Р
Е Ш Е Н И Е
№541 14.01.2020 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, шести състав на седемнадесети
декември през
две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в
състав
Председател:
Михаил Русев
Секретар Зорница Делчева
като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №769 по описа за
2019
год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.171, т. 5, б.“б“ от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от Р.С., гражданин на Литва, чрез пълномощника си
адвокат П.Г. против принудителна административна мярка /ПАМ/ „преместване на
паркирано пътно превозно средство без съгласието на неговия собственик или на
упълномощен от него водач“, наложена на 07.10.2019 год. спрямо лек автомобил марка
*** с рег. №*** от Х. Н. К. – главен специалист „Контрол, кратковременно
паркиране“ при Община Казанлък. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на мярката като постановена в противоречие на материалния
закон, при съществени процесуални нарушения и необоснована. Според
жалбоподателката не е ясно на основание коя от трите предвидени законови
хипотези й е наложената ПАМ, като счита, че не са налице предпоставките на нито
една от тях за репатрирането на автомобила й. Наложената мярка е на основание
чл.31, т.4 от Наредбата на Общинския съвет Казанлък, която обаче е подзаконов
нормативен акт и не може да е основание за налагане на ПАМ. Направено е искане
за отмяна на мярката като незаконосъобразна, да бъде прогласена същата за
нищожна и да се задължи Община Казанлък да възстанови недължимо платената сума
в размер на 50.00 лв. и за присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът Х. Н. К. – главен специалист „Контрол, кратковременно паркиране“
при Община Казанлък чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. оспорва
жалбата като неоснователна. Поддържа, че обжалваната ПАМ е постановена в
хипотезата на чл. 171, т. 5, б“б“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и са
събрани доказателства за изпълнение на втората предпоставка от трите
самостоятелни такива в цитираната правна норма. Моли жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна и да се присъдят направените разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за
установено следното от фактическа страна:
На 07.10.2019 год. в гр. Казанлък в 13:21 ч. е репатриран лек автомобил марка
**** с рег. №***, паркиран на кръстовището на ул.“Гладстон“ и ул. “Ген.
Столетов“. Съставен е Протокол №00014/07.10.2019 год. за осъществено
преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство от Х. К., в който е
посочено, че автомобилът е паркиран неправилно на кръстовището на улиците
„Гладстон“ и „Ген. Столетов“ в нарушение на чл.31 от Наредба №4 на Общински
съвет Казанлък за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на
Община Казанлък /лист 16/.
За освобождаване на автомобила от платен паркинг е заплатена сумата 51.00
лв., включваща 50. 00 лв. такса „Нар26чл.44, ал. 4“ и 1.00 лв. такса „Н26, 44а,
ал.5“, за което по делото е представен фискален бон от 07.10.2019 год. 16:11 ч.
/лист 8/. Автомобилът е предаден на жалбоподателката на 07.10.2019 год., за
което е съставен приемо-предавателен протокол №0000014 /лист 8/.
По делото са представени и приети като доказателства Заповед № 1656/17.10.2018
год. на Кмета на Община Казанлък за определяне на длъжностни лица по чл.168,
ал.1 от ЗДвП; Снимков материал – 3 бр. снимки.
След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът
направи следните правни изводи:
Репатрирането на автомобили като ПАМ е регламентирано в специалния ЗДвП.
Съгласно нормата на чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилага следната ПАМ: преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато
превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места,
обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението. Касае се за
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с
действие волеизявление на орган, овластен със закон за това.
Оспореният акт представлява принудителна административна мярка, приложена с
разпореждане, изразено чрез действие, на 07.10.2019 год. Предвид формата на
акта, в него не може да бъде указано пред кой орган и в какъв срок може да бъде
обжалван. Това означава, че е приложима разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК,
която предвижда, че ако в акта или в съобщението за неговото издаване не е
указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок
за обжалване по този дял се удължава на два месеца. В случая е подадена на 11.10.2019
год., следователно е в срок. Депозирана е от активно легитимирано лице, собственик
на репатрирания автомобил, за което индивидуалният административен акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.168, ал.1 от ЗДвП, който предвижда
длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща
пътя, да могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно
превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено
място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Не
е спорно по делото, че улиците в гр. Казанлък са общинска собственост. Със
Заповед №1656/17.10.2018 год. на Кмета на община Казанлък Х. Н. К. - главен
специалист „Контрол кратковременно паркиране“ в звено „Обслужване на общински
сграден фонд“ при Община Казанлък/, Е. Б. Ц. и – служител в „звено за кратковременно
паркиране“ и М. С. М. – изпълнител-шофьор „звено за кратковременно паркиране“ са
определени да извършват или да нареждат принудително преместване на автомобили
без знанието на техните собственици или упълномощен от тях водач за извършени
нарушения на Закона за движението по пътищата и Наредба №4 за реда за спиране,
престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на Община
Казанлък /достъпна на интернет страницата на общината/. С оглед изложеното
съдът приема, че обжалваната ПАМ е разпоредена от материално и териториално
компетентен орган, овластен с правомощия по чл.171, т.5, б.„б“ от ЗДвП.
За мярката по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП не се изисква писмена форма по
аргумент за обратното от чл.172, ал.1 от ЗДвП. Тя може да е устна или изразена
чрез действие в съответствие с чл.59, ал.3 от АПК. Поради това подпис на
издателя не е необходим като условие за валидността й.
Оспорената ПАМ от 07.10.2019 год. е разпоредена и при правилно приложение
на материалния закон. В приетия като доказателство Протокол №00014/07.10.2019 год.
за осъществено преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство като
правно основание се сочи чл.31 от Наредба №4 за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Казанлък. Видно
от текста на горепосочената разпоредба, според съда е приложима т.4 от същата,
съгласно която, длъжностни лица от звеното за контрол, определени със заповед
на кмета на общината, могат да извършат или да нареждат принудително
преместване на автомобил без знанието на неговия собственик при паркиране в
нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението. Разпоредбата дословно възпроизвежда нормата на
чл.171, т.5, б.“б“ ЗДвП, която съдържа три хипотези като материалноправно
основание за налагане на конкретната ПАМ: 1. когато превозното средство е
паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство; 2. когато създава опасност и 3. когато прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението. Разпоредбата е императивна и
при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност,
административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административното нарушение.
При осъществяването и прилагането й не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Доколкото принудителните административни мерки от този вид се
издават в устна форма, за доказване на законосъобразността им са допустими
всички доказателствени средства, включително снимков материал, какъвто е
приложен към преписката.
Разпореждането е извършено в съответствие и при правилно приложение на
материалния закон. Хипотезите на цитираната разпоредба на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, приложима като материално правно основание за налагане на конкретната
ПАМ, са три:
1. когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за
движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано превозно средство;
2. когато създава опасност и
3. когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
Разпоредбата е императивна и при наличие на визираните предпоставки, в
условията на обвързана компетентност, административният орган налага
предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Не съществува
правна възможност за административният орган да осъществи във всеки конкретен
случай, с оглед на конкретните обстоятелства, да извърши преценка за налагането
или не принудителната административна мярка.
Предвид разпоредбата на чл.170, ал.1 АПК в тежест на ответника, като
издател на акта, е възложено да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му. Затова и негово е задължението да установи, че оспорената
принудителна мярка, наложена с конклудентните действия по преместването на
автомобила, е в съответствие със законовите изисквания.
В приетите като доказателство снимков материал, може да се изведе, че в случая процесната ПАМ е
наложена на основание чл.171, т.5, б.”б” предл. първо ЗДвП, което кореспондира
с чл.31 от Наредба №4 на Община Казанлък, т.е. служителят, наложил ПАМ, е имал
предвид, че автомобилът е паркиран в кръстовището на посочените две улици.
Съгласно чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на
кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Касае се законова забрана и нормата
на чл.98 от ЗДвП е императивна. При тази законова хипотеза не е необходимо
предварителното обозначаване на мястото с пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано превозно средство.
От снимковия материал по делото ясно се вижда от снимката, че автомобилът е
бил паркиран в близост до кръстовището. Съгласно §6, т.8 от ДР на ЗДвП,
„кръстовище“ е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или
се събират на едно ниво. В конкретния случай, видно от снимките, намиращи се на
лист 17, 18 и 19 от делото, автомобилът е бил паркиран в близост до самото
кръстовище, на не повече от метър от същото, като е безспорно, че не е спазено
предвиденото от закона отстояние от 5 метра. Приобщеният снимков материал,
категорично доказва допуснатото административно нарушение, изразяващо се в
паркиране в кръстовище и на по-малко от 5 м. от него, в нарушение на чл.98,
ал.1, т.6 от ЗДвП.
Неоснователно е изложеното в жалбата, че нормата въз основа на която е
наложена ПАМ е чл.31, т.4 от Наредба №4 на Община Казанлък и това не може да
бъде основание за налагането й. както по-горе бе изтъкнато, ПАМ не изисква
писмена форма за налагането си, а се извършва чрез действия. В този смисъл, не
може да се приеме безрезервно, че административният орган е мотивирал
налагането на ПАМ, чрез разпоредбата на чл.31 от Наредба №4, което да
представлява неправилно приложение на материалния закон, обосноваващ
незаконосъобразност на наложената ПАМ. В представения фискален бон са посочени
само разпоредбите от Наредба №26 за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на община Казанлък, които обосновават
събирането на съответната такса, но не са основание за налагането на ПАМ.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната ПАМ е формално и
материално законосъобразна, издаването й
съответства на целта на закона - за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения,
както и не засяга адресата в по-голяма степен от необходимото за целта й.
Поради това подадената жалба срещу нея е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.С., гражданин на Литва против принудителна административна мярка
„преместване на паркирано пътно превозно средство без съгласието на неговия
собственик или на упълномощен от него водач“, наложена на 07.10.2019 год.
спрямо лек автомобил марка *** с рег. №*** от главен специалист „Контрол,
кратковременно паркиране“ при Община Казанлък, като неоснователна.
Решението не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: