№ 3452
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20221100502770 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 21.01.2022 год., постановено по гр.дело №22365/2019 год. по описа на
СРС, ГО, 61 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„ЧЕЗ Е. България“ АД срещу М. Н. К. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1 476.71 лв.,
представляваща стойност на доставена електрическа енергия за периода от 09.12.2015 год.
до 07.07.2018 год. в имот, находящ се в гр.София, ул.“*******“ №44, ет.1, ИТН *******,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.11.2018 год. до окончателното й
изплащане и сумата от 382.08 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 11.03.2016 год. до 09.11.2018 год., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №73427/2018 год. по описа на СРС, ГО,
61 с-в и ответницата е осъдена да заплати, както следва: на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
ГПК направените разноски в исковото производство в размер на 1 536.89 лв., както и
направените разноски в заповедното производство в размер на 95.18 лв. и по сметка на СРС
сумата от 500 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответницата М. Н. К., чрез назначения й особен представител адв. С. П..
Жалбоподателката поддържа, че била оспорила заключенията на вещите лица по
допуснатите и изслушани в първоинстанционното производство съдебно-почерковата
експертиза, съдебно-техническата експертиза и съдебно-счетоводната експертиза, като ги
1
кредитирал СРС бил допуснал процесуално нарушение. Представените от ищеца писмени
доказателства били обсъдени едностранно и въз основа на тях СРС бил приел за доказани
факти, които ползват ищеца. Вещото лице по съдебно-техническата експертиза не било
извършило проверка на Е.мера на ответницата, а било изготвило заключението си въз
основа на „справка“ на ищеца. Липсвали доказателства, че Общите условия на ищеца са
влезли в сила, респ., че са били публикувани съобразно изискванията на ЗЕ.
Първоинстанционният съд бил допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 183 ГПК във
връзка с откритото производство по реда на чл. 193 ГПК. Не били ангажирани
доказателства, че ответницата е собственик на целия процесен имот, поради което и същата
нямала качеството на „битов клиент“ – по делото била представена справка от Агенция по
вписванията, но не и нотариален акт. Липсвали и данни, че ответницата е ползвател на
имота на договорно основание или че има сключен договор за продажба на електрическа
енергия, както и такива, че била ползвала услугите на ищеца. Клаузата на чл. 19, ал. 8 от
Общите условия на ищеца била нищожна, тъй като била неравноправна – чл. 143, ал. 1 и ал.
2, т. 15 ЗЗП. В случая поканата за плащане била самото съобщение по чл. 19, ал. 3 от
Общите условия. Ищецът не спорел, че не бил съобщавал на ответницата сумите по
процесните фактури, поради което и задълженията не били изискуеми. Кредиторът бил в
забава, тъй като не бил оказал необходимото съдействие на потребителя и не го бил
уведомил за размера на задължението и другата задължителна информация по чл. 19, ал. 5
от Общите условия. Неправилно и в противоречие с чл. 114, ал. 1 ЗЗД първоинстанционният
съд бил приел, че вземанията не са погасени по давност. Представените фактури не се
ползвали с материална доказателствена сила. Не било ясно дали Е.мерът в имота бил
предаден за периодичен преглед в края на 2018 год. Следователно измерванията, извършени
с него, не можело да се считат за реални в претендираните с исковата молба количества.
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия били нищожни. Ищецът не
бил изправна страна, тъй като не бил изпълнил задължението си по чл. 19, ал. 3 от Общите
условия. Не се дължала лихва за забава. Ето защо моли обжалваното решение да бъде
отменено, а исковете – отхвърлени.
Ответникът по жалбата „Е.П.“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Е. България“ АД/
счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че законът не
предвиждал форма за сключването на договор за продажба на електрическа енергия. В тази
връзка следвало да се има предвид Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 год. на ВКС по
тълк.дело № 4/2012 год., ОСГТК. Друго обстоятелство, потвърждаващо наличието на
валидна облигационна връзка, било откриването на партида на името на ответницата.
Доказано било и количеството доставена електрическа енергия в имота на ответницата.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание
2
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 98а ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Съгласно чл. 91, ал. 2 ЗЕ, сделките с електрическа енергия се извършват при спазване
разпоредбите на този закон и правилата за търговия с електрическа енергия, приети от КЕВР
/преди това ДКЕВР/ по предложение на енергийните предприятия.
Според разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, "потребител на енергия" е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа енергия за
домакинството си”, а съгласно § 1, т. 2а /нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012
год./, „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови
нужди.
В разглеждания случай е доказано по делото, че ответницата е собственик на процесния
имот, респ. има качеството на потребител на електрическа енергия и че между страните
съществуват облигационни отношения по договор за доставка на електрическа енергия за
битови нужди, сключен при Общи условия. Този извод следва от съвкупната преценка на
събраните писмени доказателства – справка на Служба по вписванията – София, както и
заявление за предоставяне на безплатни услуги от 17.03.2014 год., заявление за
отсрочване/разсрочване на задължения от 10.07.2015 год., споразумителен протокол от
15.10.2013 год., обективиращи извънсъдебните признания на ответницата за възникването
на твърдяното облигационно правоотношение, в т.ч., че Общите условия на ищеца и
Общите условия на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД са влезли в сила, които при
преценката им по реда на чл. 175 ГПК въззивния съд приема, че отговарят на истината –
авторството им не е било надлежно опровергано в процеса /виж чл. 180 ГПК/, доколкото е
видно от заключението на вещото лице по съдебно-почерковата експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране като обективно и
компетентно дадено и при съобразяване на обстоятелството, че изследването на
автентичността на ръкописни текстове, в т.ч. формирането на категорични констатации в
тази насока, може да бъде извършено въз основа на копия на документи, че подписите за
„клиент/потребител“ в тях са положени от ответницата.
Установено е също така въз основа на писмените доказателства и заключението на
вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-
техническа експертиза, която следва да бъде кредитирана /чл. 202 ГПК/, че процесният имот
бил присъединен към Е.разпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД;
3
Е.мерът, който отчитал доставената топлинна енергия, се е намирал в имота на ответницата,
като през процесния период не е бил осигуряван достъп за отчет, поради което и
пренесеното количеството топлинна енергия било изчислена по реда на чл. 26, ал. 2 от
Общите условия на договорите за използване на Е.разпределителните мрежи на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД – 9 398 kWh – на база на средноаритметичната величина на
използвани количества енергия по съответните тарифни зони през предходния отчетен
период и същия съответен отчетен период от предходната година. Монтираният в имота на
ответницата имот бил с оценка за съответствие на типа съгласно Закона за техническите
изисквания към продуктите и Наредбата за съществените изисквания и оценяване на
съответствието на средствата за измерване, имал нанесена маркировка за съответствие, не
подлежал на първоначална проверка, а през процесния период не подлежал на периодична
метрологична проверка, като не бил и подменян.
При липсата на твърдения и данни, че ответницата е осигурявала достъп до имота за
отчет на Е.мера /а доказателствената тежест в тази насока е била нейна, съгласно правилото
на чл. 154, ал. 1 ГПК/, неоснователни се явяват възраженията й, че заключението по
съдебно-техническата експертиза не следва да бъде кредитирано и че по делото не е
доказано количеството потребена електрическа енергия в процесния имот.
Стойността на потребената електрическа енергия през периода от 09.12.2015 год. до
07.07.2018 год. възлиза на 1 476.71 лв. – видно от заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК въззивният съд
намира, че следва да бъде кредитирано като обективно и компетентно дадено и
неопровергано от останалите данни по делото, до който и размер релевираната главна
претенция подлежи на уважаване, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане /виж чл. 422, ал. 1 ГПК/, както законосъобразно е приел и първоинстанционният
съд.
На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че задължението за заплащане
на стойността на доставената електрическа енергия е възникнало като срочно, съгласно чл.
19, ал. 2 и 3 от Общите условия на ищеца – в 10-дневен срок от датата на издаване на
ежемесечната фактура от продавача. Не могат да бъде споделени доводите на
жалбоподателката, че задължението е възникнало без срок, поради което и изпадането в
забава на длъжника е обусловено от получаването на покана. Различен извод не следва и от
предвиденото в клаузата на чл. 19, ал. 3 от Общите условията задължение на продавача да
изпраща ежемесечни съобщения за дължимите от потребителя суми до адреса на обекта.
Това задължение се счита за изпълнено с изпращането на съобщението /има се предвид
издадената фактура/, а неполучаването му от потребителя не е предвидено като основание за
отпадане на отговорността му за заплащане на стойността на фактурираното количество
електрическа енергия. Липсата на уредени в Общите условия правни последици при
получаване/неполучаване на съобщението /фактурата/ води до извода, че предвиденото в чл.
19, ал. 3 от Общите условия съобщаване на дължимите суми няма характер на покана за
4
плащане. Размерът на вземането се установява в ежемесечната фактура, а неговата
изискуемост настъпва в точно определен период след издаване на фактурата.
Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателката за недействителност на
клаузата на чл. 19, ал. 8 от Общите условия на ищеца, тъй като същата е неравноправна. И
това е така, доколкото в случая не се касае за клауза, върху чието съдържание потребителят
не може да влияе /виж чл. 146 ЗЗП/, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 5 ЗЕ,
потребителите, които не са съгласни с Общите условия, имат право да внесат при
съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат
специални условия, които след приемането им от крайния снабдител на електрическа
енергия, да се отразят в допълнителни писмени споразумения. В частност нито се твърди,
нито по делото има данни, че в срока по чл. 98а, ал. 5 ЗЕ ответницата е възразила срещу
Общите условия.
В този смисъл акцесорната претенция се явява установена в своето основание за
периода от 11.03.2016 год. до 09.11.2018 год., а нейният размер възлиза на 382.08 лв.,
съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза, в който и подлежи на
уважаване, както е приел и СРС.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателката
/ответницата/ следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски във
въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 48 лв. и за
възнаграждение за назначения й особен представител в размер на 250 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на СГС следващата се държавна такса за въззивно обжалване в размер на 37.18 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 21.01.2022 год., постановено по гр.дело №22365/2019
год. по описа на СРС, ГО, 61 с-в.
ОСЪЖДА М. Н. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“*******“ /“******* да
заплати на „Е.П.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
5
бул.“*******, БенчМарк Бизнес Център, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените
разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 48 лв.
и за възнаграждение за назначения й особен представител в размер на 250 лв.
ОСЪЖДА М. Н. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“*******“ /“******* да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 37.18 лв.,
представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6