доводи и пледира наказателното постановление да бъде отменено. Счита, че
наказателното постановление е издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения и е необосновано. Изтъква, че на жалбоподателя Х. спешно му се
наложило да дойде до гр.Ловеч, за да предаде на колегата си ключовете от
служебния автомобил, бързал е и това е причината да не успее да се яви за
даване на кръвна проба в указания в талона срок. Сочи също така, че в талона е
посочен час на връчване 14:35, но реално полицаите са му дали талона много
по-късно, в 15:00 часа. В доводите си процесуалният представител се позовава и
на описания в жалбата случай от 2013 г. и постановлението на прокурор при РП
Ловеч. Твърди, че именно страхът да не се повтори отново тази ситуация е
мотивирала жалбоподателя Х. да откаже да даде проба с техническото средство.
Счита, че наказващият орган не е отчел всичките тези обстоятелства, поради
което е издал един опорочен административен акт и моли същият да бъде отменен
изцяло.
Въззиваемата страна,
редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по
делото.
От събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите С.Н.Д., С.Л.Д., С.Н.С.
и Х.А.Х., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
На 25.03.2019 г. жалбоподателят
И.Х. управлявал лек автомобил „П.П.” с рег.№ ОВ 0641 ВА, собственост на П.П.от
гр.Ловеч. Движел се по бул.”България” в гр.Ловеч, с посока на движение гр.Троян.
Около 13.56 часа, до дом № 56 бил спрян за проверка от служители на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Ловеч – свидетелите С.Д. и С.Д.. В хода
проверката свидетелите поискали да изпробват жалбоподателя за употреба на
наркотични вещества с техническо средство „Друг Тест 5000”, с фабр.№ ARJM 0035,
но И.Х. категорично отказал да бъде изпробван. Поради това, свидетелят Д.
съставил на жалбоподателя АУАН серия Д № 984930 от 25.03.2019 г. /л.31/, като в
него посочил, че като отказал да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на наркотични вещества И.Х. нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3,
предл.2-ро от ЗДвП. Като свидетел очевидец по акта се подписал С.Д..
По така съставеният
му акт жалбоподателят не е вписал възражение. Подписал акта и получил препис от
него.
Докато свидетелят Д.
пишел акта, то свидетелят С.Д. издал на И.Х. талон за медицинско изследване №
0042021 /л.32/, който талон жалбоподателят също подписал. В талона му било
указано, че следва да се яви до 15:15 часа в ЦСМП при МБАЛ Ловеч за даване на
проба за изледване употребата на наркотични вещества. Талонът бил връчен на Х.
в 14:35 часа.
По делото липсват
данни, в дадения му от полицейския служител срок И.Х. да се е явявал в ЦСМП за
даване на тест за наркотични вещества, а и самият той не отрича, че не е ходил
в центъра.
Няма данни в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН И.Х. да е представил пред наказващия орган писмени
възражения.
Въз основа на акта за
нарушение и след като се установило, че И.Х. не е дал проба за изследване
употребата на наркотични вещества било издадено обжалваното наказателно
постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло била отразена
и в него, като в допълнение наказващият орган посочил и обстоятелството, че Х. не
е изпълнил предписанието за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Преценил, че с действията
си жалбоподателя Х. е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП
и му наложил предвидената в същата норма санкция глоба и лишаване от правото да
управлява МПС, както и му отнел 12 контролни точки.
От тази фактическа
обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима
за разглеждане.
Атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН,
съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи /л.36-37/.
След внимателна
преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че обжалваното
постановление е законосъобразно издадено, при спазване на материалния и
процесуален закон, поради което не могат да бъдат споделени възраженията на
жалбоподателя в този смисъл.
Не се установява
твърдението на жалбоподателя, че не му е била дадена възможност да впише
възражения по съставения му АУАН. Но дори и безспорно установено подобно
обстоятелство, то това не е процесуално нарушение, още по-малко пък съществено
такова. Жалбоподателят е имал възможност да представи такива по реда на чл.44,
ал.1 от ЗАНН, но не се е възползвал от това.
Разпоредбата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакцията на тази норма с ДВ, бр.77 от 2017 г., в сила
от 26.09.2017 г.) предвижда санкция за нарушител – водач на МПС, който е
отказал да бъде изпробван за алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози с техническо средство или да не е изпълнил даденото му предписание за
медицинско изследване. Алинея 4 на същия текст указва, че редът по който се
установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се определя с
наредба, каквато в случая е била действащата към момента Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози (ДВ, бр.61 от 28.07.2017 г., в сила от
29.09.2017 г.). Съгласно същата, когато водачът откаже или физическото му
състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство, то употребата
на наркотични вещества или техни аналози се установява с химико-токсилогично лабораторно
изследване.
Анализът на така
цитираните разпоредби недвусмислено сочи, че субект на нарушението по чл.174,
ал.3 от ЗДвП може да бъде само водач на МПС, който е отказал да бъде изпробван
за алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози по двата посочени в
наредбата начина, т.е. отказал е да бъде изпробван с техническо средство и не е
изпълнил предписанието за медицинско изследване. Точно затова и предвидената за
това нарушение санкция е значително по-висока, в сравнение с другите предвидени
в ЗДвП, доколкото отказа за изпробване е обвързан с предположението за употреба
на алкохол и/или наркотични вещества, което няма как да бъде установено по
предвидения в наредбата ред, тъй като и в двата случая се изисква съдействие на
дееца. Не на последно място, по този начин се цели да бъдат санкционирани и
водачи, които отказвайки и двата начина за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества, търсят да осуетят реализиране спрямо тях на
административнонаказателна или наказателна отговорност, предвидени за
управление на автомобил след употребата на алкохол или наркотични вещества. Така че водачът следва да е отказал
проверката и по двата начина, какъвто е и разглеждания случай, иначе не би се
стигнало до ангажиране на административнонаказателната му отговорност.
Съдът приема за
безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателят Х. е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, а след като
му бил издаден талон за медицинско изследване, той не е дал проба за
лабораторно изследване. Освен показанията на свидетелите Д. и Д., които съдът
кредитира като обективни и непротиворечиви, това обстоятелство се установява по
категоричен начин и от талона за медицинско изследване /л.32/, а и
жалбоподателят не оспорва тези обстоятелства, нито пък ангажира доказателства,
които да установяват противното.
С оглед на тези
съображения настоящият състав счита, че вмененото на жалбоподателя нарушение на
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е категорично установено от обективна
страна.
От субективна страна
нарушението е извършено виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят е бил наясно
със задължението си на водач на МПС, че след като бъде поканен е длъжен да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство или като
даде проба за лабораторно изследване.
В тази връзка, твърдяното
от жалбоподателя обстоятелството, че не е бил придружен от полицейските
служители до лечебното заведение, където е следвало да даде биологична проба за
лабораторно изследване и това го е заблудило, изхождайки от аналогична, случила
се преди това ситуация, категорично не може да бъде споделено. Разпоредбата на
чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. ясно сочи, че това е задължение на
контролните органи само когато преди това с тест е установено наличието на
наркотични вещества или техни аналози. Разглежданият случай не е такъв, тъй
като при проверката жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническото
средство „Друг Тест 5000”. Макар и от жалбата да не става ясно коя точно
идентична ситуация визира жалбоподателя, тъй като веднъж сочи проверка
извършена на 10.05.2019 г., т.е. след тази предмет на разглеждане в настоящето
производство, а втори път сочи ситуация случила се през 2013 година (за което е
приложил и постановление от 06.12.2013 г. на прокурор при РП Ловеч за
прекратяване на наказателно производство - л.12-13), то ако визира втората,
следва да се има предвид, че към онзи момент (2013 г.) е била действаща Наредба
№ 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (отм., бр.61 от
28.07.2017 г. на ДВ, в сила от 29.09.2017 г.). Съгласно чл.4 от същата, когато
с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда
и/или наличие на друго упойващо вещество, длъжностното лице от службата за
контрол може да придружи водача до лечебното заведение. Към онзи момент това е
била възможност, предоставена на преценката на съответния контролен орган, но
видно от обстоятелствената част на постановлението на прокурора, то тогава И.Х.
е дал проба с техническо средство. При тук разглеждания случай на жалбоподателя
ясно е било указано, както от свидетелите Д. и Д., така и в издадения му талон
за медицинско изследване, къде и в какъв срок следва да се яви за даване на
проба за лабораторно изследване. Така че, в никакъв случай не може дори да се
предполага „субективно незнание“ на задължението му, в какъвто смисъл са
наведените в жалбата и в хода на съдебните прения по делото доводи. Още
по-малко пък, като оправдание за това неизпълнение на задължението му може да
служи случай от преди 6 години и позоваването на предполагаемо обществено
мнение за личността му. Да се приемат за основателни подобни твърдения би
означавало по недопустим начин на жалбоподателя да бъде дадена „привилегията“
винаги при проверка от контролните органи и отказ от негова страна да бъде
изпробван за употребата на алкохол и/или наркотични вещества, да не носи
отговорност за последиците от действията си. В този смисъл, не може да е
основателно оправдание и твърдението му, че е имал служебен ангажимент, който
му попречил да се яви в указания срок в ЦСМП Ловеч.
По безспорен начин е
установена и самоличността на нарушителя, като в НП жалбоподателят е
идентифициран с трите си имена и ЕГН, напълно съответстващи с тези по АУАН.
Ето защо, при тези
данни, съдът намира, че по безспорен начин е доказано извършеното от
жалбоподателя И.Х. нарушение на нормата на чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП,
поради което наказателното постановление следва да се потвърди като
законосъобразно издадено.
Правилно за това
нарушение на жалбоподателя е била наложена санкция „глоба” в размер на
2 000 лева и отнето СУМПС за 24 месеца, тъй като размера им е точно
фиксиран в закона и няма възможност да е по-малък от посочения.
Правилно също така,
за това нарушение наказващият орган е отнел 12 контролни точки на основание
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за определяне на първоначалния
максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за
отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за
които се отнемат, тъй като в разпоредбата на чл.6, ал.1, т.3 от Наредбата е
предвидено, че за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на водача се отнемат 12
контролни точки. Обстоятелството, че не е изписано цялото наименование на
наредбата не е процесуално нарушение, още по-малко пък е основание за отмяна на
наказателното постановление, тъй като отнемането на контролни точки не е
административно наказание по смисъла на ЗАНН, а е отчетна система на КАТ. Освен
това, отнемането на контролни точки винаги следва налагането на съответна
санкция по ЗДвП, то не може да се налага самостоятелно и при безспорна
установеност на извършеното нарушение по ЗДвП, отнемането на контролни точки е
кумулативна даденост, какъвто е и настоящият случай.
Поради тези
съображения съдът намира, че обжалваното НП № 19-0906-000367 от 08.04.2019 г.
на Началник на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч е законосъобразно издадено, поради
което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0906-000367 от 08.04.2019 г. на Началник на сектор ПП при ОД
на МВР Ловеч,
с което са наложени на И.А.Х. ***, ЕГН : **********, административни наказания
на основание чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от правото да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и са му отнети
12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, за нарушение на
чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :