Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………../………………2019г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на двадесет и осми ноември 2019г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ Ж.
ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря
Миглена Петкова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от
съдия Ж. КНАХД № 2892/2019г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Териториална дирекция Северна Морска в Агенция „Митници“, против Решение № 1773/04.10.2019г.
по АНД № 2778/2019г. по описа на ВРС, VІ-ти състав, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № 365/2018/2019г. от 15.05.2019г. на Зам.директора на ТД
Северна Морска в Агенция „Митници“, с което на „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Изгрев“
ул.“Академик Методи Попов“ № 22а, ет.5, за нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от
ЗМ, вр.чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и
Съвета, вр.чл.128, §1 и §2 от Регламент № 2015/2447 на Комисията, е наложена
имуществена санкция в размер на 782.99 лв., представляваща 100 % от размера на
избегнатите публични държавни вземания.
Касаторът твърди неправилност на
обжалваното решение поради допуснати процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК. Конкретно сочи, че ВРС неправилно е приел, че в хода на
административнонаказателното производство /АНП/ не са събрани категорични
доказателства, обосноваващи извод, че дружеството е избегнало отчасти
заплащането на дължими държавни вземания. Счита, че е налице
неправилна преценка, неразглеждане и съпоставяне на всички доказателства.
Възразява срещу направения от ВРС извод, че при липсата на изготвен окончателен
доклад, представените доказателства имат само уведомителен характер и нямат
обвързваща доказателствена сила. Позовавайки се на разпоредбата на чл.11, § 2
от Регламент (ЕС, Евроатом) № 883/2013 на ЕП и Съвета от 11 септември 2013г.
относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите.
Изтъква, че предоставената от ОЛАФ информация потвърждава съмненията на
митническите органи относно занижената митническа стойност по конкретната
митническа декларация. Конкретно с жалбата сочи: представената Бланка на ОЛАФ,
подписана от директор на отдел, писмо № ОСМ (2018)18661/03.09.2018г. на ОЛАФ, към
което са представени 23 износни декларации за доставки на палмово масло за РБ
на „Милки Груп Био“ ЕАД и износната
малайзийска декларация, която сочи, че макар и да е частен документ, дава пълна
характеристика на стоките по отношение техния вид, количество и цена и в нея е посочена
стойност, превишаваща с около 30 % стойността, декларираната в българската
вносна митническа декларация, което е посочено и в писмото на ОЛАФ. Сочи, че нейната
стойност представлява договорната такава за стоките, продадени за износ в
митническата територия на Съюза, съобразно изискванията на чл. 128, § 1 и § 2
от Регламента за изпълнение № 2015/2447. Твърди, че липсата на фактурата на
по-високата стойност не е пречка за определяне на по-висока митническа стойност
по реда на чл.70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.128, § 1 и § 2 от
Регламент № 2015/2447, поради което неправилно ВРС е приел, че от съдържанието
на износната декларация не може да се формира окончателен извод за
действителната договорена или реално платена цена. Настоява, че представените в
хода на съдебното производство обяснения от износителя – FELDA IFFCO SDN BHD от
27.03.2018 г., че упоменатият във фактурата вътрешен номер на договор от SAP
системата на износителя е само за вътрешна справка на IFFCO, не кореспондират
със събраните от административнонаказващия орган /АНО/ доказателства. На
следващо място сочи, че ВРС не е коментирал в мотивите си констатациите на OLAF
за систематично занижаване на стойността с около 30 % при декларирането на внос
и за уговорен максимален размер на отстъпката – до 30 % за всяка доставка. Сочи,
че видно от представения от дружеството търговски договор конкретна търговска
отстъпка не е уговорена между страните към момента на приемане на митническата
декларация, поради което по аргумент от чл.130, § 1 от Регламента за изпълнение
№ 2015/2447 не следва да се взема предвид отстъпката при определяне на
митническата стойност по чл.70, § 1 от Кодекса. Касаторът намира за
неоснователен извода на ВРС за липсата на категорични доказателства,
обосноваващи извод, че е избегнато отчасти заплащането дължими държавни
вземания, т.к. митническите органи са извършили задълбочен анализ на
митническата стойност на внесените в ЕС стоки с код по КН 15119099 с произход
Малайзия, като е установено, че с изключение на месеците февруари, август и
ноември, митническата стойност на процесната стока в РБ е по-ниска. По
изложените съображения касаторът счита, че нарушението е безспорно установено и
ВРС е постановил неправилно решение, поради което претендира неговата отмяна. В
съдебно заседание, в депозирани чрез процесуален представител – гл.ю.к.Л.С.
писмено становище, поддържа жалбата. Претендира отмяна на въззивното решение и
за потвърждаване на НП.
Ответната страна – „Милки Груп Био“ ЕАД,
оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор от
18.10.2019г. Намира за правилни изводите на ВРС досежно доказателствената
стойност на писмото на OLAF и на износната митническа декларация като в тази
връзка се позовава на Решение на СЕС от 15 септември 2011г., ДП Груп, С-138/10,
EU:C:2011:587, т.35. Относно установеното разминаване в стойностите с около 30 %
сочи, че същото се дължи на договорената търговска отстъпка, която не е
отразена в износната декларация. В съдебно чрез пълномощника – адв.Ж., поддържа
отговора и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна
дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението
на ВРС е правилно, т.к. по делото не са събрани достатъчно доказателства,
обосноваващи извод за извършено нарушение по чл.234 от ЗМ.
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна пред ВРС е установено,
че на 19.01.2018г. на пристанище Варна Запад с м/к Avra Miteras пристигнали
контейнери №№ BEA U29622206, FSCU7476960, MEDU6620613, MSKU6847175, TEMU2157313,
натоварени с общо 5600 колета, бруто тегло 116 480 кг., „палмов олеин
IFFCO TRISTAR“ на заповед на изпращача и страна за нотификация „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК *********.Стоката
в контейнерите била представена пред митническите органи с Декларация за
временно складиране № 2002/82/19.01.2018, ст.145-149.
На 20.01.2018г.
за стоката била подадена митническа декларация за поставяне под режим
„митническо складиране“ MRN 18BG002002J0000801 В митнически склад - тип С,
идентификационен номер BG00200000076 със складодържател „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК
********* били поставени на митническо складиране: 5600 колета по 20 кг нето
тегло палмов олеин IFFCO TRISTAR“ 5x20.
В последствие за част от стоката, поставена под режим „митническо складиране“,
била подадена митническа декларация № MRN 18BG002005Н0006474/09.05.2018г. за
поставяне под режим „допускане за свободно обращение на стоки, предмет на
освободена доставка по ДДС за друга държава членка“. В кл.22 била посочена обща
фактурна стойност 12857.60 USD, митническа стойност 21 372.41 лв. Бруто
тегло - 23296 кг., нето тегло 22400 кг., тарифен код ********** и държава на
произход - Малайзия.
Към декларацията от 09.05.2018г. били
приложени фактура № 37637671 от 20.12.2017г., на
фирмена бланка, заверена с подпис и печат от FELDA IFFCO SDN BHD към „Милки
Груп Био“ ЕАД, ЕИК *********, България, за 5х20ТТ контейнера, съдържащи 112
метрични тона палмов олеин IFFCO TRISTAR, опаковани в 5600
колета; опаковъчен лист,
коносамент, сертификат за анализ, здравен сертификат, фитосанитарен сертификат,
сертификат за произход, фактура за транспортни разходи, декларация за данните.
Поради съмнения, че декларираната в
митническа декларация стойност е действителната продажна цена, митническите
органи предприели проверка и извършили анализ на митническата стойност на стоки
с код по КН на ЕС ********** с произход Малайзия във всички държави членки за
периода от 2013г. до 2017г., като от дружеството били изискани, респ.
представени допълнителни доказателства.
Впоследствие била отправена и молба до OLAF да потърси митническите
органи на Малайзия за получаване на информация за стойността, на която стоките
били изнесени от Малайзия.
На 03.09.2018г. от Директора на отдел В1 – Митнически и търговски измами
към Директорат В при Европейска служба за борба с измамите, адресирано до
госпожа И.П., главен експерт „Митници“, дирекция „Митническо разузнаване и
разследване“, Агенция Митници, било изпратено писмо, според което във връзка с
проведена работна среща в Куала Лумпур на 30 юли 2018г., малайзийските власти
предоставили на Европейска служба за борба с измамите декларациите за износ за
23 пратки палмово масло, изпратени в България и съответстващи на вноса в
България, който бил изпратен за проверка. Според предоставените данни за
декларираната за износ стойност, вносителят системно занижавал с 30 % стойността
на стоката при деклариране на вноса в България. Посочено било още, че
фактурата, вписана в декларацията за износ от Малайзия, е различна от
фактурата, посочена в декларацията за внос в България, която е невярна. Към писмото
Европейска служба за борба с измамите била приложена износна митническа
декларация на FELDA IFCO SDN
BHD с регистрационен № B18212015963 от 18.12.2017г., издадена от Selengor, с декларирана обща стойност при
износа 91 840 USD/OB.
Въз основа на данните от износната декларация било прието, че декларираната
пред митническите органи стойност на палмовия олеин е занижена спрямо платената
при износа от Малайзия, с което дружеството е извършило нарушение по чл.234
ал.1 т.1 от ЗМ. За същото му бил съставен АУАН № 304/24.11.2018г., а въз основа
на него било издадено и процесното
НП № 365/2018/2019/15.05.2019г., с което на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 782.99 лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите
публични държавни вземания.
От правна страна ВРС е приел, че АУАН и НП са
издадени от компетентни длъжностни лица и отговарят на изискванията на чл.42,
чл.43 и чл.57 от ЗАНН, но от анализа на разпоредбите на чл.234, ал.1, т.1 от
ЗМ, чл.70, пар.1 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл.128, §1 от Регламент №
2015/2447 следва, че събраните доказателства не установяват по несъмнен начин
извършването на административно нарушение.
Посочил е, че събраните в хода на проведеното АНП, доказателства въз
основа на които органът е приел извършване на митническа измама – писмо на ОЛАФ
и приложени към него книжа, в т.ч. износна декларация, не обосновават
категоричен извод, че „Милки
груп био“ ЕАД е избегнало да заплати отчасти дължими
държавни вземания, посочвайки във вносната декларация занижени стойности на декларираната
стока. Според ВРС, Бланката на ОЛАФ, подписана от директор на отдел В1 –
Митнически и търговски измами към ОЛАФ № ОСМ/2018/18661 от 03.09.2018г., на
която се позовава наказващият орган, представлява само кореспонденция и има
уведомителен характер, няма характеристиките на официален документ, който да
има обвързваща материална доказателствена сила, каквато би имал окончателния
доклад по чл.11 от Регламент (ЕС, Евроатом) № 883/2013 на ЕП и Съвета от 11
септември 2013г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за
борба с измамите. Извел е извод, че доколкото процесната бланка не съдържа
реквизитите, посочени в цитираната разпоредба и не е подписан от генералния
директор, същата не представлява окончателен доклад по смисъла на посочената
разпоредба от Регламент (ЕС, Евроатом) № 883/2013 на ЕП и Съвета от 11
септември 2013г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за
борба с измамите.
ВРС е изложил
мотиви и че износната митническа декларация, на която се основава обвинението,
не е документ, който удостоверява действителната договорена или реално платена
цена. Позовал се е на нормата на чл.5, т.12 от МК, според която митническата
декларация е актът, с който дадено лице изразява в установена форма и по
установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически
режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които следва да бъдат
приложени. Посочил е, че наказаното лице не е титуляр на режима „износ“ по
смисъла на чл.5 т.35 от МК, освен това приемането на износната декларация по
чл.172 от МК - поради естеството й на едностранен акт, не представлява „решение“
по смисъла на чл.5, т.39 от МК - Решение от 15 септември 2011г., ДП Груп,
С-138/10, EU:C:2011:587, т. 35. Според ВРС износната декларация се съставя
едностранно от износителя на стоките и вносителят не може да носи отговорност
за верността на данните, отразени в нея, като вносителят може да отговаря
единствено за верността на данните във вносната декларация, която кореспондира
със стойността в договора, фактурата и извършените плащания на дружеството. Посочил
е, че в настоящия казус, вносната декларация е придружена с всички търговски
документи и плащания, аргументиращи декларираната митническа стойност, докато
износната декларация не е придружена от такива документи.
Така постановеното решение настоящата
инстанция намира за правилно.
ВРС е установил вярно фактическата
обстановка, обсъдил е събраните доказателства и доводите на страните, и е
стигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на наказателното
постановление. Изложените от въззивния съд мотиви са изключително подробни и
аргументирани, поради което настоящата инстанция ги възприема като свои,
съгласно чл.221 ал.2 изр.2 предл.посл. от АПК, поради което не необходимо
тяхното повтаряне
Неоснователни са оплакванията на касатора
за допуснати от ВРС процесуални нарушения и липсата на изложени мотиви досежно
обстоятелства, въз основа на които митническите органи са стигнали до извод за
невярно декларирана митническа стойност, респ. за извършено нарушение по
чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ.
Въпреки обемността на административната
преписка и множеството изнесени факти в АУМН и НП досежно съмненията относно
достоверността на декларираната митническа стойност, проведената процедура по
чл.140, пар.2 от Регламента за прилагане и акта, с който същата е приключила,
на практика изводът, че от страна на „Милки Груп Био“ ЕАД е извършена
„митническа измама“ е обоснован единствено с данните от представената от ОLAF
износна митническа декларация.
За да обосноват извод, че е
извършена митническа измама, митническите органи са се позовали само на
износната декларация, която по арг. от чл.12, §4 от Регламент (ЕС, Евроатом) №
883/2013 е годно доказателство, но както правилно е приел ВРС, не е достатъчно
за да обоснове извод, че митническата стойност на процесната стока по смисъла
на чл.70, пар.1 и 2 от МК – т.е. че действително
платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, е именно тази, посочена в
износната митническа декларация.
Правилно ВРС е приел, че
в подкрепа на декларираната при износа стойност не са събрани никакви
доказателства, вкл. цитираната фактура, както и че износната митническа
декларация не е документ, който според МК удостоверява действителната
договорена или реално платена цена. Съгласно чл.5, т.12 от МК митническата
декларация е актът, с който дадено лице изразява в установена форма и по
установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически
режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които следва да бъдат
приложени. „Милки Груп Био“ ЕАД не е титуляр на режима „износ“ по смисъла на
чл.5, т.35 от МК, освен това приемането на износната декларация по чл.172 от МК
- поради естеството ѝ на едностранен акт, не представлява „решение“ по
смисъла на чл.5, т.39 от МК – Решение от 15 септември 2011г., ДП Груп,
С-138/10, EU:C:2011:587, т.35.
Следователно, стойността на стоката
декларирана при износа не обвързва българските митнически власти с
удостоверителна сила и подлежи на преценка, каквато в случая не е извършена.
Наличието на фактура, представена от вносителя с различна стойност на стоката
от стойността, която е декларирал износителя, не може да обоснове извод, че
заявеното от износителя документира действително договорената и подлежаща на
плащане цена, а фактурата на вносителя е с неистинска стойност. Фактурите са
частни свидетелстващи документи и изцяло в тежест на митническата администрация
е да докаже, че стойността на стоката, посочена от износителя е действително
договорената и подлежаща на плащане стойност по смисъла на чл.29 §1 от
Регламента. Доказателства за това не се установява да са били събрани преди
издаване на НП, нито се представят в съдебната фаза пред ВРС. Липсва и валидно
установяване с окончателен доклад на ОЛАФ, че фактурата, представена при вноса
е неистинска.
Поради това като е направил извод, че не е
еднозначно и категорично доказано от издателя на НП, че именно фигуриращата в
малайзийската износна декларация стойност е митническата стойност на внесената
стока, ВРС е направил извод кореспондиращ с доказателствата и закона.
По изложените съображения обжалваното
решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1773/04.10.2019г. по АНД № 2778/2019г. по описа на ВРС, ІV-и
състав, с което е отменено Наказателно постановление № 365/2018/2019г. от
15.05.2019г. на Зам.директора на ТД Северна Морска в Агенция „Митници“, с което
на „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Изгрев“ ул.“Академик Методи Попов“ № 22а, ет.5, за нарушение
на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, вр.чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на
Европейския парламент и Съвета, вр.чл.128, §1 и §2 от Регламент № 2015/2447 на
Комисията, е наложена имуществена санкция в размер на 782.99 лв., представляваща
100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.