РЕШЕНИЕ № 708
гр. Пловдив 23.12.2019 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с., в публично заседание на 14 ноември 2019
г.
в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при
участието на секретаря БОРЯНА КОЗОВА, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 538/2018 г. по описа на ПОС, намира за установено
следното:
Иск по чл.
79 от ЗЗД вр. чл. 430 от ТЗ.
Ищецът
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* /с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“ АД/ със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен
път“ № 260, моли ответникът Г.Т.П. ЕГН **********
*** да бъде осъден да заплати сумите:
- 86 312.09 швейцарски франка – част от усвоена и
непогасена главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL31053
от 10.01.08 г. и допълнителни споразумения към него, общият
размер на която главница се претендира в размер на 87 133 швейцарски
франка;
- 1 850.18 лв. – разноски за нотариални такси по същия Договор
за кредит и допълнителни споразумения към него,
Ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата
на подаване на исковата молба – 09.07.18 /исковата молба е подадена по
пощата с пощенско клеймо 9.7.18/ до
окончателното изплащане на сумите.
Претендира присъждане
на разноските, направени в настоящето производство, по представен списък на
разноските.
Ответникът Г.Т.П. моли да се отхвърли иска като
неоснователен и недоказан. Подробни съображения се излагат в писмена защита,
депозирана от процесуалния му представител адв. Р.С.. Претендира присъждане на
разноски по представен списък на разноските.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
Твърди се в
исковата молба, че между ищцовата банка и ответника е сключен Договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL31053 от 10.01.08, по силата на който банката е предоставила на
ответника кредитен лимит в швейцарски франкове в размер равностойността на
50 000 евро за покупка на посочен недвижим имот и за други разплащания.
Кредитът бил усвоен на 31.1.08, като била усвоена сума от 82 332
швейцарски франка.
Крайният
срок за погасяване на кредита бил 394 месеца, считано от датата на усвояване, а
именно 31.1.08 /посочена в приложение 1 към договора/.
В чл. 3 от
договора било уговорено заплащане на възнаградителна лихва, като в ал.3 на
същия член била предвидена неустойка за просрочие на погасителните вноски и в
случай на предсрочна изискуемост, а в чл. 4 – заплащане на такса за управление
на кредита, годишна такса за управление и административна такса за обработка на
документи. По чл.10,т.3 било уговорено задължение на кредитополучателя да
заплаща всички разноски, свързани с оценка, предоставяне, регистриране,
вписване и застраховане на обезпеченията, както и разноските по организиране и
провеждане на принудителното изпълнение.
Впоследствие
отношенията между страните били предоговорени с допълнителни споразумения от 30.4.10 и 30.6.11 г., като
със същите били преоформени задълженията чрез натрупване към редовната главница,
а за кредитополучателя били предвидени периоди на облекчено погасяване и същият
се задължил да заплаща на банката равни месечни погасителни вноски, чийто
конкретен размер бил определен в споразуменията. Предоговорени били и лихвените
условия по кредита.
Съгласно чл.
VІ от допълнителното споразумение от 3.4.10 и чл. 8 от допълнителното
споразумение от 30.6.11 г., в случай че в рамките на периода на облекчено
погасяване на дълга, кредитополучателят не заплати в срок две последователни
дължими месечни погасителни вноски, същият губи правото да ползва облекчения
ред за погасяване на дълга. В същите текстове била предвидена клауза, според
която при настъпване на посочените условия банката има право едностранно и без
да е необходимо каквото и да е волеизямление на кредитополучателя да прекрати
действието по споразуменията за облекчено погасяване на дълга и да изиска
заплащането на погасителните месечни вноски в пълен размер, за което се
изготвял нов погасителен план. Съгласно условията на споразуменията след изтичане
на периода на облекчено погасяване към дълга се натрупвала начислената, но
непогасена през този период лихва. В резултат на извършените преоформяния и
увеличаването на размера на предоставения кредит с цитираните споразумения,
размерът на усвоената от ответника главница възлизал на 88 642.46 шв.фр.
По време на
действие на договора за кредит вземанията по същия били прехвърлени от банката
с договор за цесия от 11.3.08 г. на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИЗ“ АД – цесионер.
Това се установявало и от обстоятелството, че допълнителните споразумения към
договора за кредит били сключени именно с дружеството – цесионер.
Впоследствие
с договор от 20.5.16 г. „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИЗ“ АД прехвърлило на банката
като цесионер всички вземания по договора ведно с всички акцесорни вземания.
Длъжникът
бил уведомен за извършените цесии
уведомление рег. № 3075/18.5.18, том1 акт 174 на нотариус Светлана Кирилова,
като връчването било осъществено при условията на чл. 45, изр. второ от ГПК –
чрез представител адв. Р.С..
С оглед
изложеното ищецът твърди, че между страните е налице валидно облигационно
отношение, по което банката е изпълнила добросъвестно задълженията си за
предоставяне на кредита, който от бил усвоен изцяло от кредитополучателя, който
от своя страна изпаднал в продължително неизпълнение. Забавата на ответника по
отношение на задължението за главница датирала от 10.9.12, а аз лихва – от
10.6.12 г.
Твърди се,
че за банката е възникнало право да обяви целия кредит за предсрочно изискуем
на осн. чл. 18, ал.1 и 2 от договора.
Съгласно ал. 1 при непогасяване изцяло или частично на която и да е вноска по
кредита, банката имала право да направи кредита изцяло или частично предсрочно
изискуем; ал. 2 предвиждала клауза за автоматична предсрочна изискуемост,
съгласно която при неиздължаване на три последователни месечни вноски, изцяло
или отчасти, целият остатък от кредита се превръщал автоматично в предсрочно
изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта
настъпвала без да е необходимо волеизявление на страните.
Банката
упражнила правата си по чл. 18, като отправил покана до ответника, с която на
осн. чл. 18 вр. чл. 19 от договора обявил предсрочната изискуемост на цялото
задължение. Уведомлението било връчено чрез пълномощник на ответника на 30.5.18
/ведно с уведомлението за извършените цесии/.
В случай че
се прецени, че с горното уведомление правото на банката не е упражнено по
надлежния ред, ищецът изрично заявява, че счита
предявяването на настоящата искова молба за такова уведомление, като към
датата на подаване на исковата молба са настъпили условията по чл. 18 от
договора.
Предвид
изложеното ищцовата банка претендира осъждането на ответника за заплащане на
главница в размер на 86 312.09
швейцарски франка – частично общ
претендиран размер от 87 133
швейцарски франка, както и 1 850.18
лв. – разноски за нотариални такси по същия Договор за кредит и
допълнителни споразумения към него
Ответникът
не оспорва сключването на процесния договор за кредит от 10.01.2018 г, но
оспорва сключването на допълнителните споразумения към него от 30.4.2010 и 30.06.11
г., като твърди, че същите не са
подписани от него, както и че не са подписани от него и молби вх. 093/29.4.09,
входирана във ФЦ 274 /л. 116-117/, и вх. № 245/27.4.2010, входирана във ФЦ 274
/л. 118-119/, с които се иска
предоговаряне и преструктуриране на кредита.
В тази
връзка е открито производство по оспорване истинността на двете допълнителни
споразумения и двете молби за предоговаряне /прескруктуриране/ на кредита, по
отношение подписа, положен от името на ответника Г.П..
По делото са
приети заключения на единична и тройна графологични експертизи, които дават
еднозначен отговор на въпроса дали подписът под посочените документи е изпълнен
от ответника П..
Вещите лица
са мотивирали извод, че положените
подписи за „кредотополучател“ в допълнителните споразумения от 30.04.2010 и
30.06.2011 г., както и двете молби за предоговаряне /преструктуриране на
кредита не са изпълнени от ответника Г.Т.П..
Други
доказателства във връзка с откритото производство по оспорване на осн. чл. 193
от ГПК по делото не са ангажирани, включително и от страна на ищцовата банка.
При това
положение от страна на ответника е успешно доказано оспорването на цитираните
документи, при което на осн. чл. 194, ал.3 от ГПК същите следва да бъдат
изключени от доказателствения материал.
Горното
налага извод, че спорът между страните
следва да бъде разрешен единствено на база първоначално сключения договор от 10.01.2018 г. – не са налице
надлежно сключени допълнителни споразумения към същия, поради което последните
няма да бъдат коментирани с настоящето решение.
Съгласно
чл.1 от договора банката предоставя на ответника кредитен лимит в швейцарски
франкове в размер равностойността на 50 000 евро по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, от които
5 113 евро – за покупка на посочен недвижим имот и 44 887 евро - за
други разплащания. Посочено е, че в деня
на усвояване на кредита страните подписват приложение
1, в което се посочва приложения към същата дата курс „купува“ и конкретно
определения спрямо този курс размер на кредита в швейцарски франкове.
Приложение 1
е подписано между страните и в него е удостоверено, че датата на усвояване на
кредита е 31.1.08 г., към която приложеният курс „купува“ за шв.фр. към евро е 1.646638, като определеният съобразно
този курс размер на предоставения кредит, усвоен от кредитополучателя, е 82 332 шв.фр.
Съгласно чл. 2/1/ от договора разрешеният
кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове с посочен IBAN и се ползва от
кредитополучателя при условията на чл. 3 и 4 от договора.
Уговорен е
краен срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихи, от 394
месеца, считано от датата на усвояване на кредита /чл. 5/.
В чл. 6 /1/
от договора е уговорено, че погасяването се осъществява на месечни вноски,
включващи главници и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план – приложение 2 към договора.
Съгласно чл.
6 /2/ от договора погасяването се извършва във валутата, в която същият е
разрешен и усвоен – швейцарски франкове.
Във връзка с
горните клаузи на процесния договор
ответникът навежда възражения, че кредитът в действителност не е отпуснат в
швейцарски франкове, а в български лева, при което не може да се търси връщане
в швейцарски франкове, както и че не му е връчван погасителен план.
Възражението
по отношение на невръчване на
погасителен план е основателно.
Към исковата
молба е представен погасителен план, според който първата вноска е с падеж
29.02.2008 г., последната – 30.11.2040 г.
Този погасителен план не е
подписан от кредитополучателя. Няма ангажирани други доказателства същият
да му е връчен при подписване на договора или в последващ момент. Разпитаната
по делото свидетелка И. П., *** на ответника, заявява, че е присъствала при
подписване на договора, но погасителен план е е видяла да се подписва.
/Показанията на тази свидетелка, макар и *** на ответника, няма основание да
бъдат дискредитирани, тъй като по делото няма каквито и да било доказателства,
които да влизат в противоречие или да всяват съмнение в тях./
Няма
ангажирани доказателства за връчван във времето погасителен план на ответника,
който да е подписан от него.
При това
положение съдът приема, че към договора
липсва валиден погасителен план, обвързващ страните.
Липсата на
погасителен план означава, че всъщност страните не са определили по размер
дължимите погасителни вноски в съответствие с уговореното по чл. 6 /1/ от
договора, нито по дати на падеж. В тази връзка следва да се отбележи и
че в чл. 7 от договора числото от месеца, на която настъпва падежът на всяка
погасителна вноска, не е посочено – налице са точки, които не на попълнени с
конкретно число. Разбира се, последната липса би могла да бъде запълнена и
преодоляна с погасителен план, ако такъв съществуваше, но в случая това условие
не е настъпило.
Горното води
до извод, че в случая не са настъпили от обективна страна предпоставки за
обявяване предсрочна изискуемост на кредита.
В отправеното
до ответника изявление банката се позовава на непогасяване на дължими вноски по
кредита – за главница, считано от 10.08.2012 и за лихва, считано от 10.06.2012
г., на основание чл. 18 вр. чл. 19 от договора за кредит.
Чл. 18 /1/
от договора действително предвижда, че непогасяване на която и да е вноска по
кредита банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно
изискуем, а съгласно чл. 18 /2/ при неизпълнение на три последователни месечни
погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща
в предсрочно изискуем.
Т.е. за да
настъпят от обективна страна предпоставките за предсрочна изискуемост, следва
да бъде установено неизпълнение на конкретно задължение по договора по вид,
размер, респ. неиздължаване на конкретни погасителни вноски съобразно
подписан погасителен план, какъвто се
изисква по чл. 6 /1/ от договора.
При липса на
погасителен план, посочващ конкретни по
размер и основание вноски със съответен падеж, и уговорен краен срок на издължаване 394 месеца, който изтича през 2040 г., не може
да се приеме, че е налице забава на ответника по отношение на посочените в
уведомлението вноски, както и за каквито и да е други месечни вноски, тъй като
такива всъщност не са уговорени между страните. Т.е. не са налице от обективна страна предпоставки
за обявяване на предсрочна изискуемост както към датата на връчване на
изявлението на банката чрез цитираната в исковата молба нотариална покана, така
и към датата на предявяване на исковата молба.
Горното е достатъчно
и самостоятелно основание за отхвърляне на исковата претенция за претендирания
размер на главницата като предсрочно изискуема, както и по отношение на отделни
вноски, тъй като не са налице падежирали вече вноски – по делото се доказва
само уговорен краен срок на връщане на кредита, който не е изтекъл.
Независимо
от горното, за пълнота на настоящето решение, следва да се обсъдят и останалите
доводи на страните, наведени в хода на производството.
Ответникът
възразява, че като кредитополучател е
получил равностойността на отпускания кредит в български лева, а не в швейцарски франкове. В тази връзка
сочи, че по чл. 2, ал.1 от договора кредитът се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове, като в действителност
ответникът е получил по сметка български лева и е извършвал всички плащания по
кредита в български лева; кредотополучателят не е имал достъп до сметката в СHF, а тази
парична единица е служила само за извършване на изчисления и е ползвана само
виртуално; швейцарските франкове по блокираната сметка били служебно
превалутирани от банката в лева преди реалното им усвояване.
Възразява
се, че клаузите в договора относно преизчисляване стойността на кредита според
курса на швейцарската валута, както и относно едностранно увеличаване на
лихвения процент, са неравноправни по
смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителя и като такива са нищожни
на осн. чл. 26, ал.1 от ЗЗД и чл. 146, ал.1 от ЗЗП и не са породили правно
действие - чл. 1 - 3, чл.6, чл. 20 и
чл.22 от договора.
В тази
връзка са наведени доводи, че липсва яснота по отношение начина на формиране на
променливата компонетна /БЛП/, която участва в начина на определяне на
възнаградителната лихва наред с постоянния елемент – 1.15 пункта надбавка; В
чл. 3, ал.5 и чл. 12 единствено било уговорено правото на банката да обявява
нови стойности на този показател, без те да подлежат на каквото и да е
договоряне между страните. Ответникът счита, че това следва да се възприеме
като цел за прехвърляне на стопанския риск върху кредитополучателя през целия
период на действие на договора, като банката е разполагала с възможност да се
защитава срещу неизгодни за нея промени в пазара само по своя инициатива и без
решението й да е ограничено от фактири, които са изцяло извън нейния контрол.
Счита, че
постигнатите договорки по чл. 1-3, 6, 20
и 22 имат за резултат прехвърляне изцяло върху кредитополучателя –
потребител по смисъла на ЗЗП на риска от
повишаване на външната и/или вътрешната стойност на виртуално използваната
валута СHF, при положение, че реално кредитът е бил използван в
български лева. Според ответника цитираните клаузи на договора не излагат при
условията на прозрачност конкретното функциониране на обменния механизъм на
виртуално използваната парична единица по сметката по начин, по който
потребителят да може да изчисли въз основа на ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от подписване на договора. Твърди се, че на
кредитополучателя не е била предоставена достатъчна информация, за да може да
се вземе информирано решение, като същият не е имал капацитета не само да знае
възможността за повишаване или понижаване на чуждестранната валута, но и да
оценява потенциално значимите икономически последици от такава клауза за
финансовите си задължения. Наведените са доводи, че тези уговорки водят до
значителен дисбаланс между страните като се вземат предвид експертните знания
на банката като професионалист, във връзка с евентуални промени в обменните
курсове и рисковете, присъщи на вземането на заем в чужда валута.
Твърди се,
че към момента на сключване на договора ответникът е бил лишен от информация
относно съществени условия в договора – относно конкретния размер на
задължението в СHF, който се определя от търговеца в неопределен период от
време, механизма за определяне на този размер, приложимия от банката курс при
преизчисляване, обективните фактори, които влияят върху курса извън субективния
интерес на страната, размера на месечната погасителна вноска и нейния падеж с
оглед преценка за възможностите му като потребител да обслужва кредита,
икономическите причини за въвеждане на механизма за индексация на кредита
спрямо чужда валута, конкретните икономически дадености към момента на
сключване на договора и очакваните тенденции за повишение на курса.
Наведени са
доводи, че с атакуваните клаузи е създадено значително неравновесие между
правата на банката и на ответника като потребител, тъй като задължението на
банката е във фиксирана стойност, точно и ясно определено към момента на
подписване на договора и не се влияе от курса на шв.фр. за разлика от
насрещното задължение на кредитополучателя – неговият размер се определя от
банката, без да е договорено приложимост на официалния курс или друг обективен
критерий, без за потребителя да е предвиден някакъв защитен механизъм срещ
валутни промени.
Банката
поддържа становище, че отпускането на кредита именно в швейцарски франкове е
станало според желанието и изричната
воля на кредитополучателя – в този смисъл същият подписал искане за отпускане
на жилищен кредит, искания за усвовяване от 31.10.07 и 31.1.08 и молба от
31.1.08. Тази воля била потвърдена при сключването на договора, а подписването
на молба с вх. № 808-2093/31.1.08 за превалутиране на кредита, представлявало
действие на разпореждане със сумата. Банката счита, че превалутирането не
следва да се тълкува като противоречащо на началния акт на отпускане на искания
кредит,
Оспорват се
като неоснователни възраженията, че с постигнатите уговорки е прехвърлен изцяло
върху кредитополучателя риска от повишаване на външната и/или вътрешната
стойност на използваната валута на кредита. Наведени са доводи, че банката от
своя страна е поела риска от понижаване курса на валутата; освен това, поради
стабилността на избраната валута, лихвеният процент по отпуснатия кредит бил
значително по-нисък от лихвените проценти за други валути – обстоятелство,
което било ясно съзнавано при сключването на договора за кредит от ответника, който именно мотивиран от изгодните
лихвени нива поискал отпускането на кредита в шв.фр.
Във връзка с
възраженията за размера на лихвения процент, банката навежда доводи, че същият
е бил изменян и в посока намаление – с подписаните два бр. допълнителни
споразумения.
Банката
счита, че както сключеният договор, така и допълнителните споразумения към него
сочат, че е налице индивидуално договаряне, поради което счита, че е налице
изключение по чл. 146, ал.1 от ЗЗП, което изключва нищожността на клаузите,
оспорени като неравноправни.
Съдът приема
за основателни доводите на ответника, че реално
кредитът е отпуснат в български лева, а не както се твърди от ищовата банка
в СHF, като швейцарската парична единица служи само за
изчисления. Този извод се налага от анализа на клаузите на договора, касаещи
неговия предмет. Конкретната сума на договорения кредит е определена в чл.1 от
договора на 50 000 евро. Вярно е, че чл. 2 сочи, че усвояването на кредита
е по сметка в швейцарски франкове, но тази сметка е блокирана и до нея кредитополучателят няма достъп. От блокираната
сметка швейцарските франкове само се превалутират, и то служебно от банката –
чл. 2/3/ от договора и то преди реалното им усвояване от потребителя, като
същият е лишен от възможността да оперира с тях. Т.е. паричен поток в швейцарски
франкове от банката към кредитополучателя липсва, действителното предоставяне и
усвояване на кредита е в български лева.
В тази
връзка следва да се отбележи, че по делото са приети първоначална и повторна
съдебно-счетоводни експертизи, чиито заключения не са възприемат от съда в
частта им относно понятието „блокирана“ сметка и относно въпроса в каква валута
следва да се счита усвоен кредитът. Вещите лица са отговорили от счетоводна
гледна точка, че първоначалната сметка е захранена с швейцарски франкове,
поради което правят извод, че кредитът е усвоен в швейцарски франка. Повторното
вещо лице обяснява понятието „блокирана“ сметка като означаващо, че сметката е
блокирана с оглед проследяване целта на използване на кредита, тъй като същият
се отпуска за покупка на жилищен имот. Последното обаче не намира опора в
клаузите на договора,а коментарът на този въпрос следва да се ограничи именно
до тези клаузи. От тях е видно, че сметката е блокирана, тъй като швейцарският
франк е само валута за изчисления, но не и валута, в която кредитополучателят
реално да получи отпуснатите му кредитни суми.
Изцяло се
явяват основателни и доводите на ответната страна, че уговарянето на кредита в
швейцарски франкове, респ. уговоряването същият да се връща в тази валута и
превалутирането му, намерили израз в чл.1, чл. 2 /1/, чл. 6 /2/, чл. 20, 21 и
22 от договора, както и клаузите относно преизчисляване на лихвения процент, са
нищожни като неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите.
Съгласно чл.
143 от ЗЗП неравноправна
клауза
в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в
частност са налице хипотезите по т.9 -
на потребителя са наложени клаузит с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора, т. 10 – за банката са предвидени възможности да променя
едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание, т.12 - когато цената може да се определя при
получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на
търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, т. .18 - не позволява
на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.
По отношение начина на сключване на договора по делото е
разпитана като свидетел *** на ответника И. П., чиито показания, както се
посочи и по-горе, съдът възприема като вътрешно непротиворечиви и неопровергани
от други доказателства по делото. Свидетелката говори, че на ответника е било
обяснено пр подписване на договора единствено, че валутата швейцарски франк е
стабилна, с нисък лихвен процент, поради което кредитът е много изгоден; никой
не е предупредил кредитополучателя, че са възможни промени в неблагоприятна за
него посока по отношение курса на швейцарския франк и по отношение на лихвения
процент; П. бил със средно образование, без познания по икономика и
счетоводство или по банково дело.
Тези показания, преценени в
съвкупност с начина, по който са формулирани коментираните клаузи от договора,
водят до извод, че същите са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Установява се, че договорът е изготвен едностранно от банката, като
презумпцията по чл. 146, ал.4 от ЗЗП не е оборена, като не е доказано от
банката наличието на индивидуално договаряне. Не са налице доказателства
ответникът да е имал възможност подробно да се запознае предложените му клаузи,
с рисковете от вземане на кредит в чуждестранна валута, свързани с възможното
поскъпване или обезценяване на тази валута, с посочените механизми на
превалутиране, като се установява, че информация в подобна насока въобще не е
предоставена от страна на банката. Същевременно не може да се приеме, че
формулировката на клаузите за превалутиране е такава, че всеки нормално
осведомен потребител може да се ориентира самостоятелно в тази материя;
напротив, касае е се сравнително сложен
механизъм на превалутиране, с използване на три валути / швейцарски франк,
български лев и евро/, при това прилаган в дълъг период от време – срокът за
връщане на кредита е почти 33 години. Освен това съгласно чл. 22 от договора в
тежест на ответника са възложени всички рискове и всички вреди от промяна на
обявения от банката курс купува / продава на швейцарския франк към българския
лев, респ. от повишаване размера на погасителните вноски вследствие
превалутирането, без от своя страна потребителят да има права да се откаже от
договора или да влияе по някакъв начин на механизмите, прилагани от банката.
Обстоятелството, че кредитът е реално предоставен в лева, води до
извод, че същият подлежи на връщане в лева. Не е основателна претенцията за
присъждане на швейцарски франкове и предвид нищожността на уговорките за
връщане на кредита в шв.фр., което представлява допълнително основание за
отхвърляне изцяло на настоящата искова претенция по отношение на претендираната
главница по кредита.
Претендират се и 1 850.18
лв. като направени от банката разноски за нотариални такси – за подновяване
вписване на ипотеката и връчване на нотариална покана, начислени до 14.06.18 г.
В представената нотариална покана е
удостоверено, че е заплатена нотариална такса за удостоверяване на подписите в
размер на 12 лв., като липсват доказателства за размера такса, платен във
връзка с връчването на поканата.
Доколкото съдът приема, че
банката не е имала право да пристъпи към обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита поради липса на обективни предпоставки за това, няма основание в
тежест на ответника да се възлагат нотариалните такси по връчване на тази
покана, вкл. и за удостоверяване на положените по нея подписи.
По отношение
останалата част на претенцията по делото също липсват доказателства за това
кога конкретно са направени претендираните разноски, в какъв размер и на какво
основание, поради което претенцията остава изцяло недоказана.
Единствено в
първоначалното заключение на ССЕ се сочи
размер на начислени разноски за нотариални такси в размер на 1850.18
лв., но това заключение е изготвено изцяло върху счетоводството на банката, т.е
. има за база твърденията на страната, като същевременно не съдържа конкретика
относно това за какви конкретно такси по размер, основание и време на плащане
става въпрос. При това положение така изготвеното заключение не може да
мотивира извод за основателност на претенцията.
Предвид
изхода на делото в тежест на ищцовата банка следва да се присъдят изцяло
направените от ответника разноски в размер на 5 786.80 лв. съгласно
представения списък на разноските и наличните по делото доказателства.
Ето защо
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН иска, предявен от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* /с
предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД/ със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, против Г.Т.П. ЕГН ********** *** да бъде осъден да
заплати сумите:
- 86 312.09 швейцарски франка – част от усвоена и
непогасена главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL31053
от 10.01.08 г. и допълнителни споразумения към него, общият
размер на която главница се претендира в размер на 87 133 швейцарски
франка;
- 1 850.18 лв. – разноски за нотариални такси по същия Договор
за кредит и допълнителни споразумения към него,
Ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата
на подаване на исковата молба – 09.07.18 /исковата молба е подадена по
пощата с пощенско клеймо 9.7.18/ до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД/ със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, да заплати на Г.Т.П. ЕГН ********** ***, направените по
делото разноски в размер на 5 786.80 лв.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: