Р Е Ш Е Н И Е
№337
гр. Бургас, 22.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в
открито заседание на втори октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия: Диляна Йорданова
при
секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 154
по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от В.А.Н., ЕГН**********, с адрес ***, съдебен
адрес, гр. Бургас, ул. Васил Априлов №18, ет.3, офис№6, против Прокуратурата на
Република България, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на неоснователно повдигнато и поддържано
обвинение с обвинителен акт по ДП №54/2017г. по описа на РУП-Малко Търново, ДП
вх.№75/2017г. на РП-Малко Търново, за което е оправдан с влязло в сила решение
№42 от 11.04.2019г. на Апелативен съд Бургас, постановено по ВНОХ№22/2019г. на
БАС, ведно със законната лихва върху главницата начиная 11.04.2017г. до
окончателното плащане.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е привлечен като
обвиняем по ДП №54/2017г. по описа на РУП-Малко Търново, ДП вх.№75/2017г. на
РП-Малко Търново и му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл.339, ал.1, пр.2 от НК, за това, че на 11.04.2017г. в село В. е държал
огнестрелно оръжие и боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение по
ЗОБВВПИ. Ищецът посочва, че по така повдигнатото му обвинение е признат за виновен с присъда №4 от
10.05.2018г., постановена по НОХД№4/2018г. на РС-Малко Търново и осъден на
наказание „лишаване на свобода“ за срок от две години, чието изпълнение е
отложено с три годишен изпитателен срок, потвърдена с решение №123 от
19.10.2018г. по ВНОХД№447/2018г. на БОС. Впоследствие с решение№42 от
11.04.2019г. на Апелативен съд-Бургас, постановено по ВНОХ№22/2019г. на
БАС, наказателното производство е било
възобновено, отменени осъдителната присъда на РС-Малко Търново и въззивното
решение на БОС и признат за невиновен в
подвигнатото му обвинение. Поддържа, че до привличането като обвиняем е
изпълнявал длъжността кметски наместник в с. В. по трудов договор №58 от
13.11.2015г. сключен с Община Малко Търново, но след това и вследствие на
повдигнатото обвинение трудовото правоотношение е било прекратено. Изнася
данни, че в причинна връзка с това са настъпили усложнения в здравословното му
състояние, получил диабетна полиневропатия, слабост, изтръпване, намалена
чувствителност в краката, сочещи на дизестезия по дистален тип и му е била
поставена диагноза „неинсулинов диабет с неврологични изменения“ и „предсърдно
мъждене и трептене“. Излага, че повдигнатото обвинение и последващите действия
на прокуратурата са опозорили професионалния му живот, след привличането му
като обвиняем изживял силен стрес, рязко се завишило теглото му, получавал
чести сърдечни кризи, сърцебиене, задух, виене на свят, нестабилно до силно
завишено кръвно налягане, безсъние и лесна умора. Твърди, че перманентно се
чувствал притеснен, изпаднал в състояние на паника и депресия, не общувал дори
с най-близките си хора, преживял срив в личния си и в професионалния си живот и
обкръжението му, състоящо се предимно от местни политици и общински служители,
започнало да страни от него, спрял да се ползва с уважението на жителите на с. В..
Поради това предявява претенция за претърпените от него неимуществени вреди,
чиито обезщетяване търси в настоящото производство. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
Ответната прокуратура е подала отговор в срока по
чл.131 от ГПК, в който по същество оспорва иска по основание и размер.
Възразява, че са недоказани претендираните неимуществени вреди, като размерът
им е завишен. Счита за неоснователно искането за присъждане на направените по
делото от ищеца разноски, за каквито не са ангажирани доказателства.
БОС е сезиран с иск с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ.
След преценка на събраните по делото доказателства,
доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е представено постановление за привличане на
обвиняем от 23.05.2017г. на разследващ полицай при РУ - Малко Търново, съгласно
което В.А.Н. е привлечен за обвиняем в извършване на престъпление от общ
характер по бързо производство №299-54/2017г. по описа на РУ-Малко Търново, за
това, че на за това, че на 11.04.2017г. в село В. е държал огнестрелно оръжие
–2 броя ловни пушки и боеприпаси-12 броя ловни патрони, без да има за това
надлежно разрешение по ЗОБВВПИ престъпление по чл. 339 от НК.
С протокол за доброволно предаване от 11.04.2017г.
огнестрелното оръжие и боеприпасите са предадени на органите на МВР от ищеца на
основание чл.109, чл.110 и чл.159 от НПК, като е посочено, че ловна пушка марка
„Тоз“, руско производство, е негова собственост, но е забравил да поднови
разрешителното, а втората пушка, марка „ЧЗ-Чешка Збрьовка“ е собственост на
сина му, който живее в Норвегия.
На 22.01.2018г. Районна прокуратура-Малко Търново е
внесла обвинителен акт в Районен съд-Малко Търново срещу обвиняемия В.Н. за
извършено престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 от НК, за това, че на 11.04.2017г.
в село В. е държал огнестрелно оръжие и боеприпаси, без да има за това надлежно
разрешение по ЗОБВВПИ. В хода на
наказателното производство не са взети мерки за неотклонение или други мерки на
процесуална принуда спрямо ищеца.
По повод на внесения в РС-Малко Търново обвинителен
акт е образувано НОХД № 4/2018 г. по описа на РС-Малко Търново. Наказателното
производство е приключило с постановена по това дело присъда№4 от 10.05.2018г. от
първоинстанционния съд, с която В.Н. е признат за виновен в извършване на инкриминираното
в обвинителния акт престъпление и на осн. чл. 339, ал.1, вр. чл. 54 от НК
осъден на наказание „лишаване от свобода“
за срок от две години, чието изпълнение е отложено на осн. чл. 66, ал.1
за изпитателен срок от три години и на осн. чл.53, ал.3 „а“ от НПК са отнети
огнестрелното оръжие и боеприпасите като веществени доказателства. Присъдата е потвърдена
с решение №123 от 19.10.2018г. по ВНОХД№447/2018г. на БОС.
С решение№42 от 11.04.2019г. на Апелативен съд-Бургас,
постановено по ВНОХД№22/2019г. на БАС,
наказателното производство е възобновено, отменени са осъдителната
присъда на РС-Малко Търново и въззивното решение на БОС и ищецът признат за невиновен по подвигнатото
му обвинение.
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитана свидетелката
Н.А., от чийто показания се установява, че ищецът се е обърнал към нея за
правен съвет през 2017г. по повод посещение на полицаи в дома му и изземване на
оръжието. Спомня си, че са се срещнали в гр. Бургас и тя го успокоила да не се
притеснява и, че най-вероятно ще му бъде наложена глоба. Обяснява, че около
един месец по-късно са се видели отново, като В.Н. бил много притеснен и направо
изплашен поради повдигнатото обвинение срещу него. При посещенията на
свидетелката в дома на ищеца той се страхувал, бил стресиран, пиел успокоителни,
злоупотребявал с алкохола и имал проблеми със сърцето. Свидетелства, че по това
време ищецът е бил кметски наместник на село В. и в Община Малко Търново
започнали да се носят слухове, че ще бъде уволнен или съкратен във връзка с
обвиненията по наказателното производство. Посочва, че хората проявявали
любопитство какво става и му се подигравали, че е престъпник. Свидетелката
предупредила ищеца какво се говори, както и, че най-вероятно ще бъде премахнат
от поста. Според показанията й това се отразило изключително негативно на В.Н.,
който се дистанцирал от хората, избягвал всякакви контакти в с. В. и гр. Малко
Търново и не искал да контактува с никого. Действително по-късно трудовото му
правоотношение било прекратено. Изнася данни, че ищецът изпитвал неудобство и
срам, че е подсъдим в съда. Същевременно здравословното му състояние много се
влошило – не можел да пише, имал нарушения със съня, напълнял, треперела му
ръката, страдал от диабет, придружен с честа промяна на нивото на кръвната
захар, съхнене на устата и изтръпване на крайниците. Свидетелката съобщава, че
след като узнал за осъдителната присъда В.Н. бил смазан и преустановил изцяло контактите
си с нея, спрял да посещавал с. В. и гр. Малко Търново. След оправдателната
присъда изпитал облекчение, но все още е много предпазлив и мнителен, с
ограничени социални контакти и не иска да ходи в гр. Малко Търново.
Свидетелката Д.И.в депозираните показания пред БОС
поддържа, че през месец април 2017г. видяла полицейска кола да отива в дома на
ищеца в с. В.. Според свидетелката това не било обичайно и на другия ден узнала,
че е направена проверка на неговото оръжие и са го взели. Първоначално ищецът
бил спокоен защото смятал, че не е извършил нарушение, но след месец споделил,
че са му повдигнали обвинение. След това се затворил в себе си и все едно
изчезнал от селото, спрял да бъде този В., който свидетелката познава. Преди
това ищецът бил общителен, обичал да се събира в компания, участвал в група за
народни танци, но след повдигнатото обвинение спрял да контактува и се
преместил да живее в жилището си в гр. Бургас. Свидетелката научила по-късно,
че е уволнен като кметски наместник и това още повече задълбочило състоянието
му - не разговарял, станал раздразнителен и пиел повече алкохол. Разказва, че още
преди този случай ищецът имал диабет, но състоянието му значително се влошило
след това. През лятото на 2018г., когато свидетелката се прибрала в с. В., В.
бил много напълнял, злоупотребявал с алкохола и с храната, погледът му станал
блуждаещ, ръцете му треперели. Според свидетелката, която също е диабетичка,
това е свързано с рязко покачване и сваляне на нивата на кръвната захар. Ищецът
говорел , че е престъпник и не искал да се среща с никого, съмнявал се, че е
натопен и нямал вяра на никого. Посочва, че Н. не могъл много да се зарадва на
оправдателната присъда и, въпреки, че в момента не е толкова затворен,
продължава да не допуска много запознанства, не се е подобрило и здравословното
му състояние.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели, които са детайлни и последователни и не се опровергават от
останалите събрани по делото доказателства.
С исковата молба от ищеца е ангажирана епикриза от
Отделението по кардиология при МБАЛ-Бургас, видно от която в периода
04.08.2015г.-10.08.2015г. ищецът е постъпил на лечение там с поставена диагноза
„екзацербирана сърдечна недостатъчност и предсърдно мъждене с придружаващи
заболявания захарен диабет, тип-2-новооткрит и хроничен панкреатит.
Представени са амбулаторен лист от 02.09.2017г.,
съгласно който В.Н. страда от захарен диабет с неврологични усложнения,
диабетна полиневропатия, застойна сърдечна дейност и други сърдечни увреждания,
като здравословното му състояние е влошено, 2 броя амбулаторни листи от
27.11.2017г. с посочено обективно състояние „дизестерия по дистален тип, снижен
виброусет на долните крайници, отслабени коленни и ахилови рефлекси двустранно“
и анамнеза „получавани дневни хипогликемии, овладени с прием на храна,
наддаване 8-9 килограма за последните месеци“, амбулаторен лист от 18.01.2018г.
за усложнение нестабилна стенокардия и влошено обективно състояние с наддаване
още 5кг. , амбулаторен лист от 14.02.2018г. с поставена основна диагноза
„предсърдно мъждене“, амбулаторен лист от 14.06.2018г. с констатирано обективно
състояние без промяна и същата анамнеза с наддаване още 5 кг., амбулаторен лист
от 12.12.2018г. с анамнеза без промяна, амбулаторен лист от 29.05.2018г. със
същата анамнеза, отслабнал с 5 кг.,
амбулаторен лист от 30.05.2019г. с анамнеза „изтръпване на ръцете и краката, от
две години на лечение на инсулин, лекува високо кръвно и сърце“ и влошено
обективно състояние и амбулаторен лист от 01.07.2019г. със същата анамнеза и
влошено обективно състояние.
Установява се от изслушано заключението на вещото лице
Б.С. по назначената съдебно-психологична експертиза, което следва да бъде кредитирано
от като обстойно обосновано, че към момента на извършване на експертизата се
наблюдава психическа травма, както и произтекли последствия върху психическото
състояние на ищеца. Вещото лице е констатирало симптоми на пост травматична
стресова реакция-шок и отричане, гняв и депресия, както и нарушаване на
соматичния статус с обостряне на хроничните заболявания и нарушаване на съня.
Посочва, че за период от близо две години – от образуването на ДП №54/2017г. до
решението на БАС е бил подложен на силен стрес. При потвърждаване на присъдата
на РС-Малко Търново от БОС е била кулминацията, когато са се задълбочили
травматичните преживявания като високо ниво на тревожност в критическа степен.
Преди това е преживял два „удара“ при
постановяване на първоинстационната присъда и при загубата на работата му като
кметски наместник. Според вещото лице към момента В.Н. се чувства сломен и има
смущения в социалните взаимоотношения, нарушени са взаимоотношенията му с
неговата съпруга. В с.з. пред БОС вещото лице допълва, че допълнително
притеснение ищецът е изпитал, тъй като синът му е бил извикан за разпит, а
дъщеря му е била бременна.
По делото е изпълнено заключението на вещото лице Р.
Милошев по назначената съдебно-медицинска експертиза, видно от което основна
причина за цялостното влошаване на здравето на ищеца и изостряне на
съществуващите усложнения е преживеният психо-емоционален стрес от обвинението.
В заключението си вещото лице е направило категоричен извод, че повишеното
психо-емоционално пренапрежение за продължително време води до постоянно
свръхнапрежение на всички органи и системи на организма и инсулинова нечувствителност
на организма. Инсулинът - собствено производство на организма заедно с приложения инжекционно
инсулин не може да влезе в клетките и да отвори вратите на глюкозата. Като
приложения към заключението вещото лице е представило епикриза на ищеца от
Отделението по ендокринология и болести на обмяната към МБАЛ-Бургас от
13.03.2017г., съгласно която В.Н. е бил хоспитализиран за периода
06.03.2017г.-09.03.2017г. и решение на ТЕЛК от 12.01.2018г., с което му е
определена 98 процента трайна неработоспособност
без чужда помощ с водеща диагноза „кардиомиопатия“. Съдът кредитира
заключението на вещото лице, което дава изчерпателен и детайлен отговор на
поставените задачи.
При така събраните доказателства от правна страна
съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и
съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. В случая безспорно се установи, че ищецът е бил обвинен
в извършване на престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 от НК, за което престъпление
е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години, като същият е
бил признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение с влязло в сила съдебно
решение. Предвид на това съдът намира, че в случая е налице хипотезата на
незаконно повдигнато и поддържано обвинение против ищеца, осъществено с
действията на органите на прокуратурата, поради което са налице условията за
ангажиране отговорността на държавата за репариране на вредите от предприетите
от прокуратурата незаконосъобразни действия.
От показанията на разпитаните по делото свидетели,
които съдът кредитира изцяло, предвид липсата на доказателства, които да ги
опровергават, както и от приетите заключения на вещите лица по съдебно-психологичната
и съдебно-медицинската експертизи, безспорно
се установи, че в резултат на незаконното обвинение ищецът изпитал притеснения,
изживял силен психически стрес, били накърнени доброто му име и неговото
достойнство в обществото, ограничени социалните контакти, загубил работата си
като кметски наместник в село В.. Претърпяната психическа травма не е
преодоляна и все още се наблюдават симптоми на пост травматична стресова
реакция-шок и отричане, гняв и депресия, както и нарушаване на соматичния
статус, придружено със значително влошаване на заболяванията му - диабет, сърдечна
недостатъчност и предсърдно мъждене, довели до определяне на ищеца 98 процента трайна неработоспособност с решение
на ТЕЛК. С оглед на това, съдът намира за доказана по основание предявената
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди.
Що се касае до размера на предявения иск за неимуществени вреди
съдът съобрази, че понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 от ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат
предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива
обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на
увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ правнорелевантните обстоятелства за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на
повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления,
дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е
осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка
за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на
наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на
ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство,
приятели, професия, обществен отзвук и пр.
Като съобрази изброените по-горе
комплексни критерии, а именно тежестта на повдигнато обвинение за престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 от НК, за което е предвидено наказание от две до осем години
лишаване от свобода, продължителността на наказателното преследване /около две години/,
обстоятелството, че спрямо обвиняемия е нямало взета мярка на процесуална
принуда, както и конкретното отражение
на незаконното обвинение върху емоциите, психиката, здравето и професионалното
развитие на ищеца, БОС намира, че обезщетение в размер на 15 000 лева, би репарирало в пълна степен причинените му неимуществени вреди
вследствие на непозволеното увреждане. В тази връзка съдът
отчита, че повдигнатото обвинение, макар и за не толкова тежко престъпление и
при не особено интензивно проведена наказателна репресия, е повлияло
изключително негативно върху живота на ищеца във всякакъв план. Опозорено е
било доброто му име в село В. и в гр. Малко Търново в рамките на една малка
общност, където всички се познават. Преди действията на прокуратурата ищецът е заемал
длъжността „кметски наместник“ в с. В. и е бил органът на местно самоуправление
и изпълнителната власт в това населено място. Безспорно се установи по делото,
че след привличането му като обвиняем същият е бил освободен от длъжност и
хората са започнали да му се подиграват, че е престъпник. Това обстоятелство е
засилило още повече травмите в психологически аспект в допълнение на стреса,
страха и срама от наказателното преследване. От друга страна от кредитираното
заключение на вещото лице Милошев несъмнено се доказва, че посочените
усложнения в здравословното му състояние съгласно амбулаторен лист от 02.09.2017г., 2 броя
амбулаторни листи от 27.11.2017г., амбулаторен лист от 14.02.2018г. амбулаторен
лист от 14.06.2018г., амбулаторен лист от 12.12.2018г., амбулаторен лист от
29.05.2018г., амбулаторен лист от 30.05.2019г. и амбулаторен лист от 01.07.2019г.
се намират в причинна връзка с претърпения психо-емоционален стрес от
обвинението.
При горните
мотиви съдът счете искът за неимуществени вреди за основателен до размера от 15
000 лева, до който следва да бъде уважен. За горницата над този размер до размера от 30 000 лева искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху неимуществените вреди такава се дължи, считано от момента на
влизане в сила на оправдателната присъда –датата на постановяване на решението
на АС-Бургас - 11.04.2019г. до окончателното изплащане на главницата. Неоснователна
е акцесорната претенция за законната лихва за периода от 11.04.2017г.до постановяването
на решението на БАС.
При този изход на делото и съразмерно на уважената
част от исковете ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 378,60 лв.,
представляваща част от направените от него съдебно-деловодни разноски,
съответна на уважената част от исковете. За горницата над посочения размер
искането до претендирания размер искането за присъждане на разноски следва да
бъде отхвърлено. На осн. чл. 38 от ЗА ответникът следва да заплати на адв. П.В.
*** сумата от 980лв. адвокатско възнаграждение върху уважената част от иска
съгласно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Възражението за прекомерност в отговора на исковата молба е
неоснователно предвид определянето на възнаграждението в минималните размери по
Наредбата.
Мотивиран от гореизложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България да заплати на В.А.Н., ЕГН**********, с адрес ***, съдебен адрес, гр. Бургас, ул.
Васил Априлов №18, ет.3, офис№6, сумата от 15
000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на неоснователно повдигнато и поддържано
обвинение с обвинителен акт по ДП №54/2017г. по описа на РУП-Малко Търново, ДП
вх.№75/2017г. на РП-Малко Търново, за което е оправдан с влязло в сила решение
№42 от 11.04.2019г. на Апелативен съд Бургас, постановено по ВНОХ№22/2019г. на
БАС, ведно със законната лихва върху главницата начиная 11.04.2019г. до
окончателното плащане, както и сумата от 378,60 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски, като за горницата над уважения до предявения размер
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди, както и претенцията за законна
лихва за периода от 11.04.2017г. до 10.04.2019г.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България да заплати на адв. Панайот Велков от АК-Бургас сумата от
980 лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: