Определение по дело №372/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 423,ал.3, изр.2-ро, във вр. с ал.1, т.1,3 и 4 от ГПК, във вр. с чл.419,ал.1 от ГПК и е образувано по възражение срещу заповед за изпълнение и частна жалба против разпореждане за незабавно изпълнение на А. К. от РТ. с адрес Г.К., Ж.”В.-*” ,В.*, .*,А.*, „К. С.” Е. със седалище Г. К. и С. С. К. от Г. К., Ж. .”В.-*” ,В.*, *,А.* чрез А. Д.А.- Ак-Х. Във възражението и частната жалба, подадени на 13.07.2011 г., жалбодателите твърдят, че били лишени от възможността да оспорят вземането, тъй като заповедта за изпълнение не била връчена надлежно, не могли да узнаят своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства и не могли да подадат възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не могли да преодолеят. Заповедното производство се водело писмено и в него участвало лице, което не владее български език, а ЧСИ не назначил преводач при връчването на ПДИ. В този смисъл била практиката на ВКС и чл.13 и 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. На 11.07.2011 г. узнали, че против тях е издаден изпълнителен лист по ч.Г.д. № 162/2011 г. по описа на КРС. Развиват съображения за грешка при посочване на гражданското дело в ПДИ при образуване на изп.д.№ 84/2011 г. по описа на ЧСИ Р. С. Тези обстоятелства правели заповедта за изпълнение и изпълнителния лист нищожни и недопустими, тъй като били издадени по гражданско дело, което е между други страни и съдия, който не е докладчик по делото. Пречка за узнаването на заповедното производство било и обстоятелството, че първият от подалите възражението не владее български език говоримо и писмено/ чл.4,ал.2 от ГПК/. И тъй като узнали за образуваното заповедно производство на 11.07.2011 г. считат , че срокът за подаване на възражение не е изтекъл. Считат, че липсват доказателства за връчване от ЧСИ на заповед за изпълнение с отбелязване за издаден изпълнителен лист по ч.Г.д. № 162/2011 г. по описа на КРС. Развиват и съображения за нищожност на записа на заповед. Молят съдът да приеме възражението, да спре изпълнението по заповедта за изпълнение и да обезсили заповедта и издадения изпълнителен лист.В подкрепа на възражението и частната жалба са представени писмени доказателства.

В писмения отговор на частната жалба А. Б. Ю. от Г.М. твърди, че жалбата е недопустима, тъй като по изп.д.№ 84/2011 г. по описа на ЧСИ са извършвани изпълнителни действия на които жалбодателите по настоящото производство са присъствали, изпълнителните действия не са били обжалвани и са породили правните последици, при което сроковете за подаване на частна жалба и възражение били изтекли. Не било налице нарушение на разпоредбата на чл.4,ал.2 от ГПК, тъй като първия жалбодател бил постоянно пребиваващ в Б. гражданин, владеещ български език, имал регистрирано дружество, придобил имоти в страната и участвал в търговския оборот без преводач. Твърденията за бланкетно изписване на връчените в ПДИ приложения изпълнителен лист и /заповед за изпълнение/ не били верни , тъй като с изплащането на 10000.00 лв. по изпълнителното дело жалбодателите признали задължението по изпълнителния лист. Безпредметни били твърденията и за нищожност на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Моли съдът да не приема възражението и да остави жалбата без уважение.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Съгласно чл.423,ал.1, т.1-4 от ГПК в едномесечния срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта не му е била връчена надлежно;заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на РБ; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства и не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. В случая възражението срещу заповедта за изпълнение по чл.423,ал.1 от ГПК е подадено на 13.07.2011 г. като едновременно с него жалбодателите са упражнили правата си по чл.419,ал.1 от ГПК като са подали и частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение. На посочената дата тримата жалбодатели са упражнили и правата си по 414 от ГПК като са подали възражение, че не дължат вземането по заповед за изпълнение № 192/ 28.01.2011 г. по ч.Г.д. № 162/2011 г. по описа на КРС на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. А на 14.07.2011 г. е подадено мотивирано възражение и с определение № 2268/ 14.07.2011 г. по ч.Г.д. № 162/2011 г. КРС се е произнесъл като е приел възражението по чл.414 от ГПК, спряно е изпълнителното производство и на взискателя е даден едномесечен срок, от получаване на съобщението, да предяви иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането по цитираната по-горе заповед за изпълнение.

Производството по възражение по чл.423,ал.1 от ГПК е извънинстанциионно и е за отмяна на заповед за изпълнение, основанията за което са свързани с лишаване на длъжника от възможността да оспори вземането. В това производство при наличие на предпоставките по чл.423,ал.1 от ГПК съдът приема възражението, възстановява се положението, което би съществувало , ако длъжникът е подал в срок възражението по чл.414 от ГПК, т.е. възстановява се правното положение преди влизане в сила на заповедта за изпълнение. В случая обаче по възражение по чл.414 от ГПК районния съд вече се е произнесъл с определение, т.е. реализирани са целите на чл.423,ал.4 от ГПК с приемане на възражението, спиране на изпълнителното производство и дадените указания на взискателя да предяви иск по чл.422 от ГПК, от което следва, че прерашаването на този въпрос е недопустимо. В подкрепа на този извод е и представената по ч.Г.д. № 162/2011 г. по описа на КРС искова молба , от която се установява, че взискателя е предявил пред КОС иск по чл.422 от ГПК. При това положение за жалбодателите липсва правен интерес от подаване на възражение по чл.423,ал.1 от ГПК и частна жалба по чл.419,ал.1 от ГПК, при което възражението е недопустимо и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Тъй като съгласно чл.423,ал.3,изр.2-ро от ГПК само при приемане на възражението съдът разглежда частната жалба по чл.419,ал.1 от ГПК подадената частна жалба също следва да бъде оставена без разглеждане и производството и в тази част да бъде прекратено.

Водим от изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение по чл.423,ал.1 от ГПК и частна жалба по чл.419 от ГПК , подадени от А. К. с ЕГН * от РТ. с адрес Г.К., Ж.”В-*” ,В.*, *,А.*, „К. С.” Е. ИЕК *, със седалище и адрес на управление Г.К., Б.”., К.*.Б.*,В.А,А.* и С. С. К. с ЕГН * от Г. К., Ж. .”В-*” ,В.*, *,А.*, чрез А. Д. А. – АК-Х., със съдебен адрес за тримата Г.Х, У.”Д." *, * А. Д. А. и ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.Г.д. № 294/2011 г. по описа на КОС.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: Членове:1. 2.