№ 1181
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора Иванова
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509661 по описа за 2021 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №20111520 от 10.05.2021г., постановено по гр.дело №36031/2020г. по
описа на СРС, ІІІ Г.О., 81-ви състав, е признато за установено по предявените от ЗК
"Л.И." АД, с ЕИК ****, срещу ЗАД "Б.В.И.Г." АД, с ЕИК ****, искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.411 от КЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 361.60 лв.,
представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по щета
№0002-1261- 16-408736, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК – 22.05.2020г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на
117.81 лв., представляваща лихва за забава за периода от 21.05.2017г. до 21.05.2020г.. С
решението е осъден ЗАД"Б.В.И.Г." АД, с ЕИК ****, да заплати на ЗК "Л.И." АД, с ЕИК
****, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 435.00 лв., представляваща направени
по делото разноски, както и сумата от 75.00 лв., представляваща направени разноски в
заповедното производство.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - ЗАД"Б.В.И.Г." АД, с ЕИК ****, чрез
юрисконсулт С. Г., с която се обжалва изцяло решение №20111520 от 10.05.2021г.,
постановено по гр.дело №36031/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 81-ви състав, с което
са уважени предявените при условията на обективно съединяване установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.411 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е
обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, което е довело до
1
постановяване на незаконосъобразен и неправилен съдебен акт. Излага се, че в хода на
производството пред първата инстанция не е доказано от ищеца при условията на
пълно и главно доказване механизма на настъпилото ПТП, респективно не се
установява виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка
"Опел Корса", с ДК №****, който е имал валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" в ЗАД "Б.В.И.Г." АД към датата на настъпване на
застрахователното събитие. Твърди се, че по делото не е доказано наличието на влязло
в сила наказателно постановление за наложено наказание на водача лек автомобил
марка "Опел Корса", с ДК №****, за това, че е нарушил правилата за движение по
пътищата и е причинил процесното ПТП. В тази връзка се твърди, че не са налице
предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.411 от КЗ, съответно и на
акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Моли съда да постанови съдебно решение, с
което да отмени изцяло съдебното решение и да постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове, ведно с всички произтичащи от това законни последици.
Въззиваемата страна - ЗК "Л.И." АД, с ЕИК ****, чрез юрисконсулт А.С.,
депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на
постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че обжалваното решение на СРС е
правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона.
Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че са доказани всички
елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.411 от КЗ и са налице
основания в закона за ангажиране на отговорността на ответника, а именно: наличие на
валиден застрахователен договор по застраховка "Каско" към датата на настъпване на
процесното ПТП между ЗК "Л.И." АД и собственика на увредения лек автомобил марка
"Ауди", модел "А6", с ДК №****; настъпило застрахователно събитие в срока на
сключения застрахователен договор; вреди, причинно-следствена връзка между вреди
и застрахователно събитие, изплащане на обезщетение по имуществена застраховка
"Каско" от застрахователя. Излага се още, че правилно съдът е преценил с оглед
събраните по делото доказателства, че от установения механизъм на ПТП е видно, че
същото е причинено в резултат на виновно и противоправно поведение на водача на
лек автомобил марка "Опел Корса", с ДК №****, който е имал валидна застраховка
"Гражданска отговорност" при ответното дружество, поради което е присъдено изцяло
дължимото застрахователно обезщетение. Моли съда да постанови съдебно решение, с
което да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявени са от ЗК "Л.И." АД, с ЕИК ****, срещу ЗАД"Б.В.И.Г." АД, с ЕИК
****, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.411 от КЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в
първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени към
релевантните за спора факти и обстоятелства.
2
В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от
доказателствата по делото, че за процесната искова сума видно от приложеното
ч.гр.дело №19417/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 81-ви състав, въззиваемият – ищец -
ЗК "Л.И." АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
на 22.05.2020г. и е постановена на 01.06.2020г. заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу ЗАД"Б.В.И.Г." АД за заплащане на
сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника –
ЗАД"Б.В.И.Г." АД възражение, поради което дължимите от него суми, посочени в
заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство
установителни искове.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си,
посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните
по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. За да
постанови обжалваното съдебно решение, с което е уважен изцяло предявения иск с
правно основание чл.411, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, първоинстанционният съд е
приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8,
ал.2 ГПК) е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки, обуславящи отговорността на ответното дружество. Относно иска с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че от
доказателствата по делото се установява, че ответникът е получил покана да заплати
дължимото застрахователно обезщетение по заявената от ищеца регресна претенция,
но същият не е сторил това, поради което е изпаднал в забава и дължи заплащане на
мораторна лихва за претендирания от ищеца период. Крайните изводи на СРС за
основателност на предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.411 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД са
обосновани при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при
правилно прилагане на материалния закон. При постановяване на обжалваното
решение СРС не е допуснато нарушение на процесуални и материалноправни норми,
същото е законосъобразно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на
материалния закон - КЗ и въззивният състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към
тях.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:
3
Въззивният съд счита, че от приетите по делото като неоспорени от страните
доказателства се установяват предпоставките за ангажиране отговорността на
ответното дружество - застраховател на основание чл.411, ал.1 КЗ. Отговорността на
застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е
функционално обусловена от отговорността на сочения като делинквент застрахован и
следователно възниква само при наличието на всички предвидени в чл.45, ал.1 ЗЗД
предпоставки.
В случая от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Опел Корса",
с ДК №****, в резултат на което е настъпило процесното ПТП, от което са причинени
имуществени вреди по МПС - лек автомобил марка "Ауди", модел "А6", с ДК №****,
изразяващи се в получени увреждания по корпусни детайли в предна лява част на
автомобила – преден ляв калник, предна лява врата и лайсна на вратата, които са
подробно описани по вид в опис на щетите в приетото по делото заключение на
съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена, неоспорена от страните в хода на производството.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недоказаност на механизма на
настъпилото процесното ПТП. Това обстоятелство се доказва от представен протокол
за ПТП №1527706 от 24.06.2016г., съгласно който процесното ПТП е настъпило на
24.06.2016г. около 22:20ч. в град Несебър, на паркинг, находящ се в района на “Южно
пристанище“, срещу дискотека „66“, като водачът на МПС марка "Опел Корса", с ДК
№****, е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП и е
реализирал пътнотранспортно произшествие с паркиран лек автомобил марка "Ауди",
модел "А6", с ДК №****. Приетият като доказателство по делото протокол за ПТП
№1527706 от 24.06.2016г. представлява официален документ, съставен след оглед на
място от длъжностно лице- служител на МВР, в кръга на службата му и по
установените в закона ред и форма /съобразно Наредба №І- 167/24.10.2002г./
Действително, съобразно чл.179, ал. 1 ГПК материалната доказателствена сила на
протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, но в случая това е
спазено. Протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на място в
деня на инцидента, т. е. служителят лично е установил фактите на база извършен
оглед и професионална преценка на ситуацията, а не се е доверил само на разказа на
водача. Отразените в протокола обстоятелства са потвърдени от констатациите на
вещото лице в приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, в която
изрично е посочено, че причинените щети по лек автомобил марка "Ауди", модел "А6",
с ДК №****, са характерни за такъв вид ПТП и съответстват по вид и степен.
Следователно с оглед събраните доказателства съдът намира за установен по делото
механизма на ПТП, който отговаря на описанието в протокола, като от заключение на
изслушаната по делото САТЕ се доказва причинната връзка между този механизъм и
настъпилите вреди на автомобила. В случая след като протоколът за ПТП е бил
надлежно изготвен след извършен от съставителя му оглед на мястото на
произшествието и съставлява доказателство за възприетите от длъжностното лице
факти и направените пред него изявления и действия, то в доказателствената тежест на
ответника е било установяването на различна фактическа обстановка, като в случая
доказателства в подкрепа на такава не са ангажирани от въззивника-ответник до
приключване на устните състезания пред първата инстанция. Наред с това съдът
намира да посочи, че даденото от вещото лице по САТЕ заключение, установяващо
причинна връзка между описаното в протокола ПТП и настъпилите щети, не е
оспорено от ответника по надлежния за това ред в закона.
4
Неоснователно е твърдението на въззивника, че от събраните доказателства не се
установява противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Опел Корса",
с ДК №****, в резултат на което е настъпило процесното ПТП. Противно на
поддържаното от въззивника от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства безпротиворечиво се установява, че процесното ПТП е причинено от
противоправното поведение на водача на лек автомобил марка "Опел Корса", с ДК
№****, като във връзка с настъпилото събитие е било образувано
административно-наказателно производство, както и е било издадено наказателно
постановление на виновния водач на МПС марка "Опел Корса", с ДК №****.
Противно на твърденията на въззивника, че по делото не е доказано виновно поведение
на водача на МПС марка "Опел Корса", с ДК №****, за настъпилото ПТП, настоящият
състав счита, че в конкретния случай вината на дееца не подлежи на доказване и
същата се предполага по силата на оборимата презумпция, предвидена в чл.45 от ЗЗД.
В настоящото производство доказателства в обратна насока няма представени от
страна на ответника, върху който пада тежестта да опровергае в процеса установената
в закона презумпция. Следователно следва да се приеме, че виновното поведение на
водача на МПС марка "Опел Корса", с ДК №****, за настъпилото ПТП следва да се
презюмира доколкото няма ангажирани доказателства, които да оборват презумпцията
за вина.
По горните аргументи се налага извода, че по делото е доказано, че настъпилото
процесното ПТП е станало в резултат на виновното и противоправно поведение на
водача на лек автомобил марка "Опел Корса", с ДК №****, който е бил застрахован по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Ето защо съдът
приема за неоснователни доводите на въззивника, че по делото не е доказан механизма
на настъпилото ПТП. На следващо място съдът приема, че от неоспорено заключение
по САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се
установява причинната връзка между механизма на настъпилото ПТП и настъпилите
имуществени вреди по застрахования при ищеца по имуществена застраховка „Каско”
лек автомобил. Следва да се отчете факта, че представител на ответника е присъствал в
съдебно заседание, в което е прието заключението по САТЕ, но не е направено
оспорване на същото по реда на чл.200, ал.3 от ГПК, съответно няма заявени искания
за събиране на други доказателства, чрез които да се опровергаят констатациите на
авто-експерта, които се оспорват в подадената въззивна жалба. В този смисъл
въззивният съд намира, че поддържаните във въззивната жалба оплаквания в частта
относно приетото по делото заключение по САТЕ са общи и неподкрепени със събрани
по делото доказателства и като такива са неоснователни.
На следващо място въззивният съд счита, че по делото са доказани останалите
предпоставки на чл.411 КЗ за суброгация на ищеца - ЗК "Л.И." АД, в правата на водача
на увреденото МПС, което е било застраховано при него по застраховка "Каско" -
срещу ответника - ЗАД "Б.В.И.Г." АД, като застраховател по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", покриваща отговорността на причинителя на вредите -
водача на лек автомобил марка "Опел Корса", с ДК №****, който е виновен за
настъпването ПТП, станало на 24.06.2016г. около 22:20ч. в град Несебър, на паркинг,
находящ се в района на “Южно пристанище“, срещу дискотека „66“.
Досежно размера на следващото се обезщетение за вредите върху увредения лек
автомобил марка "Ауди", модел "А6", с ДК №****, в резултат на настъпило ПТП на
24.06.2016г. около 22:20ч. в град Несебър, настоящият състав намира, че правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд кредитирал приетото заключение на САТЕ,
5
в което експертът е изчислил стойността на причинените вреди по средни пазарни цени
към датата на настъпилото застрахователно събитие, поради което и с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес предявеният иск се явява доказан и
основателен за пълния предявен размер и като такъв правилно е бил уважен.
Правилно и законосъобразно е обжалваното решение и в частта, в която е
уважен предявения иск за заплащане на мораторна лихва. Във въззивната жалба
липсват конкретни оплаквания досежно незаконосъобразност на съдебното решение в
частта, в която е уважен предявения иск за заплащане на обезщетение за забава върху
дължимата главница. Доколкото съдът е обвързан само с доводите във въззивната
жалба /по аргумент на чл.269 от ГПК/ и при липса на конкретни възражения за
незаконосъобразност препраща изцяло към мотивите на обжалваното решение, в
частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, които
са правилни и законосъобразни.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение в т.ч. и
в частта за разноските, възложени на ответника, съобразно изхода от спора, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от
ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция право на разноски има
ищеца – въззиваем в настоящото производство. На основание чл.78, ал.1 вр. с ал.8 ГПК
(изм. и доп., бр.8/24.01.2017г.) въззивният съд определя юрисконсултско
възнаграждение за ищеца – въззиваем в размер на 100 лв., съгласно чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, чийто размер се определя с оглед
фактическата и правна сложност на спора и при съобразяване с извършените от
процесуалния представител правни действия – изготвяне на писмен отговор и явяване
в едно съдебно заседание. Въззивникът - ЗАД "Б.В.И.Г." следва да бъде осъден да
плати на въззиваемия - ЗК”Л.И.” АД разноски във въззивното производство за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв..
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20111520 от 10.05.2021г., постановено по гр.дело
№36031/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 81-ви състав.
ОСЪЖДА ЗАД "Б.В.И.Г.", ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, пл. „****; да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "Л.И." АД, с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****; на правно
основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК сумата от 100.00 лв.
/сто лева/, разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7