Решение по дело №851/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 285
Дата: 22 март 2024 г.
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20233100500851
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 285
гр. Варна, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100500851 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на В. Б. Н.
чрез адвокат Д. П. срещу решение № 324 от 03.02.2023 г., постановено по гр.д.
№ 9568 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, деветнадесети състав, с
което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
детето А. В.в Б. ЕГН ********** на неговата майка П. М. С., като е
определено местоживеенето на детето при нея на адрес в ***; определен е
режим на личен контакт на бащата В. Б. Н. с детето А., както следва: всяка
първа и трета седмица от 10 часа в събота до 17 часа в неделя с преспиване,
20дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, през първата
половина от дните, определени като почивни дни по време на официалните
празници в страната, така както са посочени в член 154 от КТ и по решение на
Министерски съвет; осъден е В. Б. Н. да заплаща в полза на детето А. В.в Б.
чрез неговата майка и законен представител П. М. С. месечна издръжка в
размер на 280 лева, считано от датата на исковата молба /21.07.2022 г./ с
падеж с падеж 10-то число на месеца до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска; осъден е В. Б. Н. да заплати на П. М. С. сумата от 1 725
лева, представляваща сторени по делото съдебно–деловодни разноски, на
основание член 78, алинея 1 от ГПК, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на
1
403,20 лева на основание член 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК във връзка с член 69, алинея 1, точка 7 от
ГПК, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Варна сумата от 80 лева, представляваща остатък от допълнителен
депозит за изготвяне на КСППЕ, на основание член 77 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на решението, както и за
постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Сочи се, че първоинстанционният съд не е допуснал събирането на
релевантни за спора доказателства, приложени към отговора на исковата
молба и насрещните искове, както и не е докладвал молби от 12.09.2022 г. и
от 08.11.2022 г. и не е налице произнасяне по представените с тях писмени
доказателства. Излага се, че липсват пълни, точни, ясни и убедителни мотиви
към решението, доколкото наличните такива са формални и бланкетни, като
не е посочено как се преценява реално готовността на майката да отлежда
детето, нейния морален облик, не е обсъдена социалната среда. Твърди се, че
представения социален доклад е непълен и тенденциозен. Не е взето под
внимание, че детето е поставено в риск, защото родителските права са
предоставени на майката в опасна за него среда, в която нито са налице
подходящите битови условия, нито сам у осигурени адекватни грижа, закрила
и образование. Също така не е отчетено желанието на А., изразено пред
експертите, че желая да живее при баща си. Подробно се сочи защо счита, че
режимът на лични отношения между бащата и детето е определен неправилно
и против интереса на А.. Излага се, че е неправилен изводът за възможността
на бащата да заплаща издръжка в размер на 280 лева месечно предвид
минималните му и непостоянни доходи. Иска се да бъде отменено
обжалваното решение, като се отхвърлят предявените от ищцата искове и се
уважат изцяло предявените от ответника насрещни искове.
Въззиваемата страна П. С. чрез адвокат З. С. в писмен отговор е оспорила
жалбата като неоснователна, като подробно е изложила аргументите си за
правилността и законосъобразността на обжалваното решение и иска
неговото потвърждаване. Противопоставя се на исканията за събиране на
доказателства.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба си молба ищцата П. С. излага твърдения, че страните са
съжителствали на съпружески начала и са родители на детето А.. С тях
живеела и по – голямата дъщеря на ищцата от предходен брак – Г. К., която е
на 17 години. В средата на месец април 2022 г. страните се разделили, като
2
ищцата и дъщеря й били прогонени от съвместно обитаваното жилище в
местност „***“, а ответникът задържал детето А., като впоследствие
възпрепятствал контакта на майката с детето. Сочи, че жилището в което са
живели и понастоящем живее ответникът не е негова собственост, а му е
предоставено за временно ползване от трето лице с уговорката да стопанисва
имота. Сочи, че тя и децата са настанени в общинско жилище, където живеят
и родителите й. Предвид на упражнявания системен психически тормоз
спрямо нея и дъщеря й, ищцата завела дело срещу ответника по ЗЗДН /гр.д.№
7205/2022 г. по описа на ВРС/, като била издадена заповед за незабавна
защита и постановени мерки за закрила спрямо нея и дъщеря й. Сочи, че
ответникът отнел сина й, като непрекъснато подавал жалби и сигнали срещу
нея в различни институции. Твърди, че ответникът не работи от години
легално, като именно тя издържала семейството през цялото време на
съвместното им съжителство. Сочи, че между страните са правени опити за
постигане на споразумение, но именно ответникът с поведението си станал
причина същото да не бъде постигнато.
Иска да й бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на детето А. В.в Б., роден на 20.01.2014 г., както и да се определи
местоживеенето му при нея на адрес в ***; да бъде определен режим на лични
отношения на бащата с детето; да бъде осъден бащата да заплаща месечна
издръжка в полза на детето в размер на 280 лева чрез неговата майка и
законен представител, считано от датата на подаване на исковата молба
/21.07.2022 г./ с падеж десето число на месеца, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на издръжката.
В срока по член 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника, с който исковете се оспорват, както и е предявен
насрещен иск. Твърди, че заедно с ищцата е отгледал по-голямата й дъщеря
Г.. През 2009 г. се преместили в по-широко и удобно жилище, което е и
настоящият му постоянен адрес, като жилището му било предоставено за
дългосрочно ползване. Там семейството пребивавало до 2019 г. Сочи, че
ищцата била трудолюбива и грижовна майка, която се притеснявала да не
загуби работата си, за което той я успокоявал. Твърди, че често й се налагало
да работи до късно, като тогава именно той поемал грижите за дъщеря й. На
20.01.2014 г. се родило общото им дете, което напълно осмислило връзката на
страните. Сочи, че работил като таксиметров шофьор в периода 2000-2021 г.
и допълнително извършвал услуги, свързани с ремонти. Твърди, че през 2017
г. получил наследство, като с част от парите закупил оборудван таксиметров
автомобил. Когато в страната обаче настъпила пандемична обстановка, почти
загубил доходите си. Сочи, че в началото на месец април 2022 г. ищцата
започнала да не се прибира в дома им, като отивала при родителите си. Той
трябвало изцяло да поеме грижите за децата. Впоследствие ищцата започнала
да злоупотребява с алкохол. Все по-често не се прибирала, дори не отговаряла
на изпратените й съобщения по телефон. Детето А. започнало да я търси, като
3
всичко това му се отразило негативно, имал проблеми и бил насочен към
психолог. Твърди, че непрекъснато е неглижиран и обиждан от ищцата. Сочи,
че през последната година ищцата прогресивно започнала да употребява
алкохол и проявявала агресия спрямо него. Също така веднъж бил блъснат и
имал травми, които успял трудно да скрие от децата. Сочи, че на 06.07.2022 г.
предал детето А. на майката. Твърди, че никога не го е настройвал срещу нея.
Оспорва да е задържал детето, като заявява, че след 06.07.2022 г. той е бил
лишен от контакт с него. Оспорва да е упражнявал тормоз над ищцата, както
и да й е отправял заплахи.
Моли за отхвърляне на исковата претенция и за уважаване на насрещните
искове: за предоставяне упражняването на родителските права по отношение
на детето А. В.в Б., роден на 20.01.2014 г. на бащата и определяне
местоживеенето му при него на адрес в *** - вилна зона, местност „***“; за
определяне на режим на лични отношения на майката с детето; за осъждане
майката да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 180 лева
месечно, считано от 29.08.2022 г., с падеж десето число на месеца, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на издръжката.
В предоставения й срок ищцата е депозирала отговор по насрещния иск,
с който оспорва твърденията за виновно поведение на майката, както и всички
факти, изложени в насрещния иск. Сочи, че изявленията на бащата не са
доказателство в процеса, както и че същият злоупотребява с права в стремежа
си да отмъсти, затова че е напуснат от ищцата. Твърди, че бащата е задържал
детето против волята й и не й е позволил да ги вижда и взима в продължение
на няколко месеца.
Дирекция „Социално подпомагане” – Варна изразява становище, че
родителите трябва да бъдат задължени да ползват социална услуга за
постигане на съгласие помежду им при отглеждането на детето, като двамата
следва да присъстват в живота на сина си по такъв начин, че той да не изпитва
липсата им, но и да не бъда поставян в конфликт на лоялност.
При настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция
предмет на спора са предоставянето на родителските права и местоживеенето
на детето, режимът на лични отношения и определената издръжка.
В определени хипотези, каквато е и настоящата, съдът има правомощие
да разреши спор между субектите на гражданските отношения без спорът
между тях да се отнася до насрещни права и задължения помежду им.
Дейността на съда при определяне кому да се предоставят родителските
права, къде да живее детето и какъв да бъде режимът на лични отношения
между детето и родителят, на когото не са предоставени родителските права,
се изразява в това да се намеси в гражданските отношения и да ги
администрира, като замести липсата на общо решение на страните по
гражданското правоотношение. Съдът не е длъжен да се съобразява
единствено с техните интереси и искания, напротив, той следва да вземе
предвид установените в закона критерии съобразно особеностите на
4
конкретното правоотношение и да постанови онова, което в най-голяма
степен отговаря на целите и същността на правоотношението. Затова при
спорната съдебна администрация не става въпрос за решаване кому
принадлежи спорното право, а какво е най-целесъобразното разрешение за
развитието на съответното гражданско отношение съгласно законовите
критерии. Само по себе си приемането за разглеждане на насрещни искове не
представлява процесуално нарушение, тъй като съдът е длъжен да се
произнесе по всички направени искания и възражения от ответната страна,
доколкото в това производство не е ограничен от заявяването на нови факти и
събирането на доказателства с доводи за настъпила процесуална преклузия. С
акта по същество съдът дължи разрешаване изцяло на повдигнатия спор, като
постанови решението си по всички въпроси, но не следва да се произнася с
отхвърлителен диспозитив по всеки един от предявените насрещни искове,
защото това следва от спецификата на производството като спорна съдебна
администрация.
Не се спори, а и се установяват от събраните по делото доказателства,
следните обстоятелства:
1/ Че П. М. С. и В. Б. Н. са сключили граждански брак на 05.05.2010 г. в
България, който понастоящем е прекратен;
2/ Че от брака си съпрузите имат едно дете – А. В.в Б., родено на
20.01.2014 г.;
3/ Че детето А. към настоящия момент живее при баща си заедно със
своята едноутробна сестра Г. Т. К.;
4/ Че детето А. към момента е ученик в ІІІ клас и посещава ОУ „Стоян
Михайловски“ – Варна.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка. Следва да бъдат съобразени събраните пред въззивната
инстанция доказателства.
На основание член 59, алинея 6 от СК въззивният съд изслуша и двамата
родители.
П. С. заявява, че ще е по-добрият родител, защото ще дам на детето
средата, която му е нужна. Училището в момента е добро за него, както тя е
преценила. Туширала стреса, който бил свързан със сутрешното ставане и
бързането към автобусите, както било, когато живеели заедно с бащата и
когато се преместила при родителите си, защото когато детето вече е
изморено след училище, баба му, която работи наблизо и до 16 часа, го взима
и отивали до площадката да се разведри. Няма проблеми с детето, когато е
при мен, споделяли си всичко, води го на исторически места. Водила го в
Суворово, за да гледат танци, носии, на влак да се вози, до Белослав на
ферибот, в зоопарка. Имала намерение да го запише на лятна занималня да се
забавлява, да остане с летни емоции, които да го заредят за есента. За
5
инцидента на 20 април обяснява, че не е била там, но не мисли, че баща й по
някакъв начин е посегнал на сина й и не можела да повярва, а и детето не й
казало такова нещо. Не може да си обясни защо е казал така в полицията.
Води детето на психологически консултации - били месец юни, а следващото
посещение е по уговорка, но не може да го заведе, защото детето не е при нея.
Вечер четели една книжка за историческите места на България, обичал да
излиза да рита топка най-вече. Знае какъв е списъкът със задължителната
литература за лятото и сега А. чете „Български народни приказки“, някои
приказки много му допадат. Намалила компютърните игри, гледала вече да
реди Lego. След училище до 18-18,30 часа, максимум до 19 часа, гледала да
играе, а след вечеря, около 20,30-21 часа лягали да спят двамата, но всеки
чете книга, разказват си книгите, говорят си. Споделя, че работи като
шивачка, а работното й време е от 8 часа до 17 часа, но се случвало и да
останат до по-късно заради спедиции. Всяка сутрин водела А. на училище и
отивала един час по-късно на работа, който след това отработвала, защото
знае, че майка й ще го вземе от училище, той ще си поиграе на площадката и
ще се приберат. Твърди, че няма проблеми с баща си, даже той заявявал, че
иска да го учи на риболов, направил му специално въдичка. Понякога се
случвало баща му да повишава тон, но я е гонил от вкъщи. От една година
ответникът се оплаквал, пускал жалби и тормозът върху нея и детето
продължава. Никъде обаче бащата не споменавал, че през лятото на миналата
година си счупила крака и било трудно да се движи, а детето й помагало да
излиза на разходки. Бащата обаче твърдял, че го държала против волята му и
не съм му позволява да вижда баща си. След среща с баща си детето ставало
много нервно и агресивно и били необходими 3-4 дни да го вкара в
реалността, когато той вече е спокоен и усмихнат. В събота, когато й се
налага да ходи на работа, го вземала с нея, защото шефката била направила
детски кът и нямало никакъв проблем да бъде с нея, където се чувствал
спокоен - бягал, скачал на воля, ритал топка, катерел се.
В. Н. разказва, че има кой да му помага с детето, защото има подкрепата
на дъщерята на П., която не живеела при мен, а също така и съседите и
роднини - братовчедка. Работното му време е гъвкаво, тъй като кара такси,
работи и по граждански договори - поддържал вилната зона в ***, поддръжка
на градини, разни строителни ремонти. Когато се налагало да работи, записал
детето на зелено училище /от сутринта до 13-14 часа, аз след това го
прибирал/. Също така го оставял на съседите - едната му съседка е лекар, но в
момента е в отпуск по майчинство. Имал чичо във Виница, при когото също
може да го остави, или при негова първата братовчедка, както и при близка,
която има вила на Аладжа манастир. Заявява, че в момента доходите му са
паднали драстично, защото загубил няколко от вилите, които поддържал на
Евксиноград. Като плати наема на таксито, му оставали около 700-800 лева.
А. много харесвал занимателна математика, обичал да рисува, харесвали му и
книжки за колите. Имал над 3 000 книги, като последно с детето чели едни
японски приказки с много поучителен характер. Твърди, че при майка си е
6
бил лишен от гледане, защото те нямали телевизия, имали телевизор само в
стаята на дядото. При него си пускал детските канали, но много гледал тези,
които са свързани с техника, разни автомобили. Класният му ръководител се
казва Б., а личната лекарка е К.. А. се родил с един дефект на клапите,
предсърден дефект, който е един отвор между клапите и в началото били
консултирани да се въздържат от стрес, хранителен режим да бъде изграден.
В момента се случвало обратното - трябвало да отиде на преглед, но не можел
да го заведа. Готвел му яхнийки, които то обичало, произвеждал зеленчуци и
това е другото, което обича - домати, краставици, пипер. Детето го взел по
режима на 10 юни и трябвало да го върне на 11 юни, но бил информирал
майката, че ще го върне на 30 юни. Мястото на предаване било пред ІІІ РУ на
МВР, където го завели сестра му Г. и приятелят й, но то не пожелало да
остане при майката. Мисля, че синът му може да преценява кое е правилно и
не, има много добро аналитично мислене, може сам да взема решения и това
нещо го е заявил снощи, след като не е пожелал да остане при майка си.
Заявява, че ще върне детето на 30 юни. Смята, че ще бъда по-добрият
родител, защото детето му вярва, защото изпълнява това, което е най-доброто
за него. Неговата позиция е детето да бъде отглеждано по най-добрия начин, в
най-доброто училище, за да учи и се развива.
На основание член 59, алинея 6 от СК във връзка с член 15, алинея 1 от
ЗЗДт въззивният съд изслуша детето А. лично в протективна среда в
присъствието на психолог и социален работник.
Детето заявява, че знае защо се изслушва, но всъщност се установява, че
не е разбрало точно. Разказва, че в момента живее с баща си, като се вижда
понякога с майка си. Уточнява, че на 3-4 дни се виждат всяка седмица и
тогава остава при майка си. Когато е при баща си и кака му била там, с нея
спели в една стая. Къщата била на два етажа, имало двор, имали кученце и
котки, които живеят в двора. От училище го вземала майка му и след това го
предавала на баща му. Когато се приберели, баща му правел вечеря, после си
играел с кака си. С баща си разговарял за всичко - какво обичал да прави, кой
му е любимият предмет, какво се е случило в училище. Същите разговори
водел и с майка си. Със сестра си се разбирал, имала компютър и играел на
него. Майка му живеела с баба му, дядо му и братовчед му в апартамент, в
който имало 5-6 стаи, като той и майка му спели в една стая от апартамента.
Разказва, че в старото училище имал приятели, но в новото училище нямал.
Имал един приятел в района, където живее майка му, който също учел в
училището, в което и той. Имал шестици, само по английски петица, нямал
трудни предмети. Баща му, майка му и кака му му помагали за уроците.
Обяснява, че баба му и дядо му се държели добре с него. Споделя, че баща му
му е казал, че ще го питат при кого иска да живее, но не може да обясни с
какви думи му го е казал. Майка му не е говорила с него какво ще се случва.
Заявява, че иска да живее при тати, при кака и при батко. За баткото
уточнява, че е в друг град, но им помагал. Обосновава се, че когато преди
много месеци е бил при майка си и искал да чуе баща си, тя му чупела
7
телефоните, имал два счупени телефона. Майка му много обиждала баща му
пред него, понякога го била удряла пред него, докато баща му се държал
добре с нея - не я биел и не я обиждал. Също така споделя, че майка му много
ги лъжела - че ще му даде да звънне на баща си, но не му давала и не му
обяснявала причината. Преди не му вдигала телефона, когато й се обаждал,
сега имало промяна и му вдигала. Не мислeл, че майка му можела да промени
нещо. Също така детето разказва, че е разбрало, че ще бъде в приемно
семейство и заявява, че не иска, а да бъде при тати и при кака. Споделя, че
ако е в приемно семейство, ще избяга и по улицата ще намери една леличка
или господин и ще ги помоли за телефон, за да се обади на тати.
Пред въззивния съд е изслушано заключение на комплексна
психатрична и психологическа експертиза, от което се установява, че по
отношение на Н. по клиничните скали не се отбелязват значими завишения, а
на този фон се регистрират повишения на отделни субскали, които насочват
към по-отчетливо изразени характеристики, които придават специфики на
поведението на здравата личност, тоест акцентуирани черти на личността;
въпреки, че са под границите на открита враждебност и мнителност,
описаните резултати осветляват изразени черти на чувствителност,
скептичност, предпазливост в междуличностните отношения; налице са
завишени убеждения спрямо околните за злонамерено отношение и/или
преднамерено възпрепятстване в нещо от страна на другите, лесно приема, че
другите хора са враждебно настроени и обединени с цел да му навредят;
дълго съхранява негативните емоции спрямо хората, което са го засегнали;
над умерено изразени прояви на враждебност и постоянна готовност за
иницииране на спор; вярванията за несправедливо третиране в миналото са го
направил трудно забравящ и прощаващ ; вината за провалите се проектира
върху останалите; такива лица често притежават характеристики като
злопаметност и отмъстителност; повишена самоувереност, прояви на
настойчивост, фокусиране върху различни стратегии за постигане на успех,
граничещи с неразпознаване на личностните ограничения и преувеличена
оценка за собствените възможности. Н. е с повишена самооценка относно
собствените си способности и умения; лице, което е удовлетворено от себе си
и не намира причина за постъпления към съществена промяна в поведението
си; склонен към егоцентрично поведение; разглежда ситуацията само от
собствената си гледна точка; подчертава правилността само на собствените си
действия, качества и преценки; обстоятелствена, но отговаря „покрай
въпросите“ като дава уклончиви отговори; склонен е към „жертвено“
поведение на потърпевш. Резултатите от проведените изследвания индикират
стремеж към по-благоприятно представяне и непризнаване на обичайни
човешки слабости. Приоритет е повишената обгриженост към детето, което е
поставено в отношения на зависимост, потискане на агресивност, в случая
свързана с потискане на действена активност, повишена намеса в света на
детето, което е на фона на нисък емоционален контакт и споделяне. Към
детето се проявява средна към висока степен на излишна строгост и
8
раздразнителност, но ниска степен на стремеж към ускоряване развитието на
детето и емоционална дистантност.
При обследването на С. се констатира значимо увеличение по скала
Стрес, което се свързва със значителни житейски затруднения,
преживяванията от които оказват съществено въздействие върху личността;
умерено чувство за ревност до убеждения за конспирации и интриги, което
може негативно да повлияе социалните взаимоотношения; наблюдават се
завишени стойности по скалата за Обсесивно-компулсивно разстройство, като
в случая може да бъде интерпретирано като съществени по степента на
преживявания, тоест да е силно ориентиран към детайлите и да липсва
гъвкавост в поведението и нагласата към околните; при нея преобладава
примирение със случилото се, което намалява ефективността на реакциите; с
детето е изграден емоционален контакт, въвеждат се правила и норми на
поведение, при неспазването на които се проявява строгост и се изисква
съблюдаването им; стилът на възпитание е между авторитетен и авторитарен.
Проявява защитно поведение от типа на отричане на въпроси, свързани с
употребата на алкохол от баща й.
По отношение и на двамата родители няма данни за психично
заболяване, нито за зависимост към алкохол, медикаменти или психоактивни
вещества. И при двамата не се обективизират данни за повишена агресивна
готовност, но и двамата са резистентни по отношение на полагането на
усилия за промяна. Имат капацитет да задоволяват физическите и
емоционални потребности на детето А. съобразно личностните си специфики.
В съдебно заседание, проведено на 29.01.2024 г., вещите лица пред съда
допълват и обясняват, че и при двамата родители по скала Стрес се
наблюдават леко повишение, което отразява актуалните им затруднения в
момента на базата на неразбирателствата, които датират от дълго време, но
това повишение е без индикации за отклонение в депресивните и тревожните
скали. Майката няма психични отклонения, не се диагностицира обсесивно-
компулсивно разстройство, а показаното са характерови и личностови
особености. Особеното в случая е, че акцентът не е толкова в засилените и
заострени черти на всеки един от родителите, а доминантен е конфликтът,
който е основа за дефицити в родителския капацитет, тоест невъзможността
им да търсят добрия интерес на детето. Родителите са приели като фикс
идеята за конфликта помежду им, а детето е останало встрани, привидно
борейки се за детето. И двамата декларират, че никой от тях не е против
другия родител, но никой не е склонен да отстъпи. Добрата посока е да
посещават редовно психотерапия.
По делото е приет като доказателство социален доклад, изготвен от
ДСП – Варна, от който се установява следното:
Майката и детето се виждат следобед, когато тя го взема от училище, за
5-10 минути, след което А. отива при баща си. Няколко пъти момчето е
останало с преспиване в дома на майката за по една - две вечери. Често пъти
договорките между самите родители, при кого да остане детето не се спазват.
9
Майката е споделила за случай, когато А. е бил болен, но баща му не е
позволил да остане при нея. Притеснена, дали детето се лекува адекватно, е
потърсила съдействие от Пето РУ – Варна, а също така многократно е
сигнализирала на тел. 112 за задържането на А. от баща му. Бащата на А. не
му осигурил едно от задължителните помагала за училище, което детето е
трябвало да има в началото на учебната година. Периодично звъни на А. по
телефона, интересува се как е минал денят му, говорят си за ежедневието. П.
С. не е съгласна да подпише споразумение с бащата на детето, тъй като е
убедена, че той няма да го спазва. Твърди, че предпочита синът й да се
отглежда извън семейна среда, отколкото при баща си. Майката изразява
притеснения както за А., така и за дъщеря си Г., докато те живеят с В. Н..
Споделя, че се страхува за живота и здравето им, тъй като получава
съобщения от дъщеря си с информация, че ще сложи край на живота си. От
разговора на социалните работници с бащата е констатирано, че срещи детето
и майката се осъществяват, когато момчето поиска, като е имало случаи,
когато детето е искало да отиде при майка си, но тя отказвала с мотив, че има
ангажименти. На 13.01.2024 г. С. нападнала Н., повредила е колата му, в
следствие на което той сигнализирал на тел. 112. Бащата е против
извеждането на А. от семейна среда. Желае да подпише споразумение с
майката, но тя отказва. Не е съгласен майката да упражнява родителските
права спрямо А., докато тя живее при родителите си, предвид средата там и
след упражненото насилие от нейна страна. Споделил, че ще направи протест
и няма да позволи детето да бъде изведено от семейна среда. Счита, че може
да задоволява потребностите на сина си.
Отдел "Закрила на детето" към ДСП - Варна продължава работата с
детето А., спрямо което е предприета мярка за закрила на основание член 4,
алинея 1, точка 1 от ЗЗДт - "съдействие, подпомагане и подкрепа в семейна
среда", като продължава ползването на социална услуга към КСУ към
Фондация "В." от страна на детето и родителите. Въпреки активнатата работа
на институциите и многократните опити за постигане на разумно
сътрудничество между тях в името на детето им, всеки един от двамата
продължава да смята себе си за изключително прав и не приема компромиси.
Продължават обвиненията между двамата, жалбите към институциите, както
и многобройните съдебни производства.
Проведена била среща с Д. и М. С. - баба и дядо на А. по майчина линия -
двамата живеят в общинско жилище на адрес в ***; трудово ангажирани са;
Д. С. е в добро общо здравословно състояние, а М. С. има издадено ЕР на
ТЕЛК и е с поставена диагноза: "Злокачествено новообразувание на правото
черво (ректум)" и общо заболяване: "Карцином на ректума.
Абдоминоперинеална резекция. Дефинитивен дебелочревен анус претер",
като са му определени 96 % трудова неработоспособност; семейство С. имат
четири деца - дъщеря им Г. М. Б. към момента живее и работи в Ирландия и
не поддържат контакт с нея; не знаят къде живее другата им дъщеря С. М. С.,
която е своето дете М. А. И. /на 17 години/ на грижите на своите родители; П.
10
М. С. към момента живее при тях, но взаимоотношенията им не са много
добри; не поддържат контакт със сина си К. М. С.; Д. и М. С. нямат
възможност и желание да поемат в семейството си грижите за детето А. В.в Б.
самостоятелно.
От срещата с К. М. С. - вуйчо на А. – се установява, че същият не е
семеен и няма деца, но има партньорка, която към момента е на стаж в
Турция; живее в същия квартал в жилище - собственост на Д. Р. Б., която е
дъщеря на сестра му Г. Б.; Д., която е на 16 години, е поверена на грижите на
вуйчо си К. С., докато майката е извън страната; през месец ноември 2023 г. в
Отдел "Закрила на детето" - Варна е постъпил сигнал от Национална
телефонна линия за деца с информация за влошени взаимоотношения между
момичето и обгрижващия я възрастен, поради което С. е заявил на сестра си
да се върне и да поеме грижите за дъщеря си; трудово ангажиран е, в добро
здравословно състояние, декларира доходи в размер на около 1800 лева; във
влошени взаимоотношения е с роднините си и не поддържа никакъв контакт с
родителите си, общува със сестра си Г., чиято дъщеря отглежда, а от миналата
година е възобновил контакт със сестра си П., с която били във влошени
взаимоотношения заради бившия й партньор В. Н.; заявява желание да окаже
подкрепа на сестра си, познава А., но го е виждал общо един или два пъти и
то като съвсем малък, между него и А. няма изградена емоционална връзка;
изразил е желание да полага грижи за детето А. Б. в неговото семейство,
подробно е запознат с процедурата по настаняване на дете в семейството на
роднини съгласно ЗЗДт, както и отговорността, която произтича от това,
заявил е, че е обсъдил решението си и със своята партньорка, която също няма
нищо против да отглеждат А., попълнил е собственоръчно декларация с
изразено съгласие за настаняването на детето А. В.в Б. в неговото семейство.
Едноутробната сестра на А. - Г. Т. К. е ученичка в 12 клас в *** – Варна и
живее заедно с брат си А. и неговият баща В. Н.. Помага в отглеждането на
брат й - с домашните, в домакинството, гледа детето, когато баща му го няма.
Споделила е, че живеят спокойно и се разбират много добре помежду си. По
данни на сестрата А. е бил затворен в себе си, докато е живял с майка си в
дома на техните баба и дядо. Разказва, че там и тя и А. са търпели насилие от
страна на дядо си по майчина линия. Сега момчето е спокойно, но му е отнело
много време да преодолее преживяното. Споделя със сестра си, тя му дава
съвети, разбират се много добре. Г. К. не е одобрява конфликтите между
майка й и бащата на А. и счита, че е най-добре за брат й двамата да се
разберат и А. да има възможност да общува и с двамата свободно. Тя е
запозната с процедурата по настаняване на дете в семейство на роднини, но
осъзнава, че на този етап няма възможност да полага самостоятелно грижите
за своя брат.
Изпратени били писма до ДСП - Шумен и ДСП - Стара Загора за
проучване на чичото по бащина линия и еднокръвния брат на детето . От ДСП
- Шумен е получен отговор, видно от който Н. Б. Н. /чичо на А./ и неговата
съпруга не желаят да поемат грижите по отглеждането и възпитанието му в
11
своето семейство.
Проучена е и възможността за настаняването на А. в приемно семейство,
но на територията на град Варна няма свободно оценено подходящо приемно
семейство, отговарящо на профила на детето А. Б., а такова има в село ***.
Свидетелката Г. Т. К. /дъщиря на П. С./ обяснява, че преди месеци е
разбрала, че е подписала молба за защита по ЗЗДН против В. Н., но след като
майка й го направила. Сочи, че Н. я е отгледал и сега живее при него с брат
си, а в началния етап на делото пред въззивния съд е живеела с приятеля си. В
началото след раздялата на майка й с Н. решила да не комуникира с него,
докато нещата между тях се изяснят, но след това го потърсила, защото
разбрала, че брат й иска при баща си. Споделя, че майка й я разочаровала с
много неща – посягала й, крадяла й е заплатата, постоянно в къщи дядо им ги
е тормозил и е искал да взема пари за сметки, майка й не давала нито един
лев. Твърди, че е плащала сметки, когато живеела при баба си и дядо си, на
месец давала по 100-150 лева, но майка й искала и за себе си. Като я хванала
да й краде заплатата, и като разбрала, че баба й е лъжесвидетелствала /чула
как баба й се похвалила: „Много добре се справих, как говорих против В..“/,
се изнервила и питала майка си защо е накарала баба й да лъже, а тя ми
отговорила, че не е нейна работа. В. заедно с майка й я е отгледал, но той бил
човекът, който й помагал с уроците, който я взимал и водел на училище,
защото на майка й не се занимавало поне да водела брат й на училище. Не й
харесвало във В., че понякога не изслушва хората и прекалено прибързано
говори нещата. Понякога изглеждал лош в ситуации, в които майка й го е
нападала, а той се защитавал, защото майка й е алкохолик. Когато живеела с
майка си, тя се прибирала чак в 20 часа вечерта и, когато я питала кога ще се
прибере, никога не й звъняла, не й отговаряла навреме, не си вдигала
телефона, много пъти казвала, че няма да се прибере. Тя трябвало да гледа А.
цялата вечер и не знаела кога ще се върне, понякога и по два дни не се
прибирала, като обяснявала, че ще спи при шефката си, което й се струвало
странно. Баба й главно готвела хладилникът винаги бил празен, имало голяма
мизерия. Майка й единствено си чистела стаята, където тримата живеели. В
стаята имало хлебарки и дървеници, които били от старите мебели на дядото,
които той не искал да махне. Брат й бил наяден от тях. Навсякъде имало
хлебарки - вечерта като станела и отидела в кухнята, след светването на
лампата, се виждало как бягат. Банята се разпадала, тоалетната воняла,
кухнята не ставала даже за готвене. Идвали социални работници и казвали на
майка й, че това не е среда за живот. Майка й пушела в стаята, където
живеели. Когато нямало сготвено, тя крещяла на А. „Яж това, което има.“ В
края на февруари 2023 г. - началото на март 2023 г. напуснала жилището и не
се връщала често, защото винаги, когато го правела, била нападана от дядо си
и гонена, че е курва, защото живеела при приятеля си. Избягала от съвместно
обитаваното жилище заради тормоза на майка си, баба си и на дядо си, даже и
на братовчед й, който имал психични проблеми и бил нападнал брат й с
ножица – засилил към главата му голяма ножица, майка й била там и не могла
12
да направи нищо, а баба й и дядо й защитили братовчед й. Споделя, че дядо й
и майка й често са посягали на А. – удряли му шамари, майката го удряла с
учебниците по главата. Също така обяснява, че майка й забранява на брат й да
общува с баща си. Казва, че майка й лъже – преди делата се държи мило и
обещава разни неща, но после не ги изпълнява. В. плащал издръжка, но майка
й нищо не му купувала на А. с тях. Дядо й винаги бил пиян, винаги сядал след
работа от 13-14 часа да пие. Майка й тайно си вземала алкохол, за да не
разберат отново, че пие, и си смесвала примерно водка и енергийна напитка, а
после си ги прибирала в чантата. Много често са ставали конфликти или от
страна на майка й, или от страна на дядо й, и се стигало до побой. Всички
третирали А. като животно - дядото го наричал „изчадието на В.“ и „грешката
на П., която и е съсипала живота“ и го казвал на детето. Обяснява, че В. е
́
много грижовен баща. Даже предпочитал да си даде парите на тях, отколкото
той да си вземе нещо за ядене; ходил със скъсани обувки, за да вземе обувки
за нея и за брат й; той бил този, който водел А. на училище и го вземал; който
му давал джобни; купувал храната и плащал сметките; не са оставали гладни,
хладилникът винаги бил пълен, винаги имали джобни. Майка й смятала, че
нейната заплата си е за нея. Също така разказва, че при предаване на А. от
баща му на майка му, той направил истерия, защото не искал да се връща при
нея, а тя го дърпала и стискала за ръцете; за няколко случая, когато дядото ги
гонил майка й с А. от жилището, където живеят; за проблемите на А. в
училище, за непрекъснатите скандали. Обяснява как се грижи В. за тях в
момента, какви са взаимоотношенията между нея и В., майка й, разширеното
семейство на майка си; между нея и А.; между А. и майката. Споделя, че брат
й я помолил да свидетелства и да разкаже всичко, защото не иска да се връща
при майка си.
По родителските права и местоживеенето на детето
При определянето на кой от родителите да следва да бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на дете съдът трябва да
съобрази всички обстоятелства с оглед интереса на детето като
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето
към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица -
близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности –
член 59, алинея 4 от СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират
комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката, не само
при кого от родителите да живее детето и кой да упражнява родителските
права, а и какъв да бъде режима на лични отношения на детето с родителя,
комуто не са предоставени родителските права.
Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито
указания са запазили силата си и при действащия СК, следва да се разбират
всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и
развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за
обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като
13
съзнателен гражданин. Изброяването на обстоятелствата в член 59, алинея 4
от СК, както и в цитиранато ППВС, е примерно, а не изчерпателно. Това е
минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия
интерес на детето по смисъла на § 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт.
Съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата
родители да предостави упражняването на родителските права, единствено на
базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички относими в
конкретния случай обстоятелства, оценявайки възпитателските качества на
всеки от родителите, неговия морален облик, начина, вида,
продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето,
изразената му готовност да живее с детето, анализирайки данните за реално
предприети действия в тази посока, изследвайки към кого от двамата
родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят
разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда
може да разчита, съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее
детето след развода - бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите
родителя лица, жилищно-битовите му условия на живот, финансовите
възможности, начинът на живот, както и да съобрази пола и възрастта на
детето. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства над други, а те се
преценяват в съвкупност за всеки конкретен случай с оглед неговите
специфики.
Въззивният съд приема, че създалите се влошени отношения между
родителите не следва по никакъв начин да рефлектират върху психическото и
емоционалното състояние на детето. Още повече, че интересът на детето не е
имагинерно понятие. Той налага детето да има възможност за най-
пълноценни контакти и с двамата му родители, независимо, че същите не
полагат за него съвместни грижи в едно домакинство. Родителят, който не
упражнява непосредствено родителските права, не е лишен от тях и също
следва да има възможност пълноценно да изразява своята родителска обич и
да полага грижи за детето. И двамата родители следва да се стремят детето да
има пълноценни лични отношения съобразно неговата възраст и при зачитане
на неговата личност и желания.
Между родителите е налице тежък конфликт и липсва каквато и да е
нормална комуникация, включително и по отношение на детето. Отделно от
това положението се влошава и от явно проявяваното негативно отношение
от страна на близките на майката спрямо бащата, както и от негова страна
спрямо тях. Детето от месец юни 2022 г. живее с баща си и е отглеждано
заедно с по-голямата си едноутробна сестра от въззивника Н.; между двете
деца съществува емоционална връзка на близост и привързаност, каквато
съществува и между бащата и детето; за детето се полагат необходимите
грижи предвид възрастта му; наблюдава се подобрение в емоционалното му
състояние предвид изживяната стресова ситуация при раздялата на
родителите му и преместването му да живее в едно домакинство с
прародителите му по майчина линия и да учи в ново училище. За децата е
14
дълбоко стресиращ и увреждащ сериозната и продължителна борба между
родителите им. Понастоящем детето се чувства спокойно при баща си, докато
при майката обстановката е била тревожна и съпроводена със скандали в
семейството й, което самата тя не отрича. Този извод на съда се подкрепя
изцяло от събраните по делото множество писмени и гласни доказателства
пред двете инстанции. Битовите и материални условия са по-добри при
бащата, като се отчита обстоятелството, че жилището в което той живее е на
трето лице, което му го е предоставило за ползване, а майката живее под наем
в общинско жилище заедно с родителите си и племенника си. И двамата
родители работят, като майката получава минималното за страната трудово
възнаграждение, а бащата не представя доказателства за определен доход,
като в изслушването си декларира около 800 лева такъв месечно. Майката
може да разчита на помощта на своята майка, а бащата – на сестрата на А.,
която живее при него.
Неоснователни са доводите в жалбата за склонност на майката към
употреба на алкохол, в каквато насока липсват доказателства. Неоснователен
е и доводът от страна на С., че първоинстанционният съд не обсъдил и взел
предвид приети по делото решение и заповед за защита по ЗЗДН, от които
било видно агресивното и преследваческо поведение на Н. спрямо нея и
дъщеря й Г.. Съдът обаче не отрича, предвид особеностите на всеки случай,
възможността упражняването на родителските права да се предостави на
родител, упражнил домашно насилие или настройващ негативно детето
спрямо другия родител, като такова разрешение се основава върху интереса
на детето този родител да бъде предпочетен пред другия, чиито качества също
са недостатъчни или фактически не е в състояние да упражнява родителските
права или по други подобни причини. Само при равни други условия
наличието на родителско отчуждение или извършено домашно насилие
предполага за упражняващ родителските права и непосредствено отглеждащ
и възпитаващ детето да бъде предпочетен другият родител.
Детето вече две години е поставено под максимално нервно напрежение
от раздялата на родителите му, от спора помежду им кой да упражнява
родителските права, от отношенията в разширеното семейство на майката,
както и от смяната на местоживеене и училище. Твърде влошените и
антагонистични отношения между родителите, които са се съсредоточили
върху себе си и използват детето като разменна монета, безспорно водят до
тревожност, страх и негативни емоции у него, респективно до лабилното му
емоционално и психическо състояние, което следва да бъде стабилизирано. В
конкретния случай с оглед интересите на детето А. настоящият състав на
въззивния съд намира, че следва да се съсредоточи върху стабилността му,
успешната му интеграция в училище, тъй като това е в негов интерес.
Нарушаването на постигнатото крехко равновесие в емоционалното и
психологическо състояние на А. би му се отразило негативно във всеки един
аспект. Промяната във вече изградените привички и установения порядък в
живота му по един принудителен за детето начин чрез решението на съда
15
/външен фактор за тях/, по-скоро би причинила вреда.
Родителите обаче следва да приложат усилия, за да подобрят
комуникацията помежду си. И двамата следва да преосмислят поведението си
и изискванията си към другия, тъй като и двамата с действията си проявяват
признаци на отчуждаващ родител – забрана на детето да се свързва с другия
родител, игнориране на другия родител при вземане на решения, касаещи
детето, внушаване на детето на определени обстоятелства. По принцип
развитието на децата трябва да се извършва при грижата, подкрепата и
авторитета на двамата родители. Всеки един от тях в името на
благополучието на детето следва да съдейства то да живее, доколкото е
възможно, най-близко до семейната среда. Двамата родители следва да
преодолеят различията си и да постигнат консенсус досежно отглеждането и
възпитанието на детето им, включително и като потърсят професионална
помощ.
Съвкупното обсъждане на посочените по-горе условия налага извод, че
интересите на А. ще са охранени най-добре, ако упражняването на
родителските права бъде предоставено на бащата В. Н., като съответно и
местоживеенето му бъде определено при него.
По режима на лични отношения
Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да
бъде интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са
предоставени родителските права, като дава свобода на съда да преценява
конкретните правнозначими обстоятелства с оглед интереса на детето, които
бяха изброени неизчерпателно по-горе. Чрез определения от съда режим на
лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и се
развива под грижите и с подкрепата на двамата си родители. Поддържането
на лични отношения между родител и дете е жизнено необходимо за него с
оглед създаване на възможност чрез общуване то да развива чувство на обич,
привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното му развитие,
спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на всяко дете от системен
контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и
на неговото тълкуване в практиката, уважението към семейния живот
изисква, когато семейният живот, дори и във формата на съжителство без
брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия родител да
продължи. Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург,
че взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията
помежду си, е основен елемент от семейния живот. Следователно
Европейската конвенция по правата на човека и органите, призвани да я
прилагат и следят за нейното правилно приложение, признават “право на
контакт” като фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То
принадлежи еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето.
Стремежът е да се постигне подходящ баланс между правата, като основен
16
критерий за това са интересите на детето от контакта. За тази цел семейният
живот следва да бъде разглеждан като двустранен и съдът да се намесва чрез
принудителни мерки само, ако ненамесата би причинила вреда на детето.
Също така следва да се наблегне и върху обстоятелството, че родителят,
комуто не са предоставени родителските права по отношение на децата не
изгубва нито своето родителско качество, нито титулярството на
родителските права и задължения.
Раздялата на родителите, липсата на разговори помежду им и
изолирането на отсъстващия родител изключително зле влияят на детската
психика, още повече, че родителят, комуто са присъдени родителските права,
се насочва към детето по силата на съдебното решение и най-вече поради
възможността да споделя ежедневието си с него. Това неминуемо води до
липса на баланс в отношението на детето и родителя, който не е носител на
родителските права. А. е поставен в конфликт на лоялност от своите родители
и е съвсем нормално за неговата възраст да се идентифицира с потребностите
на този родител, с когото живее, като същевременно отхвърлянето на другия
родител го поставя в голямо вътрешно напрежение, дори и то да не се показва
от детето. По принцип всяка човешка връзка поражда и позитивни, и
негативни преживявания, а в конкретния случай е видно, че децата взема
страната на баща си, без да може рационално да обмисли поведението си и
без възражения, което е естествено с оглед възрастта му и ситуацията. Поради
това настоящият състав на съда намира, че една от мерките, които могат да
предотвратят задълбочаване на конфликта и прекъсване синдрома на
родителско отчуждение, е максимално разширен режим на лични отношения
на майката с детето. Още веднъж следва да се отбележи, че за родителят,
комуто са предоставени родителските права, трябва да се въздържа от всичко,
което влияе на отношението на детето към другия родител или затруднява
връзките му с него и възпитанието му.
Настоящият състав на съда счита, че на майката и детето следва да бъде
определен следният режим на лични отношения:
- всяка първа, трета и четвърта седмица от месеца от петък от 16 часа
или след приключване на учебните занятия до неделя в 19 часа с преспиване;
- на рождения ден на детето /20 януари/ всяка нечетна година – за
времето от 16 часа на съответния ден до 09 часа на следващия ден с
преспиване, а всяка четна година - за времето от 16 часа на 21 януари до 12
часа на 22 януари с преспиване;
- на рождения ден на майката /02 октомври/ – от 16 часа на 02 октомври
до 19 часа на 03 октомври;
- през коледните и новогодишните празници - всяка четна година от 16
часа на 23.12. до 20 часа на 30.12. с преспиване и всяка нечетна година от 16
часа на 29.12. до 20 часа на 02.01. с преспиване;
- през великденските празници - всяка четна година от 10 часа в петък до
20 часа в понеделник с преспиване;
- на нечетна година през пролетната ваканция от 10 часа в първия ден до
17
17 часа в последния ден;
- един месец през лятото /на нечетна година - месец юли -, а на четна –
месец август/ от 10 часа в първия ден до 20 часа в последния ден на месеца;
- всеки ден от седмицата чрез комуникация по телефон, интернет или
други средства за комуникация в подходящ според режима и училищната
заетост на детето и заетостта на майката час, който следва да се уговаря от
двамата родители.
- майката ще взема детето от дома, където се отглежда, и ще го връща
обратно там;
- през описаните ваканции и празници да се прилага само режимът на
лични отношения през конкретно описаната ваканция или празник, без да се
прилага останалият режим на лични отношения;
- във всеки друг случай срещите между детето и майката могат да се
осъществяват и извън определения от съда режим на лични контакти при
проявена добросъвестност и общо съгласие между родителите.
По издръжката
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС №
5 от 30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се
определят от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид
възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая, като нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицето, което
дължи издръжката са основание за даването й и показател за нейния размер.
Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени
правилно тези разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са
живели децата в семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да
способства за правилното и хармонично изграждане на издържания и за
подготовката му за пълноценна изява в обществото. При определяне размера
на издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето,
която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е
от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане,
като усилията, които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с
отглеждане на детето следва да се вземат под внимание при определяне на
издръжката, която той дължи.
А. е на 10 години и е ученик в трети клас. Няма нито въведени твърдения,
нито събрани доказателства да има специфични нужди, да боледува или да
посещава занимания, които да изискват допълнително финансово
осигуряване. Като се вземе предвид обществено-икономическата обстановка
в страната, както презумптивното бъдещо увеличение на нуждите с всяка
изминала година, съдът намира за адекватен за нуждите на детето да
определи общ размер на издръжката от 450 лева. Определеният общ размер
на необходимата издръжка следва да бъде разпределен между двамата
родители съобразно техните възможности и кой осъществява
непосредствените грижи за детето.
От събраните по делото доказателства се установява, че майката към
момента получава минималната за страната работна заплата, доходите на
бащата според негово изявление са също в такъв размер.
18
Към настоящия момент нормативно установения минимум съгласно член
142, алинея 2 от СК, е в размер на 233,25 лева, тъй като с Постановление на
Министерски съвет № 193 от 12.10.2023 г. /обнародвано в „Държавен
вестник“ брой 87 от 17.10.2023 г./ е определен размер на минималната
работна заплата, считано от 01.01.2024 г., в размер на 933 лева.
Поради това настоящият състав на съда намира, че е във възможностите
на П. С. е да заплаща издръжка в размер на 250 лева месечно за детето А.,
защото бащата ще полага непосредствените ежедневни грижи за детето.
Поради различните крайни изводи, до които достигна въззивният
съд с тези на районния, то решението следва да бъде отменено и вместо
него – да се постанови ново в посочения смисъл.
По разноските
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не
може да намери приложение в делата по член 127, алинея 2 от СК. Това
разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите,
когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За
разлика от исковото производство в него не се решава със сила на пресъдено
нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално
право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на
родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва
типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и
ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за
защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
производството всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора. В този смисъл е и практиката на ВКС.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 324 от 03.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 9568
по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, деветнадесети състав, и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето А. В.в Б. ЕГН ********** на бащата В. Б. Н. ЕГН ********** от ***,
местност „***“, ул. ***, като определя местоживеенето при него.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето А. В.в Б. ЕГН
********** и майката П. М. С. ЕГН ********** от ***, както следва:
- всяка първа, трета и четвърта седмица от месеца от петък от 16 часа
или след приключване на учебните занятия до неделя в 19 часа с преспиване;
- на рождения ден на детето /20 януари/ всяка нечетна година – за
19
времето от 16 часа на съответния ден до 09 часа на следващия ден с
преспиване, а всяка четна година - за времето от 16 часа на 21 януари до 12
часа на 22 януари с преспиване;
- на рождения ден на майката /02 октомври/ – от 16 часа на 02 октомври
до 19 часа на 03 октомври;
- през коледните и новогодишните празници - всяка четна година от 16
часа на 23.12. до 20 часа на 30.12. с преспиване и всяка нечетна година от 16
часа на 29.12. до 20 часа на 02.01. с преспиване;
- през великденските празници - всяка четна година от 10 часа в петък до
20 часа в понеделник с преспиване;
- на нечетна година през пролетната ваканция от 10 часа в първия ден до
17 часа в последния ден;
- един месец през лятото /на нечетна година - месец юли -, а на четна –
месец август/ от 10 часа в първия ден до 20 часа в последния ден на месеца;
- всеки ден от седмицата чрез комуникация по телефон, интернет или
други средства за комуникация в подходящ според режима и училищната
заетост на детето и заетостта на майката час, който следва да се уговаря от
двамата родители.
- майката ще взема детето от дома, където се отглежда, и ще го връща
обратно там;
- през описаните ваканции и празници да се прилага само режимът на
лични отношения през конкретно описаната ваканция или празник, без да се
прилага останалият режим на лични отношения;
- във всеки друг случай срещите между детето и майката могат да се
осъществяват и извън определения от съда режим на лични контакти при
проявена добросъвестност и общо съгласие между родителите.

ОСЪЖДА П. М. С. ЕГН ********** от *** да заплаща месечна
издръжка в полза на детето А. В.в Б. ЕГН ********** чрез неговия баща и
законен представител В. Б. Н. ЕГН ********** от ***, местност „***“, ул. ***
в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, с падеж пето число на месеца, за
който се дължи, считано от датата на постановяване на настоящото решение
до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, на основание член 143
от СК.

ОСЪЖДА П. М. С. ЕГН ********** от *** да заплати сумата от 360
/триста и шестдесет/ лева по сметка на Окръжен съд - Варна, представляващи
държавна такса по иска за издръжка, на основание член 78, алинея 6 от ГПК
във връзка с член 69, алинея 1, точка 7 от ГПК.

Решението в частта му досежно издръжката не подлежи на
обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2 от Гражданския
процесуален кодекс, а в останалата част може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез
20
Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280
и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21