№ 333
гр. София, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
в присъствието на прокурора Албена Истилянова Рачева
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600998 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане на осъдените К. К. К. и С. А. Б. за възобновяване на
наказателното производство по н.о.х.д. № 1892/19 г. по описа на Софийски районен съд,
НО, 100. състав и на наказателното производство по в.н.о.х.д. № 3620/2020 по описа на
Софийски градски съд, НО, 9. въззивен наказателен състав. В искането се твърди, че
първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, приложил е
неправилно материалния закон като е приел, че осъдените са осъществили състава на
престъплението по чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Излагат се подробни съображения за
това: че тезата на пострадалия О. не се подкрепя от другите доказателства по делото; че
осъдителната присъда се основана единствено и само на показанията на пострадалия, което
е недопустимо; че осъдените и пострадалият са били в добри отношения до образуване на
наказателното производство; че няколко дни преди инкриминираното деяние – на 24.2.2017
г. осъденият К. е дарил кръв в полза на съпругата на пострадалия, за което прилагат
документи към искането; че осъдените са набедени от пострадалия, който често
злоупотребявал с алкохол и изпадал в състояние на делириум; че въззивният съд е
преповторил аргументите и мотивите на районния съд без да промени и едно изречение.
В обобщение, в искането се поддържа, че съдът неправилно е приложил материалния закон,
1
доколкото доказателствата, събрани по делото не установявали по несъмнен начин
обвинението, напротив осъдителната присъда се основава на неистинските, измислени,
неподкрепени от убедителни други доказателства голи твърдения на пострадалия О., поради
което осъдените следвало да бъдат оправдани.
Осъдените отправят искане за възобновяване на наказателните производства на
районния и градския съд, за отмяна на постановените актове и за оправдаването им по
възведеното обвинението.
Осъденият К.К. се явява в съдебно заседание на апелативния съд, като заявява, че е
поддържал добри приятелски отношения с пострадалия и неговата съпруга; че пострадалият
страда от тежка форма на алкохолна зависимост; той нееднократно е бил бит и ограбван в
квартала, а обвинението смята, че е плод на неговите измислици; че със сина по пострадалия
са в приятелски отношения; че се занимава с бизнес. Счита, че неправилно е осъден и моли
за ново разглеждане на делото.
Осъдената С.Б. се явява в съдебно заседание, като заявява, че поддържа казаното от
осъдения К.
В съдебно заседание представителят на САП изразява становище за неоснователност на
искането за възобновяване на наказателното производство. Счита, че не са налице
основанията на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК, поради което искането следва да се остави без
уважение – не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; не са
установени лъжливи свидетелски показания, както и показанията на свидетеля О. не са
единствените, а са подкрепени и от други доказателства.
В предоставената последна дума осъдените К. и Б. молят съда да разпореди ново
разследване по делото.
Софийският апелативен съд след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за
наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:
Искането на осъдените К.К. и С.Б. е допустимо – подадено от процесуално легитимирани
страни по чл. 420, ал. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок, срещу
акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
С присъда от 23.06.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 1892/2019 г., Районен съд София, НО,
100. състав се е произнесъл по обвинението на К.К. и С.Б. за извършено от тях престъпление
по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал.2 вр с ал. 1 НК, като на основание чл. 54 НК ги осъдил на по
три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил с изпитателен срок от 5
2
години за К. и 3 години за Б.. С присъдата съдът се е произнесъл по разноските, като на
основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимите К. и Б. да заплатят по ½ от тях – по
сметка на СДВР направените разноски в досъдебното производство – в размер на по 349.14
лева, а по сметка на СРС – разноски в размер на по 350 лева.
Присъдата на СРС, НО, 100. състав по н.о.х.д. № 1892/2019 г. по описа на същия съд била
протестирана от прокурор при СГП с искане за увеличаване на наказанията и за отмяна на
приложението на чл. 66, ал. 1 НК, атакувана от частния обвинител и обжалвана от двамата
подсъдими с искане за оправдаването им пред СГС, като с решение № 260255 от 15.12.2020
г. по в.н.о.х.д. № 3620/2020 г. въззивният съд на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК я
потвърдил изцяло.
САС намира, че при посочените данни не са налице предпоставките за възобновяване на
наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
На първо място, неправилно се иска възобновяване на наказателното производство по
първоинстанционното н.о.х.д. № 1892/2019 г. на СРС, НО, 100. състав, при положение, че в
случаите, когато в наказателното производство са постановени съдебни актове от първата и
въззивната инстанции, на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК подлежи
въззивният съдебен акт. Поради това релевираните основания за възобновяване трябва да се
изследват с оглед осъществената от втората инстанция дейност.
В искането за възобновяване се твърди, че първата и втората инстанция са допуснали
съществено процесуално нарушение при разглеждане на делото, което се състои в
нарушение на материалния закон. След това се развиват съображения за недоказаност на
престъплението, за което са осъдени двамата искатели, доколкото присъдата се основавала
единствено на лъжливите и неподкрепени от други доказателства показания на пострадалия
Ф. О.. Осъдените не са професионални участници в процеса, поради което е обяснимо
неразбирането им на същността на проверката, която извършва съдът по възобновяване –
смесването на основанията за нарушения на процесуалния и материалния наказателен закон
и релевирането на необосноваността, като порок в дейността на съдилищата по фактите.
Според чл. 426 НПК в производството по глава 33 НПК намират съответно приложение
правилата за касационното производство, а в него подлежат на разглеждане само наведените
от обжалващата страна касационни основания. Проверката не е служебна, а само в
обжалваната част и е ограничена само по приложение на процесуалния и материалния
закон. Необосноваността не е сред касационните основания и в този смисъл съдът не може
да установява нови фактически положения, нито да подменя вътрешното убеждения на
инстанционните съдилища по фактите. В хода на касационното/по възобновяване
производство се проверява единствено юридическата правилност на акта на въззивния съд с
оглед на изложената в него фактическа обстановка, без да се пререшава въпроса за
3
достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по
конкретното наказателно дело. Като инстанция “по правото”, нито касационният, нито съдът
по възобновяване може да установява нови фактически положения и е длъжен да приеме
фактите така, както са разкрити от въззивния съд. Това е така, защото не може да бъде
подменяно вътрешното убеждение на инстанциите по същество, оправомощени да обсъждат
резултатите от проведеното съдебно следствие. Именно поради това непълнотата на
доказателствата и необосноваността не представляват касационни основания съгласно чл.
348 НПК.
На основата на тези теоретични съображения за същността на производството по
възобновяване САС разгледа възраженията в искането, които обхващат, както беше
посочено и по-горе, касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, но изразено чрез
касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК; отделно от това искателите твърдят, че
наложените им наказания били явно несправедливи, без да излагат конкретни съображения
за това. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е с приоритетно значение, тъй
като наличието на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения
еднозначно предопределя крайния изход на делото.
САС не установи наличието на процесуални нарушения при първоинстанционното
разглеждане на делото, които да са били пропуснати от въззивната инстанция при
постановяване на решението по в.н.о.х.д. № 3620/2020 г. по описа на СГС, НО, 9. въззивен
съдебен състав, нито такива, които да се били допуснати при въззивната проверка.
Основното възражение на искателите, поддържано и в съдебно заседание пред САС, е
насочено срещу доказателствената дейност на съда. Излагат се съображения, че съдилищата
по фактите неоснователно са поставили в основата на осъдителната присъда показанията на
свидетеля Ф. О. – пострадал от деянието, които били изолирани в останалия доказателствен
материал, а освен това били и недостоверни. Обсъждането на това възражение е допустимо
само от гледна точка на преценка на процесуалната законосъобразност на дейността на
съдилищата по фактите по допускане, събиране и оценка на доказателствата.
В решението на СГС, НО, 9. въззивен наказателен състав е осъществен пълен и съответен на
чл. 339 НПК анализ на доказателствата, събрани в първоинстанционното съдебно следствие,
даден е мотивиран отговор на възраженията на страните, обсъдени са противоречията в
доказателствения материал, дадена е убедителна оценка за достоверността на отделните
доказателствени средства. В решението на втората инстанция се съдържа достатъчен по
обем анализ на доказателствата, с оглед отговора на въпроса за наличието на всички
обективни и субективни характеристики на обвинението по чл. 198, ал. 1 вр с чл. 20, ал. 2 вр
с ал. 1 НК – съдът обосновано е приел, че показанията на пострадалия О. следва да се
поставят в основата на изводите за обективната съставомерност на деянието, извършено от
осъдените К. и Б.; че показанията съдържат преки доказателства от престъплението,
логически са хомогенни и детайлно разкриват картината на деянието; че казаното от
4
пострадалия се потвърждава от показанията на полицейските служители – свидетелите Е. Б.,
Д. Д. и Х. В., които са възприели разказа на О. непосредствено след деянието за нанесения
от осъдените побой, както и съобщават преките си възприятия от нараняванията по тялото
му; че гласните доказателствени средства се потвърждават от заключението на
съдебномедицинската експертиза и медицинските документи, съставени при прегледа Ф. О.
на 7.03.20017 г. Обстойно са обсъдени несъществените противоречия и непълноти в
показанията на свидетелите О., Б., Д. и В. от съдебното следствие, както и убедителното им
компенсиране от надлежно приобщените им показания от досъдебното производство.
Обоснована е аргументацията на въззивната инстанция и относно приетите за недостоверни
обяснения на осъдените и показанията на свидетеля Ж. О..
Поради това претенциите на искателите срещу осъществения от съдебните инстанции
доказателствен и правен анализ са неоснователни. СРС, НО, 100. състав е оценил
доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и
чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК. В процесуалната му дейност липсват пороци, които да доведат до
съмнителност на приетата фактология. В обхвата на въззивната проверка, определен от
разпоредбата на чл. 314 НПК, СГС, НО, 9. въззивен наказателен състав е проверил изцяло
правилността на първоинстанционната присъда и то, след собствен анализ на всички
доказателствени материали, довел до пълноценно изясняване на отправените от
подсъдимите и защитника им възражения за необоснованост на фактическите констатации
на първоинстанционния съд във връзка с обективната съставомерност на деянието.
Градският съд е изложил самостоятелни констатации по релевантните факти, а не се е
доверил безкритично на първата инстанция и отразеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт от прокурора. Изложената във въззивното решение фактология на
деянието е пълна, задълбочена и е резултат от самостоятелната дейност на въззиввната
инстанция по оценка на надлежно събрания по делото доказателствен материал. Обстойни
доводи са изложени във въззивното решение и относно основния спорен момент по случая,
касаещ авторството на деянието – отнемането на инкриминираните вещи от владението на
Ф. О., употребената сила и съучастническата дейност на двамата извършители.
С оглед изложените съображения може да се обобщи, че при разкриването на фактическата
обстановка по делото не са допуснати съществени непълноти, нито се констатират
основания, които да опорочават приетите от въззивния съд факти. Задълженията на СГС,
НО, 9. въззивен наказателен състав и СРС, НО, 100. състав по установяване на обективната
истина са изпълнени отговорно, като картината на деянието е разкрита в обем, необходим и
достатъчен за правилното решаване на делото. Щом относимите към предмета на доказване
обстоятелства са установени съобразно процесуалните правила, вътрешното убеждение на
предходните инстанции е правилно формирано и САС не разполага с процесуална
възможност да го променя или замества.
5
САС не установи нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК,
което да обуслови възобновяване на наказателното производство. При установената
фактическа обстановка, въззивният съд законосъобразно е приел от правна страна, че
осъдените К.К. и С.Б. са осъществили състава на престъплението по чл. 198, ал. 1 вр. с чл.
20, ал. 2 вр с ал. 1 НК. Изводите на СГС по същество почиват на вярна интерпретация на
доказателствения материал и са направени в съгласие със закона и трайната практика на
ВКС.
Доколкото искателите релевират касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК най-
общо и без да сочат конкретни обстоятелства, които съдилищата да не са съобразили при
определяне на наказанието, САС приема, че наказанията, отмерени с присъдата и
потвърдени с решението на градския съд са справедливи и в пълно съответствие с
обществената опасност на деянието и дееца, както и с установените смекчаващи и
отегчаващи отговорността на осъдените обстоятелства. Градският съд е потвърдил
присъдата в частта за наказанията, наложи на двамата искатели – по три години лишаване от
свобода с приложение на чл. 66, ал. 1 НК – изпълнението на наказанието е отложено с
изпитателен срок от пет година за К. и с изпитателен срок от 3 години за Б.. Обстойно са
обсъдени смекчаващите и отегчаващи отговорността на двамата осъдени факти, като
мотивирано въззивният съд е извел извода си защо не са налице основанията на чл. 55 НК за
определяне на наказанието под предвидения в закона минимум, като същевременно е
отчетено в насока смекчаване на наказанията времето, изминало от извършване на деянието
до постановяване на окончателния съдебен акт.
Посочените доводи обуславят неоснователност на искането на осъдените К.К. и С.Б. за
възобновяване на посоченото наказателно дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
По изложените съображения и на основание чл. 425 НПК Софийският апелативен съд,
наказателно отделение, ІІ състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените К. К. К. и С. А. Б. за възобновяване на
в.н.о.х.д. № 3620/2020 г. по описа на СГС, НО, 9. въззивен наказателен състав, на основание
чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране, а за изготвянето му да се
уведомят искателите К. и Б. и САП.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7