Решение по дело №427/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба с вх. № 3653/28.02.2025г. на „Форест 21“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, местност „ Акчелар – Виница“ № 2350, 1, представлявано от Д. В. Г., чрез адвокат Р. Д., срещу Решение № 40/14.01.2025г., постановено по н.а.х.д. № 20243110203974/2024г. по описа на Районен съд - Варна, тринадесети състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 786446 – F780397 от 29.08.2024г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Жалбоподателят твърди, че при постановяване на решението не са били обсъдени възраженията му относно допуснато нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН, с оглед обстоятелството, че в АУАН не е посочена нарушената законова разпоредба. Счита също и че неправилно съдът е обсъдил възраженията относно липсата на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление. В условията на евентуалност е направено искане съдът да измени наложената санкция. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът с депозирани писмени бележки с.д. № 4630/18.03.2025г., чрез процесуалния си представител И. Г. - юрисконсулт, оспорва касационната жалба, с искане да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон.

Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Варна е потвърдил наказателно постановление № 786446 – F780397 от 29.08.2024г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.27, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, на касатора е наложена:

• Имуществена санкция в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, по отношение на продажбата по ФКБ № 0004545/02.06.2024г. на стойност 13.90 лева;
• Имуществена санкция в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, по отношение на продажбата по ФКБ № 0004595/13.06.2024г. на стойност 13.90 лева;
• Имуществена санкция в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, по отношение на продажбата по ФКБ № 0004876/17.07.2024г. на стойност 26.90 лева.

За да постанови обжалваното съдебно решение, съдът е приел, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от оправомощени лица. Съдът не е открил допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на административнонаказателното производство. По същество съдът е счел, че административните нарушения са безспорно установени, а наложеното наказание - имуществена санкция в размер на 1000.00 лева за всяко едно от установените нарушения е в минималния размер, предвиден в закона и отговаря на тежестта на нарушението.

Първоинстанционното решение е правилно. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които намира за достатъчно изчерпателни, предвид което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото решение.

Настоящата инстанция не споделя възраженията, изложени в касационната жалба. Касаторът правилно е бил санкциониран за извършеното нарушение, което се установява по безспорен начин от събраните и приобщени по делото доказателства. В НП ясно е посочено, че продажбите са отчетени в данъчна група „В“ за продажба на течни горива, чрез измервателни средства, вместо в данъчна група „Б“ за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност. При определянето размера на имуществената санкция по реда на чл. 185, ал. 2, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, съдът намира, че също не е допуснато нарушение, тъй като санкцията е определена в минималния предвиден в закона размер от 1000.00 лева.

Неоснователно е възражението на касатора и относно приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В случая не са налице доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че конкретното деяние и неговият извършител биха мигли да бъдат определени като такива с ниска степен на обществена опасност. Касае се до деяние на просто извършване и е ангажирана отговорността на юридическо лице, за което няма доказателства да са налице такива обстоятелства, които да го поставят в привилегировано отношение спрямо другите юридически лица, които имат същото задължение. Преценката за маловажност следва да се прави на базата на всички установени по делото факти, касаещи вида на нарушението, начина на извършване, вредните последици, продължителността на противоправното поведение и други, които от своя страна обуславят по – ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Налице е съставомерно деяние, поради което районния съд правилно е приложил материалния закон, като е приел, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не е приложима в случая.

Предвид горното, настоящият състав при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че не са налице касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

С оглед изхода на спора и направеното изрично искане, в полза на ответната страна на основание чл.63д, ал.1, вр.ал.4 и 5, вр.чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.

По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40 от 14.01.2025г. на Районен съд - Варна, постановено по н.а.х.д. № 20243110203974/2024г.

ОСЪЖДА „Форест 21“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Национална агенция за приходите сумата в размер на 80.00 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.