РЕШЕНИЕ
№260542/22.4.2021г.
Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
двадесет и втори март Година две хиляди
двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар П.
Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 4631
по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „А.”
ЕООД ,представлявано от Х.И.Д. и К.Р.З.,
против Наказателно постановление № 03-011768 / 28.08.2019г. на Директор на Дирекция " Инспекция по
труда" - Варна, с което на „ А.” ЕООД е наложено административно
наказание „Имуществена санкция" в размер на 3 000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414
ал.1 от КТ.
С
жалбата се твърди, че при издаване на акта и постановлението са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като обекта, в който се
твърди, че е извършено нарушение, не е бил достатъчно подробно
индивидуализиран, както и не е била конкретно посочена дейността, която се
твърди, че е извършвало лицето, ненавършило 18 годишна възраст. Навеждат се
доводи и за това, че в случая следва да
се приложи чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението е извършено за първи път,
отстранено е в най-кратък срок и от него не са произлезли вредни последици.
Поради тези и други съображения се иска
отмяна на постановлението, а в условията на алтернативност намаляване на
размера на наложената санкция в минималния предвиден от закона размер.
В съдебно заседание , въззивната
страна, редовно призована, не се представлява.Постъпила е молба от надлежно
упълномощен процесуален представител - адв.
Б. , който по същество моли за
отмяна на постановлението на основанията, посочени в жалбата.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание
се явява упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда, да
потвърди атакуваното наказателно постановление. Направено е искане за
присъждане на юрисконсултско възраграждение.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 25.07.2019г. , след 22,30ч. св.К.Д.
- служител на Дирекция “ Инспекция по труда”-Варна, заедно със свои колеги,
извършила проверка по спазване на трудовото законодателство в заведение за бързо хранене „ KFC“ ,
намиращо се в Гранд Мол-Варна и стопанисвано от „ А.“ ЕООД.
В обекта била установена М.К., която почиствала работните помещения. Тя
попълнила декларация , в която посочила, че работи за дружеството от
17.04.2018г. на длъжност „касиер, обслужващ кухня“, че работното й време е от
16.00ч. до 24.00ч., че получава почасово заплащане, което за последно е
получила на 03.07.2019г., както и че в момента осъществява „сървиз
и почистване“.Декларацията била подписана от К. в 22,37ч. От посоченият в нея
единен граждански номер служителите на Д“ИТ“-Варна установили, че тя не е
навършила 18 години. В обекта били установени и други ненавършили 18 години
лица, които полагали труд след 22.00ч. Всички резултати от проверката били
описани в Протокол № ПР 1924723/19.08.2019г., с който били дадени и съответните
предписания .В т.5 било посочено, че работодателят следва да преустанови
полагането на нощен труд след 22 часа на К., която не е навършила 18-годишна
възраст със срок на изпълнение 09.09.2019г.
На 21.08.2019г. св. Д. съставила против
„ А. ” ЕООД акт за установяване на административно нарушение, за това че в качеството на работодател е
допуснал М.К. да престира нощен труд след 22.00ч. с определено работно време от
16.00ч. до 24.00ч. в заведение за бързо хранене „ KFC“ , намиращо се в Гранд Мол-Варна.Било прието, че нарушението е извършено на 25.07.2019г.
То било квалифицирано като такова по чл.140 ал.4 т.1 вр. ал.2 от КТ.При
предявяването на акта на надлежно упълномощено лице възражения не били направени . В срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани
писмени възражения. .
Въз основа на акта за установяване
на административно нарушение,
административно – наказващият орган издал наказателно постановление № 03
– 011768 / 28.08.2019г. , с което изцяло възприел фактическите констатации на актосъставителя
и правната квалификация на нарушението
по чл.140 ал.4 т.1 вр. ал.2 от КТ.На „ А.”
ЕООД било наложено наказание
“Имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 от КТ.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитана св. К.Д.
-актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени
безпристрастно и обективно.От тях се установи, че нарушението е установено при
проверката в обекта, когато свидетелката лично възприела, че К. след 22.30ч. извършва
действия по почистване на работните помещения. Св.Д. посочи още, че в обекта е
имало и други непълнолетни лица, които са заявили, че и друг път се е случвало
да са на работа до 24.00ч.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на гласните доказателства и писмените доказателства по
административно-наказателната преписка ,
които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима , подадена е в срока на
обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 03-011768 /
28.08.2019г. е издадено от компетентен орган- от изпълняващият длъжността
Директор на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна , съгласно
Заповед № -0280/03.08.2010г. на Изпълнителния директор
на ИА”Главна инспекция по труда”, като в
него са посочени и доказателствата по преписката.
Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, както и в едномесечния срок по чл.52
ал.1 от ЗАНН , считано от датата на съставяне и връчване на акта.Същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН., съдържа пълно описание на нарушението,
датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и
доказателствата, които го потвърждават.Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата.Мястото на извършване на
нарушението е описано с необходимата конкретика, като и в акта, и в
постановлението е посочено, че проверения обект е заведение за бързо хранене „
KFC“ , стопанисван от „А.“ ЕООД, и се е
намирало в Гранд Мол-Варна, в гр.Варна, бул.“Андрей Сахаров“ № 2, ет.2.Поради това и доколкото обекта е
индивидуализиран като наименование, адрес и стопанисващо юридическо лице, съдът
намира възраженията в жалбата в тази насока са неоснователни.Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.Срещу акта не са били депозирани възражения, които да са
съдържали спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.Поради това съдът
намира, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Правилно административно-наказващия
орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.От
показанията на св. Д. и от писмените доказателства по делото – декларация
, протокол за проверка и др., по
безспорен и категоричен начин се установява, че на 25.07.2019г. К., работеща
като „ касиер, обслужващ кухня” в проверявания обект , в 22.37ч. , въпреки че
не е била навършила 18 години, е полагала труд , като е почиствала работните помещения. От
декларацията е видно още, че работното време на момичето е било от 16.00ч. до
24.00ч. Разпоредбата на чл.140 ал.4 т.1 от КТ императивно забранява работници и служители,
които не са навършили 18-годишна възраст да полагат нощен труд, като съгласно
ал.2 нощен е трудът , който се полага от 22.00ч. до 06.00ч. В случая К. не е била навършила 18 години и в
22,37ч. се е намирала в проверявания обект, като е извършвала почистване на
работните помещения.Поради това съдът
намира че нарушението , описано в акта и постановлението, безспорно е било
осъществено.
Правилно е била ангажирана
отговорността на „ А.” ЕООД
в качеството му на работодател. чрез налагане на "имуществена
санкция".Това по своята правна същност е безвиновна
отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и
се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не следва
да се прилага разпоредбата на чл.415 „в” от КТ.Нарушението не би могло да бъде
отстранено след неговото установяване, доколкото К. вече е положила нощен труд,
макар да не е била навършила 18-годишна възраст и за нея са възникнали вредни последици ,
изводими именно от полагането на труд извън законоустановения времеви интервал
, приложим за нейната възраст. По същите
съображения съдът намира, че не са
налице обективните предпоставки за прилагане и на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в
чл.414 ал.1 от КД е предвидено наказание за работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство, каквото имаме в настоящият случай.
При определяне на размера на
наложената „Имуществена санкция ”
наказващият орган обаче не се е
съобразил с всички обстоятелства, визирани в чл.27 ал.2 от ЗАНН , а именно че
нарушението е извършено за първи път.
Поради това съдът намира, че следва да намали размера на наложената
„ имуществена санкция” от 3
000лв. в минималния предвиден размер от
1 500лв. Това наказание е съответно
на допуснатото нарушение и ще изпълни в цялост целите на ЗАНН.
С оглед
изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да се
присъди юрисконсултско възнаграждение.При
определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1
от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет на НБПП.На следващо място съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от
Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до
120лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата сложност,
съдът прецени, че следва да определи на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна
юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80лв. , а в съответствие с правилото
на чл. 78а ал.3 вр. ал.1 от
ГПК и
да присъди на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 40лв. ,
пропорционално с изменения размер
на административната санкция
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 03-011768 / 28.08.2019г. на Директор на Дирекция " Инспекция по
труда" - Варна, с което на „ А.” ЕООД е наложено административно
наказание „Имуществена санкция" в размер на 3 000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414
ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената
„Имуществена санкция” от 3 000лв. на 1 500лв./ хиляда и петстотин
лева/.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, Булстат 175 297 584, да заплати на Д „ИТ”-Варна, сумата от 40 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: