Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 02.05.2019г.

                                              

                                        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 18 по описа за 2019г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

 Предявени са искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ.

Ищецът Национална агенция за приходите  твърди, че с решение от 07.08.2018г., постановено по т.д. № 2523 по описа за 2017г., Софийски градски съд е обявил неплатежоспособността на „М.“ ООД и е открито производство по несъстоятелност срещу търговеца. Решението  е било вписано по партидата на длъжника в търговския регистър под № 20180808121302.

В търговския регистър под № 20180925175242 по партидата на длъжника е бил обявен изготвен от синдика списък на приети вземания на кредитори на дружеството, в който са били вписани публични вземания  в общ размер на 103 809. 94 лева, от които 64 868. 89 лева главница и 38 941. 05 лева лихви, начислени до 09.08.2018г., както и лихви върху главницата, считано от 09.08.2018г. до окончателното погасяване на главницата. Вземанията са били предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ с молба изх. № 24-28-1591/17 от 17.08.2018г.

В срока по чл. 690 от ТЗ ищецът е депозирал възражение срещу списъка, като е направено искане за определяне поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, тъй като вземанията са обезпечени със запор, наложен с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180022-022-0001332/19.01.2018г. по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и има вписване в Централния регистър на особените залози (с № 2018081602260).

С определение № 6599 от 17.12.2018г., постановено по т.д. № 2523/2017г., подаденото възражение от НАП е било оставено без уважение и списъкът е бил одобрен във вида, в който е изготвен. Определението е било обявено по партидата на длъжника в търговския регистър с № 20181217164129. 

С исковата молба по делото ищецът иска да бъде установена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публичните вземания.

По-конкретно излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, кредитор, чието вземане е обезпечено със запор, вписан в Централния регистър на особените залози, има право на предпочтително удовлетворение при разпределение на суми, получени при реализация на обезпеченото имущество, а в случая за  обезпечаване събиране на вземанията на ищеца е бил наложен запор с постановление за налагане на обезпечителни мерки, както и има вписване в Централния регистър на особените залози. Обезпечителната мярка е наложена на 19.01.2018г. – преди датата на постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност и разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изр. 3 от ТЗ е неприложима. Няма пречка за вписване в съответния регистър на обезпечителна мярка, наложена преди откриването на производство по несъстоятелност. Вписването на запора не е елемент от фактическия състав на налагането на обезпечителната мярка.

За допустимостта на производството ищецът се позовава и на Решение № 185/10.12.2014г., постановено по т.д. № 3199/2013г. по описа на ВКС, І т.о. 

И  от името на синдика на „М.“ ООД (в несъстоятелност), и от името на търговското дружество в подадените становище, съответно отговор, се потвърждава правилността на извода на съда по несъстоятелността, обосновал отхвърлянето на възражението на ищеца – кредитор на несъстоятелността, че публичните вземания в случая не са обезпечени по смисъла на чл. 722, ал.1, т. 1 от ТЗ, тъй като запорът, наложен с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180022-022-0001332/19.01.2018г., е вписан в Централния регистър на особените залози след датата на откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника. От синдика се възразява допълнително, че съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, с привилегия по тази поредност се ползват не просто вземанията, които са обезпечени със запор, а само тези вземания, обезпечителната мярка по които е вписана в Централния регистър на особените залози, което вписване е необходимо условия за възникване на привилегията на кредитора.

 Не се оспорват изложените от ищеца фактически обстоятелства, освен от синдика - че не са представени доказателства за връчване на запорно съобщение, съгласно чл. 202, ал. 1 от ДОПК, за да се счита запорът наложен.

Не се оспорва допустимостта на производство по делото.

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното:

С Решение № 1658 от 07.08.2018г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-8 състав, по т.д.н. № 2523/2017г., постановено по реда на чл. 630, ал. 1 от ТЗ, е било открито производство по несъстоятелност на дружеството „М.“ ООД поради неплатежоспособност, с начална дата на неплатежоспособността  05.04.2017г.  Решението е било обявено в търговския регистър при Агенция по вписванията на 08.08.2018г.

В срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ от ищеца са били предявени  публични вземания  (за данъци и задължителни осигурителни вноски) в общ размер на 103 809. 94 лева, от които 64 868. 89 лева главница и 38 941. 05 лева лихви, начислени до 09.08.2018г., както и лихви върху главницата, считано от 09.08.2018г. до окончателното погасяване на главницата.

За обезпечаване на публичните вземания с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180022-022-0001332/19.01.2019г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. София по чл. 200 от ДОПК, е бил наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД, „Ю.Б.“ АД и „Обединена българска банка“ АД. На банките е било връчено запорно съобщение по реда на чл. 202 от ДОПК на 24.01.2018г.

Запорът е бил вписан в Централния регистър на особените залози на 16.08.2018г. (вписване № 2018081602260), при което ищецът е поискал вземанията да бъдат включени в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност като обезпечени, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. 

В списъка на приетите вземания (обявен в търговския регистър на 25.09.2018г.) такъв ред на удовлетворение не е бил възприет (а по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 от ТЗ) и от ищеца е било подадено възражение вх. № 126699/04.10.2018г.

Възражението е било оставено без уважение с определение на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, обявено в търговския регистър на 17.12.2017г., при което е била подадена и исковата молба по делото на 28.12.2018г., по пощата.

Същевременно с решение от 20.12.2018г. ответникът е бил обявен в несъстоятелност, със спиране на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 5, вр. ал. 1 от ТЗ.

Обстоятелствата се установяват от представените по делото писмени доказателства, включително в открито съдебно заседание, както и от вписванията и обявяванията в търговския регистър при Агенция по вписванията.

При тези установени обстоятелства предявените искове са допустими.

Исковете са предявени в срока по чл. 694, ал. 4 от ТЗ, след като от ищеца – кредитор е било направено възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ относно списъка на приетите предявени вземания в частта на привилегиите  (обезпеченията), но съдът по несъстоятелността е оставил възражението без уважение.

По същество исковете са неоснователни.

 Ищецът твърди вписване в Централния регистър на особените залози на запори, наложени по реда на ДОПК за публични задължения  за данъци и задължителни осигурителни вноски. По аргумент от чл. 12, ал. 1 от ЗОЗ, вписването, ако се приеме допустимо по отношение на запор, наложен по реда на ДОПК, е с оглед противопоставимостта на обезпечителната мярка на трети лица и е част от нейните правни последици при реализация на обезпечението.

Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от ТЗ, приложима при открито производство по несъстоятелност,  наложени в изпълнително производство по индивидуално принудително изпълнение запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността, както и не се допуска налагането на  обезпечителни мерки по реда на ГПК или ДОПК върху имуществото на длъжника след откриване на производството по несъстоятелност. Вписването,  на което се позовава ищецът,  е свързано с вече наложени запори за публични задължения, но при открито производство по несъстоятелност те не са имали правно действие по отношение на кредиторите, при което е без значение последвалото откриването на производството по несъстоятелност  вписване в ЦРОЗ,  както и по аргумент от това, че не са допустими действия по допускане и налагане на допълнителни обезпечения след откриване на производството по несъстоятелност,  релевантно относно привилегиите и обезпеченията  на предявените в производството по несъстоятелност вземания са действията, извършени до датата на откриване на производството по несъстоятелност. Извършеното от ищеца вписване в ЦРОЗ след датата на откриване на производството по несъстоятелност е без значение и публичните вземания не могат да се ползват с ред на удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, а редът на удовлетворение е по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 от ТЗ с оглед характера на вземанията – за данъци и задължителни осигурителни вноски, с лихви до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и след това. В този смисъл, при идентични обстоятелства, е и разрешението по Решение № 30 от 20.02.2018г. по в.т.д. № 340/2017г. на Апелативен съд – гр. Велико Търново, недопуснато до касация съгласно Определение от 07.01.2019г. по т.д. № 1619/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. 

При изложеното предявените по делото искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По аргумент от чл. 84, т. 1 от ГПК, въпреки отхвърляне на исковете държавна такса от ищеца по чл. 694, ал. 7 от ТЗ не е дължима.          

            Воден от горното съдът

 

 

                                                             Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от НАП, с адрес гр. София, ул.********, срещу „М.“ ООД (в несъстоятелност), с ЕИК *********** и със седалище и адрес на управление ***, искове  по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на предявени и приети в производството по несъстоятелност срещу„М.“ ООД публични държавни вземания.

В съдебното производство е участвал В.Т.П., синдик на „М.“ ООД (в несъстоятелност), с адрес на синдика гр. София, ул.“******** 6.  

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                

 

 

 

                                                                  Съдия: