Р
Е Ш Е
Н И Е №
536
гр.Стара Загора, 29.12.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VIII състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова
и с участието
на прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН
МАНОЛОВ административно дело №700 по описа за 2020г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на С.В.Щ. *** против Заповед за
прилагане на ПАМ №20-1228-001156/22.10.2020г., издадена от Началник група в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Стара Загора – Г.Й.А.. В жалбата се сочи, че не е
налице компетентност на административния орган да налага принудителни
административни мерки от категорията на процесната. На следващо място се сочи
неспазване на изискванията на чл.59, ал.1, т.4 АПК – актът да съдържа
фактическите и правни основания за неговото издаване. Излагат се
съображения, че в случая не е безспорно установена концентрация на алкохол в
кръвта и шофиране след употреба на алкохол, тъй като при евентуално
опровергаване на резултата от дрегера с лабораторно изследване, издаването на
заповед за прилагане на ПАМ преди получаване на резултат от кръвната проба, се
явява нарушение на процесуалните правила. Обоснова се, че при изрично заявено
желание от страна на проверяваното лице
да даде кръвна проба и при дадена кръв за изследване, за административния орган
не съществува основание да издаде заповед за прилагане на ПАМ, приемайки за
безспорен резултата от дрегера. По тези съображения се счита, че
административният орган е допуснал съществени процесуални нарушения. Сочи се и
че в заповедта за ПАМ не е конкретизиран срокът на наложената ПАМ като при
липса на индивидуализация, според жалбоподателя, е нарушено изискването на
чл.172, ал.1 ЗДвП издадената заповед да бъде мотивирана. По подробно
изложени съображения се моли съда да
отмени издадената заповед за налагане на ПАМ. Претендират се разноски по делото
Ответникът по жалбата – Началник група
към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция – Г.Й.А., редовно и своевременно
призован, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по подадената
жалба.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
На 22.10.2020г. на жалбоподателя С.Щ. е съставен АУАН серия
GА №239660, за това, че 22.10.2020г., около 17:30 часа, в гр.Стара Загора на
улица Хан Аспарух до бензиностанция Петрол в посока север-юг управлява лек
автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№******, негова собственост, като: 1. Управлява
автомобила след употреба на алкохол установено с техническо средство Алкотест
7510 с №ARNA-0122, като уреда е отчел 0,69 промила алкохол с проба №01707. Издаден
талон за медицинско изследване №092078, връчени 7 броя холограмни стикери; 2.
Водачът категорично отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества
и техните аналози с Друг Тест 400 с фабричен номер ARLK-0072. Издаден талон за
медицинско изследване с номер 092079 връчени 7 броя холограмни стикери. Водача
отказва да бъде тестван в гр.Стара Загора на ул.Хан Аспарух до чешмата Бежбунар
в 18:20 часа на 22.10.2020г. АУАН е съставен по данни на свидетелите очевидци 1 и 2.
При наличието на съставения АУАН за първото от
посочените нарушения на С.Щ. е наложена и принудителна административна мярка
„временно отнемане на СУМПС“ до решаване на въпроса за отговорността му, но не
повече от 18 месеца. ПАМ е наложена със Заповед №20-1228-001156/22.10.2020г. на
Началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, издадена на
основание и чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП.
Оспорената в
настоящото производство заповед е връчена на жалбоподателя на 29.10.2020г. и е
оспорена с жалба до административния орган от 05.11.2020г., предвид на което
съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по
чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори
горепосочения индивидуален административен акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради
следните съображения:
Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.1,
2,
2а,
4, т.
5, буква „а”, т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 349з-723/06.03.2018г.
Директорът на ОД на МВР град Стара Загора е оправомощил началниците на групи в
сектор Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП. Оспорената
заповед е издадена от Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна
полиция, от което следва, че заповедта е издадена от компетентен
административен орган и в установената писмена форма. С оглед на това доводите
на жалбоподателя за липсва на компетентност на издателя на заповедта се явяват
неоснователни.
Заповедта
съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2
от АПК. Посочени са фактическите основания за издаването –
обстоятелствата, съставляващи нормативно установените материалноправни
предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.171, ал.1,
буква „б“ от ЗДвП. Съдът намира за неоснователно твърдението в
жалбата, че административният орган е допуснал порок във формата на акта, като не е посочил срока, за който се отнема
свидетелството за управление на МПС. Срокът, за който се постановява ПАМ от
категорията на процесната е законоворегламентиран – в зависимост от това кога
се реши въпроса за отговорността на водача за управление на МПС след употреба
на алкохол, но не за повече от 6 месеца, като именно този срок е посочен
заповедта. Доводите в жалбата за неустановяване по безспорен начин на управление
на МПС след употреба на алкохол касаят наличието на доказаност на
предпоставките на налагане на ПАМ и се отнасят до правилното прилагане на
материалния закон от административния орган, а не както е посочено в жалбата – до
нарушение на формата на издаване на административния акт.
При издаването на заповедта са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган не
е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК,
преди издаване на административния акт, служебно да събере доказателствата,
необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Това
нарушение е довело и до издаването на оспорената в настоящото производство
заповед в противоречие с материалноправните разпоредби.
Съгласно чл.171, ал.1, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административни нарушения се прилага ПАМ – „временно отнемане на свидетелство
за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух – до
решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 18 месеца“. В тази разпоредба
се съдържа също и правило, според което „при наличие на изследване от кръвна
проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4
установените стойности са определящи“.
В
конкретния случай от съставения АУАН, както и от приложената справка от
техническото средство Алкотест 7510 с №ARNA-0122, се установява, че на
22.10.2020г. Щ. е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол, като
уредът е отчел 0,69 промила. Издаден е талон за изследване №092078, който е
връчен на водача в 18:45 часа, с указания към Щ. да се яви в УМБАЛ „Проф. Д-р
Стоян Киркович“ до 45 минути от връчване на талона. Видно от представения
протокол за медицинско изследване Щ. се е явил в лечебното заведение и от
лицето е взета кръвна проба. Впоследствие е извършена химическа експертиза,
като видно от съставения протокол №235/28.10.2020г. се установява, че от
извършеното химическо лабораторно изследване в представените за изследване проби
кръв не се съдържа етилов алкохол. Действително в протокола за медицинско изследване
не е вписан точния час на вземане на пробите от кръв от С.Щ., а това е от
съществено значение за установяване на обстоятелството дали жалбоподателят се е
явил в указаното време в медицинското заведение. В тази връзка, в хода на
административното производство е изискана справка от УМБАЛ „Д-р Ст.Киркович“ за
установяване на точния час на вземането на кръв за изследване на алкохол от С.Щ.,
като са изискани и записите от охранителните камери за съответния период. Такава
справка и записи обаче не са представени пред съда с административната
преписка, като до приключване на съдебното производство по делото административният
орган не представи доказателства за това Щ. да се е явил в лечебното заведение
извън указания срок, респ. да са налице данни за допуснато нарушение при
вземане на кръвната проба, а оттам и за евентуално незачитане на стойностите на
химическото изследване и приемане на показанията на техническото средство.
При
така установеното и с оглед посочената регламентация в чл.171, ал.1, б. „б“ от ЗДвП за определящо значение на стойностите при наличие на изследване на кръв,
се налага извод за незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на
принудителна административна мярка, поради липса на необходимата и единствено
релевантна материалноправна предпоставка за налагане на мярката, а именно
– управление на МПС след употреба на
алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда.
Предвид
изложените мотиви, правният извод на съда е, че жалбата
на С.Щ. се явява основателна и оспорената
заповед следва да се отмени.
При този изход на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 510 лева, от които 500 лева заплатен адвокатски хонорар съгласно договор за правна защита и съдействие от 04.11.2020г. и фактура №102 от 04.11.2020г. и липса на възражение за прекомерност на разноските от страна на ответника, както и 10 лева – заплатена държавна такса.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на С.В.Щ. *** Заповед за прилагане на ПАМ
№20-1228-001156/22.10.2020г., издадена от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – гр.Стара Загора – Г.Й.А., като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи гр.Стара Загора, да заплати на С.В.Щ. ЕГН **********,***, сумата от 510
/петстотин и десет/ лева, представляваща направените от него разноски по
делото.
Решението не
подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.
СЪДИЯ: