№ 610
гр. София, 09.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело №
20231001000579 по описа за 2023 година
С Решение № 1065 от 27.09.2022 г., постановено по т. д. № 1935/2021 г.,
СГС, ТО, VI – 14 – ти състав, е признал за установено, че „Джуи
Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД е извършило нарушение на правата на
RED Bull GmbH върху търговска марка на Европейския съюз № *********
чрез извършване от ответника на внос на оригинални стоки със същата марка,
задържани от ТД „Митници София“ с разписка за задържане № 0028734 от
27.08.2021 г. при неизчерпано право на маркопритежателя, осъдил е
ответника да преустанови нарушението, да заплати на ищеца сумата от 293,38
лв., представляваща разходи за правно обслужване във връзка с
производството по задържане на стоки с марка на Европейския съюз
№********* от митническите органи Териториална дирекция „Митница
София“ с разписка за задържане №0028734 от 27.08.2021 г. и е оставил без
разглеждане искането на последния за забрана на RED Bull GmbH да
осъществява вноса на задържаните стоки с посочената търговска марка и
искането за унищожаване на същите стоки за сметка на ищеца.
С Решение №1401/07.12.2022 г., постановено по делото, СГС е
отхвърлил молбата по чл.248 от ГПК на „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“
ЕООД за изменение на решението в частта за разноските като неоснователна.
С Решение №705 от 31.05.2023 г., постановено по делото, съдът е
допуснал поправка на явна фактическа грешка, като в диспозитива вместо
1
„ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „Джуи Интернешънъл ХК
Лимитед“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Слатина, ул. „Гео Милев“, №47А - Къщата на Д. за забрана на
RED Bull GmbH, Am Brunnen 1, D-5330 Fuschl am See , Austria (Австрия) да
осъществява вноса на стоки с търговска марка на Европейския съюз №
*********, задържани от Териториална дирекция "Митница София" с
разписка за задържане № 0028734 от 27 август 2021 г. и искането за
унищожаване на същите стоки, за сметка на RED Bull GmbH, Am Brunnen 1,
D-5330 Fuschl am See, Austria (Австрия).” да се чете „ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на RED Bull GmbH, Am Brunnen 1, D-5330 Fuschl
am See, Austria (Австрия) за забрана на „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Слатина, ул. „Гео Милев“ №47 А - Къщата на Д. да осъществява вноса на
стоки с търговска марка на Европейския съюз № *********, задържани от
Териториална дирекция "Митница София" с разписка за задържане №
0028734 от 27 август 2021 г. и искането за унищожаване на същите стоки за
сметка на „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Слатина, ул. „Гео Милев“ №47
А - Къщата на Д..
В срок по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от „Джуи
Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД, против Решение № 1065 от 27.09.2022 г.
в частта, с която съдът е признал за установено, че „Джуи Интернешънъл ХК
Лимитед“ ЕООД е извършило нарушение на правата на RED Bull GmbH
върху търговска марка на Европейския съюз № ********* чрез извършване
от ответника на внос на оригинални стоки със същата марка, задържани от ТД
„Митници София“ с разписка за задържане № 0028734 от 27.08.2021 г. при
неизчерпано право на маркопритежателя, в частта, с която е осъдил ответника
да преустанови нарушението, в частта, с която „Джуи Интернешънъл ХК
Лимитед“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца сумата от 293,38 лв.,
представляваща разходи за правно обслужване във връзка с производството
по задържане на стоки с марка на Европейския съюз №********* от
митническите органи Териториална дирекция „Митница София“ с разписка за
задържане №0028734 от 27.08.2021 г., както и в частта за разноските.
Изложени са оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на решението в посочените части. Твърди се, че съдът е
2
допуснал съществени процесуални нарушения, водещи до неправилност на
решението, изразяващи се в това, че с доклада по чл.146 от ГПК съдът е дал
правна квалификация на предявените искове, както следва: чл.13, ал.2, т.3 от
ЗМГО вр. чл.9, ал.2, буква „а“ на Регламент (ЕС) 2017/1001 във вр. с чл.113,
ал.1 от ЗМГО вр. чл.116, ал.1, т.1-5 и ал.2, т.2 от ЗМГО, като на ответника не
е указана доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти, а с
решението съдът е дал различна правна квалификация на процесните искове,
а именно: чл.124, ал.1, предл.1 и 2 от ГПК вр. чл.13, ал.1, пр.1 и пр.2 вр. ал.2,
т.3 от ЗМГО относно установяването на нарушението, както и по чл.49 вр.
чл.45 ЗЗД по отношение на иска за обезщетение за вреди, като индиректно е
указал доказателствената тежест на ответника, като е приел, че същият не е
провел доказване на фактите, относно новата правна квалификация на
исковете, а именно че не се доказват факти, обосноваващи извод за
изчерпване правата на ищеца върху регистрираната марка. Сторено е
възражение за родова неподсъдност на спора на СГС основание чл.119, ал.1
от ГПК, тъй като исковете са подсъдни на СРС на основание чл.103 вр. чл.104
от ГПК. Въпреки посоченото се излагат съображения, че исковете следва да
бъдат квалифицирани като искове, предявени за защита на права по реда на
ЗМГО, а дадената с решението квалификация е неправилна. В тази връзка се
моли въззивната инстация да даде правна квалификация на исковете, да
разпредели доказателствената тежест между страните и да бъде указана
необходимостта от ангажиране на съответните доказателства. Изтъква се, че
изводът на съда, че исковете се основават на твърдение от страна на ищеца, че
правата му върху марката не са изчерпани, са неправилни, тъй като в исковата
молба ищецът никъде не е посочил, че правата му не са изчерпани, а ако се
приеме, че индиректно е направено твърдение за неизчерпване на правото на
марката за процесните стоки, което се оспорва, то предявеният иск за
установяване на нарушението е останал недоказан. В заключение се сочи, че
ищецът незаконосъобразно се домогва да ограничи конкуренцията на пазара в
Република България, чрез забрана на внос на стоки, произведени от негова
фабрика в трета за ЕС страна. С оглед изложеното моли за отмяната на
решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което
исковете да бъдат отхвърлени.
В срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба, в който са
изложени съображение за неоснователност на същата и се моли решението в
3
обжалваните му части да бъде потвърдено.
В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК ищецът RED Bull GmbH е депозирал
насрещна въззивна жалба, с която обжалва Решение №1065/27.09.2022 г., в
частта, с която е отхвърлен иска за унищожаване на задържаните от
Териториална дирекция „Митница София“ 3840 кутии енергийни напитки с
марката „RED Bull“ с разписка за задържане №0028734 от 27.08.2021 г. Сочи,
че мярката за унищожаване на стоките, следва да е налична и в случаи на
паралелен внос, тъй като чл.116, ал.1, т.4 от ЗМГО не допуска тълкуване.
Моли се решението в тази му част да бъде отменено и искът за унищожаване
на стоките, предмет на нарушението, да бъде уважен.
В срок по делото е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от
„Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД, с който същата се оспорва като
неоснователна и моли решението в тази му част да бъде потвърдено.
В срок по делото е постъпила и въззивна жалба от „Джуи
Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД против постановеното по делото
Решение №1401/07.12.2022 г., като са изложени съображения за неправилност
на същото. Моли за отмяна на обжалваното решение , като бъде изменено
Решение № 1065 от 27.09.2022 г. в частта относно разноските и присъденото в
полза на ответника адвокатско възнаграждение бъде намалено поради
прекомерност до предвидения в Наредба №1 от 09.07.2014 г. минимален
размер.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от RED Bull GmbH, с
който същата се оспорва като неоснователна, поради което моли да бъде
отхвърлена.
С Разпореждане №1483/01.08.2023 г., постановено по настоящото дело,
съдът е оставил без движение насрещната въззивна жалба с вх.
№89568/23.12.2022 г. по описа на СГС, подадена от RED Bull GmbH, Am
Brunnen 1, D-5330 Fuschl am See , Austria (Австрия), като е указал на RED Bull
GmbH, Am Brunnen 1, D-5330 Fuschl am See , Austria (Австрия) в
едноседмичен срок, считано от получаване на разпореждането, да приведе
насрещната въззивна жалба в съответствие с изискванията на чл.260, т.3 и т.4
от ГПК, като посочи в какво се състои порочността на решението в
обжалваната част, както и в какво се състои искането.
В изпълнение на дадените указания в срок по делото е постъпило
4
Становище с вх.№18863/16.08.2023 г. по описа на САС, депозирано от RED
Bull GmbH, в което е посочено, че насрещната въззивна жалба е насочена
против постановеното по т.д.№1935/2021 г. Решение №1065/27.09.2022 г.,
поправено с Решение №705/31.05.2023 г., в частта, с която е оставено без
разглеждане искането на RED Bull GmbH за унищожаване на стоките,
задържани от ТД „Митници София“ за сметка на „Джуи Интернешънъл ХК
Лимитед“ ЕООД. Излагат се подробни съображения за неправилност на
решението в обжалваната му част и моли то да бъде отменено, а искът-
разгледан и уважен.
При така изложеното съдът намира следното:
Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 9 от
ППВС № 1/10.11.1985г. и множество решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК, съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното
искане и по начина, по който е поискан от ищеца. Решението е недопустимо,
когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по
същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на
иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато
липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка.
Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание и когато се е
произнесъл по непредявен иск, по незаявена претенция постановеният
съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална
предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е
длъжен да следи служебно. Съгласно Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г.
на ВКС, ОСГК дейността на въззивната инстанция има за предмет
разрешаване на материалноправния спор, произнасяне по спорния предмет на
делото, който предмет се въвежда с исковата молба. Предмет на делото е
спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието и
петитума на иска. Съдът е длъжен да определи правната квалификация на
спорното право съобразно въведените от ищеца твърдения и заявеното
искане. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се
е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, когато е определил
предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е
позовала, решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено
основание. Когато съдът е разгледал предявения иск като е обсъдил
твърдените от ищеца факти и обстоятелства, но е дал неправилна правна
5
квалификация, решението е допустимо, но неправилно.
В приетите от ОСТК на ВКС Тълкувателни решения № 1/15.06.2009г.
по тълк. дело № 1/2008г. и Тълкувателно решение № 1/11.05.2012г. по тълк.
дело №1/2011г. по приложението на чл. 73 и 76 ЗМГО са дадени подробни
разяснения и указания във връзка със защитата на правото върху
регистрирана марка, когато същото е нарушено чрез накърняване на някое от
правомощията, включени в съдържанието на това право. ВКС е приел
следното: при извършване на търговска дейност с оригинални стоки, т. е.
със стоки, носещи графичното изображение на знака на регистрираната марка
със съгласието на притежателя , не е налице елемент от фактическия състав
на нарушението по чл. 73, ал. 1 ЗМГО и на носителя на правото върху марка
не е предоставена исковата защита по чл. 76 ЗМГО; изчерпването на правото
върху марка по чл. 15, ал. 1 ЗМГО настъпва само по отношение на
оригинални стоки; неизчерпването на това право е факт, ирелевантен за
нарушението по чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО, като правата
на притежателя на марката срещу всяко трето лице, извършващо търговска
дейност по отношение на стоки с неизчерпани права, се реализира чрез
институтите на договорното право и извъндоговорната отговорност, а не по
реда на специалните искове по чл. 76 ЗМГО . В Тълкувателно решение №
1/11.05.2012г. е проведено изрично разграничение между нарушенията на
отделните правомощия, включени в съдържанието на правото върху марка и
исковете, с които маркопритежателят може да защити правата си. В
посочените две Тълкувателни решения е прието, че осъществяваният без
съгласието на притежателя на марката внос на оригинални стоки, знакът на
марката върху които е поставен със съгласие на притежателя , не
представлява нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл.
73, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО /т. 1 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2009г. по тълк. дело № 1/2008г. на ОСТК на ВКС/, но представлява
нарушение по чл. 13, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗМГО във връзка с чл. 15, ал. 1 ЗМГО
в случаите, когато към момента на осъществяване на вноса на оригиналните
стоки правото на маркопритежателя върху марката не е изчерпано /т. 8 от
мотивите на Тълкувателно решение № 1/11.05.2012г. по тълк. дело № 1/2011г.
на ОСТК на ВКС/. С оглед различната защита, предоставена на
маркопритежателя при накърняването на правомощието за забрана на трети
лица да използват в търговската си дейност на знак от вида на изброените в
6
чл. 13, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 2 ЗМГО, в т. 9 от мотивите на Тълкувателно
решение № 1/11.05.2012г. по тълк. дело № 1/2011г. на ОСТК на ВКС е
посочено, че в някои случаи маркопритежателят може и да не е състояние
към момента на предприемане на мерките или при предявяване на иска да
посочи дали нарушението е осъществено с оригинални или с фалшиви стоки.
В този случай съдът следва да даде указания на ищеца да отстрани
нередовността на исковата молба, предвид необходимостта исковата молба да
съдържа изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата съгласно
изискванията на чл. 127 ГПК, за да се определи правилно правната
квалификация на претенцията и съответно предмета на доказване в процеса и
допустимите и относими възражения на ответника. Ищецът разполага и с
процесуалната възможност да предяви исковете за защита при накърняване на
правото му върху марка при условията на евентуалност - по чл. 76 ЗМГО за
нарушение по чл. 73 ЗМГО във връзка с чл. 13, ал. 2 ЗМГО и например по чл.
124 ГПК и чл. 59 ЗЗД за нарушения по чл. 13, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗМГО във вр.
с чл. 15, ал. 1 ЗМГО. Искът за заплащане на обезщетение за вреди може да
бъде квалифициран и по чл. 49 ЗЗД в зависимост от твърденията в исковата
молба в хипотезата на нарушения по чл. 13, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗМГО във вр. с
чл. 15, ал. 1 ЗМГО.
Със своята тълкувателна практика по защита правата на
маркопритежателя ВКС цели насочване на съдилищата при определяне на
предмета на делото и предмета на доказване в зависимост от правната
квалификация на предявения иск. Неизчерпването на правото на
маркопритежателя подлежи на изследване по иск за нарушение, извършено с
оригинални стоки, по който въпрос съществуваше противоречива практика на
съдилищата. По отношение разпределението на доказателствената тежест са
от значение процесуалните правила на националното право, които са в
съответствие с Решение по дело С-244/00 г. Ответникът по иска може да
противопостави възражение и следва да докаже оригиналния характер на
стоките, както и че правата на маркопритежателя по отношение на тези стоки
са изчерпани.
В настоящия случай с исковата молба са изложени твърдения, че
ищецът е носител на правата върху марка на Европейския съюз Red Bull, за
която притежава множество регистрации, включително като марка на ЕС №
********* и от страна на ответника е извършено нарушение на права по
7
смисъла на чл. 9 на Регламент (ЕС) 2017/1001 чрез вноса на 3 840 кутии с
енергийна напитка с посочената марка, задържани от Териториална дирекция
„Митници София“ с разписка за задържане от 27.08.2021 г. Посочено е, че
стоките са оригинални и са предназначени за турския пазар. В резултат на
нарушението ищецът RED Bull GmbH търпи вреди, изразяващи се в разходи
за правно обслужване във връзка с производството по задържане на стоки от
митническите органи Регламент (ЕС) № 608/2013, съгласно представените с
исковата молба фактури за услуги на обща стойност 293,38 лв. Ищецът е
направил следните искания: 1/ за установяване факта на нарушение на
правата на ищеца върху марка на Общността RED Bull от „Джуи
Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД, чрез осъществен внос на стоки – 3 840
кутии енергийни напитки с марката RED Bull, задържани от Териториална
дирекция „Митници София“ с разписка за задържане от 27.08.2021 г.; 2/ за
постановяване на забрана за ответника да осъществява внос на стоките,
предмет на нарушението и за пускането им на пазара на територията на ЕИП;
3/ за осъждане на ответника да заплати разходите за правно обслужване на
ищеца във връзка с митническото задържане в размер на 293,38 лв.; 4.) да
постанови унищожение на стоките, предмет на нарушението, за сметка на
ответника. Въз основа на твърденията в исковата молба, че се касае до
оригинални стоки, които са предназначени за турския пазар, а не са пуснати
на територията на държавите-членки на ЕС, съответно на ЕИП от ищеца или с
негово съгласие, т.е. по отношение на които не е изчерпано правото на марка,
настоящият съдебен състав счита, че правната квалификация на предявените
искове за установяване факта на нарушение на правата на ищеца върху
процесната марки чрез осъществен внос на оригинални стоки – 3 840 кутии,
обозначени с търговската марка RED Bull, задържани от Териториална
дирекция „Митници София“ с разписка за задържане от 27.08.2021 г., без
съгласието на ищеца, и за осъждане на ответника да преустанови
нарушението е по чл. 124, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 във връзка с чл. 13, ал. 1, пр. 1
и пр. 2 ЗМГО във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗМГО, а искът за осъждане на
ответника да заплати разходите за правно обслужване във връзка с
митническото задържане в размер на 293,38 лв. по чл. 49 ЗЗД във връзка
с чл. 13, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗМГО във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗМГО.
Първоинстанционният съд с определението по чл.146 от ГПК е
квалифицирала исковете както следва: иск с правно основание чл.13, ал.2, т.3
8
от ЗМГО вр. чл.9, ал.2, буква „а“ на Регламент (ЕС) 2017/1001 във връзка с
чл.113, ал.1 ЗМГО във вр. с чл.116, ал.1, т.1-4 и ал.2, т.2 от ЗМГО за
признаване за установено, че процесният внос съставлява нарушение или
застрашава от нарушаване правата върху марка на ЕС №*********; чл.130,
ал.1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 за постановяване на забрана на ответника за
осъществяване на вноса на стоките, предмет на нарушението и за пускането
им на пазара на територията на ЕИП, осъждане на ответника да обезщети
ищеца за разходите за правно обслужване и постановяване на унищожение на
стоките, предмет на нарушението за сметка на ответника, без да се посочат
релевантните разпоредби. Съдът е указал, че в тежест на ищеца е да установи,
че е притежател на посочената марка; че ответникът ползва същата чрез вноса
на стоки; че в причинна връзка с поведението на ответника е пропуснал да
реализира конкретно увеличение на имуществото си, респективно размера на
пропуснатата полза. Със становище от 01.03.2022 г. ищецът е изразил
несъгласие с посочената правна квалификация, което в проведеното на
19.04.2022 г. открито съдебно заседание, съдът счел за неоснователно и е
докладвал делото, съобразно проекта за доклад, даден с определение от
18.02.2022 г.
При постановяване на Решение №1065/27.09.2022 г. съдът е
квалифицирал исковете както следва: чл.124, ал.1, предл. 1 и 2 ГПК вр. чл. 13,
ал.1, пр.1 и пр.2 вр. ал.2, т.3 ЗМГО относно установяване факта на
нарушението, както и по чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД по отношение иска за
обезщетение. Съдът е приел, че ответникът не оспорва, че е извършил внос на
оригинални стоки от Турция, като не се спори и че правата върху
регистрираната марка не са изчерпани. Посочено е, че ответникът не твърди,
нито доказва факти, обосноваващи на извод за изчерпване правата на ищеца
върху регистрираната марка, поради което и исковете за установяване и
преустановяване на извършеното нарушение са основателни.
При така изложеното, настоящият състав намира, че СГС е допуснал
процесуално нарушение, като първоначално е дал една правна квалификация
на исковете, а с решението е променил същата, което е лишило ответника от
процесуална защита, предвид факта, че съдът не е разпределил
доказателствената тежест между страните, съобразно квалификацията, дадена
с решението, а е сторил това, съобразно проектодоклада, обявен впоследствие
за окончателен. Съдът е разгледал предявените искове и е дал нова правна
9
квалификация на същите едва с решението. С оглед на това, по делото
ответникът не е навеждал твърдения и не е ангажирал доказателства,
съобразно правната квалификация, дадена с решението, поради което и съдът
неправилно е стигнал до извода за липса на спор относно изчерпването на
правата върху марката, доколкото в тежест на страната не е разпределена
доказателствената тежест относно този факт.
Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, че правната
квалификация на иска е дейност на съда, при която се изхожда от
обстоятелствената част и петитума на исковата молба, но не и от дадената от
ищеца квалификация на спорното право (решение №132/21.03.2011г. по гр.д.
№1725/2009г. на І г.о. на ВКС). Предметът на спора се определя от заявените
от ищеца правопораждащи фактически твърдения и от отправеното до съда
искане. Квалифицирането на спорното право не е задължение на ищеца, а на
съда, към който е отправено искането за защита. Квалификацията се дава въз
основа на изложените от ищеца факти, от които той извлича възникването на
правото (определение №783/08.12.2015г. по ч.гр.д.№5808/2015г. на IV г.о. на
ВКС и цитираните в него решение по гр.д.№ 167/ 2012 г. на ІV г.о. на ВКС и
решение № 4124/ 2014 г. на ІV г.о. на ВКС). За да определи действителното
основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от
изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от
заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши
правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения
иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото
и становищата на страните и приложи съответния материален закон.
Юридическата формулировка, която включва цифрова и словесна част,
извлечена от нормата на закона, е задължение на съда, като съдът не е
обвързан от предложената от ищеца правна квалификация, а следва сам да я
определи, въз основа на обстоятелствата, релевирани в исковата молба
(решение №199/23.10.2015г. по гр.д.№369/2015г. на III г.о. на ВКС).
На следващо място, според трайната практика на ВКС, ако въззивната
инстанция констатира, че тя е неправилно определена от първата инстанция,
то следва да я определи съобразно наведените в исковата молба обстоятелства
и да разреши спора по същество (Определение № 65 от 23.02. 2022 г.,
10
постановено по гр.д №4217/2021 г. по описа на ВКС, Първо гражданско
отделение). В същия смисъл е приетото и в решение № 31 от 04.03.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1919/2020 г., I г. о., в което е посочено изрично, че когато
въззивният съд, при непроменени фактически твърдения и петитум в исковата
молба, възприеме различна правна квалификация от дадената в обжалваното
решение, следва да разреши спора в съответствие с дадената от него
квалификация, като изложи собствени мотиви. Съгласно разрешенията,
дадени на т.2 от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато въззивният съд
прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е
неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни
указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без
да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на
материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти
и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните
необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2
ГПК/. Т.е. не във всички случаи на неправилно дадена от първата инстанция
правна квалификация, въззивният съд е длъжен да дава указания на страните,
а само в хипотеза, когато в резултат на неправилно определената правна
квалификация са дадени неточни указания.
Поради гореизложеното и предвид обстоятелството, че
първоинстанционният съд неправилно, с оглед твърденията и петитума,
изложени в исковата молба, е квалифицирал иска с проектдоклада,
вследствие на което и неправилно е разпределил доказателствента тежест
между страните, настоящият състав счита, че правилната правна
квалификация на претенцията за установяване на нарушението на правото
върху марка RED Bull, изразяващо се във внос на оригинални стоки- 3 840
кутии енергийни напитки без съгласието на ищеца и да преустанови вноса на
стоките, предмет на нарушението и за пускането им на пазара на ЕИП, е
чл.124, ал.1, ал.1, пр.1 и пр.2 ГПК вр чл.13, ал.1, пр.1 и пр.2 ЗМГО вр. чл.17,
ал.1 от ЗМГО. С оглед на това и доколкото между страните няма спор, че
ищецът е носител на изключителните права върху марката RED Bull, че
ответникът е осъществил внос на стоки, носещи марката на ищеца, както и че
процесните 3 840 кутии енергийни напитки са оригинални, то в тежест на
ответника е да докаже, че правото върху марката на ищеца- маркопритежател
е изчерпано, като ангажира съответните доказателства за това, а в тежест на
11
ищеца е да докаже, че правото му върху марката не е изчерпано, като
разполага с възможност да ангажира доказателства.
Правната квалификация на иска за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 293,38 лв., представляваща разходи за правно
обслужване на ищеца във връзка с митническото задържане е чл.49 ЗЗД вр.
чл.13, ал.1, пр.1 и пр.2 ЗМГО и в тежест на ищеца е да докаже, че е извършил
посочения разход, който е в причинно-следствена връзка с извършения от
ответника внос на стоки.
По отношение претенцията за унищожение на стоките, предмет на
нарушението, за сметка на ответника, съдът ще се произнесе с решението.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх.№
79207/23.11.2022 г. по описа на СГС, подадена от „Джуи Интернешънъл ХК
Лимитед“ ЕООД, против Решение № 1065 от 27.09.2022 г., постановено по
т.д.№1935/2021 г. по описа на СГС, в частта, с която съдът е признал за
установено, че „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД е извършило
нарушение на правата на RED Bull GmbH върху търговска марка на
Европейския съюз № ********* чрез извършване от ответника на внос на
оригинални стоки със същата марка, задържани от ТД „Митници София“ с
разписка за задържане № 0028734 от 27.08.2021 г. при неизчерпано право на
маркопритежателя, в частта, с която е осъдил ответника да преустанови
нарушението, в частта, с която „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД е
осъден да заплати на ищеца сумата от 293,38 лв., представляваща разходи за
правно обслужване във връзка с производството по задържане на стоки с
марка на Европейския съюз №********* от митническите органи
Териториална дирекция „Митница София“ с разписка за задържане
№0028734 от 27.08.2021 г., които искове са с правна квалификация чл. 124,
ал. 1, пр. 1 и пр. 2 във връзка с чл. 13, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗМГО във вр. с
чл. 17, ал. 1 ЗМГО и чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 13, ал. 1, пр. 1 и пр. 2
ЗМГО във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗМГО.
12
ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна въззивна жалба с вх.
№89856/23.12.2022 г., подадена от RED Bull GmbH, против Решение
№1065/27.09.2022 г., постановено по т.д.№1935/2021 г. по описа на СГС, в
частта, с която е оставен без разглеждане иска за унищожаване на
задържаните от Териториална дирекция „Митница София“ 3840 кутии
енергийни напитки с марката „RED Bull“ с разписка за задържане №0028734
от 27.08.2021 г., уточнена със Становище с вх.№18863/16.08.2023 г. по описа
на САС.
ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх.№89196/
22.12.2022 г., подадена от „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД против
Решение №1401/07.12.2022 г., постановено по т.д.№1935/2021 г. по описа на
СГС.
УКАЗВА на „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД, че в негова
тежест е да установи, че вносът на стоки, задържани от Териториална
дирекция „Митници София“ с разписка за задържане от 27.08.2021 г. и
носещи марката RED Bull, собственост на ищеца RED Bull GmbH, е
осъществен при изчерпано право на маркопритежателя върху марката, като в
първото по делото открито съдебно заседание ангажира доказателства за това.
УКАЗВА на RED Bull GmbH, че в негова тежест е да установи, че
вносът на стоки, задържани от Териториална дирекция „Митници София“ с
разписка за задържане от 27.08.2021 г. и носещи марката RED Bull, на която е
притежател, е осъществен при неизчерпано право върху марката, като в
първото по делото открито съдебно заседание ангажира доказателства за това.
УКАЗВА на RED Bull GmbH, че в негова тежест е да установи, че в
резултат на нарушението от страна на „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“
ЕООД е претърпял вреди в размер на 293,38 лв., изразяващи се в сторени
разходи за правно обслужване във връзка с производството по задържане на
стоки от митническите органи, т.е. че разходите в посочения размер са в
причинно-следствена връзка с твърдяното нарушение от страна на „Джуи
Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14