гр.
Плевен,23.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Петя Иванова като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. № 2733
по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото гражданско дело е образувано
по искова молба от А.Р.К. от гр.***против Х.г. „И.Б.“***, а при условията на
евентуалност- против О.П. В молбата се твърди, че считано от 05.04.2019г. след
проведен конкурс ищцата е била назначена на длъжността „***“ на Х.г. „И.Б.“***.
Твърди се, че на 28.05.2020г. трудовото правоотношение на ищцата било
прекратено едностранно, без предизвестие, на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, и
със заповед № РД 10- 572/ 27.05.2020г. на основание чл.188 т.3 във вр. с чл.187
ал.1 т.7, 8 и 9 и чл.126 т.7- 9 от КТ й е било наложено наказание „***“. Ищцата
счита, че така издадената заповед е незаконосъобразна, като излага подробни
съображения в тази насока. В заключение ищцата моли съда да отмени заповед № РД 10- 572/ 27.05.2020г. на ***на О.П. да я
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да й присъди обезщетение
по чл.225 ал.1 от КТ в размер на сумата от 7 200, 00 лв. за периода от
28.05.2020г. до 28.11.2020г. С молбата са представени писмени доказателства и
са направени следните искания: а/ да бъде назначена съдебно- счетоводна
експертиза; б/ да бъдат допуснати до разпит при довеждане свидетелите ***; в/
да бъде допуснат до разпит чрез призоваване свидетеля Д.В.; г/ да бъде изискано
личното трудово досие на ищцата и д/ да бъде задължена Х.г. „И.Б.“*** да
представи по делото отчета на галерията за 2008 и 2009 година, изпратен до
началника на отдел „***“ при О.П.
С разпореждане от 01.07.2020г. в закрито
заседание съдът е разпоредил на ответника Х.г. „И.Б.“*** да бъде връчен препис
от исковата молба и му е указал в едномесечен срок да подаде писмен отговор.
В месечния срок в съда е постъпил писмен
отговор и от двамата ответници със становище, че предявените искове са
неоснователни. С отговора на О.П. са представени писмени доказателства и е
направено искане за допускане до разпит при довеждане на свидетелката ***.
В дадения от съда срок са представени
писмени бележки от ответниците.
Спорно по делото е кой следва да бъде
ответник по предявените искове – ***или О.П. Съгласно чл.61 ал.2 КТ, за
длъжности, определени в закон или в акт на МС, трудовото правоотношение се
създава с предприятието, в което е съответната длъжност. Следва да се отговори
на въпроса, дали трудовото правоотношение на ***а на ***“
попада в приложното поле на чл.61 ал.2 КТ. От разясненията, дадени от ВКС в ТР № 1/2010 г.,
ОСГК, съдът счита, че може да се направи
извод, че надлежен ответник по иска с правно основание чл.344 ал.1 КТ предявен
от *** на ***, чийто трудов договор е сключен с и прекратен от общината, е
самата ***, която се явява работодател по смисъла на § 1, т.1 ДР КТ. Трудовият
договор с ***а на ХГ се сключва с ***на общината по силата на чл.8 ал.5 ЗЗКР,
съгласно която разпоредба, правоотношенията на ***ите на общинските културни
институти с ***на общината възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда за срок от 4
години, освен ако друго не е предвидено в специален закон. Условията на
конкурса се съгласуват с Министерството на ***та. По изричната разпоредба на закона – чл.61, ал.2, изр. второ КТ, и в този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в
което е съответната длъжност, на което се предоставя работната сила.
Субективното право за прекратяване на трудовото правоотношение принадлежи на
работодателя; за осъществяване на това право е необходимо волеизявление на
оправомощено с работодателска власт лице, но тъй като заемащият длъжност с
такава трудова функция не може да го упражни по отношение на себе си, то
волеизявлението в тези случаи е възложено на висшестоящия спрямо работодателя
орган. Последиците от него също засягат правната сфера на работодателя, което
го определя като надлежен ответник по искове с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ.
По
тези съображения, съдът счита, че О.П. не може да бъде надлежен ответник по
делото, поради което следва производството по делото да бъде прекратено
частично по отношение на О.П. тъй като надлежен ответник по делото е ***
Не
се спори между страните, че ищцата е работила като *** на Х.Г. „И.Б.“, считано
от 29.10.2018г., когато между нея и ***на О.П. е сключен трудов договор
№236/29.10.2018г.
Установява
се от представената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, че в
същата са посочени три отделни нарушения, установени при извършен планов одит
за дейността на галерията през периода 01.01.2017г. —
31.12.2019г., както следва :
Относно самоволно и еднолично разпределените от ищцата средства за
допълнително материално стимулиране на персонала на ***през месец декември
2019г.; Относно издаването на писмени
удостоверения „Сертификат за износ на художествени произведения зад граница“,
за които незаконосъобразно и при липса на бюджетна отчетност са събирани такси
от заинтересовани лица. Относно нарушенията на установените в О.П. ред и
процедура за осъществяване на предварителен *** преди поемане на задължения за
сключване на договори с външни изпълнители.
Установява се от приложения по делото доклад на лист 53 до 116, че
е изготвен одитен доклад за извършен одитен ангажимент за увереност с предмет
„Оценка и докладване финансовото управление на ***“ за периода 01.01.2017г. –
31.12.2019г. На основание доклада е изготвена докладна записка, в която се
сочи, че са открити допуснати нарушения. В доклада се сочи, че са допуснати
пропуски при разпределяне на средствата от икономия на бюджета, като поради
липса на ясен регламент разпределянето, начисляването и изплащането на средства
за ДМС на ***а и персонала са в изключително високи размери. В доклада се
посочва, че в нарушение на финансовата дисциплина, ищцата е допуснала изплащане
на ДМС за себе си и персонала с 20820,00 лева повече от разрешеното от
първостепенния разпоредител с бюджет. В тази връзка по делото е представено
Предложение от 13.12.2019г. от ищцата до ***на Общината за разпределяне на
икономии и тяхното разпределение между служителите в ХГ. Във връзка с
предложението, по делото е представено уведомление до ищцата, с което е
разрешено изплащане на ДМС в размер на една минимална работна заплата.
От
правна страна, съдът счита, че с поведението си ищцата не допуснала нарушение
на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.7,8 и 9 КТ. Разпоредбата на чл.187 ал.1 т.7 КТ касае дисциплинарно нарушение,
съставляващо неизпълнение на законните
нареждания на работодателя. В тази връзка твърденията на ответника са, че
ищцата е разпределила ДМС в по-голям размер от разрешения с разпореждането на ***на
Общината. В показанията си свидетеля В. заяви, че е работил като главен
счетоводител и на 13.12.2019г. по разпореждане на ищцата е превел на
служителите разпределеното допълнително възнаграждение. От представеното
допълнително обяснение на ищцата във връзка
с предложението за разпределение на ДМС за 2019г. (лист 137) се
установява, че с разпореждане от 18.12.2019г. кметът е указал да бъде
разпределено ДМС в размер на 10080 лева между 18-те служители на ХГ. Под
разпореждането на ***на О.П. ищцата е поставила свое разпореждане „да не се
изпълнява от гл.счетоводител“. В случая, съдът счита, че извършеното не
съставлява неизпълнение на законно разпореждане на работодателя, тъй като сумите
са преведени преди разпореждането на ***и на практика е невъзможно
разпореждането на ***да е нарушено преди неговото издаване.
Съгласно чл.187 ал.1 т.8 КТ, нарушение на трудовата дисциплина е злоупотреба
с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и
разпространяване на поверителни за него сведения. Съдът счита, че не е налице
нито едно от тези нарушения. Разпределението на средствата от икономии на ФРЗ
не може да се квалифицира като злоупотреба с доверието на работодателя, нито
уронва доброто име на предприятието, още повече, че не се сочи пред кого. В
случая може да се приеме, че поведението на ищцата да разпредели на самата себе
си ДМС в размер на 6700 лева не е морално, но не и че е злоупотреба с доверието
на работодателя. Житейски несправедливо е като *** да разпредели като ДМС сума,
равняваща на почти 5 трудови възнаграждения. По делото не са представени Вътрешните
правила за работната заплата, но между страните не се спори, че действащите към
онзи момент такива не регламентират начина на разпределяне на икономиите от ФРЗ
като ДМС. От друга страна законът не задължава ищцата, като ръководител на
структура, представляваща второстепенен разпоредител с бюджет да изготвя
правила за работната заплата, които да регламентират разпределението на
средства от икономии. При тези данни, съдът приема, че нито ищцата е имала
задължение по посочените текстове от НСОРЗ, НДРЗ и чл.37 КТ да изготви правила,
които да обхващат разпределяне на икономии, нито е злоупотребила с доверието на
работодателя или уронила престижа му, като е разпределила икономиите като ДМС.
Съдът не споделя доводите на ответника, че разпределянето на бюджетни средства
между персонала, реализирани от икономии, под формата на допълнително
материално стимулиране, следва да се извърши от ***а на ХГ след предварително
съгласуване с първостепенния разпоредител, тъй като такова изискване по закон
липсва.
Дисциплинарно
нарушение съгласно разпоредбата на чл.187
ал.1 т.9 КТ е увреждане на
имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и
други средства. По делото ответникът не представи доказателства, че
реализираните икономии от ФРЗ, в случай, че не са разпределени като ДМС щяха да
бъдат внесени в бюджета на Общината, поради което и с разпределение на по-
голяма сума не може да се приеме, че е ощетен бюджета на общината. За да е
налице нарушение по този текст, би следвало да е имало издадена заповед на
Кмета, че в края на годината икономиите от ФРЗ не следва да се разпределят като
ДМС, а да бъдат връщани в бюджета на Общината. При
тези изводи от правна страна, съдът приема, че с разпределение на икономиите от
ФРЗ средства като ДМС през месец декември 2019г. между служителите на ХГ,
ищцата не е нарушила трудовата дисциплина.
По отношение на второто посочено в заповедта нарушение, съдът счита, че ищцата е
допуснала нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.3 КТ неизпълнение на
възложената работа и по т.10 неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове. През процесния посочен в заповедта
период 2017 – 2019г. ***“ е извършвала услуга по издаване на писмени
удостоверения сертификат за износ на художествени произведения зад граница.
В тази връзка ищцата навежда доводи, че има издадена заповед на министъра на ***та,
с която и е дадено разрешение да извършва „оценки“. Видно от приложената по
делото заповед (лист 32), със същата е определена ***“ гр.***да издава
удостоверение, представляващо приложение №1а към Наредбата. Видно от приложения
по делото одитен доклад, ищцата е издавала удостоверения представляващи
„Сертификат за износ на художествени произведения зад граница“, което е съвсем
различно от удостоверението по Наредбата в Приложение 1а от същата, което
удостоверява, че описаните
предмети нямат качества на движим паметник на ***та по смисъла на чл.3 от
Закона за паметниците на ***та и музеите. Не се спори, че за тази дейност
лицата са заплащали суми под форма на дарения, за което не се води отчетност и
не може да се установи нито какви суми са постъпили, нитот кои лица са правили
такива дарения. Внасяните под форма на дарения такси не са регламентирани нито
в Тарифа за таксите, събирани от министерство на ***та, нито в Наредба №17/2017 на Общински съвет Плевен. От
доклада на одита се установява, че за финансовата 2019г. по този начин са събрани дарения в общ размер
777.00 лв. В галерията не е водена
отчетна документация и одитът не е установил стойността на даренията
поотделно и в цялост. Липсват и
утвърдени от ***а правила и процедури за тази дейност, с което са
създадени предпоставки за непълно заприходяване и невъзможност за отчетност на
всички постъпили приходи.
С тази своя дейност, съдът приема, че
ищцата е осъществила нарушение по чл.187 ал.1
т.3 КТ като не е извършила възложена със Заповед работа и вместо
удостоверение по Приложение 1а е издавала сертификат за износ, което може да се
приеме и че в широк смисъл представлява неспазване на технологичните правила. Нарушението
представлява и такова по чл.187 т.10 КТ,
а именно неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в случая, съдът приема, че Заповедта на министъра
представлява такъв индивидуален административен акт, а цитираната Наредба №1 от 2005г. за реда за извършване
на оценка на декларирани движими паметници на ***та, собственост на
физически и юридически лица представлява нормативен акт. Съдът приема, че това
е тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като от една страна позволява
получаването на безотчетни средства под формата на дарения, и от друга
разрешава произведения на изкуството да бъдат изнасяни зад граница без надлежно
разрешение. С тези свои действия, съдът приема, че ищцата е нарушила трудовата
дисциплина и извършеното от нея съставлява дисциплинарно нарушение.
По
отношение на третото нарушение, посочено в заповедта, съдът приема следното
: В случая се касае за служебни нарушения на
процедурата за осъществяване на предварителен вътрешен *** в О.П.
регламентирана със Заповед №РД-10-133/11.02.2019г. на ***на общината. Съгласно
т.4 от заповедта, такъв контрол следва да се осъществява преди поемане на
финансови задължения (т.е. преди сключване на договори) с външни изпълнители. Видно от приложеното на лист 164 писмено
доказателство, заповедта е била изпратена на електронната поща на ищцата.
Установява се от показанията на свидетелката ***, че е работила в О.П. като
началник на отдел „***“ . Свидетелката заяви, че е имала многократно разговори
с ищцата, че преди подписване на договора е длъжна да го занесе в Отдел *** за
одобрение и едва след това договорът да бъде подписван. Установява се от
представените от ответника писмени доказателства, че през периода месец май 2019г.
– месец юли 2019г. като представляващ ***“ ищцата е сключила договори за монтаж
на ажурна ограда, изграждане система за видеонаблюдение и за изработка,
доставка и монтаж на PVC-дограма. Установява се от показанията на
свидетелката ***, както и от приложените контролни листове, че и в трите случая
договорите с изпълнителите са представени в отдел „***“ при О.П. след тяхното
сключване, както следва: Сключените
на 10.05.2019г. и 10.06.2019г. общо четири договора с отделни физически лица за
монтиране на ажурна ограда не са представени в отдел „***“ при общината за
извършване на предварителен контрол. Когато стойността на договора е под 500
лева, от показанията на свидетелката се установява, че контролен лист не се е
съставя, но липсва удостоверяване за извършен контрол за разход под 500 лв.,
което съгласно установената практика се извършва само чрез подпис на финансовия
контрольор от администрацията. В показанията си свидетелката заяви, че
процесните договори са сключени на 10.06.2019г. и на 10.05.2019г, а са
представени за контрол на 23.09.2019г. Приложен по делото е договор от
12.07.2019г., за изграждане на система за видеонаблюдение, който е представен
за извършване на предварителен контрол на 02.08.2019г., т.е. след поемане на задължението
за плащане. По делото е представен Контролен лист №3-07075/02.08.2019г. (лист 181), в който изрично е вписано това обстоятелство.
Съставен е и Протокол за приемане на извършени СМР, без посочена в него дата,
който не е подписан от длъжностно лице при администрацията, упражняващо инвеститорски
контрол. В съставения втори контролен лист за *** по случая, под №
Р-11279/26.08.2019г, изрично е отразено, че протоколът за приемане на
дейностите се различава от подадената оферта на изпълнителя; приетите
количества и видове дейности не са заверени от лице, упражняващо инвеститорски
контрол. По делото е приет сключен на 22.07.2019г, договор за доставка и монтаж
на PVC- дограма, представен за извършване на контрол на 29.07.2019г. При
така посочените случаи, съдът приема за установено, че ищцата е нарушавала установените
вътрешни процедури за ***, като не е представяла офертите за предварителен
контрол, каквото задължение е имала съгласно представената Заповед
РД-10-133/11.02.2019г. Тези нарушения не са оспорени от ищцата. Съдът приема,
че ищцата е нарушила трудовата дисциплина, като не е изпълнила заповедта на
кмета, което съставлява дисциплинарно нарушение по чл.187 ал.1 т.7 КТ, а именно
неизпълнение
на законните нареждания на работодателя.
Преди издаване на заповедта,
работодателят е спазил изискванията на КТ и е поискал обяснения от ищцата за
дисциплинарните нарушения. Издадената
заповед е в предвидената от закона форма, издадена е от компетентния орган и е
спазена процедурата по чл.193
КТ, като на ищеца са поискани обяснения, и такива са дадени в указания срок.
Издадената заповед е мотивирана, като мотивите се съдържат в заповедта да
налагане на дисциплинарно наказание. С оглед изложеното, съдът приема, че
обжалваната заповед е правилна и законосъобразна. Освен, че при издаването на
оспорваната заповед са спазени изискванията на КТ, същата налага наказание,
което е съобразено с тежестта на нарушенията. Касае се за две тежки нарушения
на трудовата дисциплина, които обуславят наложеното дисциплинарно наказание
„уволнение“.
С
оглед изхода на делото, ищцата следва да заплати на О.П. *** направените по
делото разноски за юрк.възнаграждение в размер на 300 лева и адвокатско
възнаграждение в размер 600 лева.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по отношение на О.П. за отмяна на Заповед №
РД-10-572827.05.2020г. на ***на О.П. с която на основание чл.195 КТ на ***а на ***“
гр.***е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени нарушения на
трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.3, 7, 8, 9 и 10 КТ; за възстановяване на
заемната преди уволнението длъжност „***“ и за присъждане на обезщетение за
оставане без работа поради незаконно уволнение.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Р.К. против Х.г. „И.Б.“*** искове с правно основание чл.344
ал.1 т.1 КТ за отмяна на Заповед №
РД-10-572827.05.2020г. на ***на О.П. с която на основание чл.195 КТ на ***а на ***“
гр.***е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършения на трудовата
дисциплина по чл.187 ал.1 т.3, 7, 8, 9 и 10 КТ.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Р.К. против Х.г. „И.Б.“*** искове с правно основание чл.344
ал.1 т. 2 КТ за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „***“.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Р.К. против Х.г. „И.Б.“*** искове с правно основание чл.344
ал.1 т.1 , т.3 КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение в размер на 5326,74 лева за периода от 28.05.2020г. до
08.09.2020г.
ОСЪЖДА
А.Р.К. ДА ЗАПЛАТИ на Х.Г. „И.Б.“*** разноски по делото в размер на 600 лева.
ОСЪЖДА
А.Р.К. ***.***разноски по делото в размер на 300 лева
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от 23.09.2020г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: