Р Е
Ш Е Н
И Е № 1184
гр. Сливен, 29.10.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански
състав в съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2463 по описа на съда за 2019
год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.М.Д., ЕГН: ********** ***
против ОД на МВР Сливен, с която са
предявени в условията на кумулативно, обективно съединение искове с правно
основание чл. 187, ал. 6 вр. с ал. 5, т. 2 ЗМВР във вр. с чл. 242 във вр. с чл.
262 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 184,08 лева, съставляваща допълнително
възнаграждение за извънреден труд и сумата от 14,98 лева, съставляваща
мораторна лихва върху допълнителното възнаграждение.
Ищецът твърди, че е държавен
служител на длъжност „младши оперативен дежурен” в ОД на МВР Сливен с
местоизпълнение на служебните си задължения в териториалната структура на
ответника в РУ-Нова Загора, като осъществява служебните си задължения на сменен
режим по предварително утвърден месечен график на смени. Работното му време се
изчислява в часове за отчетен период, който е бил тримесечен от 01.04.2018 г.
до 30.06.2018 г. съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Нормата му работно време за тримесечие
се била образувала като броя на работните дни в съответното тримесечие се
умножи с цифрата осем и се редуцира с дните на ползваните отпуски, умножени по
осем часа, ако са били ползвани отпуски в отчетния период. При превишаване на
нормата за часове на тримесечие, се полагал извънреден труд, който следвало да
бъде заплатен от неговия работодател с допълнително възнаграждение. За второто
тримесечие на
Моли съдът да осъди ответника да й заплати сумата от 184,08 лв.,
съставляваща допълнително възнаграждение за общо 24 часа извънреден труд в
периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г. ведно със сумата от 14,98 лв.,
съставляваща мораторна лихва върху главницата от възникването й за периода от
26.07.2018 г. до 14.05.2019 г., както и законната лихва върху главницата от
предявяване на иска до окончателното плащане.
Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва исковете по основание и размер. Ищецът бил полагал труд при неправилно разпределение на работните смени в организираните месечни графици и въпреки забраната да се надвишава установената нормална продължителност на работното време. Директора на ОД на МВР-Сливен бил възложил на длъжностни лица тези задачи, които не били изрично овластени да възложат на ищеца да полага извънреден труд. Работа над работното време се възлагала с писмена заповед, а не устно и се бил отразявал положения от ищеца извънреден труд в проколи. Работодателят не бил уведомен, че бил положен труд над нормата. Протокол № 306р-10781 от 03.07.2018 г. по Приложение № 1 по чл. 18, ал. 3 и чл. 23, ал. 1 на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. все още не бил представен във финансовата служба на ОД на МВР Сливен, а само в деловодството на РУ-Нова Загора. Протоколът бил ставал завършен документ едва след като бил утвърден от овластеното длъжностно лице- Зам. Директора на ОД на МВР-Сливен, а ако липсвал протокол във финансовото звено извънредният труд не могъл да бъде отчетен и заплатен. Счита, че с оглед на това обстоятелство не бил в забава и искът за мораторната лихва бил неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца, че следва да се преобразува нощния труд в дневен, тъй като това не се отнасяло за извънредния труд или ако се преобразували часовете нощен в дневен труд трябвало да бъде при коефициент 1 съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР.
От съда се иска отхвърляне на претенциите, като неоснователни. Претендират се деловодни разноски.
В открито съдебно заседание в срока по чл. 214 ГПК преди края на съдебното дирене ищецът изменя размера на предявените от него главен и акцесорен иск като главният иск се счита за предявен в размер на 375,83 лв., а акцесорния иск в размер на 25 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е налице спор, че през исковия период от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника на длъжност младши оперативен дежурен в ОДЧ от 01.04.2016 г. и осъществява служебните си задължения на сменен режим по предварително утвърден график на смените. Работното му време се било изчислявало в часове за отчетен период, който бил тримесечен съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. При работа извън редовно работно време работодателят му дължал допълнително възнаграждение за положен извънреден труд до 70 часа за отчетен период в размер на 50 % увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Видно от представеното заявление подписано от ищеца с дата 26.03.2018 г. същият през процесния период е пожелал да ползва платен годишен отпуск в размер на 19 работни дни от 05.04.2018 г. до 04.05.2018 г.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, е видно, че през периода 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г. са налице два варианти относно броят часове извънреден труд, който е бил положил ищеца през процесния период в зависимост от това дали ищецът е ползвал 18 или 19 дни платен годишен отпуск. Съдът счита, че с оглед на представеното заявление ищецът е ползвал през процесния период 19 дни платен годишен отпуск и приема за относим първия вариант на приетото по делото заключение. Съгласно този вариант вещото лице е посочило, че извънредния труд, който е положил ищеца за процесния период е в размер на 49 часа и размера на дължимото парично възнаграждение за положен извънреден труд е 375,83 лв., като размера на лихвата за забава върху възнаграждението за некомпенсирания извънреден труд за исковия период от настъпване на изискуемостта на вземането до датата на подаване на исковата молба-14.05.2019 г. е 27,06 лв. Вещото лице е изготвило своето заключение извършвайки необходимите справки относно заповедите, месечните графици за положен труд, протоколите и справките за получените трудови възнаграждения, ползвания платен отпуск и отпуск по болест на ищеца.
Видно от справката относно датата на
заплащане на трудовото възнаграждение за м. юли
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По предявения главен осъдителен иск с правно чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от ЗМВР за осъждане на ОД на МВР-Сливен да заплати на ищцеца след допуснатото в съдебно заседание изменение на размера на главния иск сумата в размер на 375,83 лв., представляваща трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г. в чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР в сила от 27.06.2014 г. е предвидено, че държавните служители в МВР при работа извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсират с възнаграждение за извънреден труд до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени. В ал. 6 на същата разпоредба е предвидено, че извънредния труд по ал. 5 се заплаща с 5 на 100 увеличение върху основното месечно възнаграждение. В ал. 7 е предвидено, че извънредния труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Безспорно се установи по делото, че ищецът е работил младши оперативен дежурен в ОДЧ от 01.04.2016 г. и осъществява служебните си задължения на сменен режим по предварително утвърден график на смените. Работното му време се било изчислявало в часове за отчетен период, който бил тримесечен съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. От назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза, както и от представените и приети по делото писмени доказателства, се установи по безспорен и категоричен начин, че при сумарното изчисляване на тримесечен период на положения от ищцата труд, ответника не е заплатил в пълен размер извънредния труд, който се дължи по силата на цитираните разпоредби, като допълнителното трудово възнаграждение за положен извънреден труд се изчислява с увеличаване с 50% върху основното трудово възнаграждение. Индивидуалната норма за работното време на служителя е изчислена като от нормата на работното време в размер на 480 часа е приспаднат ползвания платен отпуск за исковия период в размер на 19 дни или индивидуалната норма за работа е определена на 328 часа, като реално отработения труд за процесния период е 377,11 часа. Положения извънреден труд от ищеца е разликата между индивидуалната норма часове и часовете отработено време след преобразуване. Ответната страна не е изплащала допълнително възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд през процесния период.
Съдът счита, че ответната страна не може да черпи права от неправомерното си поведение и в този смисъл счита за неоснователни аргументите, че работодателят не бил уведомен, че бил положен труд над нормата, тъй като Протокол № 306р-10781 от 03.07.2018 г. по Приложение № 1 по чл. 18, ал. 3 и чл. 23, ал. 1 на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. все още не бил представен във финансовата служба на ОД на МВР Сливен, а само в деловодството на РУ-Нова Загора.
В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., последната приложима към процесния период от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, се явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г. ищецът е положил извънреден труд в размер на 49 часа, като дължимото парично възнаграждение за положения извънреден труд е 375,83 лв.
Предвид изложеното предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло след допуснатото изменение на иска, като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба в съда– 14.05.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
Задължението на работодателя за
заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на
срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Ето защо, акцесорната
претенция за мораторна лихва е основателна за периода от падежа на всяко
изискуемо вземане, който е настъпвал на 26.07.2018 г. до 14.05.2019 г. Съгласно Заповед № 343з-690/03.04.2018 г.
компенсирането на държавните служители за положен труд извън установения график
се включва към месечното възнаграждение и се изплаща в месеца следващ отчетния
период. Видно от справката относно датата на заплащане на трудовото
възнаграждение за м. юли
Съгласно заключението на ССчЕ за същия период обезщетението за забава възлиза на 25 лв., предвид на което искът следва да бъде уважен изцяло след допуснатото негово изменение.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в общ размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът, счита, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото и същото следва да бъде намалено на 300 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ и да бъде уважено направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по уважените искове в размер на 100 лв., както и разноските за вещо лице в размер на 200 лв. Така мотивиран, РС Сливен
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР Сливен, със седалище в гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев ” № 5, да заплати по исковете с правно основание чл. 187, ал. 6 във вр. с ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на Д.М.Д., ЕГН: ********** ***, следните суми: 375,83 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 14.05.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, 25 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на задължението -26.07.2018 г. до 14.05.2019 г., както и сумата от 300 лв. – разноски в производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА ОД на МВР Сливен, със седалище в гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев ” № 5, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Сливен сумата от 100 лв., представляваща дължима държавна такса, и сумата от 200 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: