Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 ти състав в закрито заседание в състав
СЪДИЯ: Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1330 по описа за 2019 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба, депозирана от адв. С. Ангеловска в качеството й на пълномощник на Т.Г.Т. срещу отказ № 20190627124322/27.06.2019 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ. Оспорва се извода на длъжностното лице по регистрацията, че съдружник, разпоредил се с притежаваните дялове в дружеството, не е легитимиран да иска вписване на настъпилото правоприемство и заличаването си като съдружник. Оспорва и да се дължи представяне на декларация по чл. 129 ал. 2 ТЗ. Иска се отказът да бъде отменен, а на длъжностното лице да бъде указано да извърши вписването.
По допустимостта на жалбата
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок. Изхожда от името на заявителя в регистърното производство. Внесена е и дължимата държавна такса. Ето защо, налице са предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт.
По основателността на жалба.
Регистърното производство е инициирано от името на жалбоподателя с искане да бъде вписано прехвърляне на дружествени дялове, заличаване на Т.Г.Т. като съдружник в дружеството.
От приложените към заявлението обстоятелства се установява писмен договор с нотариална заверка на подписите, извършена на 24.06.2014 г., с който е изразено съгласие, че Т.Г.Т. продава на С.Л. А.-Т.всички свои 13 дяла, а С.Л. А.-Т.купува 13 дяла от капитала на „Х.Б.“ ООД. При извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ, а и от отразените в отказа данни се установява, че С.Л. А.-Т.към датата на сключване на договора е съдружник в дружеството.
За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице по регистрация приема, че заявителят не е сред лицата, указани в чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ като овластени да инициират регистърното производство, не е представена декларация по чл. 129 ал. 2 ТЗ и не е представен актуален дружествен договор.
При тези обстоятелства от правна страна съдът намира следното:
Възложените на длъжностното лице по вписванията компетенции обезпечават обществения интерес от осигуряване достоверност на конкретни обстоятелства, за които законът предписва огласяване. В тази насока и нормата на чл. 21, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ ангажира длъжностното лице непосредствено да се увери, че са се проявили фактите, от които се извлича заявеното за вписване обстоятелство. Законът изрично указва и средството за постигане на този общественозначим резултат – заявено искане от достоверен източник – чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ и надлежно документирани обстоятелства (арг. от чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ). В кръга на службата си длъжностното лице дължи да се увери, че са настъпили предписаните от закона или учредителния акт обстоятелства, обуславящи и проявление на подлежащо на огласяване обстоятелство.
Спорен в съдебната практика е въпросът дали бившият съдружник е легитимиран да поиска заличаването си. Самият закон изисква срочно заявяване за вписване на настъпила промяна – чл. 6 ЗТРРЮЛНЦ, което задължения пряко ангажира законния представител на дружеството. Същевременно обаче всяко утвърдено със закон задължение е правен способ за постигане на законоустановена цел. Своевременното вписване на подлежащо на огласяване обстоятелства обезпечава прокламирания принцип за публичност и очакваната достоверност на обявената информация. Средство за постигане на целта е регламентиран механизъм за изпълнение на задължението. Липсва регламентация на механизъм, който да осигури вписване на настъпила промяна в състава на съдружниците при бездействие на законния представител на дружеството. Въпросът придобива особена острота когато, поради една или друга причина, дружество с ограничена отговорност остане без законен представител. Макар и неотносима към конкретния случай тази хипотеза онагледява дефицита в нормативната уредба.
Освен това, вписването в търговския регистър на съдружниците предполага огласяване на техни лични данни. Това е оправдано, доколкото се свързва с членствено правоотношение с дружеството. От друга страна макар и капиталово, дружеството с ограничена отговорност е с изразен персонален характер. От тази гледна точка и самият закон държи сметка за имената на съдружниците. Това изискване логично навежда на извод, че персоналният състав на съдружниците надхвърля вътрешните отношения и придобива обществено значение. Ето защо огласяването на прекратеното членство непосредствено ползва както очертания публичен интерес, така и кредиторите на дружеството.
Според настоящия състав нормативно определеният кръг от лица, легитимирани да инициират регистърното производство, съставлява гаранция за достоверност. От тази гледна точка и самият закон очаква лицето, пряко ангажирано да представлява търговеца, изрично да декларира достоверността на документално отразените обстоятелства – чл. 13 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Бившият съдружник като пряко заинтересован от огласяване на това обстоятелство по изложените вече съображения се явява и достоверен източник на информация.
По изложените съображения настоящият състав счита, че липсата на изрично указана възможност прекратилият участието си съдружник да поиска вписване на това обстоятелство сочи на празнота в закона, а не отразява принципно защитим обществен или личен интерес. Нормата на чл. 141 ал. 6 ТЗ овластява отказалия се управител да поиска заличаването си от търговския регистър при бездействие на дружеството да предприеме необходимите действия и да инициира регистърното производство като очевидно е основанието – връзката между огласеното в регистъра лице и дружеството не съществува. С оглед нормата на чл. 5 ГПК съдът е овластен, но и задължен утвърждавайки правилото за поведение да съобразява общия разум на законите. По аргумент от чл. 15 ал. 1 т. 3 ЗТР изброените лица, легитимирани да инициират регистърно производство, не са лимитативно установени. Налице е легитимна цел – обезпечаване на публичност досежно подлежащо на вписване обстоятелство, за постигането на която прекратилият участието си съдружник е в състояние да допринесе. Ето защо настоящият състав не споделя съдебната практика, отричаща възможността за напусналия съдружник да инициира регистърно производство за огласяване на настъпилото обстоятелство, обявено от закона за значимо и за третите лица.
Съдът споделя наведения довод, че формата на договора се определя от действалия към сключването му закон. Към 24.06.2019 г. изискуемата форма е писмена с нотариална заверка на подписите и в случая е спазена. Следователно и въз основа на изразеното в предписаната форма съгласие е настъпило правоприемство досежно дяловете, притежавани от Т.Т.. Съгласно чл. 129 ал. 2 ТЗ това обстоятелство подлежи на вписване в търговския регистър. Считано от 15.02.2018 г. нормата на чл. 129, ал. 2 ТЗ обуславя вписването на прехвърляне на дружествен дял от представена декларация от управителя на дружеството и от праводателя, че няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и при прекратени трудови правоотношения до три години преди прехвърляне на дружествения дял. Това нормативно установено изискване е въведено с § 37 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за пазара на финансовите инструменти по предложение на народен представител, внесено под № 854-04-3 на 12.01.2018 г. между първо и второ четене на законопроекта. Вносителят не излага мотиви към предложението си, а такива не са формулирани и в пленарна зала на 01.02.2018 г. при гласуване на нормативния текст.
При тези обстоятелства смисълът на правилото следва да бъде извлечен при съобразяване съдържанието на промяната в неговата цялост. Вмененото задължение определя като обект на защита интересите на ангажирани по трудово правоотношение лица.
Допълнението в нормата на чл. 129, ал. 2 ТЗ
следва във времето промяната в предходната алинея, чието допълнение с идентично
текстово съдържание, според вносителя на законопроекта, цели да забрани
продажба на дялово участие при неудовлетворени задължения към работници и
служители по трудови правоотношения (срв. мотивите на
вносителя, достъпни на https://www.parliament.bg/bills/44/754-04-72.pdf).
Следователно, налага се извод, че възложената проверка на длъжностното лице по
регистрация е пряко свързана с предходната алинея и в частност – с визираното
условие. Видно както от чл. 129, ал. 1 ТЗ, така и от обсъжданията в пленарна
зала при приемане на текста условието касае прехвърляне на дялове на лице извън
кръга на съдружниците към датата на прехвърлянето,
като изрично е указано, че прехвърляне на дяловете между съдружници
е свободно. След като законът не предписва правоприемството
между съдружници от очертаните в декларацията
обстоятелства, то те не подлежат на изследване в рамките на регистърното
производство.
В резултат на установеното правоприемство участието на Т.Т. в дружеството е прекратено. Това е необходимо, но и достатъчно за отразяване настъпилата промяна, пряко засягаща личен интерес за него. Няма причина да фигурира сред съдружниците в дружеството, каквото качество не притежава.
Не така обаче стои въпросът за вписване на прехвърлянето на дела. Придобитите дялове от приобретателя пряко засягат неговия интерес, а разпределението на дяловете в дружеството засяга правната сфера на търговското дружество. Ето защо Т.Т. не се явява заинтересовано лице по смисъла на закона, за да иска вписване на това обстоятелство.
Дори хипотетично да се приеме, че интерес съществува, правоприемството рефлектира върху минималното изискуемо съдържание на дружествения договор – чл. 115 т. 5 ТЗ. Разпределението на дяловете между останалите съдружници не подлежи на вписване в търговския регистър, но налага изменение на договора, а нормата на чл. 119 ал. 4 ТЗ изисква промяната да бъде отразена в актуализиран устройствен акт при изрично указание за легитимираното лице да удостовери неговото съдържание – законният представител на дружеството и огласяването му по партидата на дружеството. Липсата на документирана промяна по предписания ред е самостоятелна пречка да бъде вписано прехвърлянето на дялове.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОТМЕНЯ отказ № 20190627124322/27.06.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията в частта, с която е отказано заличаване на Т.Г.Т. като съдружник в „Х.Б.“ ООД.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише заличаване на Т.Г.Т. като съдружник в „Х.Б.“ ООД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т.Г.Т. срещу отказ № 20190627124322/27.06.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията в частта, с която е отказано вписване на прехвърляне на дружествени дялове.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщението до молителя в частта, с която жалбата е оставена без уважение. В останалата част не подлежи на обжалване.
След влизане в сила на решението препис да бъде изпратен на Агенция по вписванията – търговски регистър за сведение и изпълнение.
СЪДИЯ: