ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…535../28.08.2019г.
гр. Варна
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ МАРИНОВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно ч. гр. дело № 396/2019г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р.А.С., ЕГН **********, чрез особен представител
адв. Д. против определение № 1701/06.06.2019г. на ОС–Варна, постановено по
в.гр.д. № 1010/2019г., с което е оставена без разглеждане подадена от нея жалба с вх. № 16809/03.06.2019г. срещу действия на ЧСИ Л. С.,
рег. № …, извършени по изп.д. № …..
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение,
като несъобразено с изложените доводи и основания за предприетото обжалване на
действията на ЧСИ. Сочи се, че е спазен срокът за обжалване на отказа на ЧСИ да
прекрати изпълнителното производство. Обжалваното действие намира за попадащо в
хипотезата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК. Иска се от настоящата инстанция да отмени
атакувания съдебен акт, евентуално да разпореди на ЧСИ повторно да връчи
книжата на длъжника по посочения от взискателя адрес.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна –
взискателят „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, чрез юрк. В., в който
се излага становище за неоснователност на жалбата.
Частната жалба е депозирана в срок,
от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Производството по в.гр.д. №
1010/2019г. на ОС–Варна е образувано по жалба на Р.С. против действие на ЧСИ с
рег. № .., извършено по изп.д. № …. с твърдения, че се обжалва отказ за
прекратяване на изпълнителното производство, поради изтекла погасителна давност
на вземането, връчен й чрез особен представител
със съобщение на 22.04.2019г.
Видно от материалите по изпълнителното дело
е, че същото е образувано по молба на ВиК – Варна против жалбоподателката въз
основа на изпълнителен лист за изпълнение на парично задължение по издадена
заповед по чл.410 ГПК. На основание чл.430 вр. чл.47 ГПК с разпореждане от
28.03.2019г. ЧСИ е назначил адв. Д. за особен представител на длъжника, като на
същата дата й е връчено, при условията на отказ, и съобщение за приключване на
изпълнителното производство поради събиране на дълга. Впоследствие с молба от
04.04.2019г. особеният представител е поискал от съдебния изпълнител да приеме,
че към датата на образуване на делото и налагане на запора вземането, предмет
на изпълнението е било погасено по давност и да прекрати образуваното
изпълнително дело. По това искане ЧСИ се е произнесъл с разпореждане от
11.04.2019г. като е посочил, че не е компетентен да се произнася по така
направеното възражение за изтекла погасителна давност. Това разпореждане е
връчено на адв.Д. на 22.04.2019г. и именно същото, съобразно изложеното в
жалбата по чл.435 ГПК е било предмет на обжалване. С оглед на това и срокът за
обжалване по чл.436 ГПК е спазен.
Основателен обаче е изводът на ОС – Варна за
недопустимост на жалбата поради липса на подлежащо на обжалване действие по см.
на чл.435 ГПК.
Жалбоподателката С. има процесуалното
качество на длъжник по принудителното изпълнение и като такава, на основание
чл.435 ал.2 т.6 ГПК има право да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре,
приключи или прекрати делото. В случая липсва постановен отказ за прекратяване.
Разпореждането от 11.04.2019г. е постановено след приключване на принудителното
изпълнение и от съдържанието на същото не би могло да се изведе произнасяне от
ЧСИ по същество на искането за прекратяване на изпълнителното производство
поради погасяване по давност на вземането. Съдебният изпълнител е отказал да се
произнесе въобще по доводите за погасяване на задължението поради изтекла
погасителна давност и обусловеното от разрешаването на този въпрос искане за
прекратяване. Следователно липсва изричен акт – отказ да прекрати по см. на
чл.435 ал.2 т.6 ГПК, който да подлежи на обжалване. Поради това и депозираната
жалба срещу действия на ЧСИ, обективирани в разпореждането му от 11.04.2019г.
е недопустима. Дадената от страната
правна квалификация на същите не обвързват съда.
С оглед на гореизложеното, обжалваното пред
настоящата инстанция определение следва да бъде потвърдено като краен извод,
поради което и съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА
определение №1701/06.06.2019г. на ОС–Варна, постановено по в.гр.д. №
1010/2019г..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.