РЕШЕНИЕ
№ 597
гр. Бургас, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Б.
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20222100500340 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод
въззивна жалба вх.№3275/28.01.2022г., подадена от Ч. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес:***,
срещу Решение №42/11.01.2022г., постановено по гр.д.№2104/2021г. по описа на Районен
съд- Бургас.
С посоченото решение, съдът е осъдил Ч. Г. Ч., ЕГН **********, да заплати на Етажната
собственост на сграда в гр.Бургас, ***, представлявана от управителя ,,Хаус Про БГ“ ЕООД,
ЕИК *********, сумата от 50 лева, разходи за извършен през м.март 2020г. ремонт на ВиК
инсталация, обща част на ЕС, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
25.03.2021г. до окончателното изплащане.
Съдът е осъдил ответника да заплати на Етажната собственост на сграда в ***,
представляван от управителя ,,Хаус Про БГ“ ЕООД, сумата от 53.75 лева, разходи по
поддръжката на общите части на сградата(за поддръжка на входа, такса за домоуправител,
за асансьор и за ползване на обща част на входа) за периода от януари 2020г. до юни 2020г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-25.03.2021г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлен иска за горницата над 53.75 лева до цялата търсена сума от 59
лева.
Със същото решение, съдът е осъдил Ч. да заплати на Етажната собственост на сграда в
гр.Бургас, ***, представляван от управителя ,,Хаус Про БГ“ ЕООД, сумата от 95.18 лева-
1
разноски по делото.
С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение в частта, в която са уважени
исковите претенции. Жалбоподателят намира същото за неправилно и необосновано. Излага
съображения. Цитира отделни абзаци от мотивите на обжалвания съдебен акт.
Изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд относно задълженията за
месечни такси за поддръжка и ремонт на бл.75.
Жалбоподателят твърди, че дължимитге такси за периода от м.януари 2020г. до м.юни
2020г., заплащал на самоназначили се касиери(изброени поименно), като се подписвал на
откъснат лист от тетрадка.
Навежда доводи, че таксите били събирани в нарушение на чл.11, ал.1,т.2 от ЗУЕС- от
членове на Домсъвета и Контролния съвет (видно от протокол за проведено Общо събрание
от 05.02.2020г.).
Развива подробни съображения във връзка с предявения иск за заплащане разходи за ремонт
на ВиК инсталация.
Направен е анализ на представените по делото писмени доказателства -Отчет за ремонта от
16.03.2020г.; списък за доплащане от 29.03.2020г. и списък за платените суми от
03.06.2020г.
Излага аргументи, че не ставало ясно как са изчислени съответните задължения в размер от
90 лева, събирани за ВиК ремонт, които следвало да бъдат заплатени от всеки от
собственците на находящите се в сградата 108 апартамента.
Твърди, че не се доказало по делото дали ремонтът е належащ, след като не е извършена
експертна оценка. Навежда доводи в тази насока.
Посочва, че съгласно чл.48, ал.5 от ЗУЕС направените разходи, удостоверени със
съответните платежни документи, се утвърждавали от Общото събрание. Подчертава се, че
такива документи за извършен ремонт не били представени по делото. Иска се отмяна на
атакувания съдебен акт и постановяване решение на нанстоящата инстанция, с което бъдат
отхвърлени изцяло исковите претенции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна- Етажната
собственост на сграда в гр.Бургас, ж.к. ,,Лазур“, бл.75, представлявана от управителя ,,Хаус
Про БГ“ ЕООД, чрез адв. адв.Лъвчиева - БАК.
Изразява се несъгласие с наведените в жалбата съображения за недължимост на месечните
такси, като погасени поради плащане. Твърди се, че горното възражение, въведено едва
пред настоящата инстанция с въззивната жалба, се явявало недопустимо.
Посочва се, че съдът обсъдил в цялост представените по делото доказателства, доводите и
твърденията на страните и достигнал до правилни изводи, приемайки, че ответникът е
отговорен за заплащане задълженията за съответния период и в определения размер.
Излага се становище във връзка с претенцията за присъждане на суми за ремонт на ВиК
инсталацията на блока. Подчертава се, че в конкретния случай било налице решение на
2
ОСЕС, както и че ремонтът е извършен през м.март 2020г., за което са представени
доказателства (неоспорени от ответника в първоинстанционното производство). Оспорват се
наведените в жалбата твърдения, че следвало да бъде извършена експертна оценка за
необходимостта от неотложен ремонт.
Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано, а
въззивната жалба- отхвърлена като неоснователна.
Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна, в преклузивния
срок по чл.259 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно
обжалване.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като
прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби
на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът-етажната собственост на ***, представлявана от управителя „ХАУС ПРО БГ“
ЕООД е предявила иск за осъждане на ответника Ч., собственик на апартамент №1, ***, да
заплати сумата 109 лв., от които 50 лв. за извършен ремонт на ВиК и 59 лв. за месечни
вноски за поддръжка на общите части /за поддръжка на входа, такси за домоуправител, за
асансьор и за ползване на обща част на входа/, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до изплащането на задължението. Твърди се, че ответникът е собственик на
СО в сградата, представляващ ап. №1 на ет. 7 в бл.75, жк „Лазура“ и има непогасени
задължения във връзка с поддръжката на общите части в сградата, както и за ремонт на ВиК,
извършен през м. март 2020г. Периодът, за който се дължат таксите е от м. януари 2020г. до
м. юни 2020г.
Така предявеният иск е с правно основание чл.6, ал.1, т.9 и т.10 от ЗУЕС.
Ответникът оспорва иска като заявява, че към 2021г. не е собственик, нито ползвател на СО
в посочената сграда в апартамента. Твърди, че вноските са събирани от самоназначили се
касиери, а ремонт не е извършван. Заплатил е 40 лв. на самоназналите се касиери.
Страните ангажират доказателства съобразно твърденията си.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът Ч. е бил собственик на
апартамент в процесната сграда-апартамент на ет.7, който е продал на 17.06.2020г. /вж.
справка СВ/.
От представения протокол от 05.02.2020г. на ОС на ЕС се установява, че е взето решение и
са определени дължимите такси за поддръжка на вход, за асансьор, такса управление общи
помещения и т.н. Същите се дължат за напред като в случая следва да се отчете фактът, че
въззивникът е продал апартамента си на 17.06.2020г.
Видно от обясненията на Д.Б., бивш управител на ЕС размерът на таксите е бил определен и
преди посоченото решение на ОС на ЕС от 05.02.2020г.
3
Като собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на ЕС за ответника съществува
задължение да заплаща разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата
съгласно чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС.
По делото няма данни това да е сторено, твърденията на въззивника, че е плащал на
самоназначили се касиери не се подкрепят от доказателствата по делото. Ето защо Ч. дължи
сумата от 53,75 лв., представляваща сбор от неплатени такси за поддръжка на общите части
на сградата съгласно посоченото по-горе решение на ОСЕС, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащате.
Безспорно по делото е, че Ч. е заплатил сума от 40 лв. за ремонт на ВиК, за която има
писмени доказателства- квитанция към ПКО №55 и ПКО №55. Противно на твърденията на
въззивника по делото се установява, че на проведеното на 05.02.2020г. ОС на ЕС, видно от
протокола, по т.5 от дневния ред е взето решение за ремонт на отходната ВиК инсталация,
предвид това, че е остаряла и нуждата за това е належаща. Видно от представените
доказателства ремонтът е извършен и сумата за това е в 8200 лв. към 14.03.2020г., когато
въззивникът все още е бил собственик на СО в сградата. Както бе посочено по-горе има
доказателства за платени 40 лв. /ПКО/ от дължимите 90 лв., колкото са платили повечето
етажни собственици. Изводът, който се налага е, че Ч. следва да бъде осъден да заплати
останалите 50 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.
Предвид изложеното и съвпадението на изводите на двете инстанции обжалваното решене
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание чл.280, ал.2 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Страните не са направили искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №42/11.01.2022г., постановено по гр.д.№2104/2021г. по
описа на Районен съд- Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4