РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Белоградчик, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20221310200053 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ПЛ. Л. Д. от гр.Б., обл.В., с ЕГН ********** ,
срещу НП № 242-5-ЗМВР-2021г./29.09.2021г. на Началник РУ-Белоградчик
към ОД-МВР-Видин, с което му е наложена "глоба" в размер на 100,00 лв., на
основание чл.257 ал.1 от ЗМВР, за извършено нарушение на чл.64 ал.1 от
същия закон.
В жалбата си, Д. оспорва извършеното нарушение, твърди че НП е
неоснователно, постановено в нарушение на закона, при липса на
доказателства – за деянието, което се отрича да е извършено. Моли съда да
отмени НП. В с.з., редовно призован, същият не се явява, нито представлява.
Въззиваемата страна редовно уведомена за с.з. не изпраща
представител. В писмото до съда, наказващият орган взема становище
жалбата да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
1
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 17.08.2021 г. в РУ-Белоградчик постъпило оплакване за нарушаване
на нощната тишина на ул. “З.“ в гр. Белоградчик – пускане на силна музика,
ок. 03.00 ч. Работа по сигнала била възложена на дежурните служители от
полицейския участък – свид. Б. П. - мл. експерт ВСК-ООР в РУ-Белоградчик
и св. М. М. – мл. инспектор. Така след приемане на сигнала, на 17.08.2021 г.,
те двамата посетили адреса, който им бил съобщен – ул. “З.“ № ..., в гр. Б.,
обл. В.. На мястото заварили в двора на имота там, маса със седящи и пиещи
трима човека, вкл. и жалбоподателят Пл. Д., като всъщност това бил неговият
имот /дом/, а наоколо имало още хора. От спрян пред двора на Д. автомобил
се чувала силна музика, през отворените му прозорци, като музиката била
излъчвана от музикалната уредба на самата кола. Св. Б. П. наредил на Д. да се
спре музиката и поискал документ за самоличност същия. Жалбоподателят
Пл. Д. познавал свид. П., тъй като били съученици в училище, поради което и
решил, че П. го познава и не е необходимо да му се представя официално –
чрез лична карта. След неколкократни нареждания от страна на Петров,
жалбопод. Д. така и не представил искания документ. Св. П. и М. поискали
съдействие от още колеги и на място пристигнал втори полицейски екип, след
което вече музиката от МПС била спряна, а Д. все пак представил лична
карта.
С оглед първоначалното поведение на Пл. Д. обаче, Б. П., в качеството
си на полицейски орган, при така неизпълненото му устно разпореждане,
преценил, че Д. извършва на нарушение по ЗМВР – неизпълнение на устно
разпореждане на полицейски служител и решил да му състави АУАН. Така П.
веднага на място съставил на Пл. Д. АУАН № 5/17.08.2021г. за нарушение на
ЗМВР, изразяващо се според актосъставителя в “отказ да се изпълни
отправено устно полицейско разпореждане – да се предостави български
личен документ”, с посочена цифрова квалификация – чл.64 ал.1 от ЗМВР.
Като свидетел в акта е вписан колегата на П. – свид. М., присъствал и на
даване на разпореждането, на отказа то да бъде изпълнено, и на съставяне на
акта. Нарушителят подписал акта и приел копие от него. Въз основа на акта е
издадено обжалваното НП № 242-5-ЗМВР-2021 г. /29.09.2021г.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
2
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
При съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения на ЗМВР и ЗАНН, които налагат
отмяната на атакуваното наказателно постановление.
На първо място, не се оспорва част от фактическата обстановка,
възприета за истинна от съда – на коя дата и място, кой е пуснал силна
музика, от какво устройство, кои хора са били още там, не се оспорва
пристигането на полицейските органи, нито даденото от тях / от свид. Б. П./
разпореждане – за предоставяне на български личен документ, отправено към
Пл. Д..
Съгласно разпоредбата на чл. 64 ал.1 ЗМВР, „Полицейските органи могат
да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически
лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им
функции. Разпорежданията се издават писмено.“ Според същият чл.64 ал.4
от ЗМВР „Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за
изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му.“ Това
са две основни, принципни, хипотези на този нормативен акт – ЗМВР, като
ал.4 въвежда задължение на различните субекти, вкл. ФЛ, да се
съобразяват с дадените им полицейски разпореждания. Тук следва да се
обърне внимание, че в първата от тях – ал.1, е въведена и принципната
форма на тези разпореждания – „писмена“. Ал. 5, 6 и 7 на чл.64 пък,
допълнително сочат какво следва да съдържа едно писмено разпореждане,
как се уведомява адресатът за него и респ. от кога се счита обвързан
изпълнението му, както и как то може да се атакува пред правоприлагащ
орган, при несъгласие с него. Съдът отбелязва, че жалбопод. Д. е обвинен с
АУАН, и санкциониран след това с НП именно за нарушаване на задължение
по чл.64 ал.1 от ЗМВР. На практика обаче, фактическата обстановка е друга –
писмено полицейско разпореждане не е имало в случая. Напротив,
полицейският орган – свид. Б. П. се е разпоредил спрямо Пл. Д., ползвайки се
от изключението на чл.64 ал.2 от ЗМВР – издаване на устно разпореждане,
което не се подчинява на режима на писменото, относно съдържание,
3
уведомяване адресатът, и възможност за обжалване – такива изисквания /
както по ал.5,6 и 7/ тук няма, не може и да има, предвид вида на това устно
разпореждане и не указването от закона на изисквания към него.
В случая, издаденото полицейско разпореждане не води до извършване
на престъпление или нарушение, поради което и същото е било задължително
за изпълнение, но тъй като е било направено «устно», то в АУАН, а след това
и в НП, в нарушение на правилата за провеждане на админ. нак.
произовдство – за посочване квалификацията на деянието, му е придадена
неправилна квалификация, цифром. Въпреки, че отговорността на дееца е
регламентирана в една и съща законова разпоредба – на чл.257 ал.1 от ЗМВР,
то самата правна квалификация на поведението на дееца, т.е. текстът по който
се повдига обвинение, и се признава за виновен от АНО дееца – не е
правилна. Пл. Д. е следвало да бъде привлечен чрез АУАН към отговоронст
по чл.257 ал.1 от ЗМВР във вр. с чл. 64 ал.4 вр. ал.2 от ЗМВР –
неизпълнение на устно полицейско разпореждане / тази разпоредба – чл.257
ал.1 от закона съдържа и състава на деянието и санкцията за него/. А не както
е сторено това – по текст правилно веведен с думи, но цифрова, правна,
квалификация – по ал.1 от чл.64 ЗМВР, която не е правилната в конкретния
казус и противоречи и на самия текст на обвинението, и посочена по законова
норма – чл.64 ал.1, която не предвижда задължение, а само указва
правомощия на полицейски орган. /Тази разпоредба не можеда бъде
нарушена от ФЛ – гражданин/. Нарушен е основен принцип на админ. нак.
произовдство – в АУАН и НП да бъдат посочени законовите разпоредби,
които са билинарушени – съответно чл.42 ал.1 т.5 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.6 от
ЗАНН.
Предвид горното, съдът не приема, че е осъществен състава на
вмененото административно нарушение - чрез факт на неизпълнение на
писмено разпореждане на полицейските органи по чл.64 ал.1 от ЗМВР, което
по смисъла на закона е иначе задължително, и което разпореждане не следва
да сочи на престъпление или нарушение.
Предвид всички сочени до тук мотиви, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е не законосъобразно и неправилно, и като такова
- следва да бъде отменено.
По горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 242-5-ЗМВР-2021
г./29.09.2021г . на Началник РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, с което е
наложена на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР на ПЛ. Л. Д. от гр.Б., обл.В., с
ЕГН **********, "глоба" в размер на 100,00 /сто/ лева, за нарушение на чл.64
ал.1 от ЗМВР.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5