№ 3
гр. Кюстендил, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
в присъствието на прокурора Анг. В. Б.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211500600498 по описа за 2021 година
Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда №260022, постановена от Дупнишкия районен съд на 12.03.2021 г. подс.Н. ХР.
Н. е признат за виновен в извършване на престъпление по 131, ал.1, т.1, пр.1 и т.2, пр.1 вр. чл.128,
ал.1, вр. ал.2 , пр.последно НК- затова, че на 11.04.2018г. (около 09,00 часа) в двора на
производствено предприятие – „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД – с. Големо село, община Бобов дол, в
качеството си на длъжностно лице – Началник цех „Строителство, поддръжка и изграждане“ в
същото производствено предприятие, при изпълнение на службата си, е нанесъл (чрез нанасяне на
ритник с десния си крак в областта на корема) на К. П. КР., също в качеството му на длъжностно
лице – Началник цех „СОИ“ в същото предприятие, при изпълнение на службата му, тежка телесна
повреда, изразяваща се в разкъсване на сигмовидното черво, довело до постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота му. На осн. чл.54 от НК на Н. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 3 години, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 3
години, считано от влизане на присъдата в сила. Подс.Н. е осъден да заплати на гражданския ищец
К. П. КР. сумата от 5 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от последния
неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието- 11.04.2018 г., като искът за разликата до пълния предявен размер до 25 000 лева е
отхвърлен като неоснователен. Подс.Н. е осъден да заплати на гражданския ищец К. и сумата от
3 614, 80 лева, представляващи обезщетение за претърпените от последния имуществени вреди в
резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието- 11.04.2018 г.,
както и разноските му за адвокат в размер на 400 лева. Подсъдимият е осъден да заплати и
сторените по делото разноски, както и следуемата се държавна такса върху уважените граждански
1
искове в размер на 200 лева.
Присъдата се обжалва изцяло от адв. Др.М.- защитник на подсъдимия Н.. Същият сочи, че
постановената присъда е необоснована и незаконосъобразна. Изтъкват се доводи за неправилна
преценка на доказателствения материал по делото, като се сочи, че не е доказано авторството на
деянието, както и че липсва причинно следствена връзка между същото и противоправния
резултат. Иска същата да бъде отменена, а вместо нея- да се постанови нова, с която подсъдимият
бъде оправдан.
Представителят на КнОП оспорва въззивната жалба, излага съображения, че присъдата е
съобразена с доказателствения материал и че следва да бъде потвърдена.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец К. П. КР.- адв. Р.А.а оспорва
въззивната жалба на под. Н. и иска присъдата на ДнРС да бъде потвърдена. Същото становище се
изразява и от самия частен обвинител К..
Защитникът на подс. Н.- адв. Д.М. поддържа въззивната жалба, както и изтъкнатите в
нея доводи и иска да бъде постановена оправдателна присъда.
Подсъдимият Н. ХР. Н. твърди, че е невинен и иска да бъде оправдан.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен
материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите,
установени в чл.314 НПК и като съобрази релевираните във въззивната жалба оплаквания,
доводите и възраженията на страните, счита, че жалбата е предявена от надлежна страна в
наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, жалбата на подс.Н. е
основателна частично, което налага изменението на присъдата на осн. чл.337, ал.1, т.1 НПК в по
следните съображения:
ДРС е приел следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя от КОС:
Св.К.К. изпълнявал длъжността „Началник цех Сероочистваща инсталация (СОИ)“ в
ТЕЦ“Бобов дол“ ЕАД -с. Големо село, общ. Бобов дол по силата на трудов договор.
На същото място по силата на такъв подс. Н. изпълнявал длъжността “Началник цех
Строителство-поддръжка и изграждане“.
С оглед заеманите длъжности, трудови договори и вменените им съгласно
длъжностните им характеристики права и задължения, както св. К., така и подсъдимия Н. са
изпълнявали ръководна работа в ТЕЦ “Бобов дол“ ЕАД и са имали качеството на длъжностни лица
по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК.
На 11.04.2018 г. св. К. и подс.Н. били на работа. Същият ден в двора на ТЕЦ “Бобов
дол“ трябвало да се извършат строителни дейности по полагане на бетон на открита бетонова
площадка. Те включвали изливане на бетон върху метална част на преход към комина на цех
„СОИ“ и извършвали от работници под ръководството на подс.Н.. Последният и работниците му
сутринта се събрали пред цеха на св. К.. Там излязъл и св. К., тъй като строителните работи се
извършвали в района на ръководения от него цех и били във връзка с работата на същия.
Около 09,00 часа на площадката пред цех „СОИ“ пристигнал бетоновоз, доставящ
бетон за строителните работи. Подс.Н. взел документите за превозвания бетон от шофьора на
автомобила. В същото време св. К. поискал от подс. Н. да види документите за бетона и
сертификата за същия, за да провери дали същият отговаря на изискванията за полагането му на
2
съоръжение за сероочистващата инсталация. Подс.Н. първоначално отказал. Въпреки това св. К.
настоял да види документите и се опитал да ги издърпа от ръцете на подс. Н., като му заявил, че
ще уведоми ръководството на ТЕЦ-а, че се полага обикновен бетон, а не сулфатоустойчив.
Подс. Н. му хвърлил документите и се обърнал с гръб, като св.К. го ударил по гърба.
Подс.Н. се обърнал и го ударил в лицето; очилата на св.К. паднали; той се навел, взел отломка от
бетон от земята и я захвърлил по подс. Н., който вече се отдалечавал. Успял да го улучи и удари в
областта на гърба в близост до лявата лопатка. Афектиран от този удар, подс.Н. се приближил до
св. К. и с десният си крак му нанесъл силен ритник в областта на корема. Св.К. изпитал силна
пронизваща болка, тъй като подс. Н. носел работни обувки със защитно метално бомбе. Стоящите
в района работници се намесили и ги разтървали, с което конфликта между двамата приключил.
Св. К. поседял малко отвън на силозите, на около 4 метра от събралите се работници на
площадката на произшествието. Там се намирал и подс. Н., който, виждайки приближаващия се
св. В.Иванов, главен механик и заместник директор по техническите въпроси, му се оплакал от
удара с камък в гърба. Св. К. започнал да сипе обиди по адрес на подс. Н.. Св. Иванов се
разпоредил на двамата да си вършат работата.
Св. К. минал през кабинета на главния инженер св. Михалков и споделил, че се е сбил с
подсъдимия. Прибрал се в собственая си кабинет, където легнал и започнал да се превива от болка.
В това положение го заварил св. Ивайло Анастасов- механик в цех „СОИ“ на ТЕЦ “Бобов дол“.
Пред него св. К. споделил за конфликта с подсъдимия, че е изритан от него в корема, както и че му
е лошо. Св.Анастасов повикал медицинския фелдшер в ТЕЦ “Бобов дол“ЕАД- св. Хр.Христов.
Последният прегледал св. К., дал му болкоуспокояващо и го посъветвал да потърси спешна
медицинска помощ.
Малко след това св. К., придружен от св. Анастасов, били закарани със служебен
автомобил във ФСМП- гр. Кюстендил. Там съобщил, че е ритнат в корема и след преглед бил
настанен за лечение в ХО на МБАЛ “Д-р Н.Василев“АД-гр. Кюстендил. Бил опериран по
спешност, тъй като било установено, че е със спукване на сигмовидното черво.
Същият ден подс. Н. посетил лекар в гр. Дупница, бил прегледан и се снабдил с
медицинско свидетелство №41/11.04.18 г., в което е отразено следното нараняване: оток и
кръвонасядане в областта на лявата лопатка и на лявото рамо.
От изготвените по делото СМЕ се установява, че св. К.К. е претърпял разкъсване на
сигмовидното черво, довело до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота му,
имащо характер на тежка телесна повреда. От първата СМЕ на в.л. д-р Мария Грозева се
установява, че претърпяното увреждане е: Контузия на корема. Разкъсване на сигмата. Дифузен
перитонит. Тези травматични увреждания отговорят да са резултат от удар с твърд тъп предмет,
нанесен със значителна сила, какъвто е ритникът с връх на обувка. Контузията на корема
причинява сама по себе си временно разстройство, неопасно за живота. Разкъсването на сигмата в
тази част на дебелото черво причинява постоянно общо разстройство на здравето неопасно за
живот. Дифузният перитонит се развива след разкъсване на кух орган, изпълнен с фекална маса и е
бил успешно овладян със спешната и своевременна оперативна намеса. Без специализираната
медицинска помощ по спешност е следвало смъртен изход. Възстановителният период е около 3-4
месеца. Образуваната херния по срединната линия на коремната стена налага допълнителна
оперативна намеса за укрепването ѝ.
Във връзка с изясняване на механизма на увреждането, на ДП е била назначена тройна
3
СМЕ, извършена от вещите лица- д-р Радосвет Горнев, д-р Мария Грозева и д-р Мария Маринова
(доколкото по делото е имало данни за предходно заболяване на пострадалия- херния на
коремната стена). Вещите лица сочат, че от представената медицинска документация на св. К. до
инцидента и проведената след него операция по спешност може да се направи категоричен извод,
че същият не е имал сраствания на чревни бримки, както и предходна херния на коремната стена,
което е изключва такива заболявания. Описаното придружаващо заболяване –„артериална
хипертония“ не води до срастване на червата. Описаната до „Контузия на корема. Разкъсване на
сигмата. Дифузен перитонит“, без сраствания на коремницата, оментума, херниални сакове,
оперативни намеси за предходни хернии, дават основание с категоричност да се приеме, че
разкъсването на сигмовидното черво е от травматичен произход. Заключението на вещите лица е,
че това разкъсване е резултат от директен удар с или върху тъп предмет, като в конкретния случай
описания удар с обувка в областта на корема категорично отговаря на механизма на полученото
разкъсване на тази част на дебелото черво.
В хода на съдебното следствие вещите лица поддържат заключението, като са заявили,
че има случаи, в които също може да се получи разкъсване на сигмовидното черво при много
пълни черва с чревно съдържимо и в случаите, ако лицето е блъснато при засилване, както и при
скачане или тичане.
За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал
доказателствата, необходими за правилно решаване на делото. Направил е анализ на събрания по
делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в
съвкупност. Разпитал е подробно К.К., Юлиян Бельов, Стоил Томов, Димитър Димитров, Емил
Въжаров, Крум Десподов, Владимир Табачки, Пламен Димитров, Венелин Иванов, Ивайло
Спасов, Спас Заров, 3дравко Пейчовски, Боян Георгиев, Милена А.а, Яким. Миланов, Боян
Георгиев, Владимир Табачки, Кирил Кирилов, Атанас А., Александър Гьошков, Станислав
Павлов, Радослав Сусунин, очевидци на инцидента, като е обсъдил подробно
безпротиворечивостта в техните показания. Обърнато е внимание на показанията на св.Ивайло
Анастасов, Генчо Златанов, Георги Михалков, Хр. Христов, Цветан Алексов, Калин Пенев, които
не са очевидци, но са възприели поведението на пострадалия в последващ момент (св. Алексов и
Пенев са полицейски служители, били са уведомени извършената операция на пострадалия от
лекуващия лекар и за обстоятелството, че същата е в резултат от удар в корема). Подробно е
разпитан пострадалия св.К., проведена е и очна ставка между него и св. Анастасов, И.А.,
В.Иванов и Г.Михалков относно поведението на К. след инцидента по реда на чл. 143 НПК.
Показанията на двете групи свидетели са идентични по отношение на начина на протичане на
конфликта с изключение на частта, в която първата група свидетели (колеги на подс. Н.), твърдят,
че не е имало стълкновение между подсъдимия и пострадалия след като пострадалия е ударил с
отломка от бетон по рамото подс. Н.. В тези им части тази група свидетели сочат, че се били
намесили да ги разтърват, но никой не бил възприел нанесения удар в корема. ДнРС е обосновал
причините, поради които не приема показанията им в тези им части, като е съобразил както от
една страна общото неодобрение на тези свидетели към пострадалия (всички от тях сочат, че
принципно бил заядлив по характер, с влошени отношения с тях и с подсъдимия по повод техни
предходни противоречия, свързани с работата), така и факта, че същите са се намирали на
различни места на работната площадка и са имали различна видимост към двете лица. От друга
страна тези показания се опровергават в тези им части както от показанията на самия пострадал св.
К., който е категоричен, че удара в корема е нанесен с ритник от подс. Н., така и от последващото
4
му поведение- същият е седнал на площадката на известно разстояние, за да се съвземе; успял е да
се качи до кабинета си; споделил е със св.Михалков, че се сбил с подсъдимия; обяснил е,
превивайки се от болки в кабинета си със св. Анастасов, че е ритнат в корема от подсъдимия;
същите обяснения е дал и пред фелдшера св. Христов; при постъпването си в болницата отново е
съобщил, че е ритнат в корема. КнОС обръща особено внимание на показанията на св. Г.Златанов-
лекар, извършил животоспасяващата операция на пострадалия, който предава непосредствени
факти от състоянието на св.К.. Посоченият свидетел е категоричен, че при операцията е открил
здраво, разкъсано черво т.е.перитонитът се е получил вследствие перфорация на кух коремен
орган и изпадане на чревното съдържимо в свободната коремна кухина. Показанията на този
свидетел с висше медицинско образование изключват откритата перфорация на червото да е
резултат от малформация, тумор или хранене, респ. неговите показания подкрепят тези на св. К.
относно механизма на увреждането- удар с крак в корема.
От друга страна, независимо, че св.К. е пострадал, КнОС няма основание да не
кредитира неговите показания, още повече, че същите в частите относно протичането на
конфликта се потвърждават както от показанията на посочените свидетели, пред които
непосредствено след случката е възпроизвел случая, така и частично от показанията на останалите
свидетели- очевидци. Не следва да се дава вяра единствено на показанията му, че не е ударил с
парче бетон подс. Н., тъй като в тази им част те се опровергават от напълно идентичните
показания на цитираните по-горе свидетели – очевидци, както и от представеното медицинско
свидетелство №41/2018 г., установяващо наличие на претърпяно травматично увреждане на
подсъдимия от същата дата по описания начин- чрез удар с твърд предмет. Същевременно това не
прави показанията му недостоверни, доколкото за съда е разбираем опита му да оневини
собственото си поведение (именно той е автор на конфликта и също е упражнил насилие по
отношение на подсъдимия).
Отделно от това ДнРС по надлежния ред е приобщил писмените доказателства по
делото и СМЕ относно вида на увреждането. Даден е убедителен отговор на спорния въпрос
относно механизма на увреждането, като е отхвърлена защитната теза, че то е в резултат от
предходно заболяване(херния) на пострадалия. В тази насока вещите лица са дали категоричен
отговор при изслушването си пред ДнРС- медицинската документация сочи, че няма вродена
херния до интервенцията и че при срязване на коремната стена се получава подобна на хернията
(евентрация). Категоричен е извода им, че разкъсване на здраво черво е резултат от травма и че
разкъсването на сигмовидното черво отговаря да е получено от ритник с върха на обувка.
Теоретичната възможността да се получи при скачане, тичане или бутане се изключва изцяло от
настоящата инстанция, доколкото такива гласни доказателства по делото изобщо не са налице.
Безспорно е установено по делото още, че св. К. също е действал неправомерно,
доколкото той е инициирал разправията и след като същата е била затихваща, е ударил с парче
бетон гърба на пострадалия, респ. по този начин го е предизвикал да упражни насилие
При обсъждане обясненията на подсъдимия, следва да се съобрази с двоякия им
характер- като на годно доказателствено средство по смисъла на чл.115 НПК от една страна, и на
израз на защитната му позиция от друга. Следва изрично да се подчертае, че неговите обяснения
изцяло кореспондират с възприетата от ДнРС фактическа обстановка, като единствено се
различават по отношение на спорния въпрос- дали той е ритнал в корема пострадалия. В тази им
част те се опровергават от показанията на прекия очевидец и пострадал св. К., от производните
5
показания на св. Анастасов, Михалков , Златанов, Алексов, Пенев и най- вече от заключението на
вещите лица от СМЕ, които са категорични, че увреждането е причинено именно чрез ритник с
крак. В този аспект обясненията на подс. Н. следва да се третират като израз на защитната му
позиция.
В този аспект ДнРС е проверил всички доказателствени средства и ги е съпоставил
помежду им, респ. спазил е разп. на чл.107, ал.3 НПК и е извършил проверка на твърденията на
страните с всички доказателствени способи. При оценката на доказателствения материал са
спазени процесуалните правила и ясно е заявено на каква част от него се дава вяра, в коя част и
защо. ДнРС е дал и обоснован отговор на защитната теза и успешно е мотивирал вътрешното си
убеждение съгл. чл. 14 НПК и е изложил достатъчно убедителни и законосъобразни доводи,
поради което въззивната инстанция няма основания да променя направените в атакувания съдебен
акт фактически констатации, в това число и относно наличието на виновно извършено от
подсъдимия деяние. В този аспект изтъкнатите доводи във въззивната жалба за недоказаност на
авторството на деянието са неоснователни и се отхвърлят от насотящата интанция.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя извода на ДнРС, че подс. Н. е осъществил
от обективна страна на деянието по чл.131, ал.1, т.1, пр.1 и т.2 НК вр. чл.128, ал.1, вр.ал.2, пр.
последно НК. В тази насока са изложени подробни съображения относно признаците на
фактическия състав на посоченото деяние по посочения квалифициран състав. Несъмнено от
обективна страна подс.Н. на 11.04.2018 г. в двора на ТЕЦ „Бобовдол“ ЕАД- с. Големо село е
причинил тежка телесна повреда на св.К.К., представляваща постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота. Изпълнителното деяние е осъществено чрез пряк механизъм- удар с
ритник в областта на корема. Вследствие от удара е било разкъсано сигмовидното черво, довел до
дифузен перитонит, който е бил животозастрашаващ за пострадалаия. Деянието е извършено чрез
действие, като вследствие от посочените удар е упражнено въздействие върху организма на
пострадалия и е нарушена неговата телесна неприкосновеност. Безспорно телесната повреда има
характер на тежка по см. на чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК, доколкото е бил поставен в опасност живота
на К.. Тази опасност е била елиминирана единствено вследствие на навременната оперативна
намеса от страна на св. Златанов.
Несъмнено в случая е налице състава на чл.131, ал.1, т.1, пр.1 и т.2, пр.2, доколкото и
двамата подсъдими са осъществили деянието си като длъжностни лица по см. на чл.93, т.1, б. „Б“
НК (доколкото са заемали работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в
юридическо лице с оглед възложените им функции с трудовите им договори и длъжностните им
характеристики) и причината за същото е била при изпълнение на службата им (възникнал спор
относно качеството на полагания бетон).
Обосновани са доводите на ДнРС относно субективната страна на деянието- пряк
умисъл. По общо правило при телесните повреди деецът ще носи наказателна отговорвост не за
обективно причинения резултат, а единствено за този, който се обхваща от неговото съзнание.
Поначало всяко телесна повреда може да бъде причинена именно с намерението по определен
начин да бъде засегнат определен орган и в този случай ще е налице пряк умисъл за причиняване
на съответната телесна повреда. Интелектуалният момент при прекия умисъл включва определени
представи както за въздействието върху пострадалия, така и относно вредоносния резултат. В
настоящия случай подс. Н. е предвиждал, че нанася удар в ритник в областта на жизнено важен
орган, какъвто е корема и в този аспект с отправянето му там, с връха на тежка работна обувка с
6
метално бомбе, е целяло засягането на важен орган в коремната област. В случая несъменно
посредством упражнената сила спрямо пострадалия, предвид средството, с което е действал,
мястото, към което е бил насочен удар- коремната област, силата, която е употребил и
положението на пострадалия, той е съзнавал, може да причини увреждане от вида на
претърпяното. Той е целял именно този резултат и въпреки наличието на тази представа, не е
преустановил действията си.
При определяне вида и размера на наказанието следва да се отчетат всички обстоятелства,
имащи значение за наказателната отговорност, както и целите на наказателната репресия по чл.36
НК.
Степента на обществена опасност на деянието по чл.131, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.128, ал.1 вр.
ал.2 НК правилно е отчетена като висока, доколкото са засегнати обществени отношения, свързани
с телесната неприкосновеност на гражданите и с оглед начина на извършването му. Степента на
обществена опасност на дееца е ниска предвид чистото му съдебно минало. доколкото
същият е неосъждан.
ДнрС е наложил на подс. Н. наказание ЛС в размер на 3 години- в минимално определения
от разпоредбата на чл.131, ал.1, т.1 и т.2 НК размер. КнОС, с оглед конкретиката на казуса,
намира наложеното наказание ЛС в размер на 3 години за несправедливо. Това наказание с
приложение на чл.66 от НК е твърде завишено и при определянето му не са отчетени всички
смекчаващи отговорността обстоятелства, които в настоящия случай са многобройни, респ. следва
да се приложи разп. на чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” НК, тъй като дори и налагането на ЛС в минимален
размер би се явило несъразмерно тежко. Като смекчаващи отговорността обстоятелства КнОС
отчита следните: чистото съдебно минало на подсъдимия; трудовата му заетост; наличието на
отлични характеристични данни, сочещи, че същият е съвестен, отговорен и мното добър
служител; факта, че инициатор на конфликта е бил пострадалия К.; както и че именно К. пръв е
упражнил насилие, свидетелство за което е претърпяното от самия подс. Н. телесно увреждане.
Тези обстоятелства сочат, че в случая е налице по- ниска степен на обществена опасност на
деянието и дееца от типичната обществена опасност за този вид престъпления. ДнРС неправилно е
отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства начина и времето на увреждането, доколкото
тези обстоятелства имат значение за отношение на механизма на деянието. Отегчаващите фактори
са обстоятелства от обективната действителност, непредвидени в закона, които би следвало да
оказват възпиращо въздействие, но въпреки тяхното наличие деецът формира решение за
осъществяване на дянието и да го прави. Очевидно е, че начина и времето на извършване на
деянието са субективен фактор и в този аспект не следва да се отчитат като отегчаващо
отговорността обстоятелство.
Посочените смекчаващи отговорността обстоятелства имат многоброен характер и дават
основание на КнОС да приложи разп. на чл.55, ал.1, т.1 НК и наказанието да се наложи при
превес именно на тяхното наличие. В този аспект КнОС счита, че с оглед личността на дееца и
конкретиката на казуса и минимално определното от закона наказание ЛС би се оказало
несъразмерно тежко и несправедливо. Ето защо присъдата следва да се измени на осн.334, т.3 НПК
вр. чл.337, ал.1, т.1 НПК и да се приложи разп. на чл.55, ал.1, т.1 НК, като наказанието ЛС, за
което е предвиден минимален предел, следва да се определи под него. В този аспект КОС счита,
че то следва да се намали от 3 (три) на 2 (две) години, като този размер на наказанието е
достатъчен за постигане на целите на специалната превенция и преди всичко- поправително-
7
възпитателното въздействие на наказателната репресия.
Въззивният съд, при определяне начина на изтърпяване на наказанието, намира
преценката на ДнРС за възможността за приложение на чл.66 от НК за обоснована, доколкото
предпоставките, предвидени в закона са налице- на подсъдимия се определя наказание ЛС под 3
години и същият е неосъждан. Правилна е и преценката за наличието на третата предпоставка-
целите на наказанието могат да се изпълнят по този начин. При преценка на условията по чл.66,
ал.1 НК следва да се отчита специфичната обществена опасност на конкретното деяние и
конкретния деец. В ППВС№6/75г., изм. с ППВС № 7/87г. изрично е изтъкнато, че тази преценка се
прави с оглед конкретната тежест на деянието, последиците от него, отражението му в обществото
и пр. В случая с конкретното деяние са засегнати важни обществени отношения, свързани с
телесната неприкосновеност върху личността. От друга страна предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия и трудовата му заетост, КнОС намира, че баланса между специалната и генералната
превенция ще бъде успешно постигнат с приложение на разп. на чл.66, ал.1 НК, без да е
необходимо подс. Н. да бъде извеждан от обществото. Затова и присъдата следва да бъде
потвърдена в частта на приложението на чл.66, ал.1 НК като обоснована.
Тя следва да се потвърди и в частта на уважените граждански искове. Безспорно в
случая са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД,
доколкото гражданските искове намират своето правно основание в разп. на чл.45 ЗЗД.
Гражданският ищец К.К. като пострадал несъмнено е от кръга на лицата, имащи въможност да
търсят както обезщетение за неимуществените вреди, така и за имуществени вреди, причинени от
престъплението, извършено от подсъдимия. Последният е длъжен да репарира вредите, които
виновно е причинил на пострадалия. К. е претърпял увреждане, което има характер на тежка
телесна повреда по см. на чл. 128, ал.1 НК и което е нарушило неговия телесен интегритет и
неприкосновеност. Извършеното от подсъдимия престъпление представлява противоправно
деяние, осъществено виновно, в резултат на което на гражданския ищец са причинени вреди от
неимуществен характер. Последните се изразяват в понесените болки и страдания от битово
естество. Възстановителнят период е бил продължителен в рамките на около 4 месеца, през който
период същият безспорно е търпял болки и страдания, имал е затруднения в ежедневното си
общуване и обслужване, нарушен е бил телесния му интегритет и душевен комфорт. В този аспект
присъденото обезщетение в размер на 5 000 лева е справедливо, доколкото при определянето му е
съобразено и обстоятелството, че самия пострадал със своето поведение е провокирал подсъдимия.
Доказан по размер и и втория уважен иск за имуществени вреди в размер на 3614.80 лева,
представляващи похарчени лични средства за заплащане на болничен престой и медицински
консумативи по представени фактури, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 11.04.2018 година до окончателното й изплащане. Ето защо присъдата следва да се
потвърди и в гражданската й част, както и в частта за присъдените разноски.
Пред КнОС гражданския ищец К. е сторил разноски в размер на 600 лева- разходи за
повереник и е предявено искане за тяхното присъждане, което се осъществява в зависимост от
изхода на делото. Присъждането на разноските се осъществява в зависимост от изхода на
делото. Съгласно разп. на чл. 189, ал.3 НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът
го осъжда да ги заплати, включително и разноските на гражданския ищец и частния обвинител,
ако е направил такова искане. Доколкото това е сторено пред въззивния съд, подс. Н. следва да се
осъди за заплати разноските на гражданския ищец, сторени пред КОС.
8
Същевременно съдът констатира, че ДнРС неправило е определил размера на следуемите
се държавни такси върху уважените граждански искове. Те възлизат на 344, 60 лева, а не на 200
лева, поради окето присъдата на ДнРС следва да се коригира и в тази й част.
По тези съображения и на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334, т.3 и т.6 НПК вр. чл.337, ал.1, т.1
НПК и вр. чл.338 НПК, окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 260022 от 12.03.2021г., постановена от Дупнишкия
районен съд по НОХД № 528/2019г. по описа на същия съд в частта на наложеното наказание, като
на осн. чл. 55, ал.1, т.1 НК вр. чл.131, ал.1, т.1, пр.1 и т.2 , пр.1 НК вр. чл.128, ал.1 вр. ал.2, пр.
последно НК НАМАЛЯВА размера на наказанието лишаване от свобода от 3 (три) години на 2
(две) години.
ИЗМЕНЯВА присъдата в частта на определената държавна такса за уважените
граждански искове, като УВЕЛИЧАВА същата от 200 лева на 344, 60 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
ОСЪЖДА НИКОЛАЙ ХРИСТОВ Н. да заплати на К. П. КР. сторените от
последния разноски пред въззивната инстанция в размер на 600 (шестотин) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9