№ 121
гр. Пловдив , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Божидар И. Кърпачев
като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330200370 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Т. Д. И. против Наказателно постановление
№ 20- 1030-011144, издадено от Началник група към ОДМВР, сектор Пътна
полиция, с което на Т. Д. И. са наложени:
1) глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 137а, ал.1 ЗДвП;
2) глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП;
3) глоба в размер на 10лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.2 ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски. По конкретно се сочи, че:
-извършването на нарушенията по чл. 100, ал.1, т.2 ЗДвП и чл. 137а, ал.1
ЗДвП останало недоказано от фактическа страна;
-отказът на водача да се тества за употреба на наркотични вещества бил
на три самостоятелни основания, които представлявали уважителни
причини и по конкретно: нямал вяра в точността на техническото
средство, приемал лекарства, които дрегера можел погрешно да отчете като
наркотични вещества, и ситуацията свързана с ковид пандемията
- в конкретния случай контролните органи нямали законово
1
основание да изискват от водача да се тества за наркотични вещества,
доколкото у същия нямало каквито и да било видими или невидими
признаци за повлияване;
- преди две години имал сходен случай, като издадените НП и ПАМ
били отменени;
-нарушенията не били извършени на мястото посочено в АУАН и НП.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
на 15.10.2020 г., около 11:45 часа в гр. Пловдив, на ул. Лозарска - № 27 /кв.
Коматево/ жалбоподателят управлява лек автомобил СУЗУКИ ИГНИС с рег.
№ *******, чужда собственост, като:
1. управлява без поставен предпазен колан;
2. отказва тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техните аналози с drug test 5000 ARKJ-0023. Издаден талон за изследване №
0062074;
3. не носи СРМПС на МПС;
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на
осъществилото се в действителността на първо място въз основа на
приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.
В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само
2
не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото
гласни доказателства- показания на свидетеля очевидец Х.Х., който изрично
потвърди констатациите в АУАН.
Фактите изложени в АУАН не се разколебават и от подробните
показания на водения от жалбоподателя свидетел Р.. Същите се кредитират от
настоящия състав, но в тях не са налице твърдения, които да са
несъвместими с фактическата обстановка приета в НП.
Неоснователно е изричното възражение на защитата за недоказаност от
фактическа страна на нарушението по чл. 137а, ал.1 ЗДвП. Действително от
доказателствата по делото се установи, че самия актосъставител не е
очевидец на извършване на нарушението. Подобно изискване, обаче ЗАНН
не поставя, най-малкото поради обстоятелството, че в редица случаи
очевидци на противоправното деяние са лица, които не разполагат с
компетентност да съставят АУАН по ЗАНН. Както изтъква защитата,
очевидец на управлението без колан не е бил и разпитаният в съдебно
заседание полицейски служител Х.. Това обаче не означава, че извършването
на нарушението не е установено по несъмнен начин, доколкото от
показанията на св. Х. се установи, че АУАН е съставен въз основа на
показанията на полицейския служител М. М., който не само, че лично е
възприел управлението на МПС без поставен предпазен колан в
движение, но и лично е спрял жалбоподателя за извършване на полицейска
проверка, именно мотивиран от констатираното управлението без поставен
колан, като след пристигането на актосъставителя П. и на свидетеля Х., М.
М. ги уведомил за установеното от него.
Тези фактически изводи не се опровергават и от показанията на
свидетеля доведен от защитата- Р., който в нито един момент не излага
твърдения, че жалбоподателят е управлявал с поставен предпазен колан.
Точно обратното показанията на св. Р. изцяло кореспондират с показанията на
св. Х., доколкото св. Р. заяви пред съда, че когато се видели с жалбоподателя
на местопроизшествието, той му обяснил, че е спрян за управление без
поставен предпазен колан.
Осъществяването от обективна страна на фактите, относими към
съставите по чл. 174, ал.3 ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.2 ЗДвП по същество не се
3
оспорва от жалбоподателя, който излага само доводи насочени към
несъставомерност на тези факти по съответния административен състав.
Освен, че не се оспорват от жалбоподателя, тези факти се установяват
по несъмнен начин и от показанията на св. Х., който потвърди, че за разлика
от нарушението по чл. 137а, ал.1 ЗДвП е бил непосредствен очевидец на
отказа на водача да се тества за наркотици и неносенето на СРМПС. Тези
факти не се отричат и от показанията на св. Р..
Изцяло неоснователен е доводът на защитата, че фактическата
обстановка посочена в НП оставала недоказана, доколкото от свидетелските
показания се установявало, че полицейската проверка била извършена на
улица Лозенец № 22, а не на улица Лозенец № 27, както е посочено в
АУАН и НП. Това е така, доколкото от показанията на самия свидетел,
доведен от жалбоподателя се установява, че двата номера на ул. Лозенец- №
22 и № 27 се намират в непосредствена близост, на няколко метра
разстояние, като отклонението в мястото на извършване на деянието,
състоящо се в няколко метра на една и съща улица по никакъв начин не
може да доведе до извод на незаконосъобразно ангажиране отговорността на
дееца.
Действително мястото на извършване на нарушението е съществен
реквизит на АУАН и НП. То освен това е и един от елементите на деянието,
разбирано като съвкупност от телодвижения (при действие) или липса на
правнодължимо поведение (при бездействие) , извършени под контрола на
съзнанието в дадено време, на дадено място при единство на обстановката и
в резултат на единно или подновяващо се решение.
От дадената дефиниция е видно, че мястото на извършване на деянието
е негов признак, отграничаващ го от всички останали действия и/или
бездействия, реализирани в действителността. В този смисъл, ако е
извършена идентична система от телодвижения, но на различно място би се
касаело са съвсем различно деяние.
Гореизложеното правило обаче важи за случаите, когато от
доказателствата по делото се установи съвсем различно място на
извършване на нарушението в сравнение с това, за което е повдигнато
обвинение (например ако е на различна улица), но не и в случаите като
процесния, при който се наблюдава отклонение в няколко метра на една
4
и съща улица и то при положение:
-че идентичността на деянието така, както е описано в АУАН и НП от
една страна и това което се установява от доказателствата по делото от друга
се доказва по несъмнен начин от точно съвпадащото време на
извършване;
- че нито за страните по делото, нито за разпитаните свидетели не
съществува каквото и да било съмнение относно идентичността на
фактите по делото, независимо дали те са се реализирали на улица Лозенец
№ 22 или № 27, тоест не съществува фактическа неяснота, която би могла да
доведе накърняване правото на защита на наказаното лице.
В този изричен смисъл Решение № 9/07 март 2016 г., трето наказателно
отделение, наказателно дело № 1588/2015 на ВКС, Решение № 563/06
февруари 2014 г., Трето наказателно отделение, наказателно дело №
2188/2013 г. на ВКС, Решение № 7 от 28.01.2016 г. по н. д. № 1640 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, в които е изрично посочено, че незначителна
разлика в установеното място на извършване на престъплението не води
до изменение на обвинението по смисъла на чл. 287 НПК.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия
орган не е оспорена от страните, а и се установява от приложените по делото
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и заповед № 8121з- 825/19.07.2019г.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 15.10.2020г., а
НП - на 06.11.2020г., тоест преди погасяване на административно
наказателната отговорност на дееца.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на
допуснатите нарушения и нарушените правни норми.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от
5
него. Предоставена му възможност за излагане на възражения, като същият
изрично е вписал в АУАН, че няма възражения, поради което и в максимална
степен е охранено правото на защита на наказания субект.
ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 100, АЛ.1, Т.2 ЗДВП.
При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен
и материалния закон.
До противен извод не могат да доведат твърденията на св. Р., че малкия
талон не бил предоставен на жалбоподателя, доколкото бил неволно загубен.
Това е така, доколкото законовото изискване е императивно, като е
задължавало водача да не предприема управление на МПС докато:
-не осигури намирането на загубеното СРМПС;
- или не се снабди с негов дубликат.
Не може да бъде аргумент за несъставомерност на деянието,
твърдението, че нито св. Р., нито жалбоподателя знаели към момента на
управлението, че малкия талон е загубен, доколкото съгласно чл. 7 ЗАНН
деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не
се наказват само в изрично предвидените случаи.
Изключение за нарушението по чл. 100, ал.1, т.2 ЗДвП не е предвидено,
като задължението на водача преди да предприеме управление на МПС да
провери дали разполага с всички необходими документи, безспорно обуславя
виновен характер на извършеното.
Още повече, че от показанията на св. Р. се установи, че
жалбоподателят не е носил в управляваното от него МПС, дори големия
талон, за който се установи по безспорен начин, че е бил в автомобила на св.
Р..
Приложена е коректната санкционна норма, като наложеното наказание
отговаря на фиксирания размер, предвиден в закона.
ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 137А, АЛ.1 ЗДВП
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията
6
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 137А, ал.1 ЗДвП. Съставът
на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез
противоправно бездействие. С факта на неизпълнение на дължимото
правомерно действие обективният състав на нарушението е осъществен.
В случая не са изложени твърдения и ангажирани доказателства за
наличие на някои от изключващите отговорността обстоятелства по смисъла
на чл. 137а, ал.2 ЗДвП, поради което следва да се счете, че жалбоподателят е
допуснал визираното нарушение. Така и Решение № 2739 от 19.12.2018 г. по
к. адм. н. д. № 2930 / 2018 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив
, Решение № 1377 от 07.07.2015 г. по н. д. № 1342/2015 г. на
Административен съд – Пловдив.
Налице е и съответствие при обозначаване на процесния автомобил. В
обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че автомобила е лек.
Съгласно т.12 от ДР на ЗДвП лек е автомобил, който е за превозване на
пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не
превишава 8. Съгласно чл. 149, ал.1, т.2 ЗДвП, категория М1 са моторни
превозни средства, от категория М с не повече от 8 места за сядане, без
мястото за сядане на водача. Следователно МПС управлявано от
жалбоподателя е такова, за което важи изискването за управление с поставен
колан, доколкото такова изискване изрично е посочено в чл. 137а за
автомобилите от категория М1
Приложена е коректната санкционна норма на чл. 183, ал.4, т.7 ЗДвП.
Предвидената санкция е в абсолютно определен размер, който изцяло
кореспондира на определения от административно наказващия орган.
ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 174, АЛ.3 ЗДВП
От прочита на нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП следва, че
изпълнителното деяние на това нарушение може да се осъществи в
няколко алтернативни форми. Реализирането на която и да било от тях ,
съгласно употребената специфична законодателна техника, е само по себе си
противоправно и е основание за издаване на АУАН още на място и
прилагане на ПАМ по чл. 171 ЗДвП. Същевременно е напълно възможно в
условията на кумулативност да бъдат извършени няколко от формите на
7
изпълнителното деяние, като те биват:
отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол;
отказ да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози;
неизпълнение на предписание за изследване с доказателствен
анализатор;
неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта;
неизпълнение на предписание за даване на биологични проби за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Така Решение № 1935 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1812 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1870 от
23.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2130 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1705 от 12.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1520 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 871 от 20.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 383 / 2018 г. на XXIV състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 2228 от 23.11.2016 г. по н. д.
№ 1755 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение
№ 2408 от 19.12.2016 г. по н. д. № 2462 / 2016 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2251 от 15.12.2017 г. по к. адм.
н. д. № 2580 / 2017 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
В процесния случай надлежно е повдигнато административно
обвинение и е доказано извършването на втората от алтернативно посочените
форми-отказ на лицето да се тества с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
На следващо място, от текста на нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП е видно,
че за да е съставомерен отказа и за да бъде лицето годен субект на
нарушението, същото следва да притежава качеството водач МПС.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в т.25 от параграф 6 на ДР на
ЗДвП: "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води
организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата.
8
В процесния случай приложимата хипотеза е именно управлението на
МПС, като същата се явява безспорна с оглед процесуалната позиция на
страните, а и се доказва от събраните по делото доказателства.
От изложеното е видно, че са били налице условията за издаване на
АУАН за извършено нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП.
Посоченото, обаче не означа, че във всеки случай на издаден АУАН за
отказ да се тества с дрегер, деецът следва да понесе отговорност по чл. 174,
ал.3 ЗДвП.
Това е така доколкото в чл. 3а от Наредба № 1 от 19 юли 2017 е
предвидено основание за отпадане противоправността на отказа на
водача да се тества с дръг тест , базирано на последващо издаването на
АУАН поведение на нарушителя , а именно ако след обективирания в
АУАН отказ за извършване на проверка с дръг тест, лицето доброволно се
подложи на медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване наличието на наркотични вещества в
кръвта, доколкото в този случай целта на закона би била постигната,
наличието или отсъствието на наркотични вещества в тялото на лицето би
било установено и обществената опасност на извършения отказ да се тества
на място с дръг тест-отпаднала.
В тази връзка изрично следва да се посочи, че уредените в Наредбата
способи за установяване на употребата на наркотични вещества:
-чрез дръг тест и
- чрез медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване
са равностойни и законодателят не отдава предпочитание на нито
един от тях. Затова, за да е ненаказуемо поведението на водача, е
напълно достатъчно той да се подложи на установяване употребата на
наркотични вещества дори и само с един от способите очертан в чл. 3а от
Наредбата. Именно заради това, последващото подлагане на медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване води до отпадане на
противоправността на отказа на лицето да се тества с дръг тест, като деецът
може да бъде наказан по реда на чл. 174, ал.3 ЗДвП само ако употребата
на наркотични вещества не е установена по нито един от алтернативно
предвидените в чл. 3а от Наредбата способи.
В този изричен смисъл е и най-актуалната практика на
9
Административен съд Пловдив - Решение № 166 от 27.01.2021 г. по к. адм. н.
д. № 3035 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 390 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2961 / 2020 г. на XIX състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 2223 от 04.12.2020 г. по к.
адм. н. д. № 2565 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1918 от 11.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1961 / 2019 г. на XXII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2306 от 14.11.2019 г.
по к. адм. н. д. № 2113 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд
Пловдив, Решение № 1089 от 16.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 632 / 2019 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 783 от 08.04.2019
г. по к. адм. н. д. № 359 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1993 от 17.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2692 / 2019 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1988 от
17.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2236 / 2019 г. на XXII състав на
Административен съд, Решение № 1906 от 11.10.2019 г. по к. адм. н. д. №
2038 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд, Решение № 1579 от
19.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1361 / 2019 г. на XXII състав на
Административен съд - Пловдив ,Решение № 1450 от 27.06.2019 г. по к. адм.
н. д. № 1248 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1329 от 18.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 1018 / 2019 г. на XXI
състав на Административен съд.
Налага се извод, че е употребена специфична законодателна
конструкция, по силата на която е проведено разграничение между
противоправност и наказуемост на поведението по чл. 174, ал.3 ЗДвП.
Противоправно и респективно основание за издаване на АУАН още на място
и прилагане на ПАМ по чл. 171 ЗДвП е реализирането на която и да било от
алтернативните форми на изпълнителното деяние.
Наказуемостта на деянието по чл. 174, ал.3 ЗДвП, обаче обхваща
сложен фактически състав, който включва кумулативното наличие на два
акта:
-първоначален отказ на лицето да се тества с дръг тест по време на
извършваната полицейска проверка на място;
- липса на установяване на употребата на наркотични вещества по
някой от алтернативно предвидените в чл. 3а от Наредбата способи.
10
Вторият акт представлява поведение, което следва във времево
отношение издаването на АУАН и затова няма как да намери отражение в
него. Това обаче не отнема качеството му на елемент sine qua non от
фактическия състав за настъпване наказуемостта на деянието по чл. 174,
ал.3 ЗДвП и необходимостта за издаването на НП това обстоятелство да се
установява по несъмнен начин от доказателствата по делото.
В конкретния случай не са изложени твърдения, а не са и представени
доказателства от страна от жалбоподателя, същият да е предприел
последващи добросъвестни действия по установяване наличието или
отсъствието на наркотик в организма му.
Точно обратното- от изисканата по служебна инициатива на съда
справка от въззиваемата страна се установява, че жалбоподателят не се е
явил да даде кръвна проба за медицинско и химическо изследване,
поради което и не са налице основанията за отпадане противоправността на
отказа му да се тества с дръг тест.
Не е извинителна нито една от сочените от жалбоподателя и защитника
три причини за неподлагане на контрол по смисъла на чл. 174, ал.3 ЗДвП.
На първо място, категорично не могат да бъдат основание да откаже да
изпълни задължението си по чл. 174, ал.3 ЗДвП субективните усещания на
водача, който нямал вяра в точността на техническото средство , особено
когато тези субективни възприятия са изцяло безпочвени и непочиващи на
никакви обективни данни. Още повече, че по делото е представен
протокол за сервизна проверка от 14.01.2020г., който показва, че дръг теста
отговаря на всички технически изисквания, като срока на валидност на
проверката е 12 месеца.
Не могат да бъдат основание водачът да откаже проверка по чл. 174,
ал.3 ЗДвП и чисто субективните му опасния, че приеманите от него
лекарства могат да бъдат погрешно отчетени като наркотични вещества,
най-малкото доколкото тези опасения отново не почиват на каквито и да било
обективни данни, особено на фона на установената пълна техническа
изправност на дръг теста.
Още повече, че в Наредба № 1/19.07.2017г. законодателят е създал
подробен ред, който гарантира в максимална степен, както:
-установяването на обективната истина;
11
-така и гарантиране в пълнота правото на защита на тестваното лице.
Това е така, доколкото в чл. 3а от Наредбата е предвидена възможност
водачът да оспори показанията на техническото средство, като се подложи на
медицинско и химическо изследване по най-модерните методи във високо
специализирани лаборатории изброени в чл. 20, ал.1 от Наредбата. Освен това
в чл. 27 от Наредбата е предвидена възможност за изследване и на контролна
проба, ако водачът оспорва резултатите от първата.
Видно е, че Наредбата е създала механизъм, който да изключи и най-
малката възможност за грешка в резултатите, поради което при проява на
елементарна добросъвестност жалбоподателят е могъл да докаже
изправността си като водач на МПС, като се възползва по свой собствен
избор от един, няколко или всички от алтернативно предвидените в
Наредбата способи за проверка дали е употребил наркотични вещества, като
както се констатира, той не се е възползвал от нито един.
Следва да се отбележи, че нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП е императивна,
като охранява обществени интереси с огромна значимост, а освен това се
явява и важен способ в борбата с управлението на МПС под влияние на
алкохол и наркотични вещества. В този смисъл да се приеме, че водачите
могат да се отклоняват от нея:
-поради вътрешни субективни усещания, непочиващи върху никакви
обективни данни
-и въпреки създадените с Наредба № 1/19.07.2017г гаранции за
достоверност на провежданите тестове и изследвания
напрактика би довело до изпразване на нормата от реално съдържание и
превръщането й в предписание с пожелателен, а не със задължителен
характер.
Освен това би се създала възможност водачите, чрез неоснователен
отказ да се изследват безпрепятствено да избягват наказателна отговорност
по чл. 343б, ал.1 НК и чл. 343б, ал.3 НК, което е идея чужда на законодателя.
Не може да се приеме като основателна причина за отказ лицето да се
подложи на проверка за употреба на наркотици и съществуващата в страната
епидемична обстановка поради Ковид 19. Действително е налице извънредна
ситуация, но тя в никакъв начин не суспендира:
-контролните правомощия на органите на реда и
-задълженията на водачите да спазват правилата за движение по
12
пътищата.
Още повече, че както вече се изясни, наказуемостта по чл. 174, ал.3
ЗДвП настъпва, само ако деецът не се тества по никой от алтернативно
посочените в Наредбата способи. В този смисъл при положение, че се е
страхувал за здравето си да се тества в полеви условия с дръг тест, водачът е
имал възможност да постигне отпадане на противоправността на отказа чрез
последващо добросъвестно поведение, като даде кръв при спазване на
всички санитарни и противоепидемични мерки в медицинските
заведения изброени в чл. 11 от Наредбата. Такова поведение обаче, както
се установи от служебно изисканата справка от въззиваемата страна не е
предприето.
Изцяло неоснователни са доводите на защитата, че органите на реда
нямали правомощия да изискват от водача да се тества за употреба на
наркотични вещества при липса на външни признаци, поведение или реакции
сочещи на такава употреба.
Съгласно трайната съдебна практика чл. 5 от Наредба № 1/19.07.2017,
на който се позовава защитата, урежда само хипотезата, при която
органите на реда са безусловно задължени да пристъпят към тестване за
употреба на наркотични вещества. Това обаче, не ограничава
оперативната им самостоятелност да предприемат такива проверки и
във всички останали случаи, когато счетат това за уместно и необходимо.
Така изрично Решение № 1979 от 05.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 1974 /
2018 г. на XIV състав на Административен съд - Бургас, Решение № 64 от
18.06.2015 г. по н. д. № 53/2015 г. на Административен съд - Ямбол, Решение
от 24.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 269 / 2020 г. на VIII състав на
Административен съд - Русе,Решение № 123 от 18.02.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 1427 / 2019 г. на II състав на Административен съд – Плевен.
Това тълкуване произтича, както от целта на закона, който безусловно
забранява управлението на МПС след употреба на наркотични вещества, така
и от разписаните в чл. 165, ал.1, т.1 и чл. 165, ал.2, т. 9 ЗДвП правомощия на
органите на реда на контролират правилата за движение по пътищата и да не
допускат управлението на МПС от лица, които са отказали да се тестват за
алкохол и употреба на наркотици, като пред тези им правомощия в закона
(като нормативен акт от по висок ранг в сравнение с Наредба №
1/19.07.2017г.) не са поставени никакви ограничения)
13
Това тълкуване произтича и от възприетия в България принцип на
нулевия толеранс към управлението на МПС след употреба на наркотични
вещества, който намира проявление в това, че деянието е съставомерно по чл.
343б, ал.3 НК, ако при извършена проверка на водач в кръвта му е открито
наркотично вещество независимо от това:
- дали е била достигната някаква минимална концентрация на
наркотик в кръвта;
- колко отдалечено е времето на прием на наркотичното вещество
преди инкриминираното управление на МПС;
- дали е било налице повлияване върху поведението, реакциите и
шофьорските способности на водача в резултат от употребения наркотик
или не;
- дали е била създадена опасност за движението или не.
Така изрично Така изрично Решение № 106 от 01.10.2020 г. по н. д. №
344 / 2020 г. на Върховен касационен съд, Решение № 116/ 08 август 2016 г.,
трето наказателно отделение наказателно дело № 34/2016 г. на ВКС, Решение
№4/11.05.2018 по дело №1244/2017 на ВКС, Решение №245/21.12.2018 по
дело №707/2018, , Решение № 81/15 май 2018 г, ІII НО, касационно дело №
237 по описа за 2018 г. на ВКС, Решение № 79/08 май 2018 г., Трето
наказателно отделение, касационно дело № 318 по описа за 2018 на ВКС,
От гореизложеното следва, че ако се приеме тезата на защитника, че
органите на реда могат да извършват проверки за употреба на наркотични
вещества само при признаци на външно повлияване, то би се достигнало до
положение, при което неразкрити биха останали голяма част от
престъпленията по чл. 343б, ал.3 НК, в случаи, когато лицето управлява
МПС след наркотични вещества, но липсват външни признаци за това, което
е идея чужда на законодателя.
В процесния случай от показанията на разпитания свидетел Х. се
установи, че непосредствения повод за извършената проверка на водача е
било констатираното от полицейския служител М. М. управление без
предпазен колан, като след спирането му полицейските органи разполагат с
правомощията да извършват пълна проверка за изправността му като
водач, включително и за употреба на алкохол и наркотични вещества.
Не може да бъде аргумент за обратното твърдението на жалбоподателя,
14
че преди две години имал същият случай, като издаденото наказателно
постановление било отменено от 4.н.с на Районен съд Пловдив, който
възприел доводите на жалбоподателя за приложението на чл. 5 от
Наредбата.
Цитираното решение е служебно известно на настоящия състав, но
доколкото:
-същото е постановено от равен по степен съд;
-влязло е в сила без да бъде проверено по касационен ред;
-и съдържа доводи, които по мнение на настоящия състав противоречат
на материалния закон
то същото няма как да има обвързваща сила.
Не може а бъде основание за обратен извод и твърдението, че
издадените ПАМ по идентичния случай от преди две години били отменени
от Административен съд Пловдив. Това е така, доколкото предпоставките за
законосъобразност на ПАМ и на НП са изцяло различни, като е напълно
възможно НП да е за законосъобразно, а за ПАМ да са налице някои от
основанията за отмяна по АПК и обратно.
В тази връзка следва да се отбележи, че видно от поведението на
жалбоподателя, отмяната на цитираните НП и ПАМ от преди две години
е създало у него впечатление за безнаказаност и усещането че може по
свое усмотрение да избира дали да се съобразява с императивни норми от
изключително обществено значение, което няма как да бъде толерирано от
настоящия състав.
Само за пълнота на изложението и с оглед твърденията на
жалбоподателя, че не никога не бил употребявал наркотични вещества,
следва да се спомене, че съгласно трайната съдебна практика съставът на чл.
174, ал.3 ЗДвП възвежда като нарушение самият отказ от тестване, който
възпрепятства контролните правомощия на органите на реда, като за
съставомерността на деянието е изцяло ирелевантно дали реално са били
употребени алкохол или наркотични вещества.
Така изрично Решение № 390 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2961 /
2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
При реално установена употреба на наркотични вещества не би била
15
реализирана административната, а наказателната отговорност на дееца по
чл. 343б НК.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 28 ЗАНН
В случая не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства
за наличие на обстоятелства, които да обуславят извод за по-ниска степен на
обществена опасност на конкретните нарушения в сравнение с типичните по
тази правна квалификация.
Нещо повече предвид установеното обстоятелство, че с едно деяние са
извършени 3 самостоятелни нарушения на ЗДвП, то обществената опасност
на извършеното се явява даже завишена, поради което чл. 28 ЗАНН няма
как да намери приложение.
По изложените съображения НП следва да се потвърди изцяло.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН право
на разноски в процеса би имала въззиваемата страна, но доколкото такива не
бяха поискани и не бяха представени доказателства реално да са сторени (за
заплатено адвокатско възнаграждение или за използване на юрисконсулт), то
такива не следва да се присъждат.
Това е така, доколкото по делото е представено само писмено
становище от самия представител на въззиваемата страна- началника на
сектор пътна полиция в лично качество. Не са изложени твърдения, а не са и
представени доказателства въззиваемата страна да е използвала услугите на
професионален защитник (юрисконсулт или адвокат), а съгласно трайната
съдебна практика участието на въззиваемата страна в производството ( в
открито заседание или чрез писмено становище) само чрез органния си
представител не е достатъчно за присъждане на разноски.
Така Решение № 1187 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1024 / 2020 г. на
XXII състав на Административен съд - Пловдив
Липсва също така и нарочно искане за присъждане на разноски по
смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за
16
разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив,
съгласно която за да бъдат присъдени разноски, те следва да бъдат
поискани и сторването им да бъде доказано най-късно до приключване
на последното открито заседание по АНД.
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е
достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.
Присъждането на разноски не е автоматична последица от
постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта
им съдът не се произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
По изложените по-горе съображения във връзка с крайните срокове, в
които могат да се поискат разноски и да се представят доказателства за
реалното им сторване, пропускът да се направи това преди обявяване на
делото за решаване, не може да се санира, с по-късното предприемане на
тези действия по реда на чл. 306 НПК или чл. 248 ГПК .
Така изрично т.8 и 11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, Определение № 743
от 22.10.2014, ч.т.д. № 2228 / 2014 год. на ВКС., Определение № 356 от
02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1922/2020 г. на ВКС, Определение 39 от 27.02.2020
по гр.д. 3666/2019 на ВКС.
По изложените съображения НП следва да се потвърди, но разноски в
полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-011144,
издадено от Началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция, с което на
17
Т. Д. И. са наложени:
1) глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 137а, ал.1 ЗДвП;
2) глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП;
3) глоба в размер на 10лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.2 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
18