Р Е Ш
Е Н И Е
№........./.........09.2020 г.,
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА
МАРКОВА
при
участието на секретаря Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията,
т. д. № 1319/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 24335/12.08.2019 г. от ”ДИНИПО” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, ул. „Младежка“, № 142, бл. 55, вх. А, ет. 3,
ап. 9, с която е предявен иск за приемане за установено спрямо АГЕНЦИЯ ЗА
ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ И КОНТРОЛ (с предходно наименование Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол),
със седалище в гр. София, ул. „Врабча“, № 23, че не съществува правото му на
принудително изпълнение за сумата 43328.00
щ.д., представляваща част от вземане за главница по издаден изпълнителен лист по т.д. № 769/2004 г., на ВОС, ТО, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 2012808040006, на ЧСИ № 808,
на осн. чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищецът твърди, че е купувач на
ипотекиран в полза на ответника имот
– Дворно място, с площ отг 5950 кв.м., идентификатор 10135.3514.247, преди УПИ IX-1682, кв. 46, по плана на ЗПЗ, ведно
със Склад № 1, с площ от 906.00 кв.ч., Склад № 2, с площ от 392.00 кв.м. и
Склад № 3, с площ от 130 кв.м., по силата на нот. Акт № 111, н.д. № 103/2005 г. Твърди, че върху имота е била вписана ипотека, обезпечаваща само вземането за главница,
представляваща дължимите вноски по Договор за приватизационна продажба от
17.02.1999 г.,
сключен между ответника и „Албатросинвест-98“ ЕООД. Сочи, че доколкото придобиването
на имота е станало след вписването на ипотеката и ищецът не е страна по
материалното правоотношение за вземането, след насочване на изпълнението върху
ипотекирания имот е конституиран като ипотекарен длъжник.
Твърди, че материалното право за
прилагане на принуда спрямо него не съществува, тъй като вземането на кредитора
– взискател и ответник в
настоящото производство е погасено чрез упражнено от страна на ищеца
извънсъдебно прихващане на 07.08.2019 г. с надлежно връчено уведомление. Сочи,
че вземането, с което е прихванал претенцията на ответника е придобил по силата
на Договор за прехвърляне на вземане от 16.02.2005 г., сключен между него и
длъжника по изпълнението – „Албатросинвест-98“ ЕООД.
Излага, че цедираното му вземане възлиза на сумата 63184.23 щ.д. и представлява
надплатени суми по цената на същия приватизационен договор от 17.02.1999 г., която цесия не е съобщавана на
длъжника. Сочи, че същевременно срещу цедента „Албатросинвест-98“ ЕООД е бил
издаден изпълнителен лист от 29.03.2006 г., по т.д. № 769/2004 г. на ВОС, въз
основа на който е образувано и изпълнителното дело, за задължения към ответника
с произход, дължими суми по главницата по същия приватизационен договор.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът Агенция за публичните предприятия и
контрол депозира отговор, в който оспорва предявения иск и моли да бъде
отхвърлен като неоснователен. На първо място счита, че твърденията на ищеца за
надплащане на суми по приватизационния договор не следва да бъдат обсъждани,
доколкото същият не е страна по него. Излага, че е било получено заявление,
изходящо от ищеца за прихващане на насрещни парични вземания до размера на
сумата 43328.00 щ.д., към което не са били приложени никакви доказателства за
съществуване на вземането. Излага, че твърдяния договор за цесия от 16.03.2005
г. е частен документ, който няма достоверна дата по отношение на ответника и
поради това не е доказателство за съществуване на вземането и неговия размер.
Оспорва датата и съдържанието на договора за цесия. Излага още, че не са налице
предпоставките за извършване на извънсъдебно прихващане, тъй като взеането на
ищеца не е било ликвидно и изискуемо, тъй като не е било безспорно установено
по основание и размер. Релевира възражение за погасяване на вземането на ищеца
по давност. Сочи, че след получаване на изявлението за прихващане е възразил
изрично срещу извършеното цедиране на вземането, за което не е бил уведомяван
по никакъв начин преди 07.08.2019 г., което счита за индиция за антидатирането
на договора за цесия и несъществуване на подобно вземане.
В
срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която
оспорва релевираните възражения от страна на ответника. По отношение
възражението за погасяване на вземането по давност се позовава на разпоредбата
на чл. 103., ал. 2 ЗЗД. Твърди нищожност на вписаната върху придобития от него
имот, законна ипотека. Излага, че правото на собственост е придобито от него с
нот. Акт № 111, н.д. № 103/2005 г. Сочи, че при сключването на договор за
приватизационна продажба от 17.02.1999
г. и за гарантиране изплащането на цената по договора е било уговорено
учредяването на ипотека върху недвижими имоти на дружеството, без да е налице
индивидуализация чия собственост са тези имоти и кои са те. Излага, че с молба
от 15.04.1999 г. е поискано вписването на законна ипотека върху някалкото
имота, включени в активите на „Албатрос Комерс“ ООД. Излага, че правото на
принудително изпълнение на ответника спрямо ищеца не е валидно възникнало, тъй
като в първоначалната молба за вписване на ипотека от 16.04.1998 г. е налице
неизвестност за личността на кредитора, собственика на имота и на длъжника,
както и за размера на обезпеченото вземане, поради което вписаната ипотека била
нищожна. Излага, че на 19.04.2002 г. е извършено коригиране, както на длъжника,
така и на кредитора като въпреки, че длъжник по Договора за приватизационна
продажба е „Албатросинвест 98“ като длъжник е посочено дружеството собственик
на имота „Албатрос комерс“ ЕООД, при подаване на първоначалната молба от
„Албатрос комерс“ ООД. Сочи, че на 13.03.2009 г. е извършено подновяване на
вписването на ипотеката.
Излага, че след вписването и
подновяването на ипотеката са налице нови факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, а именно страната е приета за член на ЕС, при което е следвало да
бъдат отстранени противоречията между националното и общностното
законодателство. Такова противоречие вижда в разпоредбата на пар. 8 от ПР на
ЗИД ЗПСК, с която е уредена възможността за учредяване на законна ипотека върху
имуществото на приватизираното дружество, поради което тя не е следвало да бъде
прилагана. Сочи, че впоследствие нормата е била отменена, която отмяна има
действие само занапред. Цитира съдебна практика по въпроса.
В
срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който
оспорва допълнителната искова молба и сочи, че не е претендирал вземане спрямо
ищеца, а е насочил принудителното изпълнение към имот, собственост на
приватизираното дружество „Албатрос комерс“ ЕООД, върху който е била вписана
законна ипотека на 16.04.1999 г. и подновена с молба от 10.03.2009 г. Излага
теоретични разсъждения по въпроса за правната същност на ипотеката. Сочи, че
ищецът не разполага с правата предвидени в чл. 151 ЗЗД, който касае случаите,
когато имотът е бил ипотекиран за чуждо задължение, а в случая ищецът е закупил
вече ипотекиран имот. Поддържа останалите възражения релевирани с депозирания
отговор.
В с.з. страните, чрез
процесуални представители, поддържат изложените в исковата молба и
допълнителната такава, и в отговорите, доводи, съображения и възражения.
Съдът, след преценка на
събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори между страните,
а и се установява от доказателствата по делото, че по силата на обективирания в
нот. Акт № 111, д. № 103/2005 г., на Варненски Нотариус № 484, договор за
покупко-продажба ищецът е придобил от „Албатрос Комерс“ ЕООД, Земя с площ от 5950.00 кв.м., идентификатор
10135.3514.247, преди УПИ IX-1682, кв. 46, по плана на ЗПЗ, ведно със Склад № 1, с площ от
906.00 кв.ч., Склад № 2, с площ от 392.00 кв.м. и Склад № 3, с площ от 130
кв.м. Установява се още и, че върху имота е вписана ипотека за обезпечаване
задължението на Продавача към Министерство на търговията и туризма за заплащане
на задължения по Договор за приватизационна продажба от 17.02.1999 г. и до
окончателното изплащане на цената по договора в размер на 375000 щ.д.
Видно от представения
Договор за приватизационна продажба от 17.02.1999 г. е, че „Албатросинвест –
98“ ООД е закупил правото на собственост върху 950 дяла, представляващи 80 % от
капитала на „Албатрос Комерс“ ЕООД срещу продажна цена в размер на 375000.00
щ.д.
По силата на Договор за
приватизационна продажба от 24.04.2000 г. на „Албатросинвест – 98“ ООД е
закупил правото на собственост върху 238 дяла, представляващи 20 % от капитала
на „Албатрос Комерс“ ЕООД, срещу продажна цена в размер на 93947.00 щ.д.
Видно от представения
Договор за прехвърляне на вземане е, че на 16.05.2005 г. „Албатросинвест 98“
ЕООД, в качеството на цедент, прехвърля възмездно на ищеца, в качеството му на
цесионер, вземането си от ответника – с предходно наименование Агенция за
приватизация и следприватизационен контрол, в размер на 63184.23 щ.д., произтичащо от надплатени суми по
цената на Договор за приватизационна продажба от 17.02.1999 г. и обективирана в
Справка за направени плащаня, срещу цена в размер на 23500.00 лева, платима в
срок до 31.03.2005 г.
По делото е представена
Справка за направени плащания от 05.07.2004 г.
Видно от представения
изпълнителен лист от 29.03.2006 г., издаден по т.д. № 769/2004 г., на ВОС, ТО
е, че длъжникът „Албатросинвест-98“ ЕООД е осъден да заплати на ответника
сумата 43328.00 щ.д., представляваща сбор от дължими 4 бр. разсрочени вноски,
ведно с договорено увеличение след изтичане на гратисен период, с посочени
падежи, по Договор за приватизационна продажба от 17.02.1999 г., на осн. Чл. 79 ЗЗД.
По делото е представено и
Заявление за прихващане, без дата, по силата на което ищецът е прихванал
цедираното му вземане в размер на 63184.23 щ.д. с вземане на ответника към
длъжника „Албатросинвест – 98“ ООД, срещу който е издаден изпълнителен лист по
т.д. № 769/2004 г., на ВОС и е било образувано изп.д. № 6/2012 г. на ЧСИ З.
Димитров, в размер на 43328.00 щ.д., представляващо задължения за неплатена
главница по Договор за приватизационна продажба от 17.02.1999 г.
Не се спори между
страните, че заявлението за прихващане на получено от ответника на 07.08.2019
г.
От представеното писмо от
24.09.2019 г. се установява, че ответникът е оспорил релевираното изявление за
прихващане. Писмото е достигнало до ищеца, на 07.10.2019 г.
По делото е постъпила
преписка от изп.д. № 130/2019 г., на ЧСИ Станимира Данова. От материалите по
нея е видно, че до образуването на изпълнително дело 130 се е стигнало след
като изп.д. № 6/2012 г., по описа на ЧСИ № 808 е било прехвърлено за
продължаване на производството. Същото е заведено на осн. Изп. Лист от
28.06.2005 г., по т.д. № 2512/2002 г., на ВОС, изп. Лист от 29.03.2006 г., по
т.д. № 769/2004 г., на ВОС и изп. Лист от 17.12.2007 г., по гр.д. № 28660/2007
г., на СРС и по, което „Албатросинвест 98“ ООД е длъжник.
Не се спори между
страните, а и се установява от материалите по изпълнително дело, че ищецът е
лице, закупило имот, служещ като обезпечение за вземането на ответника.
По делото е допусната ССЕ,
чието заключение неоспорено от страните е прието от съда и се кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено.
По делото са представени и
Решение от 10.01.2017 г., по гр.д. № 3026/2016 г., на ВОС, ГО, Решение №
137/19.06.2017 г., по в.т.д. № 119/2017 г., на ВАпС и Определение №
188/13.04.2018 г., по т.д. № 2376/2017 г., на ВКС, ТК.
При така възприетата фактическа установеност, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.
439, ал. 2 ГПК, предявеният иск може да се основава само
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Нормата има процесуален характер и
визираните предпоставки обуславят допустимостта на производството (така О № 313/25.03.2011 г., по ч.т.д. № 157/2011 г., ВКС, II ТО). Наличието на нововъзникнал факт е условие за допустимост на
оспорването. Въпрос по съществото на спора е рефлектира ли този факт върху съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на
изпълняемото право.
В
конкретния случай съдът приема, че е сезиран със специалния установителен иск
по реда на чл. 439 ГПК, с който ищецът в качеството му на ипотекарен длъжник
оспорва предприетото срещу него принудително изпълнение с твърдения за
материална незаконосъобразност на изпълнението, основани на факти от значение
за спорното право, настъпили след приключване на съдебното дирене, по което е
издадено изпълнителното основание. Твърдяните от ищеца факти са: -
погасяване на вземането на ответника, поради извършено прихващане с цедирано на
ищеца вземане и – погасяване на ипотечното право на собствено основание, поради
пороци, водещи до нищожност на ипотеката вписана върху собствения на ищеца
имот, върху който ответникът изпълнява принудително.
Искът
на посочено правно основание е предоставен на длъжникът по изпълнението или на
друго приравнено на него лице. Безспорно е, че съобразно предвидените
субективни предели на изпълнителния иск, разписани в разпоредбата на чл. 429,
ал. 3 ГПК въз основа на изпълнителния лист срещу длъжника, изпълнението може да
се насочи върху ипотекирания имот, който трето лице е дало за обезпечаване на
дълга, поради което това трето лице, се приравнява на длъжник по изпълнението.
На длъжник по изпълнението се приравнява и лицето, което е придобило ипотекиран
имот, след учредяване на ипотеката върху него, по см. на чл.173 ЗЗД. Именно
такива твърдения е изложил и ищеца, че е придобил имот, собствен на длъжника по
изпълнението след ипотекирането му, поради което и се явява ипотекарен длъжник.
Именно това негово качество обуславя и допустимостта на предявения иск.
Безспорно е, че ищецът разполага с правото да защити накърнените
си имуществени права и да избере пътя на защитата им. В настоящото производство
ищецът изрично е заявил, че без да предявява изрично иск твърди нищожност на
учредената върху придобития от него имот ипотека под формата на възражение като
имал възможност да предяви инцидентен установителен иск в първото по делото
заседание. В първото по делото заседание такъв иск не е заявяван за
разглеждане. При това положение, тези пороци не могат да бъдат разглеждани по
пътя на възражението и в границите на предмета на иска по чл. 439 ГПК, тъй като
би се стигнало до хипотеза, в която ищецът сам и по пътя на възражението се
стреми да обори собствената си легитимация, обосновала допустимост на предявения
иск.
На следващо място, ищецът
въвежда, че правото на принудително изпълнение на ответника до размера на
сумата 43328.00 щ.д. е погасено, поради
извършеното от него прихващане, изявлението за което е обективирано в заявление, получено
от ответника на 07.08.2019 г. Ищецът се легитимира като кредитор на ответника
по силата на коментирания във фактическата установеност Договор за прехвърляне
на вземане от 16.05.2005 г. Не се спори между страните, че за цедирането на
активното вземане в размер на 63184.23
щ.д., ответникът не е бил уведомяван по никакъв начин през периода 2005 г. –
2019 г., когато е отправено изявлението за прихващане. Не се спори между
страните и, че цедирането е извършено в хода на производството по т.д. №
769/2004 г., на ВОС. Видно от представеното заверено копие от изпълнителен
лист, решението по делото е постановено на 17.10.2005 г, изпълнителния титул за
суми, измежду които и процесната главница, е от 26.03.2006 г. Не са налице
твърдения и кореспондиращите им доказателства претенции за подобна сума от
страна на цедента „Албатросинвест 98“ ЕООД да са били установявани или
отправяни по какъвто и да е начин спрямо ответника. Съществуването на подобно,
по произход и размер, вземане не може да се установи и от събраните в хода на
настоящото производство доказателства. Същото се основава на Справка от
05.07.2004 г., която е оспорена от ответника.
От заключението на
приетата ССЕ се установява, че извършените разплащания по приватизационната
сделка са общо в размер на 746281 лв. и се равняват на 336275 щ.д., в какъвто
размер на приети като плащане при ответника, при задължение за главница по
приватизационната сделка в размер общо на
468947.00 щ.д., съобразно сключените договори. Следва да бъде посочено, че
сами по себе си счетоводните записвания на подобно вземане при цесионера не са
достатъчни да установят съществуването му, на твърдяното основание и размер.
Отделно от посоченото,
след придобиването на вземането от ищеца на 16.05.2005 г. до момента на отправянето
на извънсъдебно изявление за прихващане през 2019 г., е изтекъл период
многократно надвишаващ 5 годишния давностен срок, през който цесионерът не е
предприел действия по събиране на вземането си, поради което дори и да е
съществувало, то същото е било погасено по давност. В този смисъл релевираното
от ответника възражение за погасяването му по давност е основателно.
Действително разпоредбата на чл. 103, ал. 2 ЗЗД, на която се позовава и ищецът,
дава възможност да се извърши прихващане и след като вземането е погасено по
давност, но само ако е могло да бъде извършено преди да е изтекла давността, т.
е. ако са били налице всички предпоставки за извършването на прихващането в
предходен момент. Цитирания текст обаче намира приложение само при извършването
на съдебно прихващане, каквото в случая не се извършва. Съгласно разпоредбата
на чл. 103, ал. 1 ЗЗД прихващане може да се извърши само ако активното вземане
е изискуемо и ликвидно, а в конкретния случай придобитото от ищеца вземане не е
било ликвидно преди изтичане на давността, тъй като не е било безспорно между
страните, нито е било установено със съдебно решение. При това положение и при липса на предпоставките по чл. 103, ал.
2 ЗЗД, изявлението за прихващане не е могло да породи целения погасителен ефект
върху претенцията на ответника за процесната сума, предмет на принудително
изпълнение.
По изложените съображения
предявения иск за установяване, че не съществува правото на
ответника на принудително изпълнение за сумата 43328.00 щ.д., представляваща част от
вземане за главница, по издаден изпълнителен лист по т.д. № 769/2004 г., на ВОС, ТО, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
2012808040006, на ЧСИ № 808 е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3,
вр. ал. 8 ГПК на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на
300.00 лв., определено служебно от съда, на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от ”ДИНИПО” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, ул. „Младежка“, № 142, бл. 55, вх. А, ет. 3,
ап. 9 за приемане за установено спрямо АГЕНЦИЯ ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ И
КОНТРОЛ (с предходно наименование Агенция за приватизация и следприватизационен
контрол), със седалище в гр. София, ул. „Врабча“, № 23, че не съществува
правото му на принудително изпълнение за сумата 43328.00 щ.д., представляваща част от вземане за главница, по издаден изпълнителен
лист по т.д. № 769/2004 г., на ВОС, ТО, въз основа
на който е образувано изпълнително дело № 2012808040006, на ЧСИ № 808, преобразувано в изп. Дело
№ 130/2019 г., на ЧСИ Станимира Данова,
на осн. чл. 439, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
”ДИНИПО” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Младежка“, № 142, бл. 55, вх. А, ет. 3, ап. 9 да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ И КОНТРОЛ (с
предходно наименование Агенция за приватизация и следприватизационен контрол),
със седалище в гр. София, ул. „Врабча“, № 23, сумата 300.00 лв. (триста лева), разноски по делото, на
осн. чл. 78, ал. 3, вр. Ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването
му, пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: