Решение по дело №43/2017 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 280
Дата: 6 юли 2018 г. (в сила от 19 октомври 2018 г.)
Съдия: Светла Василева Пейчева
Дело: 20171510200043
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 януари 2017 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

Дупница

 

06.07.2018г.

 

                

 
 


Номер                             Година                                      Град

 

 

НО, ІІІ състав

 
В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Дупница                                                                                             

06 юли

 

2018

 
 


на                                                                                      Година

 

светла пейчева

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

                                                               Председател:

Членове:

                                                                                   Съдебни заседатели:

 

 
        1.

ЮЛИЯ ВУКОВА

 

 

 
         2.

радослава митева

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

А Н

 

43

 

2017

 
 


                               дело №                           по описа за                       година и въз основа на доказателствата и закона,

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия Н.Д.М., роден на *** г. в гр. Казанлък, живущ ***6, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, работещ, с ЕГН **********,

ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 29.12.2014г. в обл. Кюстендил, на строителен обект – тунел „Блатино” №1 от км. 324+ 840 м., част от „Автомагистрала Струма” - Лот № 2 - Дупница - Благоевград, в качеството си на технически ръководител /подземен/ на обекта, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност /техническо ръководство на строежите/, в нарушение на чл.163а, ал.4, във вр. с чл.163, ал.2, т.1 и чл. 168, ал. 4 от Закона за устройството на територията, на чл.29, т.9, б."а" от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и на т.2.3 от Приложение 1 към чл.2, т.2 от същата Наредба, както и на част от „ изкопни работи” от т.17 „Безопасност и хигиена на труда и противопожарна охрана” на раздел 2: „Строително -конструктивна част” на част 12: Тунели от техническия проект на зараждането на автомагистрала „Струма- ЛОТ 2 , участък „ Дупница –Благоевград” от към км. 322+000 до км. 328+160 /при констатирани по време на изкопните работи в дясната тръба на тунела обрушвания на земна маса и скални късове, в качеството на си на технически ръководител на строителния обект не е осигурил изпълнението на строежа в съответствие с мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка, като не е прекратил работата и не е извел всички лица от строителната площадка при сериозна и непосредствена опасност за здравето или живота им, както и при наличие на условия, при които се изисква спиране на работата, при налична опасност от обрушвания и свличане, не е разпоредил незабавно извеждане на хората и механизацията от застрашените зони/, в следствие на което при срутване на земна и скална маса е причинил на Й.И.Д. *** средна телесна повреда, изразяваща се във фрактури на двете кости на дясната подбедрица в областта на глезенната става, довели до трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник и на Н.Р.С. *** средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на тялото на 12-и гръден прешлен на гръбначния стълб, довела до трайно затрудняване на движенията на снагата, за което на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.134, ал.1, т.2 от НК.

На основание чл.190 от НПК сторените в хода на досъдебното производство разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 1 616.60 лв. (хиляда шестстотин и шестдесет лева и шестдесет стотинки), както и сторените в хода на съдебното следствие разноски в размер на 1 782.31лв. (хиляда седемстотин осемдесет и два лева и тридесет и една стотинки) ОСТАВАТ за сметка на държавата.

 

Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок, считано от днес за обвиняемия, и от датата на получаване на съобщението за Районна прокуратура гр. Дупница, пред Окръжен съд – гр. Кюстендил.

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

Мотиви към Решение № 280 от 06.07.2018 г. по НАХД № 43 по описа за 2017 г. на РС-Дупница

 

Производството по делото е по реда на чл.375 и сл. на глава  28 от НПК.

 

Образувано е  на основание чл.78а НК, въз основа на постановление вх. № 2543/2014г., по описа на Районна прокуратура гр. Дупница; досъдебно производство -1092/2014г. по описа на  РУ на МВР – гр. Дупница, с което е направено предложение обвиняемия  Н.Д.М., роден на *** г. в гр. Казанлък, живущ ***6, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, работещ, с ЕГН **********, обвинен в извършване на престъпление по 134, ал. 1 от НК, да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.

            За Районна прокуратура -гр. Дупница, редовно призована, се явява прокурор Митева, която поддържа постановлението, като в хода на съдебните прения  изразява становище за изцяло  потвърдена фактическата обстановка, обстоятелствата от която не са и спорни, поради което и  счита престъпното деяние за безспорно доказано. Пледира, съдът да постанови решение, с което да освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „Глоба” в минимален размер, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като счита, че обвиняемия не следва да бъде лишаван от право да упражнява определена професия или занятие. Пледира обвиняемия М. да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

            Обвиняемият М., редовно призован се явява лично и с процесуалния си представител- адв. В.В. от САК. Както на досъдбеното производство, така и в хода на съдебното следствие е дал обяснение, в което излага подробно фактическата обстановка към момента на настъпване на злополуката, извършената работа по време на нощната смяна на 28.12.2014 г., както и предприетите действия по време на нощната смяна, така и обсъдените на следващия ден, с бригадира на дневната смяна, какви изкопни действия следва да бъдат продължени, респ. какъв вид укрепване следва да бъде извършен. Обвиняемият твърди, че често по време на работа срещал неразбиране от ръководството, когато предприемал вида крепеж да бъде тип- 2, по негово усмотрение, което е вменено като негово задължение, тъй като по този начин нарушавал първоначално заложения проект.  Същият твърди, че  поради отсъствие на  титуляра технически ръководител за дневната смяна на 29.12.2014 г. извършил инструктаж на работниците дошли за  първа смяна, като влязъл в тунела с бригадира на дневната смяна св. Н.С. да огледат извършената работа през нощта, като по време на огледа нито един от двамата не установили каквито и да било признаци за евентуално срутване на скална маса. Геодезист по време на нощната смяна е бил св. С.С., който не е подал сигнали за срутване или пропадане на тавана на калотата на тунела. Такива данни или сигнали за слаби скали и предстоящо пропадане или срутване в тунела не са били подадени от геолога на обекта – Александър Бояджиев. Случилото се е станало внезапно без да има каквито и да било видими признаци за падане на отломки от скали, като не  е имал предварителна информация, че се очакват такива изменения в хода на ежедневната работа. Твърди, че нямал информация, че над тунела преминава газопровод или  водопровода на „Кюстендилска вода“, които да повлияят на здравината на скалите или като цяло на геоложката устойчивост на земната маса. В последна дума моли да бъде оправдан.

Неговият защитник- адв. В. пледира  подзащитният му да бъде оправдан, като счита, че не е доказана виновността на лицето. След направен подробен анализ на установената фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото многобройни гласни и писмени доказателства, счита че на първо място през нощта на обекта, когато технически ръководител е бил неговия подзащитен -Н.М., не е имало нещо необичайно при работата. На второ място, сочи, че по време на нощната смяна почти не е копано, като основно е изчаквано да пристигне бетон, около два-три часа, и след това е извършено пръскането. Безспорно е установено, че М. никога, а и през нощта преди инцидента, не е нареждал и допускал изпълнение на нещо извън проекта. Сочи, че геодезиста – свидетеля С.С., не е установил нищо необичайно, с което той да има индикации за предстоящо срутване и да се налага да предупреждава М.. Сочи, че не е по  различно мнението на геолога -св. Е., който също е заявил, че не е установил да има нищо необичайно, за да предупреждава М.. Естеството на срутването, което е установено от протоколите за оглед и акта за спиране на строеж, показва образуван комин чрез пропадане на земен слой, което място е непосредствено под газопровода. Отстоянието е 25,60 м. от най-високата точка на тунела до газопровода, а до най-високата точка на масива, който се прокопава, имало още няколко метра, т.е. газопровода висял във въздуха. Сочи, че е установено, че са налице изменения на минно-геоложките условия и на скалния анализ, които са довели до преработване на проекта, като същите са констатирани и отразени едва след аварията. Въз основа на така установените факти счита, че още изначално липсва яснота за състоянието на газопровода, видима е и голямата яма край него, определена като разхлабена зона. Изначално е установено липса на яснота за теч и на водопровода на „Кюстендилска вода“ ЕООД, гр. Кюстендил. Защитникът отбелязва, че безспорно е установено, че едва след аварията е направен проект, в който е предвидено различно солидно укрепване. Ето защо счита, че обвиняемия Н.М. не е виновен по предявеното му обвинение, тъй като не е имал никакви причини да предполага подобно срутване, съответно опасност за хората, които са работили на обекта. Отделно от това сочи, че обвинението не е конкретизирано и е налице неяснота относно описанието в обстоятелствената част и цифровия израз  на правната квалификация на правните норми, които са му вменени, че виновно е нарушил. Не на последно място счита, че техническия проект не е нормативен акт и не следва да бъде съотнасян към бланкетната норма на чл. 134 от НК.

 Съдът след като се запозна със събраните по делото гласни и писмени доказателства и ги обсъди, както  поотделно, така и в тяхната  съвкупност, прие за установен следното от фактическа страна:

Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) възложила на Консорциум
„СТРУМА -ЛОТ 2“ гр. София изграждането на АМ „Струма -ЛОТ 2“
„Дупница –Благоевград“ от км. 322+000 до км. 359+483,59 (тунел № 1 –от км 324+450 до км 324+840). 3а подизпълнител на строително -монтажните работи (СМР) на обект тунел -1, с. Блатино, Община Дупница, област Кюстендил от АМ „Струма“ било определено дружество „Евро Алианс тунели“ АД, гр. София. За технически ръководители на обекта от страна на подизпълнителя „Евро Алианс тунели“ АД, гр.София били определени свидетелите Й.П., К.Г. и обвиняемия Н.М., който с трудов договор №116/10.05.2014 год. Бил назначен на длъжност „технически ръководител (подземен) в дружество „Евро Алианс тунели“ АД, гр.София.

Съгласно технически проект (ТП) и „Технологични етапи при
изпълнение на изкопите и облицовъчни работи“ изконните работи на
обекта па обекта: АМ „Струма ЛОТ- 2“, участък „Дупница-Благоевград“ от
км. 322 +000 до км. 359+483,59, тунел 1-от км. 324+450 до км. 324+840, с.
Блатино, се извършвали по метода „стъпаловиден забой“ или така наречения
метод с „микрокалота“, при който изоставянето на щроса (долната част)
от калотата (горната част) е минимално, като напредъкът на
изкопните работи за двата тунела бил приет да е 1,0 м. В технологично
отношение, разкрИ.ето на пълния изкопен профил се извършвало на
два етапа -изграждане на калота (горна част) и щрос (долна част), като
щросът следвал калотата. При извършване на изкопните работи забоят на
„тунел лява тръба“ изоставал спрямо забоя на „тунел дясна тръба“ с около
25м, като при обусловена от геоложките условия необходимост, щяло да се предприемат допълнителни инжекционни работи за предварително
заздравяване на зоната в областта на забоя.

Със Заповед №7/1340.2014г. на изпълнителния директор на
дружеството, издадена на основание па чл.142, ал.2 от КТ и поради
производствени причини било въведено сумирано изчисляване на
работното време на обекта за всички работници на дружество „Евро
Алианс тунели“ АД. Работното време било разпределено в две работни смени
с продължителност от 11.00 ч. и 1.00 час почивка, като смените започвали от
07.00 ч. до 19.00 ч. и от 19.00 ч. до 07.00 ч.

На 28.12.2014г. обвиняемия Н.М. бил нощна смяна в тунел 1, като преди започване на работа в качеството си на технически ръководител
провел ежедневен инструктаж, за което всички лица от нощната смяна
са се подписали в книгата за ежедневен инструктаж по безопасност и здраве
при работа - Тунел 1-Блатино, след което задал и конкретните задачи на
бригадирите. Работата се извършвала в двете тръби на новостроящите се
тръби на тунелите в с. Блатино, като в дясната тръба на изхода от юг
трябвало да се довърши горната половина на тунела (калотата), а в ляво да
се поставят два реда метални пръти (анкери), които следвало да се забият в
скалите около тръбите. За изпълнение на тези задачи следвало в
дясната тръба да се изпръска с бетон, а в лявата да се свали нивото, за
да влезе сонда. По време на изконните работи в дясната тръба на тунела
обвиняемия М. установил, че скалата е малко по-слаба и ронлива и се получават обрушвания, но преценил, че същите не са толкова фрапиращи и могат да се спрат с крепеж тип-2 с постоянна рамка, поради която причина счел, че не следва да спира работата по обекта. След като работниците оформили изкопа за калота крепеж тип 2, обв. М. поръчал подложен бетон, за да може да  се запечата  изкопа  и  забоя,  за да не влиза кислород и да не  продължава срутването (обрушването). След като изкопа в дясната тръба бил оформен  и бетона пристигнал  работниците започнали да го пръскат. След като работниците изпръскали веднъж с бетон, и с цел да се
заздравят  повторно  обрушените участъци, и в изпълнение на технологичните норми обвиняемия Н.М. наредил на работниците да изчакат малко да стегне бетона и да изпръскат още веднъж. През това време докато дойде бетоновоза работниците почистили площадката от падналите скални парчета и бетон. След като било изпръскано с бетон два пъти, видимо изкопа бил запечатан и обрушванията спрели, с което приключило работното време на нощната смяна, около 06.30 ч. сутринта. За времето от 07.00 ч.  до 19.00 часа   на 29.12.2014 год. организацията на работата по изграждането на тунела следвало да се поеме от следващия по график технически ръководител, а именно свидетеля. Й.П.. Тъй като след приключване на нощната смяна свидетеля П. закъснявал за работа и на обекта нямало друг технически ръководител, с цел да не се допускат луфтове в инструктирането и да се забавя работата, която била срочна, обвиняемия М. извършил вместо колегата си инструктаж на работниците от дневната смяна, за което всички лица се подписали в книгата за ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа- Тунел 1- Блатино. По време на инструктажа обвиняемия М. ги предупредил да бъдат внимателни, тъй като през нощта е имало обрушвания. На конкретното място се наложило да се сложат крепителни елементи на две-три места, а на места е имало нужда да бъде поставена рамка до рамка, тъй като скалната маса падала, което е наложила поставянето на железа и пръскане с подложен бетон, за да се запечата забоя.
Тъй като по време на нощната смяна преди и по време на изпръскването с
бетон имало обрушвания, обвиняемия М. влязъл заедно със свидетеля Н.С. (на длъжност бригадир на дневната смяна, работещ на фадрома) в тунела, за да му обясни какво са свършили през нощта и да набележат новите задачите за деня. Тези обрушвания били характерни с оглед спецификата на работата, което се подчертава и от свидетеля Г.А., който е бил бригадир по време на нощната  смяна на 28.12.2014 г. срещу 29.12.2014 г., в същата тръба. Същият имал опит при изграждането на тунели, тъй като работил при изграждането на десет тунела и твърди, че полагането на бетон не е гаранция за последващо обрушване. Св. С. видял, че от дясната страна на тунела мрежата е деформирана, тъй като била паднала по-голям по размер скала, като била поставен временна метална рамка (временните метални рамки се поставят на по-близко разстояние), като се разбрали с обвиняемия М. до временната метална рамка да поставят постоянна рамка, тъй като този път дупката, която се била отворила била малко по-голяма, около два метра, вместо обичайните до момента около 50 -60 см., която дупка следвало да бъде попълнена с бетон. Отишли след това в лявата тръба, за да видят нощната смяна, работещи в тази тръба, до къде са успели да извършат изкопни работи, като установили, че там не е имало падане на скална маса. Това е видно и от показанията на св. Г. –технически ръководител в лявата тръба и бил нощната  смяна на 28.12.2014 г. срещу 29.12.2014 г. След което обвиняемия и св. С. се върнали в лявата тръба. По време на престоя им в тунела, на обвиняемия М. и свидетеля С., не установили по време на огледа да пада или да ръси отнякъде скална или земна маса, след което и двамата излезли от тунела. След като излезли от тунела бригадира –св. С. започнал да дава указания на работниците, като задачата на дневната смяна била да се вдигнат две постоянни рамки, за да се преодолее участъка. На място взели консултация и с техническия ръководител Константин Г. (вж. показанията на св. Д.), тъй като тъй като получилата се по-голяма дупка на самия тунел  надвишавала височината на проекта на тунела, а по проект мястото е трябвало да се запълни само с мрежа- тип „А-3“. След обсъждане на вида крепеж, място и начина на работа св. С. и св. Д. казали на св. Г.Г. и  Р.Р. да подготвят и поставят рамка по проект. В хода на работа на изграждане на двете тръби на тунела е имало и други случаи да пада скална маса, тъй като естеството на работата е такова. В подобни случаи са процедирали по същия начин, както били решили да направят и в настоящия случай, а именно до поставят рамка, бетон, мрежа, бетон, рамка, а при необходимост и железа преди рамката. Около 08.15 часа свидетеля Н.С. и Й.Д. се намирали на работната площадка (кошница), монтирана на челен повдигач - МПРЛО, управляван от свидетеля М.К., за да направят оглед по-отблизо, а именно там където била огъната рамката. Св. С. казал на св. Д. да изправи мрежата и докато му казвал как да продължат по-нататък в този момент, за части от секундата, в дясно над тях започнала да пропада земна маса, камъни и бетон, които се
изсипвали върху тях.  Свидетелят К. веднага започнал да изтегля кошницата с колегите си, но същите паднали от нея от около три метра височина, като камъните продължавали да ги затрупват. Виждайки падналите си колеги свидетеля К. скочил от машината и започнал да дърпа колегата си Н.С. от под купчината с камъни и бетон, след което го извел от тунела. В същия момент виковете на мъжете били чути и от другите им колеги, които били навън, като свидетеля Г.Г. влязъл вътре и помогнал на свидетеля Д. също да излезе от тунела. След като всички мъже били извън тунела и докато чакали линейката, обвиняемия М. влязъл в тунела, за да види какво е станало, при което установил, че има голямо срутване на забоя от ключа надясно, в следствие на което са пострадали свидетеля Д. и С., била се е отворила голяма „дупка“ от около 7-8 м и продължавала да пада много скална и земна маса, а предната част на повдигача била затрупана. Обвиняемит М. почти се бил изтеглил от тунела, когато последвало огромно срутване на скална маса от забоя и от горе, като повдигача бил затрупан напълно.

Тъй като обвиняемия М. като технически ръководител е бил загрижен за живота и здравето на работниците, не на последно място и за своите живот и здраве, а и за техниката не могъл да си обясни причината относно срутилата се внезапно земна и скална маса, тъй като и геодезиста св. С.С. е категоричен, че на всеки един метър от изкопните работи е правил екзекутив, т.е. всеки изкопан метър от тунела е заснеман и представян на техническия ръководител. След като багерът изкопае един метър от скалната маса геодезиста трасира  изкопните работи, местоположението на укрепващите рамки и правил проверка дали правилно се копае по проектното сечение. Ако е необходимо поставянето на укрепващи рамки св. С. давал указания как да се поставят –проектното ѝ положение по отношение на  ниво и разстояние. Освен показанията на бригадира на нощната смяна в злополучната тръба на тунел -1 –св. Г.А. и св. С. е категоричен, че на 28.12.2014 г. когато правил измерване на работната част на направения изкоп не е имало проблеми с деформацията, т.е. не е имало никаква индиция за по-голямо обрушване. В тази посока са и показанията на св. К.Г. и св. И.Т.- багерист, който е категоричен, че по време на нощната смяна по време на изкопните работи не е имало напукване. Имало леко ръсене на дребни камъчета, характерно при извършване на такива изкопни работи, когато се нарушава целостта на почвата. На сутринта при постъпването на дневаната смяна пак са падали дребни камъни, характерно за обекта. Свидетелят С.С. е категоричен, че нито проектант, нито технически ръководител, нито представител от технически надзор му е нареждал да прави замервания на деформацията през месец декември на 2014 г., както и, че не му е нареждано нито устно, нито му е представяне за сведение Заповед № 66/13.12.2014 г. До момента на   злополуката твърди, че не е виждал проектанта. Същият свидетел заяви, че когато не са предвидени рамки  по проект трябва да има разрешение на геолог, тъй като се променял проекта, иначе преценката за поставяне на технически крепежи е изцяло на техническия ръководител.

Най-накрая св. Г.Е. – ръководител на проектански екип- „Тунели“, изготвил целия проект, с изключение на електрическата част, твърди, че при изготвянето на проекта от екип от инженери, геолози и хидрогеолози, които направили предварителни проучвания и всеки от тях е дал предварителни прогнози, всеки в своята област, не е посочил, че на място има негативни инженерогеоложки явления, за да бъдат предприети съответните мерки за вида и типа конструкция. Самият свидетел твърди, че в конкретния случай, доколкото не е рядко явление при извършване на подземни работи, при падането на скална и земна маса да се получи т.нар. „комин“, но е категоричен, че в настоящия случай не е очаквал да се получи такова явление, въпреки обстоятелството, че имал информация, че над трасето има изграден газопровод. Причината да не е очаквал да се случи нещо подобно е обстоятелството, че на посоченото място скалите били много  твърди. Именно поради тази причина бавно напредвала работата, като вместо да копаят по 1.00 м. прокопавали по 50 см. Дори и строителите и геолозите не очаквали да има такова внезапно срутване на скална маса.  В тази посока са и приобщените по делото показания на разпитаните на ДП свидетели Д.Б., С.Л., А.Ч., С.Л., А.М., както и показанията на свидетелите Л.С., Й.П., Б.И., Д.Х., В.Х., които косвено потвърждават фактите, указващи на липсата на необходимост от  обвиняеми М. да има задължение да изведе работниците, тъй като преди срутването не е  имало видими белези, че подобно нещо може да се случи.

 След като пострадалите свидетели били изведени от тунела свидетеля Й.Д. бил транспортиран и хоспитализиран за лечение в МБАЛ „Св. Иван Рилски -2003“ ООД, гр. Дупница, а свидетеля Н.С.        бил    транспортиран и хоспитализиран за лечение в МБАЛ „Д-р Н. Василиев“ АД -гр. Кюстендил.

След инцидента още на 29.12.2014 г. била извършена проверка
на строителния обект от служители на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Кюстендил, които констатирали, че около 08,15 ч. на 165-ти
метър от изхода на дясната тръба на тунел 1-Блатино е пропаднала земна
маса от свода на забоя и към момента на проверката все още съществува
опасност от свличане на земна маса, което създава риск за здравето и
безопасността на работещите при прокарването на тунела, като издали
Акт за спиране на всички строителни дейности в проверения участък.

В хода на предварителното разследване по делото са назначени и изготвени две съдебно -медицински експертизи, с оглед установяване на вида и
характера на телесните увреждания на пострадалите Й.Д. и Н.С.. Видно от заключенията на вещото лице пострадалия
св. Й.Д. е получил фрактури на двете кости на дясна подбедрица в областта на глезенната става, които са му причинили трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник. Пострадалият св. Н.С. е получил фрактура на тялото на 12-и гръден прешлен на гръбначния стълб, довела до трайно затрудняване на движенията на снагата.

В хода на досъдебното производство са назначавани двойна съдебно-строително и техническа експертиза (л. 71 до л. 96) от делото, изготвена от в.л. инж. А.С. и инж. В.М., видно от която трудовата злополука станала на 29.12.2014 г., около 08.15 ч., при прокарване на тунел № 1 „Блатино“- 165 метър на дясната тръба на АМ „Струма Лот -2“ на изход от юг е в резултат на минно -геоложките  условия и изменение на скалния натиск, като не е извършвано преработване на проекта по отношение закрепване на тунела, съобразно с настъпилото изменение (отначало е паднала маса, при която пострадали са св. Н.С. и св. Й.Д., след което е последвало огромно срутване на скалната маса в нарушение на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 9 от 16.12.1997 г. за общи правила за управление на дейността  и осигуряване на безопасността и опазване здравето на работещите в мините във вр. с чл. 198 от Правилника за безопасността на труда при разработването на рудни и нерудни находища по подземен начин (В-01-02-04), във вр. с §21 от ПЗР на ЗЗБУТ. Видно от  проверката на  „Технологични етапи при изпълнение на изкопните  и облицовъчни работи“ за тунел 1 от км. 324+450 до км. 324+840, експертите са посочили, че работодателят „Евро
Алианс тунели“ АД, гр. София не е предвидил поставянето на временен крепеж на незакрепения участък между забоя на тунела и постоянния крепеж, с което се застрашава здравето и безопасността на работещите в забоя в нарушение на чл. 32, ал. 1 от Наредба № 9 от 16.12.1997 г. за общи правила за управление на дейността  и осигуряване на безопасността и опазване здравето на работещите в мините, във вр. с чл. 209 от Правилника за безопасността на труда при разработването на рудни и нерудни находища по подземен начин (В-01-02-04), във вр. с §21 от ПЗР на ЗЗБУТ. Установено е, че в конкретния случай отговорници на процесния строителен обект са: 1). РАБОТОДАТЕЛЯТ, който е назначил обвиняеми Н.М., със специалност геодезия, на длъжност технически ръководител-подземен без необходимия опит в тунелното строителство; 2. ТЕХНИЧЕСКИЯ РЪКОВОДИТЕЛ, който бил дневна смяна за времето от 07.00 ч. до 19.00 ч. на 29.12.2014 г., който носи отговорност за правилата за изпълнение на строително-монтажните  работи и на мерките за опазване живота и здравето на  хората на строителната площадка съгласно чл. 163, ал. 2 от ЗУТ, доколкото от графика за дежурства е установено, че обвиняемия М. е бил нощна смяна за времето от 19.00ч. до 7.00 ч. на 28.12.2014 г. срещу 29.12.2014 г. и 3. ЛИЦЕТО УПРАЖНАВЯЩО СТРОИТЕЛЕН НАДЗОР, съгласно чл. 168 от ЗУТ това е лицето, което осъществява контрол относно спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд в строителството.

Според вещите лица е било възможно в конкретния случай вредоносния резултат да бъде избегнат, ако пострадалите лица не са били допуснати в „опасната зона“; и/или, ако са били обезопасени с техническо средство срещу падане на земна маса.

За изясняване виновността на отговорното за настъпилата  трудова злополука лице на ДП е назначена допълнителна съдебно-строителна и техническа експертиза (л. 48 до л. 64 от делото), в която вещите лица
посочват, че причинно -следствената връзка за станалата трудова злополука е вследствие на допуснати нарушения на задълженията и отговорностите на двамата техническия ръководител на обекта - Н.М., който е бил нощна смяна на 28 срещу 29.12.2014 г., за времето от 19.00 ч. до 07.00 ч. и Й.П., който е бил дневна  смяна от 07.00 ч. до 19.00 ч. на 29.12.2014 г., но Й.П. е бил вписан само като присъствена форма (видно от събраните гласни доказателства), като съгласно установената практика и с негово разрешение обвиняемия М. и провел ежедневния инструктаж вместо него. Съгласно задълженията и отговорностите описани в длъжностната характеристика и в Плана за безопасност и здраве към техническия проект, част 12: тунели, раздел 5,  заемащия длъжността технически ръководител -подземен е бил длъжен: - да изпълнява и контролира изискванията на ЗБУТ; - да контролира спазването на
специфичните изисквания на проекта, свързани с безопасност на
здравето; - при възникване на опасни условия работата да се прекрати и
работещите да напускат опасните места без нареждане, като работата да се
възстанови едва след отстраняване на съответната опасност; - изкопните
работи да се прекратяват при поява на условия, различни от предвидените
за предпазване на работещите от възможни рискове, съгласно Плана за
безопасност и здраве към Техническия проект; - да организира, планира, ръководи и контролира изпълнението на задачите свързани с дейността на строителния обект или на част от него; - да осигурява изпълнението на строителните работи в съответствие с утвърдените графици при условия на труд под земята; - да контролира  техническата и оперативна подготовка за работа в подземните обекти и спазване на проектната документация; - да участва при монтажа на металните конструкции на тунела.  Вещите лица сочат, че техническите ръководители на смяна на обекта са били безусловно длъжни веднага (незабавно) да спрат работата на обекта до установяване причините за обрушванията, нарушената устойчивост на откосите, надвиснали камъни, козирки и опасност от свличане и обрушване.

Според експертите няма никаква пречка за прокарването на тунел под газопровод, както нормативно, така и технологично и конструктивно. В случая разстоянието от най-високата точка от тунела до газопровода е 25.60 м. Дружеството “Булгартрансгаз“ ЕАД е единствения оператор, притежаващ лицензиите за пренос, транзитен пренос и съхранение на природен газ на територията на Република България, съгласно чл. 39 от Закона за енергетиката, като има данни за съгласувани действия по време на строителството, касаещи взривни работи на обекта.

В заключение вещите лица са посочили, че преди срутването няма данни за различна структура на почвата в участъка над газопровода и предвидената първична облицовка тип 3 е одобрена с геомеханичните показатели на земния масив в участъка  на дясната тръба с дължина 278.35 м. От извършените след срутването допълнителни геофизически проучвания са показали наличие на разхлабени зони в масива. Вещите лица сочат, че е налице и друга причинно-следствената връзка за срутването, което се е получило вследствие на настъпили случайни и непредвидени обстоятелства: преовлажняване на терена от проливни дъждове и констатиран теч от близък водопровод на „Кюстендилска вода“ ЕООД, в който случай изкопа на газопровода работи като дренаж. Това вероятно е довело инфилтрация на водите в дълбочина в разхлабените зони, способствали са за отмиване на запълнителя на пукнатини, създаване на празни пространства, намаляване кохезията и оттам –до срутването на материала в тунела. Вследствие на което се е получило срутването довело до злополуката.

Експертите са отговорили на поставените задачи, като видно от приложените по делото писмени доказателства, а и събраните гласни такива съгласно раздел 6. Техническите решения за укрепване и облицоване на тунелите (съгласуван, одобрен и утвърден от съответните длъжностни лица и институции), е видно че участъка от тунела с дължина дясна тръба 278,35 м и лява тръба 247,05 м.  се изпълнява от  пръскан бетон с клас на якост на натиск В 20 (С25/30) и клас водоплътност W0.8, армиран с два реда стоманени мрежи от Q 257. Общата дебелина на пръскания бетон  е 14 см. Предвидени са  пасивни стоманобетонови анкери SN20, с дължина 4,50м, през 2.00 м. в надлъжна и напречна посока.

Допълнителни укрепителни мероприятия на тунела под газопровода в Техническия проект не са предвидени.

Крепеж тип 3 не съответства на настъпилите случайни и непредвидими геоложки условия, което е в причинно-следствена връзка за срутването на земната маса в тунела.

За овладяването и пробиването на тунела след срутването е изготвен отделен проект с мероприятия и технология отнасяща се до изграждането на анкерен чадър, като първично (предпазно) укрепване, от самопробивни анкери тип IBO, през 30-35 см по стени и свод на тунела и дължина осигуряваща закотване в размер 2-2,5 м. в здравия масив; последващо инжектиране на масива чрез изпълнението на три-четири броя сондажни ветрила на няколко интервала осигуряващ модифициране и заздравяване на масива над ключа в страни от него с дебелина 2,5- 3,0 м.; промяна и модификация на крепежната конструкция в зоната на срутването в условията на променените натоварвания, геоложки  условия и възприета технология; промяна на технологичната последователност с изискване за промяна на дължината на напредъка и ограничаване изпреварването на калотата спрямо това на щроса; изпълнение на дренажната система осигуряваща отвеждането на дренираните води над изградения тампон в дренажната система на тунела и укрепителни мероприятия на откритата яма на повърхността на терена, отнасящи се до укрепване на тръбата от транзитния газоопровод, укрепване на стените и дъното на ямата, възстановяване на терена до действителната кота.

В хода на съдебното следствие вещите лица са изготвили допълнителна съдебно-строителна и техническа експертиза, в която са посочили, че на ДП е приложено становище изготвено от инж. Г.Е. –ръководител проектански колектив- „Тунели на обекта“, в което е отразено, че след аварията са проведени допълнителни геофизични проучвания,  които показали наличие на разхлабени зони в масива. Проливните дъждове в периода около аварията от една страна са довели преовлажняването на терена, от друга страна е констатиран теч от близкия водопровод на „Кюстендилска вода“ ЕООД, гр. Кюстендил, ведно с изкопа за газопровод, който работи като дренаж, са довели до инфилтрация на водите в дълбочина в разхлабените зони, способствали са за отмиване на запълнителя на пукнатините, създали са се празни пространства, намаляване на кохезията и оттам срутването на материал.  

Експертите сочат, че няма данни за извършени изследвания на трасето на водопровода; няма строителни книжа, които да удостоверяват за предприети конкретни действия от възложителя, авторски надзор, строителен надзор и изпълнителя свързани с негативните инженерогеоложки явления, появили се до момента на аварията станала на 29.12.2014 г.; както и че към 29.12.2014 г. в хода на работата по изграждане на обекта, не е извършвана промяна на първоначалния проект за строителството на Тунел -1 при с. Блатино, в частта на възможните укрепвания.

В заключението от допълнителната съдебно-строителна и техническа експертиза, изготвена на ДП (приложена на л. 99 до л. 105 от ДП) вещите лица са дали заключение, че  основната причина за станалата трудова злополука е вследствие неизпълнени указания на Заповед № 65/02.12.2014 г. и Заповед № 66/13.12.2014 г., касаещи защитните мероприятия на тунела, които не са били изпълнени от всички технически ръководители, включително и от ръководителите на проекта, които са били на смени в периода от 02.12.2014г. до 29.12.2014 г. около 08.15 ч., тъй като съгласно чл. 168, ал. 4 от ЗУТ „Предписанията и заповедите на лицето упражняващо строителен надзор, вписани в заповедната книга, са задължителни за строителя, предприемача и техническия ръководител на строежа.

 Съгласно Заповед № 65/02.12.2014 г., вследствие на констатации, че: 1. Забоят на  северния портал, дясна тръба е до тунелен метър 20, скалния крепеж е изпълнен до т.м. 19; 2. След монтиране на рамка на т.м. 20 се е проявило мащабно обрушване, което е смачкало ново монторана рамка, същата е деформирана и неизползваема; 3. На забоя се разкриват силно до умерено изветрели интензивно тектонски обработени, напукани и натрошени диорити. Пукнатините са отворени, запълнени с червена глина. Забоят е овлажнен и се наблюдава интензивен капеж. В тази връзка е наредено: 1. На билото да се изгради нова отвеждаща канавка съгласно указанията на авторския надзор; 2.  Забоят, свода и стените да се покрият с нов пласт пръскан бетон до получаване на равномерна бетонова кора с дебелина минимум 3 см.; 3.  В интервала на обрушване и съборена рамка да се монтират  нови две на разстояние 0.50 м.; 4. За осигуряване на проектната конструкция на крепежа в участъците с големи набработки, върху носеща мрежа да се монтира ситна мрежа на разстояние 2-3 см. с цел задържане на пръскания бетон; 5. През последната монтирана рамка, към забоя на разстояние 0.50 м под ъгъл около 35 градуса да се изпълнят  I-во анкери тип R32S, с дължина 4.00 м, които да образуват предпазен чадър. Местоположението на анкерите е указано устно от строителя. На местата с оголени анкери да се поставят парчета мрежа;  6. Анкерния чадър да се изпълнява всеки път при необходимост и по указание на авторския надзор.

При изпълнение на горните указания да се спазват наредбите по охрана на  труда в Правилника за подземните работи.

В Заповед № 66/13.12.2014 г. при посещение на Тунел 1-северен портал е констатирано: 1. Регистрират се повсеместни течове и капежи в укрепения участък на тунела. Изпълнени са работи по укрепването до 35.0 м. на ниво калота и 9.90 м на ниво щрос; 2. Не са  изпълнени указанията по –рано със Заповед защитни мероприятия по бермата на имога на тунела. Отвеждането на повърхностните води до втора берма и поясна канавка не е осигурено;  3. По открития откос на портала на тунела от двете страни на тунелния профил се регистрират пукнатини със заложение югозапад североизток. На първа берма от откоса над нея в зоната на имога на тунела се очертава пукнатина в скалния масив и по информация на обекта, същата прогресивно се отваря във времето; 4. От направения преглед на резултатите от мониторинга на деформациите в контролните профили се наблюдават стойности на дефомациите в размер по-голям от очакваните. В тази връзка е наредено: 1. Във връзка с регистрираните деформации да се учести извършването на измерването на деформациите в мерителните профили до 2 пъти дневно. При регистрация на деформации със стойности подобни посочени в последното замерване и по-високи от тях да се информира Проектанта; 2. Да се организира и монтират  два нови мерителни профили по открития откос над тунел -дясна тръба -на първа и втора и берма, във всеки профил да се монтират по три геодезически марки, в ост тунел и двата края на тунела, измерването на деформациите в този профил да се извършва с честота, каквато е указано в т. 1 от настоящата заповед; 3. Незабавно да се изпълнят предвидените точки и укрепителни работи в щроса на тунела на два етапа до 12,980м. и 15,90 м.; 4. Незабавно да започне изпълнението на предприетите в отделна заповед на авторския надзор укрепителни работи по първа берма над тунела на северния етап; 5. По най-бързия начин да се организира отвеждането на повърхностите води от щроса на портала в участъка на отводнителната канавка по втора берма и поясна канавка; 6. Пробиването на тунела, лява тръба задължително трябва да изостава с 40-45 м. от забоя на дясна тръба; 7. Да се извършват визуални наблюдения (два пъти дневно) по участъците с регистрирани неочаквани деформации и състоянието на открития откос.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът, счете че деянието не е доказано, а именно, че обвиняемия Н.М. да е консумира състава на чл. 134, ал. 1 от НК, поради което го оправда.

Нормата на чл. 134, ал. 1 от НК е бланкетна, която по отношение на задължителните в конкретния случай заповеди или запрети се позовава на технически правила и норми от съответен нормативен акт, които конкретизират дължимото поведение на виновния и съдържанието на  признаците на престъпния състав. Представителят на държавното обвинение е посочил, че обвиняемия М., в качеството си на технически ръководител (подземен) на обекта, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност (техническо ръководство на строежите), в нарушение на чл.163а, ал.4, във вр. с чл.163, ал.2, т.1 и чл. 168, ал. 4 от Закона за устройството на територията, на чл.29, т.9, б."а" от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и на т.2.3 от Приложение 1 към чл.2, т.2 от същата Наредба, както и на част  „Изкопни работи” от т.17 „Безопасност и хигиена на труда и противопожарна охрана” на раздел 2: „Строително -конструктивна част” на част 12: „Тунели“ от техническия проект на зараждането на автомагистрала „Струма- ЛОТ 2 , участък „ Дупница –Благоевград” от към км. 322+000 до км. 328+160, при констатирани по време на изкопните работи в дясната тръба на тунела обрушвания на земна маса и скални късове, в качеството на си на технически ръководител на строителния обект не е осигурил изпълнението на строежа в съответствие с мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка, като не е прекратил работата и не е извел всички лица от строителната площадка при сериозна и непосредствена опасност за здравето или живота им, както и при наличие на условия, при които се изисква спиране на работата, при налична опасност от обрушвания и свличане, не е разпоредил незабавно извеждане на хората и механизацията от застрашените зони, в следствие на което при срутване на земна и скална маса е причинил на Й.И.Д. *** средна телесна повреда, изразяваща се във фрактури на двете кости на дясната подбедрица в областта на глезенната става, довели до трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник и на Н.Р.С. *** средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на тялото на 12-и гръден прешлен на гръбначния стълб, довела до трайно затрудняване на движенията на снагата.

Съгласно чл. 163а, ал. 1 от ЗУТ строителят е длъжен да назначи по трудов договор технически правоспособни лица, които да извършват техническо ръководство на строежите.  В ал. 2 е предвидено, че технически правоспособни са лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с квалификация „строителен инженер", "инженер" или "архитект", както и лицата със средно образование с четиригодишен курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите "Архитектура и строителство" и "Техника". Нормата, която държавното обвинение сочи е, че обвиняемия М. виновно е нарушил  ал. 4, в която е предвидено, че техническият ръководител е строителен инженер, архитект или строителен техник, който ръководи строителните работи и осигурява изпълнение на отговорностите по чл. 163, ал. 2, т. 1 - 5, а за строежите от пета категория - и отговорностите по чл. 168, ал. 1 и по чл. 169б, ал. 1. Други технически правоспособни лица по ал. 2 могат да осъществяват специализирано техническо ръководство на отделни строителни и монтажни работи съобразно придобитата им специалност и образователно-квалификационна степен. В чл. 163, ал. 1 е посочено, че строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа. В чл. 163, ал. 2, т. 1  се сочи, че строителят носи отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка.

В чл. 168, ал. 4 ЗУТ законодателят е  посочил, че предписанията и заповедите на лицето, упражняващо строителен надзор, вписани в заповедната книга, са задължителни за строителя, предприемача и техническия ръководител на строежа. Възражения срещу предписанията на лицето, упражняващо строителния надзор, могат да се правят в 3-дневен срок пред органите на Дирекцията за национален строителен контрол, като до произнасянето им строителството се спира. След проверка органите на Дирекцията за национален строителен контрол издават задължителни указания.

Във внесеното предложение от държавното обвинение не се твърди обвиняемия М. да е нареждал дейност, която да не съответства на строителните книжа. В хода на разследването не се и установи, че обвиняемия М. не е спазвал проектната документация. Напротив, доказа се обратното, че същият стриктно е спазвал своите задължения, дори и в случаите, в които е било необходимо да бъде извършено допълнително укрепване на скалната маса, в отклонение на предвиденото, вместо с крепежен елемент по тип „А-3„ е нареждал да бъде извършено такова по „тип-2“, което именно е било в интерес на работата и за запазване живота и здравето на работниците. От друга страна посочената от държавното обвинение, че е нарушена норма на чл. 168, ал. 4 от ЗУТ, а именно, че  обв. М. не е спазил определена заповед, нито в обстоятелствената част на  постановлението е посочено коя заповед не е спазило обвиненото лице, нито е посочено в постановлението, с което М. е привлечен, в качеството на обвиняем. Действително на ДП по  едно от изготвените  заключения вещите лица са посочили две заповеди, които са нарушени, като отговорност за това носят повече лица, включително и техническите ръководители. Но не  е ясно коя от двете  заповеди е имал предвид представителят на държавното обвинение и в кое предписание от тези заповеди не е спазено от обвиняемия М.

На следващо място в обвинението се вменява отговорност на обвиняемия М. отговорност за нарушение на чл.29, т. 9, б. „а“ от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР. В т. 9 от същата разпоредба е предвидено, че „При инструктажа работещите, които извършват СМР се информират за задълженията им да сътрудничат в рамките на тяхната сфера на дейност на строителя и/или на координатора по безопасност и здраве за осигуряване на безопасна работна среда“. В обстоятелствената част на обвинението не се твърди, че обвиняемия М. е нарушил тази разпоредба и не е извършил инструктаж. На досъдебното производство с Постановление от 28.10.2015г. първоначално е повдигнато обвинение за нарушение на чл.26, т.9, б. „а“ от Наредба № 2/2004 г., което обвинение е изоставено с последващо обвинение с Постановление от 23.12.2016 г., където правната квалификация е за нарушение на правилата на чл.29, т.9, б. „а“ от Наредба № 2/22.03.2004 г. В постановлението за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание „глоба“ при условията на чл. 78а от НК, което определя параметрите на настоящото производство, също не се твърди за нарушение на чл.26, т.9, б. „а“ от Наредба № 2/22.03.2004г. За подобно нарушение, че при опасност от свличания или обрушвания не били изведени работниците от обекта, основно са изложени твърденията на прокурора в обстоятелствената част на постановлението, но не е посочена цифрово правната квалификация. В обстоятелствената част на постановлението е посочено като нарушение т.2.3 от Приложение 1 към чл.2, т.2 от Наредба № 2/2004г., в което е предвидено, че при изпълнението на изкопните работи техническият ръководител и бригадирът са длъжни да следят за устойчивостта на откосите и при поява на пукнатини, успоредни на ръба на изкопа, на надвиснали камъни или козирки или при опасност от свличания или обрушвания да разпореждат на работещите незабавно излизане от изкопа и извеждане на строителните машини от застрашените участъци. Техническият ръководител може да разпореди намаляване на наклона на откосите в съответните участъци или укрепването им само след съгласуване с проектанта. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че възражението на адв. В., че не е повдигнато обвинение на бригадира, не следва да бъде обсъждано по същество, тъй като преценката на прокурора спрямо кого и при каква правна квалификация да повдигне обвинение, е изцяло негова в хода на предварителната фаза  на наказателния процес.

На следващо място обвинението по отношение на М. от държавното обвинение, че обвиняемия с действията си е нарушил част „Изкопни работи“ т.17 „Безопасност и хигиена на труда и противопожарна охрана“ на раздел 2 „Строително-конструктивна част“ на част 12: „Тунели“ от техническия проект на изграждане на АМ „Струма – Лот 2“, участък „Дупница- Благоевград“ от към км 322+00 до км 328+160, следва да бъде отбелязано, че техническият проект не е нормативен акт и той по начало не може да изпълни съдържанието на бланкетната норма на чл.134, ал.1 от НК.

По делото беше безспорно установено, че няма никакво отклонение от техническия проект, а е налице проблем с геологията като при първоначалното проучване дори не  е установено от компетентните длъжностни лице, като едва след настъпилата  трудова злополука се е наложило да бъде извършено ново проучване и изработване на изцяло нов проект, като за конкретното място вече са били предвидени инжекционни работи по определена схема на четири етапа, по определен начин, извършване на анкерен чадър и нова крепежна конструкция, която се различава от предишната по първия проект, не само, че е по-здрава, а и е по-различна и по вид, и по конфигурация.

Не на последно място следва да бъде отбелязано, че в  заключението приложено на л. 48 от ДП,  вещите лица са посочили, че преди срутването няма данни за различна структура на почвата в участъка над газопровода и предвидената първична облицовка тип 3 е одобрена с геомеханичните показатели на земния масив в участъка  на дясната тръба с дължина 278.35 м. От извършените след срутването допълнителни геофизически проучвания са показали наличие на разхлабени зони в масива. В тази връзка експертите са посочили две причинно-следствени връзки за настъпилия протовиправен резултат, едната от които е вменена отговорност на техническите ръководители и е развита от държавното обвинение само по отношение на обвиняемия М., и е посочена втора  причинно-следствената връзка, като е прието, че срутването е вследствие на настъпили случайни и непредвидени обстоятелства: преовлажняване на терена от проливни дъждове и констатиран теч от близък водопровод на „Кюстендилска вода“ ЕООД, гр. Кюстендил в който случай изкопа на газопровода работи като дренаж. Това вероятно е довело инфилтрация на водите в дълбочина в разхлабените зони, способствали са за отмиване на запълнителя на пукнатини, създаване на празни пространства, намаляване кохезията и оттам –до срутването на материала в тунела. Вследствие на което се е получило срутването довело до злополуката.

По отношение на това, че в същото заключение едни и същи вещи лица са посочили и друга причинно-следствена връзка, а именно, че техническите ръководители, работили на смяна, чрез своите нарушения на трудовите задължения  и отговорности, изразяващи се в бездействие, като не са извели незабавно работниците и да спрат работата на обекта до установяване на причините за обрушването, са довели до причинената трудова злополука., респ. могло е да бъде избегнат противоправния резултат, ако работниците не бяха допускани в „опасната зона“. Съдът прие, че заключението е противоречиво, тъй като се  сочат две коренно различни причинно-следствени връзки довели до противоправния резултат. Въз основа на това заключение е възприета обвинителната теза, като държавното обвинение е приело само едната причинно-следствена връзка, която в хода на съдебното следствие се опроверга.  От друга страна се събраха достатъчно доказателства в подкрепа на това, че е налице внезапно падане на скална маса, което  не е предполагано нито от проектанта, нито от строителя, а съгласно държавното обвинение се изисква такова предположение от страна на техническия ръководител, в случая на обвиняемия Н.М., без обективно на място да са били никакви  индиции, че би настъпило такова събитие един час след нощната смяна, на която дори и геодезиста - св. С. не твърди, че е имало данни за това, включително и останалите свидетели, дългогодишни подземни работници.

   Поради така установената фактическа и правна обстановка, съдът счете, че деянието не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна, поради което оправда обвиняемия М., тъй като счете, че не  е налице престъпление по текстовете посочени във внесеното в съда  постановление за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия и налагане на административно наказание на основание чл. 78 а от НК, както и че от бездействието на обвиняемия М. настъпилия противоправен резултат- нанесени средни телесни повреди на две лица- работници, е  в причинно-следствена връзка.

 

 

ПО РАЗНОСКИТЕ :

 

Съдът, на основание чл.190 от НПК постанови, сторените в хода на досъдебното производство разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 1 616.60 лв. (хиляда шестстотин и шестдесет лева и шестдесет стотинки), както и сторените в хода на съдебното следствие разноски в размер на 1 782.31лв. (хиляда седемстотин осемдесет и два лева и тридесет и една стотинки) ОСТАВАТ за сметка на държавата.

           

По горните съображения съдът постанови решението.

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ: