Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 29.06.2020
г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
На двадесет и втори юни 2020 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тихомир
Петков
ЧЛЕНОВЕ: Татяна Даскалова
Бисера
Максимова
Секретар Ирина Василева
като разгледа докладваното от Б.Максимова
В. гр. д. № 54 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 269 от 14.01.2020 година, постановено по гр. д. 728/2019
година по описа на Районен съд - Попово, съдът е приел за установено по
отношение на И.М.И., ЕГН ********** ***2 И М.М.Г., ЕГН **********,***, и по
отношение на Н.С.В., ЕГН ********** ***, че И.М.И. И М.М.Г., с посочени ЕГН и
адреси, като наследници на Марин И.М., ЕГН **********,***, поч. на 10.04.2000
г. СА СОБСТВЕНИЦИ при равни права на Поземлен имот с идентификатор 14307.36.17,
с. Гагово, общ.Попово, обл.Търговище, по кадастрална карта и регистри, одобрени
със заповед №РД-18-750/21.11.2017 на изп.директор на АГКК, площ- 5997 кв.м.,
местност „Горни ливади", трайно предназначение на територията-земеделска,
начин на трайно ползване - нива, категория: 3, номер по предходен план-036017,
при съседи на имота: 14307.36.16; 14307.36.33; 14307.36.32; 14307.36.18 и
14307.36.62, а по решение №005/17.02.1998 г., на ПК гр.Попово: Нива от 5.997
дка, трета категория, местност „Горни ливади", съставляваща имот №036017
по плана за земеразделяне на землището на с.Гагово, общ.Попово, при граници и
съседи: имот №036016, имот №3000029, имот №036018, имот №036032 и имот №036033,
като е отменил нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно
владение №157, т.1, н.д. №157/19г. на Е.Димитрова, нотариус № 495 на НК, с
район на действие Районен съд гр. Попово, вписан в СВ при ПпРС под №108, т. V,
дело №893/19.06.2019 г., по силата на който е признатото право на собственост
на Н.С.В., ЕГН ********** ***, върху описания по-горе недвижим имот, на осн.
чл.537, ал.2 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от
Н.С.В. с настоящ адрес ***, срещу посоченото съдебно решение, в която се излага
следното:
Районният съд е кредитирал свидетелските показания на ищцовата страна,
като един от свидетелите е роднина по права линия на единия от ищците. Изцяло е
игнорирал показанията на свидетелите,
водени от ответника. Свидетелят Д. Колев заявил категорично, че Н.
владее процесният имот в продължение на повече от двадесет години непрекъснато,
необезпокоявано, явно и спокойно, същият го е владял с намерение да го свои,
като имотът се владее и към настоящия момент от него . въззивникът счита, че от
свидетелските показания на двамата свидетели Д. Колев и Р. Цанев категорично се
установило, че Н.С.В. е владял процесния имот през последните двадесет години,
както и към настоящият момент. Представеният по делото Договор за наем на
земеделска земя от 29.02.2014 г., сключен със „СД Добромир Йорданов- Огнян
Илиев - ЕЗОКС” и вписан под №240 том II , вх.рег.№1405 от 29.04.2014 г. сам по
себе си показва, че въззивникът е получавал наем за процесния имот до 2017 год.
Моли да се отмени решението, да се отхвърли иска и да му се присъдят направените
по делото разноски.
Постъпил е отговор на подадената въззивна жалба адв. Н.Г. ***, като
пълномощник на И.М.И. с ЕГН ********** *** и М.М.Г. с ЕГН ********** ***-ищци
по гр. дело № 728/2019 год. по описа на РС- Попово, в който се излага следното:
В хода на производството пред първоинстанционният съд по безспорен и
категоричен начин се доказала основателността на исковата претенция, а именно,
че ищците са собственици на процесната земеделска земя, която е възстановена на
наследодателя им Марин И.М., поч. на 10.04.2000 год., както и че от
възстановяването й с Решение № 5/17.02.1998 год. на ПК-Попово по преписка №
05666 от 19.09.1995 год. същата е владяна, първо от техният наследодател, а
след това от самите тях, като това владение не е прекъсвано.
В производството пред първоинстанционният съд въззивникът не ангажирал
нито едно доказателство, включително чрез разпита на водените от негова страна
свидетели, че е владял процесния имот в продължение на повече от 10 год., явно,
необезпокоявано и непрекъснато с намерението да го свои. От показанията на
водения от ответника св. Р. Цанев се установило единствено, че познавал
ответника от пролетта на 2019 год., като през лятото на същата година сключил с
него договор за аренда, като за сключването на договора ответникът се
легитимирал като собственик с оспорвания констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка от 2019 год. и
скица, а от св. Колев, че ответникът имал земи на няколко места в село Гагово,
които от 1996-97 год. давал под аренда. Имал и нива в местността „Горни
ливади“, която преди 20 год. заедно с ответника работили, копали и прибирали
царевица. За случващото се с имота след това се установило, че свидетелят няма
преки впечатления. Според въззиваемата страна, неоснователни са и твърденията в
жалбата, че от приложения по делото Договор за наем на земеделска земя от 2014
год., сключен с фирма „Езокс“ се доказвало, че въззивникът получавал рента за
имота до 2017 год., т.е. че е упражнявал фактическата власт чрез другиго. От
разпитаната в хода на производството св. Дончева, имаща преки впечатления по
отношение на процесния имот, безспорно се установило при какви обстотятелста е
сключен въпросният договор, както и по каква причина е прекратен през 2017 год.
Предвид изложеното въззиваемата страна моли да бъде потвърдено
обжалваното решение.
Доказателствени искания не са направени.
В съдебно заседание въззивникът поддържа лично въззивната жалба и моли съда да я уважи.
В съдебно заседание ответната страна се представлява от адвокат Н.Г., която
моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалб е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея
оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Пред ПРС И.М.И. и сестра му М.М.Г. са предявили срещу Н.С.В.
установителен иск за собственост върху земеделска земя, представляваща нива с
площ от 5,997 дка в местността „Горни ливади“ в землището на с. Гагово, община
Попово, съединен с искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Ищците извеждат правния си интерес от предявяване на установителния иск
за собственост, твърдейки, че като наследници на Марин И.М., починал на
10.04.2000 година, са собственици на въпросната нива, за която през 2019 година
ответникът Н.С.В. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка.
Фактите по спора са следните:
1. С С решение № 05 за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за
земеразделяне в землището на с. Гагово, община Попово на Марин И.М. е
възстановена процесната нива. Последният е починал на 10.04.20000 година е
оставил като наследници син и дъщеря – ищци в настоящото производство.
2. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот –земеделска земя
по давностно владение ответникът Н.С.В. е признат за собственост по давностно
владение на същата нива. Видно от нотариалната преписка той е представил
посоченото по-горе решение на ПК-Попово за индивидуализация на имота, респ. –
за установяване на правата си върху него.
По делото са разпитани свидетели като от показанията на свидетелите Нина
Дончева и сина на ищеца И.И.М. се установява по категоричен начин, че след
възстановяване на собствеността върху въпросната нива в полза на Марин И.М.
/така също Манов – удостоверение за идентичност от 07.08.2019 година/, първоначално
самият собственик, а впоследствие след смъртта му - ищеца са въведени във
владение /налице е протокол за въвод/ и са работили въпросната нива. Поради
обстоятелството, че същата не е декларирана, че ще се работи в реални граници,
от 2005 година до 2019 година нивата се е водела като бяло петно и е влизала в
споразумение на собствениците на земи в землището на с. Гагово за комасация на
парцелите, подлежащи за обработка. За сметка на това, че въпросната нива се е
отработвало от търговско дружество, то в края на блока ищецът е работил земя
със същата площ.
Що се отнася до ответника, той е сключил договор за аренда на нивата
през 2019 година, когато се е сдобил с документ за собственост. Последният
твърди, че от 15 години владее процесната нива, но този факт не се установява
по делото, независимо от показанията на доведените от него свидетели, които
показания са твърде общи и касаят като цяло ниви, които Н. ***. Самият ответник
пояснява, че открил по-късно тази нива, виждайки, че е записана на Марин И.
Манов и е решил, че тя е била собственост на наследодателя му Марин Йорданов
Монов, въпреки че последният е починал през 1979 година.
Настоящата въззивна инстанция приема за безспорно установено, че ищците
са собственици на процесната нива въз основа на цитираното по-горе решение на
Поземлената комисия в гр. Попово. Ответникът не е владял нивата и не е придобил
собствеността върху нея въз основа на давностно владение. Сключването на
договор за наем не представлява действие, което може да обоснове наличие на
владение върху имота.
Предявеният иск е изцяло основателен и следва да се уважи. Като е
стигнал до същия правен извод Поповският районен съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, към които мотиви настоящият въззивен състав препраща.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 300 лева за въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът, на основание чл.272 от ГПК
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 269
от 14.01.2020 година, постановено по гр. д. 728/2019 година по описа на Районен
съд - Попово, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
Н.С.В., ЕГН ********** ***, да заплати на И.М.И., ЕГН ********** ***2 И М.М.Г.,
ЕГН **********,***, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на
300 /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд –
София само при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.