№ 2374
гр. София, 17.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С. И. У.
като разгледа докладваното от С. И. У. Административно наказателно дело
№ 20221110204509 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл.
248, ал. 1 ГПК.
Същото е инициирано по молба на въззивника „М. М. Т.“ ЕООД, ЕИК
********, чрез адв.Р. С., с която се иска допълване на Решение № 2017 от
01.05.2023 г., постановено по НАХД № 4509/2022 г. по описа на СРС, НО, 15-
и състав, в частта за разноските, като се осъди въззиваемата страна
Регионална инспекция по околната среда и водите – София (РИОСВ – София)
да заплати на въззивника адвокатско възнаграждение в размер на общо 930,00
лева (уговорен и заплатен адвокатски хонорар от 680 лева и сумата от 250
лева на основание чл. 7, ал. 9 от НМРАВ), съобразно изхода на делото.
В предоставеното право на отговор не е постъпило възражение или
становище от насрещната страна – Директор на Регионална инспекция по
околната среда и водите – София (РИОСВ – София).
След преценка на данните по делото и доводите на молителя, съдът
намира от фактическа и правна страна следното:
С Решение № 2017 от 01.05.2023 г., постановено по НАХД № 4509/2022
г. по описа на СРС, НО, 15-и състав, съдът е отменил Наказателно
постановление № 99/13.11.2020 г., издадено от Директор на Регионална
инспекция по околната среда и водите – София (РИОСВ – София), с което на
дружеството - жалбоподател „М. М. Т.“ ЕООД, ЕИК ********, на основание
на чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. 2 от Закона за управление на отпадъците е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1
7000 /седем хиляди/ лева за нарушение на чл. 35, ал. 3, във връзка с чл. 35, ал.
2, т. 2 от Закон за управление на отпадъците.
С решението съдът не се е произнесъл по въпроса за разноските по
делото, касаещи такива за адвокатско възнаграждение във връзка с
осъществено процесуално представителство на въззивника, чието присъждане
е поискано изрично в проведеното по делото открито съдебно заседание.
Представени са в производството и относими документи, а именно – договор
за правна защита и съдействие от 21.03.2022 г., видно от който сумата от
680,00 лева е заплатена изцяло и в брой при подписване на договора,
пълномощно и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Допълнително се
претендира и присъждане на сумата в размер на 250 лева на основание чл. 7,
ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения
срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустимо.
Производството по чл.248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебният акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС).
По отговорността за разноските съдът не се произнася служебно, а само
по молба на заинтересованата страна. В разглеждания случай, въззивникът в
производството е релевирал своевременно искане за присъждане на
2
направените разноски за адвокатско възнаграждение, като е представено
доказателство за разходването им - сключен договор за правна защита и
съдействие, видно от който сумата от 680,00 лева е заплатена изцяло и в брой
при подписване на договора, пълномощно и списък на разноските по чл. 80
ГПК.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство, страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В АПК отговорността за разноски е уредена в чл. 143, в който е
предвидено, че: когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ /ал. 1/; подателят на жалбата има право на разноски
по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт /ал. 2/; когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението
си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ /ал.
3/; Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право
на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен
/ал. 4/.
С оглед на така установеното – осъществено процесуално
представителство и направено искане за присъждане на разноски, искането за
допълване на решението в тази му част е частично основателно. По
изложените съображения, на въззивника в производството М. М. Т.“ ЕООД,
ЕИК ******** следва да се присъди сумата в размер на 680,00 лева за
адвокатско възнаграждение, чието заплащане е доказано по делото чрез
представения договор за правна защита и съдействие, видно от който
посочената сума е заплатена изцяло и в брой при подписване на договора.
Своевременно релевираното от процесуалния представител на
въззиваемата страна възражение за прекомерност на претендирания размер на
адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно, доколкото
последното е съобразено с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
3
минималните размери на адвокатските възнаграждения № 1 от 2004 г.,
съобразно която при интерес 1000 до 10 000 лева, възнаграждението се
формира като сбор от сумата от 400 лева плюс 10 % за горницата над 1000
лева, респективно и изчислено по посочения механизъм минималният размер
на възнаграждението се равнява на сумата от 1000 лева. Поради изложеното,
претендираният такъв в размер на 680,00 лева не е прекомерен и не следва да
бъде намален.
В останалата му част релевираното искане, а именно за присъждане на
сумата от 250 лева на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът намира за
неоснователно, респективно и същото следва да бъде оставено без уважение.
В тази връзка е необходимо да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 7, ал. 9
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвижда, че при защита по дело с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лева,
като в процесния случай по делото са проведени единствено две съдебни
заседания, в които процесуалният представител на въззивника е взел участие
(насроченото за 24.02.2023 г. съдебно заседание е било пренасрочено поради
обективни пречки за провеждането му, а отделно от това за същото е била
депозирана и молба от адв.Славов от 23.02.2023 г. сочеща, че последният е в
невъзможност да се яви по делото). По посочените съображения
претендираното допълнително възнаграждение по чл. 7, ал. 9 от Наредбата е
недължимо и не следва да бъде възложено в тежест на въззиваемата страна.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 2017 от 01.05.2023 г., постановено по НАХД №
4509/2022 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав В ЧАСТТА за разноските,
като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – София
(РИОСВ – София) да заплати на М. М. Т.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“Стрелбище“, ул.“Дедеагач“,
бл. 11А, вх. Г, ет. 6, ап. 139, представлявано от Момчил Рангелов Димитров,
сумата в размер на 680,00 (шестстотин и осемдесет) лева– адвокатско
4
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от „М. М. Т.“ ЕООД, ЕИК
********, чрез адв.Славов молба с правно основание по чл. 248 ГПК за
разликата над присъдения размер от 680,00 лева до пълния претендиран такъв
от 930,00 лева, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен
съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5