Решение по дело №780/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Б. И“ ЕООД, представлявано от управителя И. М. Л., против решение № 281/4.03.2025 г. по НАХД № 2017/2024 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № СК-829/16.02.2024 г., издадено от заместник-кмета на община Варна и дружеството е осъдено да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, се иска отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на делото за отмяна на обжалваното НП, както и присъждане на сторените по делото разноски. В депозирана от упълномощения адвокат П. Х. молба с.д. 7364/2.05.2025 г. се изразява становище, съобразно което касационната жалба се поддържа изцяло, като се отправя искане за нейното уважаване и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Заместник-кмета на Община Варна, в депозирана чрез упълномощения юрисконсулт Ст. Н. молба с.д. 7422/5.05.2025 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и заявява, че поддържа подаденото възражение срещу нея.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното НП, на основание чл.31, ал.1 и чл.23, т.1 от Наредбата за обществения ред на територията на община Варна /НОР/ е наложена на „Б. И“ ЕООД имуществена санкция в размер на 1000 лв. за следното нарушение : затова, че на 29.11.2023 г. около 10.30 ч. в УПИ ХХХІІ-162,163 , кв.21 по плана на СО „Сотира“ гр. Варна , във функциите си на строител на находящия се в имота строеж „Два броя еднофамилни жилищни сгради“, „Б.И“ ЕООД извършва строително-монтажни работи без да е оградило строителната площадка с плътна и поддържана в добър естетичен вид временна ограда – изпълнената на място ограда не е съгласно изискванията на одобрения инвестиционен проект част „План за безопасност и здраве“.

За да потвърди обжалваното пред него НП, районният съд е приел за установени фактите, че към момента на извършената от контролните органи проверка е нямало ограда в по-голямата част на имота, съответно отхвърлил е отправеното от наказаното лице възражение за наличието на непреодолима сила – събаряне на оградата в резултат на влошена метеорологична обстановка.

Решението е постановено при липсата на заявените касационни основания по чл. 348, ал.1,т.1 и т.2 от Наказателно-процесуалния кодекс.

Фактите по делото са правилно установени от въззивния съд при липсата на наведените от касатора процесуални нарушения – в случая няма възражение за непълнота на доказателствата, а и обективно такава не съществува (в хода на въззивното производство няма неуважени доказателствени искания на наказаното лице), като от друга страна приетите за установени факти са изцяло обосновани със събраните от ВРС доказателства.

Във връзка с последното, направената от районния съд фактическа констатация за липсата на ограда в по-голямата част на процесния строителен обект е изцяло в съответствие със събраните гласни доказателства – показанията на разпитаните свидетели Д., Х. и М.. Твърдения за обратното не са отправяни от наказаното лице в производство пред ВРС , дори напротив – с позоваването на непреодолима сила, фактически е направено признание за липсата на ограда (според изложените твърдения същата била съборена в резултат на разразилата се буря ).

Релевираното с касационната жалба основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила при преценката на събраните по делото доказателства и обсъждането в тази връзка на изложените от страните доводи по материалната законосъобразност на обжалваното НП , е обосновано от касатора със същият и единствен аргумент за наличието на непреодолима сила. Доказателствената тежест за установяването пред въззивния съд на този благоприятен за наказаното лице юр. факт е била за самото него. Дължимата в тази насока процесуална доказателствена дейност е извършена от ВРС в пълно съответствие с приложимите процесуални правила за разкриване на обективната истина – чрез събирането като писмени доказателства на съответните заповеди за обявяване на бедствено положение и на метеорологични справки, фактите по възражението за наличието на непреодолима сила са установени по несъмнен и категоричен начин. В пълно съответствие с регламентирания в разпоредбата на чл.84 от ЗАНН вр. с чл.13 от НПК принцип за разкриване на обективната истина, ВРС е извършил съвкупна преценка на така събраните гласни и писмени доказателства, въз основа на които е направил обоснован извод за липсата на връзка между състоянието на процесната ограда и обстоятелствената по обявеното бедствено положение – без факти и доказателства за съществуването на такава връзка, каквато наказаното лице не установява, самият факт за наличието на бедственото положение не е бил достатъчен за доказаност на така повдигнатото от наказаното лице възражение.

Неоснователно е и възражението на касатора за допуснато от ВРС съществено процесуално нарушение при проведената доказателствена дейност във връзка със законосъобразността на съставеният АУАН. Възражението на касатора за отсъствието на правна възможност за служебно събиране от съда на доказателства е в драстично противоречие с характера на въззивния процес и приложимото в тази връзка правило на чл.84 от ЗАНН вр. с чл. 107, ал.2 от НПК, според която разпоредба съдът събира доказателствата според направените от страните искания, а по свой почин – когато това се налага за разкриване на обективната истина. С оглед последното, няма каквото и да било процесуално нарушение при служебно извършеното събиране на заповедите за компетентността на актосъставителя, респективно правилен е направеният въз основа на тези доказателства правен извод за валидност на съставеният АУАН.

Правилни според касационния съд са и всички правни изводи на ВРС относно приетата от него процесуална законосъобразност на АУАН и НП – в това отношение изцяло се споделят изложените от въззивния съд мотиви за съответствие на АУАН с изискванията на чл.42 от ЗАНН и на НП с изискванията на чл.57 от ЗАНН ( включително тези по повод възражението на наказаното лице във връзка с мястото на нарушението), поради което на основание разпоредбата на чл.221, ал.2, изр. ІІ от АПК касационният съд препраща към тях.

Що се касае до допълнително въведените с касационната жалба доводи за наличието на пропуски на ВРС да констатира допуснати нередности във връзка с връчването на АУАН и на регламентираните в разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН изисквания за форма на обжалваното НП, касационният съд намира същите за лишени от основание, което да налага отмяна на НП. Противно на изложените в касационната жалба съображения, наличните в преписката данни установяват надлежно връчване на АУАН – даденото на получателя пълномощно е цитирано в съдържанието на АУАН и е приложено в преписката, като след връчването наказаното лице надлежно е упражнило правото си на възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН, поради което няма ограничаване на процесуални права, предвид начина на връчване на АУАН. Направеното в НП описание на деянието не е неясно в степен на абсолютна неразбираемост на обвинението – категорично и несъмнено установените от ВРС факти за липсата на ограда на строителния обект не се различават от посочените в НП съставомерни от обективна страна признаци на деянието, описани като извършване на СМР без строителната площадка да е оградена с плътна и поддържана в добър естетичен вид временна ограда. Така направеното фактическо описание на деянието изцяло съответства на съдържанието на цитираната в НП като нарушена разпоредба на чл.23, т.1 от НОР, според която строителите са длъжни да ограждат обектите с плътни, стабилни и поддържани в естетичен вид временни огради, съгласно плана за безопасност и здраве – при това съдържание на нарушената разпоредба и доколкото именно тя предопределя съдържанието на описанието на нарушението, то противно на доводите на касатора, за процесуалната законосъобразност на описанието на деянието не е било необходимо изрично да се посочва кои точно изисквания на одобрения инвестиционен проект в част „План за безопасност и здраве“ не са били спазени. Действителните факти, според които в НП не са изрично посочени съгласно чл.57, ал.1,т.5, пр. последно от ЗАНН доказателствата които го потвърждават, а виновно нарушената по смисъла на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН законова разпоредба е цитирана чрез съкращаване наименованието на подзаконовия нормативен акт, сочат на процесуални нарушения които не са от категорията на съществените и като такива те не са в състояние да обусловят отмяна на НП – правото на защита по повод представените от наказващия орган пред съда, т.е. след издаването на НП доказателства, е надлежно упражнено от наказаното лице в хода на въззивния процес, а след съкращението чл.23, т.1 от НОР изрично е изписано в скоби на ред 13 от НП „Наредба за обществения ред на Община Варна“.

Съгласно разпоредбата на чл.220 от АПК, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд. В този смисъл, касационния съд намира, че към правилно установените факти, ВРС е приложил правилно материалния закон. Установените факти за извършването на СМР без на строителния обект да е поставена временна ограда, действително сочат на неизпълнение от строителя на задължението му регламентирано в горецитираната разпоредба на чл.23, т.1 от Наредбата за обществения ред на територията на община Варна, с което от страна на „Б. И“ ЕООД обективно е осъществен санкционния състав на чл.31 , ал.1 от същата Наредба, според който за нарушения на разпоредбите на тази наредба юридическите лица се наказват с имуществена санкция в размер от 1000 лв. до 5000 лв. В случая, с обжалваното НП е наложен абсолютния минимален предвиден размер от 1000 лв. , поради което при липсата на процесуални и материалноправни негови пороци, същото правилно е потвърдено с обжалваното решение. Във връзка с последното, касационния съд споделя мотивите на ВРС за липсата на маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като по повод релевираното в тази насока възражение на касатора, следва да бъде добавено и това, че противно на неговите разбирания, обществената опасност на деянието не е незначителна, тъй като всеки един необезопасен строителен обект потенциално създава предпоставки за възникване на злополучни ситуации.

Освен процесуално и материално законосъобразно по изложените съображения, при служебно извършената от касационния съд проверка за допустимост и валидност на обжалваното решение, такива пороци не се констатираха, поради което същото следва да бъде оставено в сила, включително в частта му за присъдените разноски.

При тази изход на делото, разноски на касатора не се дължат, а такива от страна на ответника не се претендират.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 281/4.03.2025 г. по НАХД № 20243110202017/2024 г. по описа на ВРС.

Решението не подлежи на обжалване.