Р
Е Ш Е Н И Е
№ 122
гр. Кюстендил, 09.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди
двадесет и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ДЕСИСЛАВА
ТАБАКОВА
с участието на секретар: Ирена Симеонова и в присъствието на прокурора: Михаил
Крушовски, като разгледа докладваното от съдия Табакова КАНД № 118/2022г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София на Агенция
„Митници“ срещу решение № 32 от 21.02.2022 г., постановено по а.н.д. № 875/2021
г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е отменено наказателно
постановление № 7 от 26.04.2021 г. на директора на ТД Югозападна на Агенция
„Митници“ (с ново наименование ТД Митница
София, считано от 31.07.2021 г.).
В касационната жалба
се въвеждат доводи за незаконосъобразност на съдебният акт, представляващи
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Претендира се отмяна
на решението и потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление.
Ответникът - „С.Б.“
ЕООД гр. София, чрез процесуалния си представител, изразява становище за
неоснователност на касационната жалба, респ. за оставяне в сила на решението на
Районен съд – Кюстендил.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за основателност на
касационната жалба.
След като се
запозна с материалите по делото и представените доказателства съдът установи,
че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет на въззивно
обжалване е наказателно постановление № 7 от 26.04.2021 г. на директора на ТД Югозападна
на Агенция „Митници“ (с ново
наименование ТД Митница София, считано от 31.07.2021 г.), с което на „С.Б.“ ЕООД гр. София е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 205 175,85 лв., представляваща 150% от
размера на избегнати публични държавни вземания на стоките, предмет на
нарушението, на основание чл. 234, ал. 3, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) и са отнети в полза на държавата тютюн за пушене – изделия за пушене на
водна лула (наргиле), които се състоят от заместители
на тютюна (растения, плодове, билки) във всякакво съотношение и
добавени други вещества (глицерол,
аромати, захари и други), като предмет
на митническо нарушение на основание чл. 234, ал. 4 от ЗМ.
От приетите по делото
доказателства, съдът е установил от фактическата страна на спора, че процесното
наказателно постановление е издадено в резултат на подадена на 15.09.2020 г. в
МП Гюешево за митническо оформление митническа декларация № LRN2000000000653802075276 за поставяне под
режим „Транзит“ на превозваната с МПС стока, като поради възникнали съмнения
относно декларирания тарифен код бил извършен физически и документален контрол
на стоката, от която били взети проби, изпратени за изследване в Централна
митническа лаборатория при Агенция „Митници“. С оглед заключението на
експертизата, митническата администрация
е приела неправилно тарифно класиране на стоки – препарат за пушене с наргиле,
несъдържащ тютюн и никотин, съставен от заместители на тютюн и други вещества –
глицерол, захари и др. Издаденото становище било, че тарифното класиране на
стоките е с код по КН 2403 99 90, вместо тарифен код 38249930. При прилагане на
правилния тарифен код бил определен акциз в размер на 112 480,00 лв. и
съответно била направена преценка, че „С.Б.“ ЕООД гр. София избегнало обезпечаване на митни сборове и
други държавни вземания в размер общо на 136 783,90 лв., от които мито в
размер на 1795, 71 лв., ДДС в размер на 22 508,19 лв. и пълния размер на
акциза за сумата от 112 480,00 лв. От правна страна е прието, че се касае
за митническа измама по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, за което е съставен АУАН и
издадено наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция по
чл. 234, ал. 3, т. 1 от ЗМ и отнемане в полза на държавата на тютюн за пушене –
изделия за пушене на водна лула (наргиле), които се състоят от заместители
на тютюна (растения, плодове, билки) във всякакво съотношение и
добавени други вещества (глицерол,
аромати, захари и други), като предмет
на митническо нарушение.
Въззивният съд
е отменил оспореното пред него наказателно постановление като е приел, въз
основа на обсъдените писмени и гласни доказателства, че процедурата по тестване
на процесната стока не е протекла по изричен законоворегламентиран ред, което е
довело да опорочаване на експертното заключение. Съдът е приел, че съответните
митнически органи не са се съобразили с изискванията на Наредба № 3 от 18.04.2006
г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху
акцизните стоки. Отчел е, че митническите органи не са взели всички необходими
мерки, които да гарантират, че формираните крайни проби са с физико-химични
характеристики, идентични на средните характеристики на целия проверяван обем
по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 3 от
18.04.2006 г. Изложени са доводи, че
като не се е съобразил с относимите норми на Наредба № 3 от 18.04.2006 г.
административнонаказващият орган е нарушил процесуалните правила, което е
довело до компрометиране на събрания доказателствен материал, като вида на продукта
не е правилно установен. Посочил е, че не може да се направи категоричен извод
относно това, че процесната стока реално представлява „тютюн за пушене“ по
смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗАДС, респ. не се доказва извода направен от
актосъставителя и административнонаказващия орган, че стоката следва да се
класира под друг код, което от своя страна да направи връзка с твърдяното
нарушение.
Така постановеното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият състав
напълно споделя установената от районния съд фактическа обстановка и изведените
въз основа на нея правни изводи, като не намира за необходимо да повтаря
същите, тъй като в обжалваното решение е налице подробно описание на фактическата
обстановка и са изведени задълбочени и обосновани правни изводи, които се
споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция.
За твърдяното
нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, на ответника по касация е наложено
административно наказание на основание чл. 234, ал. 3,
т. 1 от Закона за митниците, която гласи, че когато предмет на митническата
измама са акцизни стоки, наказанието е глоба - за физическите лица, или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, от 150 до
250 на сто от размера на избегнатите публични държавни вземания - за нарушение
по ал. 1, т. 1.
Събраните по
делото доказателства пред въззивната инстанция не установяват по категоричен,
несъмнен и безспорен начин извършването на нарушението от страна на „С.Б.“ ЕООД
гр. София. Пробите не са взети по надлежния ред, а именно предвиден в Наредба №
3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола
върху акцизните стоки. Нарушено е изискването за представителност на взетите
проби от стоката. Формираните „крайни проби“ от отделните разфасовки по 250
гр., 500 гр. и 1000 гр. нарушават изискването за „сборна проба“ по смисъла на §
1, т. 2 от ДР на Наредба № 3 от 18.04.2006 г. Пробовземането не е извършено на
части от доказана една и съща партида на стоката, съгласно § 1, т. 1 от ДР на
Наредбата. Пробите са формирани избирателно от опаковки в няколко кашона, без
да е установено дали останалите непроверени кашони съдържат стока от същата
партида с проверената такава. Този начин на пробовземане поставя под съмнение
достоверността на митническата лабораторна експертиза от 18.09.2020 г. във
връзка с относимостта й към цялото количество иззета стока – 2 220
картонени кутии в 139 кашона с нето тегло 740 кг. досежно вида на стоката,
който е определящ за тарифното класиране. С оглед общите принципи на административното
наказване, недопустимо е наказателното постановление да е базирано на
предположения и несигурни изводи относно обективните признаци на процесното
нарушение и неговия предмет.
В
производството пред районния съд не са допуснати процесуални нарушения.
Въззивният съд е събрал допустими и относими към правния спор доказателства и
след прецизен анализ е извел своите фактически констатации, а въз основа на тях
е извел верни правни изводи. Приетите за установени от районния съд фактически
обстоятелства напълно кореспондират със събраните от него доказателства. Пред
настоящата инстанция не са представени нови доказателства, които да оборят
изведените от въззивния съд фактически констатации.
Настоящият състав намира
за неоснователни наведените в касационната жалба доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението.
Гореизложеното
дава основание да се направи изводът, че административнонаказващият орган не е
обосновал и доказал наличието на основания за извършеното класиране на
процесните стоки по кодове, различни от декларираните от „С.Б.“ ЕООД гр. София кодове,
което предвид изискването за доказаност на деянието от обективна страна от административнонаказващия
орган, обуславя незаконосъобразността на наказателното постановление.
Доколкото
направените от Районен съд - Кюстендил изводи съответстват на фактическата
обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка
с чл. 348 от Наказателнопроцесуалния кодекс, съдът счита, че касационната
жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а постановеното съдебно
решение - оставено в сила.
Воден от
горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Кюстендил
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 32/21.02.2022 г., постановено по а.н.д. № 875/2021 г. по описа на Районен съд
– Кюстендил.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: