Р Е Ш Е Н И Е
Номер 783 Година 27.05.2021 Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, III състав, на двадесет и осми април две хиляди двадесет
и първа година в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Чавдар Димитров
Секретар И. Ламбова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Димитров, административен характер дело номер 2504 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ) и чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.219, ал.3 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на С.Б.А.
и Н.А. ***, против заповед № 2289/11.09.2020г. на зам. Кмет СИРР при община
Бургас. Със заповедта е наредено да бъде премахнат незаконен строеж - „навес“, 6,70
кв.м. находящ се в УПИ XХ-270, кв.19 по регулационния
план на кв. Лозово, гр. Бургас., с идентификатор по КК и КР на Община Бургас
07079.823.296 по КК на гр. Бургас , с административен адрес гр. Бургас , кв.
Лозово, ул. Димитър Николов №18. Жалбоподателите сочат, че заповедта е
незаконосъобразна и молят да бъде отменена. В съдебно заседание, поддържат
жалбата на сочените в нея основания, ангажират доказателства, включително и
гласни такива молят да бъде постановено решение, с което да се отмени оспорената
заповед.
Ответникът – Зам. Кмет СИРР при Община Бургас,
редовно уведомен, се представлява от ю.к. Г., която оспорва жалбата и излага
аргументи в подкрепа на оспорената Заповед.
Преди първото по делото заседание становище е
постъпило от страна на Н.Б. - сестра на жалбопподателката - възражение вх. №
310/12.01.2021г. с което същата заявява собственически претенции върху предмета
на процесната заповед. Превид обективираната в хода на производството претенция
съдът е преценил същата като заинтересовано лице и я е конституирал като страна
в производството.
В хода на производството становище е постъпило
и от страна на М.К., също сестра на жалбоподателката. Същата не заявява
собственически претенции към навеса, напротив отрича да е негов собственик, но
желае да бъде конституирана като заинтересована страна, предвид обстоятелството,
че е съсобственик на поземления имот, в който е реализирана постройката. В хода
на съдебното производство съдебният състав, съобразявайки разпоредбата на
чл.161, ал.1 ЗУТ и преценяйки обстоятелството, че страната разполага с
характеристиките на възложител по смисъла на ЗУТ, както и отчитайки солидарната
отговорност на извършителя на незаконния строеж и възложителя според нормата на
чл.225а, ал.6 ЗУТ е конституирал същата в качеството на заинтересована страна в
настоящото производство. Предоставил е възможност за запознаване с
административната преписка и събраните доказателства, както и за ангажиране на
допълнителни такива.
След преценка на жалбата и
изложените в същата аргументи, Административен съд Бургас намира, че жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От събраните по делото
доказателства съдът възприема следните факти:
Производството по делото е
открито след подадена жалба до кмета на Община Бургас от страна на М.Б.К., с
която същата сигнализирала кмета за налични незаконни постройки в съсобствения
й имот с административен адрес гр. Бургас, кв. Лозово, ул. Димитър Николов №18.
По повод на депозираната жалба били уведомени другите две съсобственички на
имота за необходимостта от извършване на проверка , като им било указано в
7-дневен срок от получаване на писмото да бъде осигурен достъп до същия имот с
идентификатор 07079.823.296 по КК на гр. Бургас.
Проверка била извършена
намясто на 13.03.2020г. от работна група - специалисти в отдел „контрол на
строителството“ при Община Бургас. Извършените констатации намясто били
отразени по-късно в Констативен протокол №О-34/13.03.2020г. Констатиран бил навес
разположен в дъното на имота, на двете имотни граници - източна и северна на
парцела, граничещ съответно с УПИ VIII и УПИ IV, в кв. 19 по плана на кв. Лозово, представляващ
строеж с приблизителни размери 1,40/4,80м. и средна височина 3,40м. Преценен е
като допълващо застрояване каквото не е предвидено в действащия застроителен
план на кв. Лозово, гр. Бургас. При проверката на органа била представена
нотариалнозаверена декларация от страна на сигнализатора М.К., с която същата
заявява, че навесът бил построен през 2014г.
В същият протокол било
отразено обстоятелството, че със свои писма от 13.01.2020г., депозирани по
повод уведомлението за необходимостта от предоставяне на достъп, сестрите С.А.
и Н.Б. сочели, че строежът бил реализиран през 2010 - 2011г. Посочено в
протокола е, че е извършен без разрешение за строеж и е от VI-та категория. Изготвени били снимки.
Такаизготвения протокол бил връчен на тримата съсобственика на имота с
установените констатации, като била предоставена възможност за становище по
констатираното както и за представяне на писмени доказателства.
Обстоятелствата
констатирани в съставения протокол били отразени в нарочен констативен акт №
О-5 от 10.04.2020г. (л.16-18 ). Посочено било, че проверката била извършена в
присъствието и на тримата съсобственика на поземления имот. Като извършител на
строежа била посочена С.А. на база цитираните в констативния протокол писма
вх.№94-01-30680(5)/13.01.2020г. и вх.№ 94-01-30680 (6)/13.01.2020г. и
декларация от съсобственика М.К.. Отразено е било и обстоятелството, че строителството на проверения
обект е извършено без разрешение за строеж и не е било предвидено както в
действащия, така и в предходните подробни устройствени планове. Като нарушени
са били посочени разпоредбите на чл. 137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Преценено
е било, че констатациите сочат на достатъчно основание за започване на
административно производство по реда на чл.225а, ал.1 ЗУТ за издаване на
заповед за премахване на строежа.
Констативният акт е получен лично от М.К. на
10.04.2020г., а от Николина Б. и С.А. на
28.04.2021г.
Въз основа на така издадения констатаивен акт
и след преценка на всички факти и обстоятелства по делото, със заповед №
2289/11.09.2020г. (л.10-11 от делото) на зам. кмета СИРР на Община Бурга, на
основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, вр. чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 е наредено да се
премахне незаконен строеж „навес“, находящ се в УПИ XХ-270,
кв.19 по действащия регулационен план на гр. Бургас, кв. Лозово Малко Търново. В мотивите на заповедта е възпроизведено съдържанието на съставения констативен
акт, като е прието, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и 2
от ЗУТ, тъй като е изпълнен без необходимите строителни книжа – разрешение за
строеж и одобрени проекти и без предвиждане в ПУП.
С жалба вх.№ 94-01-30680 (15)/01.12.2020г. (л.3-4
от делото), в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, заповедта е обжалвана по съдебен
ред.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Заповед № 2289/11.09.2020г. на зам. кмета на
Община Бургас е издадена от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ и при спазване на установената писмена форма, поради което се явява
валидна.
При провеждане на
производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като
органът е уведомил жалбоподателите и заинтересованите страни за откриването му
и го е провел с активно участие на същите. При изпълнение на процедурата,
предвидена в чл.225а, ал.2 от ЗУТ е съставен констативен акт № О-5/10.04.2021г. за проверка извършена в присъствието
на заинтересованите лица. Наред с това, доколкото спорът пред АС – Бургас
следва да бъде решен по същество, то възражения против констатациите на
протокола са допустими и пред настоящата съдебна инстанция. Т.е. в крайна
сметка възможността на
жалбоподателите да обжалват крайния акт, от която възможност те са се
възползвали санира всички допуснати евентуални процесуални нарушения в хода на
административното производство, тъй като не възпрепятства правото на защита на
жалбоподателите пред съдебните инстанции.
Съгласно разпоредбата на чл.225а,
ал.1 от ЗУТ,
кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи или на части от тях, от четвърта до шеста категория,
които са незаконни по смисъла на чл.225
от ЗУТ. За
преценка валидността и законосъобразността на тази заповед релевантна е
правната квалификация на обекта, като е необходимо да бъде установено и
доказано по делото, че същият е строеж от четвърта до шеста категория, за
изграждането на който липсват одобрени инвестиционни проекти и/или издадено
разрешение за строеж. От описателната
част на констативния акт, необорена по делото и от графичната част към същия, с
извадка от ПУП и ситуационно изображение, се установява, че действително се касае се за строеж – VI категория, който представлява навес,
долепен до регулационната линия на парцела от изток и север. Същият е без ограждащи
стени. Липсва Ел. и ВиК инсталация, ползва се за съхранение на отоплителни
материали и др. предмети, за който липсва разрешение за изграждането му,
доколкото като второстепенна постройка одобряване на инвестиционен проект не е
необходимо. По същия начин административният орган е приел, че строежът, описан
като навес с площ 6,7 кв.м., VІ-категория,
е изпълнен без разрешение за строеж и не е предвиден
по действащия ПУП, т.е. че същият е незаконен строеж по смисъла на чл.225,
ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ.
Така описаната постройка по
естеството си съответства изцяло на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, съгласно който „Строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и
подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация
на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни
ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Освен
това липсват възражения от страна на жалбоподателите, че обектът не е строеж. Съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, шеста категория са
строежите по чл.54, ал.1 и ал.4 и чл.147 от ЗУТ.
Съгласно чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ,
не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за
строеж за стопански постройки със
селскостопанско предназначение и строежите от допълващото застрояване по чл.44 и
по чл.46, ал.1, освен ако с решение на общинския съвет е предвидено друго.
Съгласно чл.46, ал.1 от ЗУТ, второстепенни
постройки на допълващото застрояване (летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, септични ями и временни тоалетни)
могат да се изграждат в урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно или за
вилно застрояване.
Процесният строеж с оглед начина му на
изпълнение и неговото предназначение, представлява второстепенна постройка на
допълващото застрояване – за отоплителни материали и инвентар, по смисъла на
чл.46, ал.1 от ЗУТ, поради което за издаване на разрешение за строеж, за
неговото извършване не се изискват инвестиционни проекти, съгласно чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ и същия е VІ категория, съгласно
чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ.
Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са
разрешени съгласно този закон, като изключенията от това общо правило са
предвидени в нормата на чл.151, ал.1 от ЗУТ, в която са посочени строежите за
които не се изисква разрешение за строеж. Процесният строеж не попада сред така
предвидените изключения, поради което за неговото извършване е необходимо
разрешение за строеж. Видно от представените графически материали тази
постройка не е и предвидена съгласно действащия устройствен план. В случая, не
се твърди и по делото не се установява да е издавано и разрешение за строеж,
поради което правилно е прието от административния орган, че строежът е
незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. С оглед на изложеното,
след като по делото не е спорно, че за процесния строеж няма издадено
разрешение за строеж и същият не е предвиден в действащия ПУП, правилно
административният орган е приел, че същият е незаконен по смисъла на чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ.
Относно
търпимостта на строежа.
С оглед на изложеното, след като се установи,
че изграденият строеж е незаконен,
административният орган е бил длъжен служебно да изследва въпроса за
търпимостта на процесната постройка, в случай че тя попада в хипотезите на §16
или §127 ПР на ЗУТ, което същият не е сторил.
За яснота следва да се посочи, че съгласно
трайно формираната практика на съдилищата разпоредбата на § 127 ал.1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ, Обн. ДВ бр.82 от 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г. е материално
правна разпоредба, която не изключва приложението на §16 и в трите й хипотези
от ПР за ЗУТ, като се явява нейно допълнение, като въвежда четвърти период за
обявяване на строежите за "търпими". Разпоредбата е относима към
строежи, извършени в периода 02.01.2001 г. / датата на обнародване на ЗУТ/ до
31.03.2001 г. /влизането му в сила/.
С оглед разпределената доказателствена тежест
жалбоподателят е този, който следва да посочи и докаже конкретен момент на
осъществяване на постройката единствено към който съдебният състав е длъжен да
провери предпоставките на §16 ПЗР на ЗУТ за търпимост на спорната постройка.
От събраните по делото доказателства се
установява обстоятелството, че ответният орган е изследвал годината на
изграждане на второстепенната постройка. В тази връзка е събрал писмени
доказателства сред които декларация от заинтересованата страна М.К., както и обяснения
от С.А. и Н.Б.. Първата сочи, като дата на реализиране на постройката 2014г., а
вторите две сочат 2010г.-2011г., като обясняват, че извършители на строежа са С.
и Н. Алексиеви на мястото на съществувал свинарник.
Като контрапункт на тази теза в о.с.з. са
ангажирани св. показания на св. Златка К. И., която обяснява за съществувал
свинарник, реализиран от бащата на страните и запомнен от свидетелката от
най-ранна детска възраст - 5-6 годишна. Свинарникът е описан като изграден от
тухли и керемиди. Твърди, че същият продължава да съществува намясто, като
единствено е бил укрепен. Твърди, че от домът й и към настоящия момент се
виждат тухлите, бели на цвят и част от покрива.
Такадепозираните свидетелски показания съдът
намира, че не установяват момент на изграждане на строежа, различен от този
деклариран от жалбоподателят А. и от заинтересованите страни К. и Б. в техни
нарочни декларации и обяснения, представени пред административния орган.
Декларациите са допустимо доказателствено средство в административното
производство съгласно разпоредбата на чл.39, ал.1 и чл.43 АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.6 ГПК,
вр. чл.144 АПК, свидетелски показания са недопустими за опровергаване на
съдържанието на изходящ от страната частен документ. Доколкото Б. и А. са
представили единствено обяснения, но не и декларации, св. показания на св. И.
са били допуснати. Верността на същите обаче бива разколебана от противоречието
между констатацията на длъжностните лица за вида и характера на строежа към
момента на провеждане на административното производство и нейното собствено
възприятие, според което строежът си е все така съществуващ от тухли и
керемиди, като последната твърди, че от къщата си продължава да вижда част от
тези тухли, бели на цвят. Според съдебния състав е вероятно показанията да
касаят друга постройка, различна от спорната в настоящото производство,
доколкото процесната според описанието й не разполага със стени.
Макар данните на заинтересованата страна К. и
тези, изходящи от жалбоподателя А. и заинтересованата страна Б. да не съвпадат
напълно, същите сочат реализиране на строежа през последното десетилетие
намястото на съществувал свинарник. Това обстоятелство изключва приложението на
разпоредбите за търпимост на §16 и §127 ПЗР на ЗУТ поради липсата на първата
предпоставка, според същите, изискваща построяване на обекта най-късно до 31.03.2001г.
Както бе посочено по-горе, свидетелските
показания касаят различен по естеството и предназначението си строеж, като дори
да се приеме хипотетично за достоверна тезата на жалбоподателите за подобна
трансформация на второстепенна постройка от свинарник в навес, това
обстоятелство не бе доказано, поради незаплащане на депозита за назначената
СТЕ. Отделно от изложеното, дори да се приеме хипотетично за доказана, тази
трансформация представлява промяна на предназначението на постройката, което по
естеството си представлява преустройство и основен ремонт по смисъла §5, т.38
ЗУТ, т.е. вид строеж. В този случай за реализацията на обекта (именовано от
жалбоподателите „укрепване“) е било необходимо разрешение за строеж, който е
допустим и за търпими строежи, видно от §53, ал.1 ЗУТ, както при условията на
наличен траен устройствен статут, какъвто навесът няма, така и при липсата на
траен устройствен статут, каквато е настоящата хипотеза, (заради липсата на
отразяване на действащия ПУП). Но в конкретния случай разрешение не е било
поискано и съответно получено, поради което спорният строеж (без значение дали
представлява новопостроен навес или преустроен и укрепен такъв от стопанска
постройка), следва да се приеме, както сочат и доказателствата за това, като
такъв, реализиран в нарушение на императивните изисквания на закона, през
периода 2010-2014г., поради което не попадащ в хиопотезата на §16 и §127 ПЗР на
ЗУТ. Както бе по-сочено и по-горе обаче, тази теза, развита от страна на
жалбоподателите в хода на съдебното производство, би могла да бъде проверена със
сигурниост чрез назначената СТЕ, за изпълнението на която същите не заплатиха
определения депозит.
Отчетено следва да бъде обстоятелството, че
събраните по делото доказателства касаят както времето на извършване на
строежа, така и авторството в лицето единствено на жалбоподателите. Доколкото
към датата на реализирането на строежа е бил жив общият им наследодател обаче и
същият го е придобил по силата на приращение, то съсобственици по наследство на
незаконния строеж са трите сестри, участнички в настоящото производство. Именно
по тази причина органът е провел административното производство при
уведомяването и участието на трите сестри.
В тази хипотеза обаче, органът от своя страна
е насочил оспорената заповед не срещу съсобствениците, а единствено срещу извършителите
на строежа, които според писмените обяснения на Б. и А., както и според
писмената декларация на К., са съпрузите С. и Н. Алексиеви.
Доколкото като основание за
незаконосъобразност в жалбата им се сочи засягането по този начин на правата и
интересите на адресатите, съдът дължи произнасяне по този въпрос.
Съгласно § 3 от Наредба за принудителното
изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта, пета и
шеста категория или части от тях на Община Бургас, приета на основание чл.225а,
ал.3 от ЗУТ „адресати на заповедта” са физически или юридически лица, които
могат да бъдат собственика на терена, лице с ограничено вещно право или
извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за
премахване на незаконния строеж със заповедта по чл.225а, ал. 1 ЗУТ и се
определя срок за доброволно изпълнение.
Административният орган, при издаване на
заповеди по чл.225а от ЗУТ, действа при условия на оперативна самостоятелност
при преценката си спрямо кои от тези лица да насочи заповедта, издадена на
основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, като
лицето, чиято правна сфера се засяга следва да е посочено в разпоредителната
част на акта и в този случай, съответно следва да се приеме, че е адресат на
заповедта. Оспорването на административния акт няма за предмет установяване
собствеността на строеж, която според жалбоподателя е въз основа на презумпция,
регламентирана в Закона за собствеността.
Въпросът за адресата на заповедта е различен
от въпроса за принудителното премахване на незаконния строеж, т.е. за
принудителното изпълнение на спорната заповед. Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.5, т.5 АПК Принудителното
премахване е за сметка на извършителя и на ………. възложителя на строежа.
Според нормата на чл.161, ал.1 ЗУТ „Възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж
в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон.
Възложителят или упълномощено от него лице осигурява всичко необходимо за
започване на строителството.“
Съгласно
чл.225а, ал.6 ЗУТ, „Отговорността на
лицата по ал. 5 е солидарна.“
Институтът на солидарната отговорност е уреден
в материалните норми на ЗЗД, приложими субсидиарно в настоящия казус. Според
създадения ред възникването на солидарна отговорност е допустимо по два начина
- по взаимно съгласие на страните или по силата на закона, какъвто е настоящият
случай, предвид изричната уредба на този въпрос в цитираната по-горе норма.
Смисълът на солидарното задължение на всяко от лицата, посочени в чл.225а, ал.5 ЗУТ е в това, че кредиторът има право да иска изпълнение на цялото задължение
от когото и да е от длъжниците. В този смисъл задълженията на длъжника се
погасяват при: пълно изпълнение на поетото задължение; опрощаване в полза на
един от длъжниците; изтичане на определения в закона давностен срок. Във вътрешните отношения
между солидарните длъжници съществува оборимата презумпция, че правата им са
равни, аргумент от чл. 127, ал. 1 от ЗЗД. Всеки солидарен длъжник, който е
изпълнил повече от неговата част, има регресни права срещу останалите длъжници,
които са изпълнили по-малко от полагащата им се част – чл. 127, ал. 2 от ЗЗД),
какъвто е редът за уреждане на отношенията по премахването на обекта между
съсобствениците.
Предвид изложеното по-горе, обжалваната заповед,
като издадена при наличие на материалноправните предпоставки на чл.225, ал.2,
т.1 и т.2 от ЗУТ за премахване на строежа се явява законосъобразна и правилна и
не следва да бъде отменена.
С оглед изложеното по-горе по въпроса за
солидарната отговорност на извършителите и съсобствениците на незаконния
строеж, съдът намира, че оспореният административен акт при настоящата хипотеза
не е благоприятен за заинтересованата страна М.К., която следва да отговаря
солидарно за премахването му, съобразно притежаваната идеална част от правото
на собственост. Още повече, че като съсобственик на земята и навеса, тя е могла
сама доброволно да премахне строежа, вместо да ангажира местната администрация с
тази задача. Поради изложеното, съдебноделоводни разноски в нейна полза не
следва да бъдат присъждани. Такива не са били поискани от процесуалния
представител на ответника, поради което съдът също не му дължи присъждането им.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд гр.Бургас, трети състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Б.А. и Н.А.А.
против заповед № 2289/11.09.2020г. на зам. кмета на Община Бургас, с която на С.Б.А.
и Н.А.А. е било наредено да премахнат незаконен строеж - „навес“, 6,70 кв.м.
находящ се в УПИ XХ-270, кв.19 по
регулационния план на кв. Лозово, гр. Бургас., с идентификатор по КК и КР на
Община Бургас 07079.823.296 по КК на гр. Бургас, с административен адрес гр.
Бургас , кв. Лозово, ул. Димитър Николов №18.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: