№ 4743
гр. София, 30.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. М.А
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. М.А Гражданско дело №
20231110140453 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М.Б.“ АД срещу
„И.К.“ ООД.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 16.03.2021 г. лицето
В.Т.И. е заемал при него длъжността „оперативен счетоводител“. На
30.06.2021 г. трудовият договор е бил прекратен, като е сключен нов от
01.07.2021 г., по силата на който В.Т.И. е заемал при него длъжността
„организатор стопански дейности“.
Твърди, че с пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№ 1934
от 13.09.2021 г. по описа на нотариус рег. № 098 на НК е упълномощил В.Т.И.
с правото да сключва и прекратява трудови и граждански договори със
служители, включително да представлява дружеството /без правото да
извършва разпоредителни сделки/ пред Столична община и всичките
самостоятелни дирекции и районни администрации, АГКК, ОП „Софийски
кадастър“, НАП, Имотен регистър при Агенция по вписванията, всички
дружества от групата на ЧЕЗ, „Софийска вода“ ЕАД, КАТ, БТК и всички
останали органи на държавната и общинската администрация, както и трети
лица, неописани в пълномощното, като сключва и прекратява договори,
снабдява се с актуални данъчни оценки, схеми и скици, подава, проследява и
получава всякакви документи. Било му е предоставено правото да изготвя,
подписва, подава и получава всякакви документи във връзка с правата,
дадени му с пълномощното, което се тълкува разширително, в полза на
упълномощеното лице.
С искане до „Банка ДСК“ АД, считано от 29.04.2021 г. на В.Т.И. в
качеството на физическо лице е бил предоставен отдалечен достъп до
ползваните банкови продукти и до предоставяните от банката услуги, чрез
електронните канали на банката, като същият е бил упълномощен с право да
представлява М.Б.“ АД пред банката при осъществяване на банкиране,
посредством електронните канали на „Банка ДСК“ АД от името и за сметка
1
на дружеството, съобразно посочения вид достъп, в това число и за
извършване на разпоредителни действия със средствата по сметките на М.Б.“
АД, както и за подписване и за представяне на допълнителни документи,
включително да подписва самостоятелно платежни нареждания т.е. бил му е
предоставен активен достъп за разпореждане със средствата на дружеството
по посочената в искането банкова сметка.
Твърди, че по силата на заеманата от него длъжност, с предоставените
му с длъжностната характеристика права, включително и допълнително
предоставените му такива с издадените от работодателя пълномощни, В.Т.И.
по своя еднолична преценка е сключвал всички договори от името на
дружеството М.Б.“ АД, извършвал е разплащанията по тях, включително и по
действащите трудови и граждански договори, събирал е приходите на
дружеството от отдадените под наем обекти и е осъществявал пълен контрол
на финансовата и стопанската му дейност.
Твърди, че за извършваната от него дейност В.И. не се е отчитал на
ръководството на дружеството, включително своевременно и пълно. Нещо
повече, избягвал е срещи с него и на практика е осуетявал изпълнението на
всякакъв вид контрол върху дейността му, включително - не е издавал,
съответно - е укривал и е отказвал да предостави на изпълнителния директор
документи, удостоверяващи дейността му и тази на дружеството. В края на
2022 г. на няколко пъти от него е било поискано да предостави намираща се
при него търговска и счетоводна документация на М.Б.“ АД.
Поради многократното съмнително отлагане от страна на В.И. да
изпълни искането със заповед от 09.01.2023 г., за която е бил уведомен, е бил
ограничен достъпът му до всички обекти на дружеството, оттеглени са всички
пълномощни, издадени от името на дружеството и са прекратени всички
предоставени му с тях права, като е бил задължен в срок до 12.01.2023 г. да
предаде цялата търговска и счетоводна документация на дружеството, както и
всички други документи, включително и отчетни такива, изготвяни,
съставяни и получавани от срока на действие на трудовия му договор до
датата на поискването им – 09.01.2023 г.
Заповедта не е била изпълнена, поради което с нова заповед от
16.01.2023 г. документите са били изискани отново.
Със заповед от 20.01.2023 г. на В.Т.И. е наложено дисциплинарно
наказание „дисциплинарно уволнение“.
В хода на започнатата в дружеството проверка е установено, че В.Т.И. е
сключил от името и за сметка на М.Б.“ АД договори с „И.К.“ ООД
(дружество, на което самият той се явява законен представител), договори, за
което са били издадени фактури на обща стойност 28 800 лв., както следва:
1. фактура № 904/31.05.2021 г. за сумата 2 400 лв., платена на 30.06.2021 г.;
2. фактура № 914/30.06.2021 г. за сумата 2 400 лв., платена на 30.06.2021 г.;
3. фактура № 921/01.07.2021 г. за сумата 1 200 лв., платена на 22.07.2021 г.;
4. фактура № 932/01.08.2021 г. за сумата 1 200 лв., платена на 09.08.2021 г.;
2
5. фактура № 944/01.09.2021 г. за сумата 1 200 лв., платена на 13.09.2021 г.;
6. фактура № 953/01.10.2021 г. за сумата 1 200 лв., платена на 07.10.2021 г.;
7. фактура № 962/01.11.2021 г. за сумата 1 200 лв., платена на 10.11.2021 г.;
8. фактура № 973/01.12.2021 г. за сумата 1 200 лв., платена на 14.12.2021 г.;
9. фактура № 978/14.12.2021 г. за сумата 2 400 лв., платена на 14.12.2021 г.;
10. фактура № 983/01.01.2022 г. за сумата 1 200 лв., платена на 10.01.2022 г;
11. фактура № 995/01.02.2022 г. за сумата 1 200 лв., платена на 24.01.2022 г;
12. фактура № 1006/01.03.2022 г. за сумата 1 200 лв., платена на 07.03.2022
г;
13. фактура № 1017/01.04.2022 г. за сумата 1 200 лв., платена на 05.04.2022
г;
14. фактура № 1028/01.01.2022 г. за сумата 1 200 лв., платена на 04.05.2022
г;
15. фактура № 1039/01.01.2022 г. за сумата 1 200 лв., платена на 10.06.2022
г;
16. фактура № 1050/01.01.2022 г. за сумата 1 200 лв., платена на 10.07.2022
г;
17. фактура № 1063/01.01.2022 г. за сумата 1 200 лв., платена на 05.08.2022
г;
18. фактура № 1074/01.09.2022 г. за сумата 1 200 лв., платена на 07.09.2022
г;
19. фактура № 1087/01.01.2022 г. за сумата 1 200 лв., платена на 09.10.2022
г;
20. фактура № 1097/01.11.2022 г. за сумата 1 200 лв., платена на 10.11.2022
г;
21. фактура № 1107/01.12.2022 г. за сумата 1 200 лв., платена на 05.12.2022
г;
Твърди се, че тези договори са били сключени без знанието и
съгласието на законния представител на дружеството, като на практика в
периода м.05.2021 г. – м.12.2022 г. В.Т.И. ежемесечно е извършвал плащания
по банкова сметка на представляваното от него дружество „И.К.“ ООД за
счетоводни услуги, каквито не са били извършвани от това дружество.
Твърди се, че договорите, за които са били издадени фактури от 31.05.2021 г.
до 01.09.2021 г. (5 бр. фактури), са сключени в период, в който В.Т.И. не е
разполагал с пълномощно от дружеството, каквото му е било издадено на
13.09.2021 г., т.е. без представителна власт, а след 13.09.2021 г. (останалите
16 бр. фактури) – при превишаване пределните на представителната му власт,
доколкото не бил упълномощен да договаря нито със себе си, нито с друго
лице, което представлява.
Твърди се, че веднага след узнаване на горните обстоятелства, В.Т.И. е
бил уведомен писмено на 26.01.2023 г., че дружеството се противопоставя на
сключените договори, които счита за недействителни.
Впоследствие е констатирано сключването и на още два договора, за
което са били издадени:
3
22. фактура № **********/05.04.2021 г. за сумата 2 400 лв. и
23. фактура № **********/06.04.2021 г. за сумата 2 400 лв.
за „счетоводни, консултантски и административни услуги“ в период, в
който счетоводството на дружеството се е извършвало от В.Т.И. по силата на
сключения с него трудов договор. Сумата в размер на 4 800 лв. не е била
платена, а е била прихваната от „служебен аванс“ на В.Т.И. чрез документ,
създаден през 2023 г. с дата 08.07.2022 г. и подписан от В.Т.И. без знанието и
съгласието на ищеца.
Твърди се, че веднага след узнаване на горните обстоятелства, В.Т.И. е
бил уведомен писмено на 24.02.2023 г., че дружеството се противопоставя на
сключените договори, които счита за недействителни.
Твърди се и че договорите накърняват добрите нрави, тъй като са
сключени единствено с цел неоснователно обогатяване на ответника, тъй
като: до 01.07.2021 г. възложената на ответника работа е била извършвана по
трудов договор от оперативния счетоводител В.И. срещу основно месечно
трудово възнаграждение за 4-часов работен ден в размер на 325 лв., а
договореното от последния възнаграждение по процесните договори възлиза
на сумата 1 200 лв. месечно (4 пъти повече). Договорите за извършване на
счетоводни, консултантски и административни услуги за периода 05.04.2021
г. – 06.04.2021 г. са сключени за сумата от общо 4 800 лв. месечно, тези за
периода 31.05.2021 г. – 30.06.2021 г. – 2 400 лв. месечно, а за периода
м.12.2021 г. – 14.12.2021 г. – 3 600 лв. месечно, при положение, че не е била
налице необходимост от ежедневно извършване на счетоводни операции,
такива са били извършвани през значителни периоди от време, като наред с
посоченото в периода след 01.07.2021 г. В.И. е заемал длъжността
„оперативен счетоводител“, която, наред с предоставените му по пълномощие
права, не само е подпомагала, но се е и припокривала с тази на ответното
дружество. Въз основа на изложеното ищецът черпи извод, че е налице
нееквивалентност на насрещните престации, с оглед на което счита, че
договорите накърняват добрите нрави.
В случай че се приеме, че са налице действителни договори, твърди се
неизпълнение от страна на ответника, от което произтича интереса на ищеца
да иска връщане на платеното.
Моли съда да постанови решение, с което:
да признае за недействителни договорите, за които са били издадени
посочените общо 23 бр. фактури на обща стойност 33 600 лв. – като
сключени без представителна власт/при превишаване пределите на
представителната власт, и да осъди ответника да му заплати сумата от
общо 33 600 лв. – платена без основание, ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от
общо 1 044, 05 лв., представляваща мораторна лихва за периода
03.02.2023 г. – 29.05.2023 г.
В условията на евентуалност:
4
да прогласи за нищожни поради противоречие с добрите нрави
договорите, за които са били издадени посочените общо 23 бр. фактури
на обща стойност 33 600 лв. и да осъди ответника да му заплати сумата
от общо 33 600 лв. – платена без основание, ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от
общо 1 044, 05 лв., представляваща мораторна лихва за периода
03.02.2023 г. – 29.05.2023 г.
да признае за недействителни като сключени във вреда на
представлявания договорите, за които са били издадени посочените
общо 23 бр. фактури на обща стойност 33 600 лв. и да осъди ответника
да му заплати сумата от общо 33 600 лв. – платена без основание, ведно
със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане, както и сумата от общо 1 044, 05 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 03.02.2023 г. – 29.05.2023 г.;
да осъди ответника да му заплати сумата от общо 33 600 лв., заплатена
на ответника и подлежаща на връщане поради неизпълнение
задълженията по сключените 23 бр. договори, както и сумата от 1 044,
05 лв., представляваща мораторна лихва за периода 03.02.2023 г. –
29.05.2023 г.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „И.К.“ ООД, с който оспорва исковете. Излага съображения, че на
22.03.2021 г. между ищеца, представляван от изпълнителния директор А.П., и
ответника „И.К.“ ООД е подписан договор за цялостно счетоводно и
административно обслужване на М.Б.“АД, както и предоставяне на
консултантски услуги в областта на стопанското управление. През същия
този период един от съдружниците в „И.К.“ ООД – В.Т.И., е бил и служител
на ищеца на длъжност „оперативен счетоводител“ по силата на трудов
договор от 16.03.2021 г. След смяната на ръководството на ищцовото
дружество и изтичане на договора за счетоводни, административни и
консултантски услуги в областта на стопанското управление, ответното
дружество е продължило да извършва само пълното счетоводно обслужване
на ищеца. Видно от приложена към отговора електронна кореспонденция
между представителите на страните по делото, между двете дружества е
налице неформален договор за счетоводни услуги, по който ежемесечно са
извършвани плащания. Наличието на такъв договор се потвърждава от
искането за достъп до банковата сметка на ищцовото дружество, подписано
от представителя на „***“ ЕООД – Р. М.. Към този момент В.И. е бил
назначен като „организатор стопанска дейност“ и не може да се приеме, че
този достъп му е бил предоставен във връзка с изпълнение на служебните му
задължения. В.И. е бил назначен на трудов договор на 4 (четири) часа, на
длъжност „организатор на стопанска дейност“, като преките му задължения
са били да се занимава с изготвянето на календарни графици, със
синхронизацията между звената на дружеството и пр. Към онзи момент
5
основната дейност на дружеството е била отдаване под наем на помещения в
собствените на ищеца сгради, които са се ползвали за репетиционни и записи,
охраната на тези помещения, тяхната поддръжка и пр. В.И. е бил натоварен с
разкриването на партиди към експлоатационните дружества за ток, вода и пр.
В преките му служебни задължения не е влизало да извършва счетоводни
услуги или да влиза в отношение с държавни органи по повод дейността на
дружеството. Това е било в задълженията на „И.К.“ ООД. Именно като
представител на „И.К.“ ООД, а не като служител на М.Б.“АД, И. е бил
упълномощен да представлява дружеството и му е бил издаден спесимен в
обслужващата банка на ищеца, за да може да банкира със средствата по
дружествената банкова сметка. Това право той е имал и по време на договора,
сключен на 22.03.2023 г., и след смяната на изпълнителния директор и
вписването на „***“ ЕООД като представляващ М.Б.“АД. Нов писмен
договор за счетоводни услуги между страните по делото не е подписван, но де
факто между двете дружества е имало трайни търговски отношения и „И.К.“
ООД е продължило да изпълнява част от дейностите, които е изпълнявало и
по силата на вече изтеклия договор. Оспорва твърденията на ищеца относно
незнанието на представляващия „***“ ЕООД в качеството му на
изпълнителен директор, че счетоводството на дружеството се извършва от
ответното дружество. Считано от 01.07.2021 г. „И.К.“ ООД е поело цялото
счетоводство на М.Б.“АД, изразяващо се в ежемесечно подаване на
декларации по ДДС, справки декларации обр. 1 и 6, подаване на данни към
НОИ във връзка с болнични листове, обявяване на промени по трудови
договори и др. Годишният финансов отчет за 2021 г. и пояснителните
бележки към него са изготвени от ответника и са подписани от
представляващите дружествата. Годишният финансов отчет за 2021 г. е приет
от органа на управление на ищцовото дружество и лично е обявен от ищеца в
Търговския регистър от ответника по делото. Ответното дружество се е
грижило за всички счетоводни записвания, правило е междинни отчети,
изпращани по електронна поща на ръководството на М.Б.“АД и лично на
представляващия „***“ ЕООД – Р. М..
Макар В.И. да е боравел с банковата сметка на ищцовото дружество, то
такава възможност и действия в тази посока е извършвал и представляващият
„***“ ЕООД - Р. М., а той от своя страна е предоставял банковите си
реквизити и на финансовия си съветник - К.Г.. В историята на банковите
извлечения може да се проследи, че заплатите на служителите са изплащани
както от представляващия ищеца - „***“ ЕООД, така и от личната банкова
сметка на В.И. в случаите на липса на финансов ресурс от банковите сметки
на ищеца и само в интерес на ищеца с цел същият да не претърпи санкции.
Оспорва да е налице хипотеза на договаряне сам със себе си. Твърди, че
в периода 22.03.2021 г. – 01.07.2021 г. отношенията между страните са
уредени от сключения помежду им писмен договор, а след тази дата нов
писмен договор не е сключен, но ответникът е продължил да извършва
счетоводното обслужване на ищцовото дружество, което от своя страна е
6
продължило да заплаща възнаграждение за предоставените счетоводни
услуги. Оспорва да е налице съвпадение между задълженията на В.Т.И. на
заеманата от него до 30.06.2021 г. длъжност „оперативен счетоводител“, и
счетоводно-административното обслужване и консултантска дейност,
извършвани от ответното дружество, а след 30.06.2021 г. на длъжността
„организатор стопански дейности“ преките му служебни задължения не са
включвали извършването на счетоводни услуги.
Излага съображения, че дори да се приеме наличието на хипотезата на
чл.42 ЗЗД, то е налице потвърждаване от страна на ищеца. Твърди, че ГФО на
ищцовото дружество за 2021 г., изготвен от ответното дружество, е бил приет
без възражения, като в същия са били отразени процесните фактури, сумите
по които са били платени. Позовава се на чл.301 ТЗ.
Оспорва да са изложени фактически твърдения за обстоятелства, които
да обуславят накърняване на добрите нрави.
Оспорва да е налице хипотезата на чл.40 ЗЗД.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, с оглед заявените фактически твърдения и като съобрази, че
сочената от ищеца правна квалификация на исковете – както квалификацията
на фактическите му твърдения, така и на вида на недействителността, не
обвързва съда, а задължение на последния е да подведе фактическите
твърдения на ищеца под приложимата материалноправна норма и по този
начин да посочи действителното правно основание на иска, намира, че е
сезиран с искове, както следва:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание:
1. чл.42, ал.2 ЗЗД, вр. чл.38 ЗЗД, вр. чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1
ЗЗД;
2. евентуално съединени искове по чл.40 ЗЗД, вр. чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД;
3. евентуално съединен искове по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1
ЗЗД.
Доказателствена тежест:
Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения (чл.154, ал.1 ГПК).
1. По иска по чл.42, ал.2 ЗЗД, вр. чл.38 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже сключване на твърдените договори без
представителна власт/при превишаване пределите на представителната власт.
Съгласно чл.301 ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако
не се противопостави веднага след узнаването. Нормата установява оборима
презумпция, тежестта за оборване на която се носи от ищеца, който носи
тежестта да докаже, че се е противопоставил на сключването на твърдените
7
договори веднага след узнаването.
По иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже факта на плащането.
В тежест на ответника е да докаже основанието, на което е получил
даденото.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен дълг; забавата
на длъжника, както че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата
сума.
В тежест на ответника е да докаже плащане на задълженията.
2. По иска по чл.40 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, че лицето, действало като
пълномощник на ищеца, и ответникът са действали по сговор във вреда на
представлявания.
По иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже факта на плащането.
В тежест на ответника е да докаже основанието, на което е получил
даденото.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен дълг; забавата
на длъжника, както че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата
сума.
В тежест на ответника е да докаже плащане на задълженията.
3. По иска по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже 1) факта на плащането; 2) основанието
за извършването му и 3) отпадането на основанието с обратна сила.
В тежест на ответника е да докаже основание за задържане на сумата.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен дълг; забавата
на длъжника, както че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата
сума.
В тежест на ответника е да докаже плащане на задълженията.
По доказателствата:
Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства следва да бъдат допуснати като допустими, относими и
необходими за изясняване предмета на спора.
Следва да се допусне поисканата от ищеца ССЕ по поставените с
исковата молба въпроси с т.1.1, т.1.2 и т.1.3 в първата част от поставения
въпрос относно наличието на месеци, през които не са извършвани
8
счетоводни дейности. В останалата част искането следва да бъде оставено без
уважение, тъй като касае въпроси, част от които са неотносими, а други – са
въпрос на правна преценка.
На ответника следва да се допусне, на основание чл.159, ал.2 ГПК, един
свидетел за установяване естеството на твърдените търговски отношения с
ищеца.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
04.04.2024 г. от 11:30 часа, за която дата да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната
част на настоящото определение.
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените с т.1.1, т.1.2 и т.1.3 в първата част от поставения въпрос относно
наличието на месеци, през които не са извършвани счетоводни дейности,
въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. Р. С., тел. ***.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на сумата от 400 лв., вносим от ищеца, в
едноседмичен срок от съобщението.
ДОПУСКА на ответника един свидетел при режим на довеждане за
установяване естеството на твърдените търговски отношения с ищеца.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ , че за разрешаването на спора си
те могат да използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на
спора. Така те ще спестят време, усилия и средства. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието (http://mediator.mjs.bg). Медиацията е платена
услуга.
9
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10