Решение по дело №10039/2020 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 39

 

гр. Велико Търново, 27.02.2020 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА

                                                                                                         ЕВТИМ БАНЕВ                                                                                            

 

При участието на секретаря Д.С.и прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова разгледа докладваното от съдия Тонева касационно НАХД № 10039/2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д.Й.П., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез *** И.Д. от ВТАК, срещу Решение № 555/10.12.2019 г. по НАХД № 1748/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С решението на районния съд е потвърдено Наказателно постановление № 19-1275 001385 от 17.05.2019 г., издадено от Началник на сектор ПП към ОД на МВР - Велико Търново, с което на Д.И.П., за извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. трето от същия закон, са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3 000,00 лв. и „лишаване ат право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и за извършено административно нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 181, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева. С подробно развити доводи касаторът твърди незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в т.ч. липса на процесуални усилия от съда за издирване на обективната истина и несъобразяване с правилата за разпределение на доказателствената тежест – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Според касатора делото не е изяснено от фактическа страна, като въззивният съд не е изискал видеоклип от евентуално заснетото твърдяно нарушение, по аргумент от разпоредбата на чл. 62, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Не са събрани доказателства за колесната формула на въпросния лек автомобил, с цел извършване на преценка на неговите технически и експлоатационни характеристики и вероятността да поднесе при износена пътна настилка. Не била изискана информация кога последно е полагана пътна настилка и какви са нейните качества и срок на експлоатация. С оглед твърдяните отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК прави искане обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Велико Търново. Алтернативно прави искане за отмяна на решението и решаване на делото по същество, като отмени потвърденото с решението наказателно постановление. Твърди, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 42, т. 7 и на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Счита, че съдът е пренебрегнал наличието на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в подмяна на факти при пренасянето им от АУАН в обстоятелствената част на НП. Сочи, че районният съд е основал своите правни изводи въз основа на компрометирани доказателствени източници; не е отчел липсата на каквито и да е данни за евентуални видими следи от гумите на автомобила в резултат на твърдяното поднасяне; неправилно е извел извод за наличието на специална цел /умисъл/ в съзнанието на сочения за нарушител; неправилно е игнорирал факта, че в АУАН и НП, както и според свидетелските показания липсват данни за наличие на други участници в движението. Не на последно място, районният съд неправилно е отказал да приложи института за маловажност на случая – чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание, касаторът лично и чрез *** Д. от ВТАК поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител, не ангажира становище по жалбата.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба по отношение на двете искания. Счита, че оплакванията в нея не кореспондират с доказателствата по делото. По отношение искането за отмяна на НП споделя мотивите на съда, че същото е законосъобразно. Относно твърдението за противоречие между АУАН и НП счита, че административнонаказващият орган се е възползвал от дадената му по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН възможност и в тази връзка липсва нарушение. Несъстоятелни са твърденията за кредитиране от съда на компрометирани доказателства. Счита за верен извода на съда за съставомерност и доказаност на нарушението, поради което правилно е потвърдено НП. Намира, че няма основание за уважаване на искането за връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда, тъй като фактическата обстановка е напълно установена. Не е нужно събирането на други доказателства и касаторът не е искал такива в производството пред въззивния съд. Счита, че някои от посочените в касационната жалба са неотносими към доказване на самото нарушение. Предлага решението да бъде оставено в сила.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство, а по същество е неоснователна.

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въз основа на наличните в делото доказателства се установи, че обратно на поддържаното в касационната жалба, фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. Установено е, че на 02.05.2019г., в 20:45 часа, в гр. Велико Търново, на кръстовище на ул. „Христо Ботев“ и площад „Марно поле“ в посока на движение към ул. „Тодор Светослав“, касаторът е управлявал собствения си лек автомобил „Лексус ГС 300“ с ***, като използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, изразяващи се в умишлено занасяне на автомобила в кръстовището, при суха пътна настилка, преминавайки от една пътна лента в друга, като с тези си действия създавал опасност за останалите участници в движението. Описаните действия на Д.Й.П. били наблюдавани от свидетелите С.В.С.***и Т.Д.Г.***които към него момент се намирали на площад, при летен театър, в района на пл. Марно поле, да охраняват предизборно мероприятие на политическа партия „ДПС“ и първоначално чули от към ул. „Христо Ботев“ форсиране на двигател на автомобил и свистене на гуми, като непосредствено след това видяли, че в кръстовището навлязъл лекият автомобил, управляван от касатора, който се движел „с вратите напред“ в продължение на около 30 м., при което предницата на автомобила не сочела към лявата посока, в кривата на завоя, а към дясното платно, като същият се движел напред, „почти напреко на пътя“ в района на пешеходна пътека. Касаторът бил спрян за проверка, при която е установено, че касаторът не е представил управляваното от него МПС на годишен технически преглед. Пред полицейските служители в хода на проверката касаторът заявил, че ще продала на другия ден автомобила и иска „да му се порадва“ за последно. От мл. автоконтрольор С.С.на Д.П. е бил съставен АУАН серия Д № 583917 за извършени нарушения по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, връчен на водача на датата на съставянето. В акта няма вписани възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са подадени писмени възражения по съставения акт. Изготвена е Докладна записка № 1275 р- 3626 от 03.05.2019 г от ***С.С., в която подробно описва възприетите факти и обстоятелства относно деянието на П., както и посочва, че при изписване на обстоятелствената част на АУАН, за установеното нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДВП, бил допуснал техническа грешка, изразяваща се в изписване на представката „не“ преди текста на нарушението. Въз основа на установеното в АУАН и след извършена проверка по възраженията на П., от Началник на сектор ПП към ОД на МВР - Велико Търново е издадено Наказателно постановление № 19-1275 001385 от 17.05.2019 г., с което на Д.И.П., за извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. трето от същия закон, са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3 000,00 лв. и „лишаване ат право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и за извършено административно нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 181, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева. Наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на дата 17.09.2019 г. и е обжалвано от него по съдебен ред в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа обстановка е установена пред районния съд въз основа на приобщените писмени доказателства, вкл. тези представени от АНО след допълнително изискване в хода на съдебното следствие, и показанията на свидетелите С.С.и Т.Г.. Въззивниаят съд е кредитирал свидетелските показания, тъй като същите са имали непосредствени възприятия от случилото се, кореспондират помежду си и са последователни, логични, изчерпателни и безпристрастни, не съдържат вътрешни противоречия и се допълват взаимно. В производството пред РС – Велико Търново санкционираното лице е оспорило от фактическа страна констатациите относно установения начин на управление на МПС, като е навело и доводи за допуснати в административното производство съществени процесуални нарушения.

Въз основа на изяснените по делото обстоятелства и след извършване на проверка по отношение формалната законосъобразност на АУАН и НП, районният съд е формирал краен извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. Същият е приел, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно чл. 42, съответно и чл. 57 от ЗАНН. Издадени са в законоустановените срокове и от лица разполагащи с материална и териториална компетентност. Посочил е, че фактите свързани с извършването на деянието и квалифицирането на същото, като конкретен състав на административно нарушение са описани в изискуемата от закона пълнота. По отношение на тях не са налице празноти, които да внесат съмнение или неяснота относно възприетите факти и тяхната правна квалификация. Приел е за неоснователни наведените доводи за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. При съставянето на АУАН и НП съдът не е констатирал нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство и накърняване правото на защита на жалбоподателя.

При съобразяване събраните писмени и гласни доказателства, РС – Велико Търново е обусловил извод, че законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 104б, т. 2 и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че от показанията на разпитаните свидетели – очевидци на нарушението, се установявало, че в нарушение на забраната, въведена с чл. 104б, т. 2 от ЗДвП водачите на моторни превозни средства да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, П. умишлено е занасял управляваното от него МПС, в района на кръстовище, преминавайки от една лента в друга. Приел е, че не е спорно между страните, че пътната настилка е била суха, поради което е намерил, че пътните условия не са причина за използване на пътя не по предназначение. В тази насока са и показанията на свидетелите - очевидци, които установяват, че водачът преднамерено е извел извън контрол МПС, което се е движело напречно на пътното платно. Приел е, че умишленото и съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила в зоната на ляв завой, движейки се в района на пешеходна пътека, напречно на пътя „с вратите напред“ в продължение на около 30 метра и форсирайки двигателя, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари. Подобно умишлено поведение, по оживените улици в градовете, при концетрация на превозни средства застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Въззивният съд е приел за неоснователни наведените от защитата на нарушителя твърдения, според които е допусната подмяна на факти, при което бил променен смисъла и значението на отразената в АУАН фактическа обстановка, изразяващо се в използваната приставка „не“ в словосъчетанието „не използва....“, като е изложил подробни съображения, позовавайки се на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Посочил е, че не е нужно за целите на производството да се установи как е постигнат конкретния ефект – поднасяне на задната част на автомобила и движението му „с вратите напред“, след като неговото външно проявление е едно ненормално движение на автомобила /поднасяне наляво и вдясно/ на платното за движение, което платно е предназначено за движение на други ППС. Въпреки това от гледна точка на общожитейския опит и практика е известно, че при определено боравене със системите на автомобила, се наблюдава именно съобщения ефект, при който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и др. Ефекти. Приел е за недоказани, а и ирелевантни твърденията, според които автомобилът бил оборудван с инсталирана система против боксуване, тъй като доказателства в тази насока не са представени и е „ноторно“ известен факта, че посочената система може да бъде деактивирана, по желание на водача. С оглед изложеното, въззивният съд е обосновал крайният извод, че жалбоподателят законосъобразно е санкциониран с предвидените в чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП административни наказания, като не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен.

РС – Велико Търново е приел за безспорно доказано и извършеното нарушение по чл. 181, т.1 от ЗДвП, като П. не спори и не представя доказателства, че не е собственик на въпросния автомобил, както и че същия е преминал задължителен периодичен технически преглед. Формирал е извод за правилност на дадената от административнонаказващия орган квалификация на извършеното нарушение, законосъобразност на дейността по индивидуализация на наложеното наказание, липса на основания случаят да бъде счетен за маловажен.

С тези мотиви съдът е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление.

Постановеното от Районен съд – Велико Търново решение е правилно. Касационната жалба е неоснователна.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила.

Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в т.ч. липса на процесуални усилия от съда за издирване на обективната истина и несъобразяване с правилата за разпределение на доказателствената тежест. Обратно на поддържаното в касационната жалба, въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства.

Неоснователно е твърдението на касатора, че делото не е изяснено от фактическа страна, като въззивният съд не е изискал видеоклип от евентуално заснетото твърдяно нарушение, по аргумент от разпоредбата на чл. 62, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение; не са събрани доказателства за колесната формула на въпросния лек автомобил, с цел извършване на преценка на неговите технически и експлоатационни характеристики и вероятността да поднесе при износена пътна настилка и не била изискана информация кога последно е полагана пътна настилка и какви са нейните качества и срок на експлоатация. На първо място, тези искания не са направени от касатора пред въззивния съд. В проведено на 03.12.2019 г. съдебно заседание *** Д. е заявил, че счита, че делото е изяснено от фактическа страна и няма други доказателствени искания, поради което моли да приключи съдебното следствие. На второ място, в производството пред РС – Велико Търново от Д.П. не са били оборени фактическите установявания в административнонаказателното производство, правилно кредитирани от районния съд при постановяването на обжалваното решение. При това положение съдът не е имал задължение служебно да попълва делото с доказателства при безспорно установена фактическа обстановка.

Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

Решението на районния съд не е постановено в нарушение на закона. Със същото решаващият състав е отговорил на всички направени пред него възражения и ги е отхвърлил като неоснователни. Касационният съд изцяло споделя фактическите и правни изводи на въззивната инстанция, като съответстващи на данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон.

Неоснователни са възраженията на касатора за недоказаност на нарушението по чл. 175а, ал. 1, пр. трето от ЗДвП. Правилно въззивната инстанция е приела за установено административното нарушение въз основа на показанията на разпитаните свидетели С.С.и Т.Г. – полицейски служители в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново. От позицията си на очевидци, възприели непосредствено действията на касатора, въпросните свидетели категорично са потвърдили начина на шофиране на управлявания от Д.П. автомобил – занасяне на автомобила в зоната на ляв завой, в района на кръстовище с пешеходна пътека, преминавайки от една лента в друга, движейки се напречно на пътя „с вратите напред“ в продължение на около 30 метра и форсирайки двигателя, като с тези си действия създава опасност за останалите участници в движението. Правилно въззивната инстанция е приела, че показанията на тези свидетели - очевидци са последователни, логични, изчерпателни и безпристрастни, не съдържат вътрешни противоречия и се допълват взаимно досежно главните факти, подлежащи на установяване в настоящото производство. Поради това е неоснователно твърдението на касатора, че районният съд е основал своите правни изводи въз основа на компрометирани доказателствени източници. Цитираните показания на свидетелите са безпротиворечиви, дадени при липса на заинтересованост, при което правилно са били кредитирани от съда, при липса на оборващи ги доказателства. При така установените факти не може да бъде споделена тезата на нарушителя, че нарушението по чл. 175а, ал. 1, пр. трето от ЗДвП не е извършено, поради това, че автомобилът бил оборудван с инсталирана система против боксуване, при което не можело да се получи „занасяне на автомобила“. В тази връзка касационната инстанция напълно споделя мотивите на въззивния съд е не намира за нужно да ги преповтаря.

Твърдяната от касатора липсата на данни за евентуални видими следи от гумите на автомобила в резултат на твърдяното поднасяне и липса на данни за наличие на други участници в движението не обуславят извод за недоказаност на нарушението. Наличието на следи от гумите на автомобила не е задължително при извършване на процесното нарушение по чл. 175а, ал. 1, пр. трето от ЗДвП, а за съставомерността му не е необходимо да е създадена опасност за други участници в движението или само за наличие на такива.

Неоснователно е и твърдението на касатора, че въззивният съд неправилно е извел извод за наличието на специална цел /умисъл/ в съзнанието на сочения за нарушител. Свидетелите – очевидци са категорични, че касаторът преднамерено е извел извън контрол МПС, което се е движело напречно на пътното платно. Установено е и не е спорно, че пътната настилка е била суха, поради което пътните условия не са причина за използване на пътя не по предназначение. Нещо повече, пред полицейските служители в хода на проверката касаторът е заявил, че ще продала на другия ден автомобила и иска „да му се порадва“ за последно. В тази връзка, правилен е изводът на РС – Велико Търново, че става въпрос за умишлено и съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила в зоната на ляв завой, движейки се в района на пешеходна пътека, напречно на пътя „с вратите напред“ в продължение на около 30 метра и форсирайки двигателя, не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари. Подобно умишлено поведение, по оживените улици в градовете, при концетрация на превозни средства застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност.

Неоснователно е и оплакването на касатора за наличието на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в подмяна на факти при пренасянето им от АУАН в обстоятелствената част на НП, поради това, че в АУАН при описание на нарушението е използвана приставка „не“ в словосъчетанието. Касационната инстанция изцяло споделя изводите на въззивния съд, че действително посочената представка е използвана неправилно при описание на обстоятелствата релевантни за описание на деянието в АУАН. Въпреки това е налице пълно словесно и цифрово описание на законовите разпоредби, които се твърди, че са били нарушени, както и релевантните за това обстоятелства. Наказаното лице се защитава срещу факти, които са изчерпателно описани в АУАН досежно съставомерните признаци на нарушението, а предвид разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, според която НП се издава и когато е допусната нередовност на акта, с допълването на обстоятелствата на извършеното нарушение в НП не е ограничено правото за защита на касатора в хода на административнонаказателното производство.

Относно възраженията на касатора, наведени в проведеното по настоящото производство съдебно заседание съдът не дължи произнасяне, тъй като същите не са посочени в касационната жалба.

Нарушението по чл. 181, т.1 от ЗДвП е безспорно доказано и РС – Велико Търново е изложил подробни мотиви, като изводите му съответстват на данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон. В касационната жалба не са посочени касационни основания за отмяна на решението в тази му част.

С оглед изложеното касационната инстанциа счита, че правилно въззивният съд е приел, че деянията на касатора осъществяват фактическия състав на посочените в АУАН и НП законови норми на чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП и чл. 181, т.1 от ЗДвП и са основание за реализирането на административнонаказателната отговорност, установена в същите разпоредби. Извършена е правилна квалификация на деяния и са наложени съответните за извършените нарушения наказания, в предвидения от закона абсолютен размер. Всяко от процесните нарушения е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, която да обосновава прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона.

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от визираните в жалбата на Д.Й.П. пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административният съд – Велико Търново

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 555 от 10.12.2019 г., постановено по НАХД № 1748/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                  2.