Р Е Ш Е Н И Е
№193 07.06.2019г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На девети май 2019г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
ПРОКУРОР: Константин Тачев
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №456 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.74 ал.2
от Закона за защита от дискриминация вр. с чл. 1 ал.2 от ЗОДОВ вр. с чл. 203 от АПК. Образувано е по исковата молба на Г.И.К.
***, с която в условията на обективно и субективно
съединение са предявени четири иска с правно основание чл.74 ал.2 от ЗЗДискр. за имуществени и неимуществени вреди срещу Министерство на образованието и науката
гр. София и срещу Община Стара Загора с искане да бъдат осъдени солидарно да й
заплатят обезщетение за имуществени вреди, както следва:
имуществени вреди в размер на 1620лв. за
учебната 2011г.
имуществени вреди в размер на 1620
лв. за учебната 2012г., ведно със законната лихва в размер на 1 249лв. върху
общата сума на главниците от 3240лв., считано от датата на възникване на
основание за отпускане на първата годишна стипендия – 08.12.2011г. /датата на
която най – рано би следвало да започне изплащането на стипендията, спечелена
през 2011г/, с изчисление по месечно и сумарно върху размера на дължимите
главници /3240лв/ и до датата на подаване на исковете в съда.
неимуществени вреди в размер на 25
000лв., изразяващи се в претърпени психологически смущения, душевни терзания,
стрес, чувство на унижение, обида, неравнопоставеност и непълноценност, ведно с
компенсаторната законна лихва върху сумата на присъденото обезщетение, считано
от датата на увреждането - 08.12.2011г. /датата на която най – рано би следвало
да започне изплащането на стипендията/ до окончателното плащане на обезщетение.
неимуществени
вреди в размер на 25 000лв., изразяващи се болки и страдания, дискомфорт,
чувство на обреченост и страх, причинени от заболяването аденом на хипофизата и
според неговата форма, прогрес и поради намаляване на жизнената способност, тъй
като това заболяване е предизвикано и има своя генезис от изпитваните
психологически смущения, от стреса на който е била подложена и от всички други
проявления на осъществените спрямо ищцата дискриминационни актове, ведно със
законната компенсаторна лихва върху размера на присъденото обезщетение, считано
от датата на увреждането -08.12.2011г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
Претендират се и разноските по делото-
възнаграждение за един адвокат, заплатени пътни разходи за явяването му в
съдебни заседания, заплатени разходи за лабораторни изследвания във връзка с
изготвените заключения на вещи лица по делото.
Фактическите основания за предявяване на
исковите претенции са следните:
С решение №268/14.12.2012г. на Комисията за
защита от дискриминация / стр.319-стр.329/ е установено следното:
Чрез въведеното в чл.16, ал.1 и ал.3 от
Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени
дарби /Наредбата/ изискване, кандидатстващите деца да се обучават в „дневна
форма на обучение”, се регламентира по-неблагоприятно третиране на групи лица,
които не се обучават в дневна форма на обучение, в сравнение с групата лица по
чл.16, ал.2, което представлява пряка дискриминация на основата на признак
«образование» и представлява нарушение на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр.
Чрез
въведеното в чл.16, ал.1 и ал.3 от Наредбата изискване кандидатстващите деца да
се обучават в „дневна форма на обучение”, се регламентира по-неблагоприятно
третиране на групи лица, които не се обучават в дневна форма на обучение,
предвид особеностите на здравословното им състояние, което представлява непряка
дискриминация на основата на признак «увреждане» и нарушение на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.,
Чрез въведеното в чл.16 ал.1 и ал.3 от Наредбата
изискване, кандидатстващите деца да се обучават в дневна форма на обучение, се
нарушава чл. 10 и чл.11 от ЗЗДискр.
С горепосочените нарушения, като й е
отказано да кандидатства за стипендия по Наредбата, спрямо Г.И.К. е осъществена
пряка дискриминация по признак „образование“ и непряка дискриминация по признак
„увреждане“ по смисъла на чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр.
Налага на основание чл. 76 ал.1 т.1 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 47 т.2 от ЗЗДискр.
с цел преустановяване на гореустановеното нарушение на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. принудителни административни мерки на Министъра на
образованието и науката и Министъра на културата като им ПРЕДПИСВА да изработят
и внесат за разглеждане проект за изменение на Наредбата, в който да няма
изискване кандидатстващите даровити деца да се обучават в „дневна форма на
обучение“.
ПРЕПОРЪЧВА на Министерски съвет на
основание чл. 47 т.8 от ЗЗДискр. да предприеме
необходимите мерки за приемане на нормативен акт с цел изравняване на
възможностите и недопускане на дискриминация при кандидатстване за годишни
стипендии на даровитите деца от различни области.
Ищецът Г.И.К. е родена на ***г., а през
2011г., когато е ученик в 11-ти клас участва в Деветнадесети Национален
ученически конкурс „БЪЛГАРИЯ-ЕВРОПЕЙСКА САМОЛИЧНОСТ И СПЕЦИФИЧНА ДУХОВНОСТ“,
раздел „Презентации“, възрастова група „ІХ-ХІІ“ клас. На този конкурс е
класирана на първо място, като с това класиране е придобила правото да
кандидатства за едногодишна стипендия по Програмата за мерките за закрила на
деца с изявени дарби на МОМН. На 08.11.2011г., със съгласието на своя законен
представител – майка, ищцата е подала Искане вх. №94-П-02160-1/08.11.2011г. до
Кмета на община Стара Загора, явяваща се изпълнителен орган по Програмата, с
молба да бъде включена в изпълнението на Програмата и съответно да получи
полагащата й се едногодишна стипендия от ответното Министерство на
образованието и науката. Тези факти са удостоверени с представени към исковата
молба заверени копия на ГРАМОТА за отличие в ХІХ национален ученически конкурс
„България – Европейска самоличност и специфична духовност“ ПЪРВО МЯСТО на Г.К.
за презентации и на Искане за предоставяне на специална закрила на дете с
изявени дарби с вх. №94-П-02160-1/08.11.2011г. по регистъра на Община Стара
Загора / стр. 26 – стр. 28 и стр. 31 по адм.д.№8247/16г по описа на АССГ
преобразувано в адм.д.№456/16 по описа на АС Стара Загора, приложение към том
І-ви/.
Ищцата е участвала и в Национален
конкурс „Моите детски мечки“, Раздел „Проза“ /ІІІ възрастова група/, на който е
класирана на трето място, което осигурява право за още една последователна
годишна стипендия, тъй като и този конкурс е бил включен в програмата на
ответното Министерство на образованието и науката за 2012г. за отпускане на
стипендии в тази възрастова група. След приключване на този конкурс подава
второ Искане вх. №94-11-02160-1/02.05.2012г. до Кмета на община Стара Загора за
отпускане на втора последователна годишна стипендия във връзка с участието си и
класирането на трето място в конкурса. Били са налице всички основания по
заложените в Наредбата изисквания за отпускане на полагащите се едногодишни
стипендии, като доказано даровито дете, с изключителни постижения в областта на
изкуството, науката и литературата. В отговор на подадените искания от страна
на Кмета на община Стара Загора и от страна на ответното Министерство на
образованието и науката, след анализ на разпоредбите на чл.16 и чл.16а от
Наредбата ответниците са приели в съответен писмен акт, че Г.К., макар да е
даровито дете не отговаря на изискванията за подпомагане, чрез отпускане на
стипендия, тъй като не бил налице един от елементите на фактическия състав на
приложимата норма – не се обучава в редовна форма на обучение, а към момента на
подаване на исканията за отпускане на стипендии за две последователни години е
осъществявала обучението си в индивидуална форма на обучение, свързана със
здравословното й състояние, не позволяваща да се обучава в редовна форма. Била
е поставена противозаконно в дискриминационно положение по най-малко два
признака „образование“ и „увреждане“, тъй като въпреки спечелените първо и
трето място на конкурсите, включени в съответната Програма на МОН, даващи право
на едногодишни стипендии, не е била допусната да ги получава за период от две
поредни години и е поставена в положение на неравностойно третиране като лице
обучаващо се в индивидуална форма на обучение спрямо тези, обучаващи се в
дневна такава. С отказа на ответниците
за отпускане на стипендии за две последователни години в общ размер на
3 240лв., на ищцата са нанесени имуществени вреди –пропуснати ползи и
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени за продължителен период от
време – повече от година и половина психологически терзания и заболяване на
хипофизата, посочени в петитума на исковата молба, явяващи се пряка и
непосредствена последица от извършените спрямо нея дискриминационни актове,
безспорно установени с цитираното решение на КЗД. Повече от година ищцата се е
чувствала много зле, а поради силното напрежение и непрекъснат стрес в опитите
да се бори против административния произвол, започнала да изпитва главоболие,
общо неразположение и било установено, че извънредно бързо и прогресивно е
развила и има аденом на хипофизата. Наложило се непрекъснато проследяване на
кръвните й резултати на всеки два месеца, при промяна на дозата на лечението и
проследяване през 40 дни на ЯМР. Всеки следващ ден след тази диагноза, при
приема на тежкото лекарство с много странични ефекти, доверителката се
чувствала все по-малко пълноценен човек, отколкото е била преди лечението. Не
могла да продължи и висшето си образование, за да се избягват допълнителни
натоварвания от тревоги от изпити и учебни занятия. В резултат на
дискриминацията ищцата е станала неспособна да продължи висшето си образование
в областите на своите интереси, като единствения постигнат резултат от
приложението на закона за подпомагане на талантливи деца, е бил да обезкуражи
младия талант. Изпитваните терзания, стрес и психологически дискомфорт, претърпени
за продължителен период от време, притеснения и чувство за безсилие, както и
унижението на достойнството, съвкупно са допринесли в пряка връзка за
обострянето на хроничното й заболяване /астма/ така и за заболяване на
хипофизата и сериозен дисбаланс на ендокринната й система.
Ответника
Министерство на образованието и науката в писмения си отговор на първо място
твърди, че наредбата е приета от МС, поради което не е материално-правно
легитимирания ответник. МОН не е постановил незаконосъобразен дискриминационен
акт, от който да са настъпили вреди и да дължи тяхното обезщетяване. Не е
постъпвало искане от ищеца за предоставяне на закрила по Наредбата за 2011г.
или 2012г. МОН твърди, че на 20.10.2011год. е постъпила молба за съдействие за
отпускане на стипендия по Наредбата, в която майката на ищцата е уведомила МОН,
че детето й е спечелило награда в конкурс, включен в програмата на мерките за
закрила на деца с изявени дарби, но от проведен със служител на министерството
телефонен разговор установила, че дъщеря й не отговаря на условията на чл.16,
ал.3 от Наредбата. В изготвения на 04.11.2011г. отговор, МОН уведомява г-жа К.,
че детето й не отговаря на условията на чл.16, ал.3 от Наредбата, но въпреки
това тя подава искане на 08.11.2011г. до Кмета на общината за предоставяне на
специална закрила. Предвид органа, който разрешава отпускането на стипендията,
МОН твърди, че не може да бъде отговорен ответник за вредите от не отпускане на
стипендия по Наредбата.
На 06.12.2012г. е постъпило писмо от майката
на ищеца, с което иска от МОН предоставянето на предметна награда – таблет,
чрез която дъщеря й ще може да почувства признание на таланта и труда си,
наравно с другите даровити деца на България. Посочено е още, че таблета ще бъде
в помощ на бъдещи изяви. Със Заповед №РД09-98/31.01.2013г. на Министъра на
образованието, младежта и науката е предоставена предметна награда – таблет на
стойност 999лв. и парична награда в размер на 100лв. Предвид гореизложеното не
може да се приеме, че претърпяната от ищеца вреда, представлява пряка и
непосредствена последица от действията на административния орган, напротив не
съществува никаква причинна връзка между двете.
Ответника Община Стара Загора в
писмения си отговор оспорва основателността на задължението за плащане на две
стипендии в размер на 3420лв., тъй като
стипендията по НУРОЗДИД се
изплаща от държавния бюджет, а не от общинския, като и само ако не е отпусната
стипендия на друго основание. Твърди, че за част от исковия период се
претендира изплащане на две стипендии, което е недопустимо, тъй като ученикът
има право да получава само една стипендия
по наредбата, по закон или друг акт на МС алтернативно. Исканите суми за
имуществените вреди, ведно с лихвите са погасени с изтичане на
тригодишната давност, тъй като се касае
за периодични плащания. По отношение на неимуществените вреди се възразява, че
същите са неоснователни, предвид липсата на основание да се търси обезщетение
за неизплатени стипендии по наредбата и не е причинено увреждане от страна на
общината от прилагане на дискриминационен акт. Липсва и причинно-следствена
връзка, поради което всички предявени искания главни и акцесорни следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни или като погасени по давност. С писмения
отговор са представени доказателства под
опис. Община Стара Загора се позовава на
грамоти и дипломи, с които е признала и възнаградила ищеца за таланта му. В съдебно заседание по същество процесуалния
представител прави възражение за погасено по давност вземане за обезщетение за
неимуществени вреди от възникнало заболяване аденом на хипофизата, съобразно
заключението на вещото лице, че има своя генезис във възрастова граница 10
години, което е 2004г. , сочените в исковата молба негативни преживявания са
претърпени през 2011г-2012г. Иска от съда да бъдат отхвърлени всички предявени
срещу Община Стара Загора искове като неоснователни.
Представителя
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на
исковите претенции спрямо ответника Министерство на образованието и науката и
предлага да бъдат отхвърлени срещу ответника Община Стара Загора.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Исковата молба е допустима, а разгледани по същество първата и втората от исковите
претенции, предявени срещу Министерство на образованието и науката са изцяло
основателни / за сумата от 1620лв., обезщетение за имуществени вреди за 2011г.
и за сумата от 1620лв., обезщетение за имуществени вреди за 2012г, под формата
на пропуснати ползи в размер на едногодишните стипендии/. Лихвата за забава
върху тези главници се дължи от момента на влизане в сила на решението на КЗД.
Частично основателна е претенцията срещу МОН за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за претърпени негативни преживявания по т.2 от петитума на
исковата молба за сумата равна на двойния размер на едногодишните стипендии-
3240лв. В останалата му част до 25 000лв. искът за неимуществени вреди по
т.2 от петитума следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Неоснователна
изцяло е исковата претенция за заплащане на обезщетение за заболяването аденом
на хипофизата, причинено от фрустрацията като
последица от дискриминацията, преживяна през 2011г и 2012г. Аденома
е резултат от обсесивно компулсивното
разстройство и неговото лечение с флупентиксол,
потискащ допаминовата медиация в допаминовите
пътища в ЦНС, който е увеличил нивото на пролактина и
е довел до хормонална дисфункция – виж заключението
на вещото лице К. на стр. 665/гръб/, том ІІ по делото. От своя страна ОКР е
предизвикано от психоемоционално пренапрежения още от
ранна детска възраст, а ендокринни наблюдения върху ищеца датират от 2006г.,
според вещите лица, включително разстройството на хипофизата е довело и до хипотиреодизъм от 2010г. Заболяванията на ищеца нямат
никаква причинно следствена връзка с дискриминация, а датират като разстройства
отпреди 2011г., доколкото промени в менструацията са били налични и преди
ноември 2012г.
Четирите искови претенции срещу община
Стара Загора следва да бъдат отхвърлени изцяло по аргумент от чл.6 ал.2 от ЗЗДискр и предвид, че дискриминацията е причинена от
дискриминационен подзаконов нормативен акт, който е изработен от орган на
централната власт – МОН, конституиран като ответник по делото с исковата молба.
Исковете, предявени срещу Община Стара Загора в субективно съединение следва да
бъдат отхвърлени и по аргумент от диспозитивната част на Решение №268/14.12.2012г.
на КЗД, с което нарушение на антидискриминационното законодателство е
установено по отношение на ищеца, извършено от ответника Министерство на
образованието и науката и причинено от конкретни разпоредби на подзаконов
нормативен акт. Решението на КЗД обвързва съда, сезиран с иск
по чл.74 ал.2 от КЗД по отношение на нарушението, нарушителя, и лицето, спрямо
което е допуснато, включително и периода, като за настоящия случай се взема
предвид времето, през което спрямо ищеца е действал и е бил прилаган
дискриминационния подзаконов нормативен акт – 2011г и 2012г., като в тази
връзка съдът взема предвид датата на влизането му в сила – 03.01.2013г. т.е.
обхваща се и конкурса от 2012г., на който е спечено трето място, даващо право
на едногодишна стипендия.
Съдът,
сезиран с иск по чл.74 ал.2 от ЗЗДискр. е обвързан от
установеното нарушение на антидискриминационното законодателство, засегнатото
лице и причинителя на дискриминацията, нейния вид, като се произнася въз основа
на тези факти по въпросите за вида и размера на претендираните вреди и тяхното
настъпване като пряка и непосредствена последица от визираните в решението на
КЗД нарушения. Предмет на установяване по делото са вредите, както са посочени
в исковата молба, техния размер, определен по правилата на ЗЗД и настъпването
им като пряк и непосредствен резултат от проявената дискриминация.
По повдигнатите от ответника Министерство
на образованието и науката въпроси за допустимостта на исковите претенции,
съдът намира че:
Исковата молба срещу този ответник е допустима.
Съгласно чл.74 ал.2 от Закона за защита от дискриминация, когато с решение на
Комисията за защита от дискриминация е установено дискриминационно нарушение,
допуснато в отношения на власт и подчинение, съдът не установява повторно
осъществена ли е дискриминация, от кого и срещу кого, защото тези въпроси са преклудирани в производството пред специализирания държавен
орган –чл.47 т.1 от ЗЗДискр. Съдът, както вече се
посочи, преценява единствено има ли
причинени на пострадалото лице вреди, какви са те, пряка последица ли са от дискриминационното
нарушение и какъв е справедливия размер на обезщетението. В тези случаи, когато
е проведено производство пред КЗД, лицето разполага с правото на иск по чл. 74
ал.2 от ЗЗДискр. като претенцията за обезщетение се предявява пред
съответния административен съд по реда на ЗОДОВ. Разпоредбата на чл.74 ал.2 от ЗЗДискр е материално правна и специална спрямо чл.203 и сл.
от АПК в смисъл, че искът за обезщетение се предявява след решение на КЗД, а не
след отмяната на административния акт по съответния ред. Оттук процесуално и материално правно легитимиран
ответник по иск с правно основание чл.74 ал.2 от ЗЗДИскр.
е органа, посочен в решението на КЗД. Решението
на КЗД установява нарушението на специалното законодателство, предоставящо
закрила срещу дискриминация, посочва надлежния ответник – органа срещу когото
искът е допустим/нарушителя/, лицето, легитимирано да предяви иск по чл.74 ал.2
от ЗЗД/засегнатото от нарушението лице/, фактическия състав на нарушението на ЗЗДискр и правната му квалификация, периода на неговото
извършване. Съответно сезирания съд следва да установи настъпването на вредите,
техния вид и размер, съобразно посоченото в исковата молба, като страните, а
оттам и съда са обвързани от всички обективни и субективни елементи на нарушението
на антидискриминационното законодателство, определено като вредоносно събитие.
В тази връзка и тук е мястото да се каже, че разпоредбата на чл. 74 ал.2 от ЗЗДискр позволява да се търси обезщетение за вреди от
подзаконови нормативни актове, когато пряко и непосредствено с тяхното
постановяване и приложение са осъществени нарушения на Закона за защита от
дискриминация, какъвто е настоящия случай, независимо дали са отменени,
изменени или обявени за нищожни. Въз основа на изложеното, съдът прие, че ответника
Община Стара Загора като не е посочен в решението на КЗД за нарушител, чрез
приемане на дискриминационно разпоредби в подзаконов нормативен акт не е
пасивно материално правно легитимиран да отговаря за причинените вреди, предмет
на исковите претенции. Видно от диспозитива на Решението на КЗД,
дискриминацията е причинена от издаване на подзаконов нормативен акт, който
отнема правото да се кандидатства за стипендия в нарушение на ЗЗДискр. Този подзаконов нормативен акт е намерил
приложение спрямо ищеца, чрез участието му в конкурси от нарочната Програма,
които се регулират от дискриминационния нормативен административен акт.
На първо място следва да се изложат фактите
с правно значение, установени с Решение №268/14.12.2012г. на Комисията за
защита от дискриминация / стр.319-стр.329/, които съдът не установява, а
съобразява. Производството пред КЗД е образувано по сигнал на законен
представител на ищеца – нейната майка с вх. №44-00-3863/04.11.2011г. т.е. преди
да бъде подадено Искането от 08.11.2011г. до Кмета на община Стара Загора за
отпускане на стипендия за спечеленото първо място на ХІХ Национален ученически
конкурс и съответно преди да получи отговор от 22.12.2011г / стр.10 по делото/
от Заместник-Кмета по образованието, че не отговаря на условията „дневна форма
на обучение“, въведено с чл.16 ал.3 от Наредбата. Към 04.11.2011г. вече е било
известно на ищеца, че условието на чл. 16 ал.3 от Наредбата е пречка да се кандидатства
за стипендия въз основа на спечелено първо място на конкурс, включен в програмата
по чл.11 ал.1 от същата Наредба. Прието е в решението на КЗД, че спечеленото
първо място през 2011г. на този конкурс дава право на едногодишна стипендия по
Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби на МОН, но предвид
разпоредбите на чл.16 ал.1 и ал.3 от Наредбата на детето е отнета възможността
да го упражни, чрез уважаване на подадено искане за отпускане на стипендия и
нейното последващо получаване т.е. поради не редовната форма на обучение,
наложила са от заболяване, мярката за закрила / отпускане на стипендия/ е
неприложима за ищеца.
Комисията за защита от дискриминация е
приела за установено, че ищеца участва в редица национални ученически конкурси,
включени в програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби през текущата
календарна година / 2011г/, съгласно чл.11 ал.1 от НУРОЗДИД. Видно от
приложените копия на грамоти, удостоверения и сертификати, тя е получила
многобройни първи, втори и трети награди от международни, национални, областни
и общински конкурси. Ищеца Г.К. участва в ХІХ Национален ученически конкурс
през 2011г., на който е първенец в раздел „Презентации“, Трета възрастова
група, и този факт удовлетворява всички установени в чл.16 ал.3 от НУРОЗДИД
условия, с изключение на изискването да се обучава в дневна форма на обучение.
Нещо повече, дори и да не отговаряше на останалите условия, се оказва, че
формата на обучение е едно от изискванията и за допустимост на искането за отпускане на стипендия. Прието е
от КЗД, че дискриминационното нарушение се състои в лишаване от възможността да
се подаде искане / да се кандидатства/ за отпускане на стипендия за 2011г. по
причина на подзаконовите нормативни разпоредби на чл.16 ал. 1 и ал.3 от
НУРОЗДИД. Ето защо и община Стара Загора не е посочена като нарушител в
диспозитива на решението, който факт обуславя неоснователност на исковите
претенции спрямо този ответник, който не е солидарно отговорен с МОН за
лишаването от възможността да се приложи предвидената мярка за закрила.
Лишаването от възможността да се подаде
искане за отпускане на стипендия за 2011г е по причина на регламента на чл.16
ал.1 и чл.16 ал.3 от НУРОЗДИД, представляващи пряка и непряка дискриминация по
признаците съответно „образование“ и „увреждане“, което е нарушение на чл.10 и
чл.11 от ЗЗДискр., а в резултат на нарушението на
чл.10 и чл.11 от ЗЗДискр. спрямо ищеца е осъществена
пряка дискриминация по признак „образование“ и
непряка по признак „увреждане“ от
страна на Министъра на образованието и науката и Министъра на културата, на които
са наложени принудителни административни мерки – ПРЕДПИСАНИЕ за внасяне на
проект за изменение на НУРОЗДИД, в който да няма изискване кандидатстващите
даровити деца да се обучават в „дневна форма на обучение“. В тази връзка следва
да се отговори на МОН, че МС не е посочен като нарушител, а на този колективен
орган е препоръчано да предприеме необходимите мерки за приемане на нормативен
акт с цел изравняване на възможностите за недопускане на дискриминация при
кандидатстване за годишни стипендии на даровити лица от различи области.
След като е установено, че
дискриминационното нарушение спрямо ищеца е извършено от ответника МОН, чрез
въвеждане на условия в чл.16 ал.1 и ал.3 от НУРОЗДИД, които в нарушение на
чл.10 и чл.11 от ЗЗДискр. лишават ищеца от възможност за кандидатстване
през 2011г. и през 2012г. за получаване на едногодишна стипендия на основание
спечелено първо място на конкурс, включен в Програмата по чл.11 ал.1 от същата
Наредба, то се налага извода, че исковете за имуществени вреди в размер на
1620лв. за 2011г. и в същия размер за 2012г. са изцяло основателни, а лихвите
се дължат от момента на влизане в сила на решението на КЗД – 03.01.2013г. Законната лихва върху тази сума се дължи не
от датата на подаване на искането до Кмета на община Стара Загора
-08.11.2011г., което действие няма правно значение, а от датата на влизане в
сила на Решението на КЗД, а именно – като се има предвид, че последното
съобщение е получено на 19.12.2012г. и е указано правото на жалба в 14-дневен
срок, то датата на влизане в сила е 03.01.2013г. / 02.01.13г. е сряда, работен
ден и последен от 14-дневния срок/. От тази дата се дължи законната лихва върху
главницата в общ размер от 3240лв. до окончателното изплащане, съгласно т.4 ТР
№ 3/22.04.2004г. на ВКС. Според цитираното ТР от момента на установяване на нарушението на
антидискриминационното законодателство се дължи лихва, защото от този момент
възниква и правото на иск за заплащане на обезщетение, което по своя характер
не е периодично плащане, както сочи ответника Община Стара Загора. Предмет на
иска е заплащане на обезщетение за вреди, възникнало като имуществено право от
сбъдване на фактическия състав на чл.74 ал.2 от ЗДДискр.
на 03.01.2013г.
От
този момент тече и давността за предявяване на исковете за имуществени и
неимуществени вреди, описани в т.1 и т.2 от петитума на исковата молба. За
неимуществените вреди по т.3 от исковата молба / заболяването „аденом на
хипофизата“/ давността тече от момента на узнаването за неговото настъпване,
ако следващ датата на установяване на нарушението с влизане в сила на решението
на КЗД. Обратно, ако ищеца е узнал за заболяването си преди 03.01.2013г., то
давността и за тоз иск ще тече от влизане в сила на решението на КЗД. Имуществените
вреди са под формата на пропуснати ползи като пряка и непосредствена последица
от нарушение на ЗЗДискр, тъй като стипендиите биха
били получени на посоченото основание по чл.16 ал.1 и ал.3 от НУРОЗДИД, ако не
бе предвидено условието „дневна форма на обучение“, представляващо пряка и непряка
дискриминация спрямо ищеца. Лицето – субект на нарушението е изпълнило всички
други изисквания на чл.16 ал.1 и чл.16 ал.3 от НУРОЗДИД, поради което и в
Решението на КЗД е прието, че с нарушенията на чл.10 и чл.11 от ЗЗДискр., като й отказано да кандидатства, спрямо ищеца е
осъществена пряка и непряка дискриминация т.е. ако тези дискриминационни
условия на подзаконовия нормативен акт не действаха, то стипендия би се
получавала. Следователно налице е пряка причинно следствена връзка между
нарушението и вредоносния резултат – пропускане на сигурна възможност да се
увели имуществото на ищеца като последица от класиране в конкурси по програмата
на МОН, осигуряващи право на имуществена закрила на деца с изявени дарби.
Отнемането на правото да се ползва от мярката за закрила /парична стипендия/
води до намаляване на имуществото на ищеца без да е опосредено
от издаването на индивидуален административен акт, с който се признава вече
възникнало право на основание чл.16 ал.1 и ал.3 от НУРОЗДИД, тъй като в
решението на КЗД е посочено, че акта на дискриминация се състои в препятстване
на възможността да се иска издаване на административен акт в изпълнение на
който да се получава сумата на едногодишната стипендия. Ето защо на още едно
основание Община Стара Загора като юридическо лице, представлявано от органа
компетентен да издаде индивидуалния административен акт, не е субективно
пасивно материално правно отговорен ответник. КЗД установява, че причина за
дискриминационното нарушение са самите условия на подзаконовия нормативен акт,
отнемащи правото на мярката за закрила, а не акта на Заместник Кмета на община
Стара Загора от 22.12.2011г., с което се уведомява ищеца, че искането му е
недопустимо за разглеждане, поради неприложимост на мярката спрямо индивидуално
обучаващи се даровити деца. Тъкмо този
факт –неприложимост на мярката спрямо деца, извън дневна форма на обучение
представлява акт на дискриминация, спрямо който настоящия съдебен състав
преценява настъпването на посочените в исковата молба вреди, техния размер и
причинно следствената връзка между тях. В решението на стр. 8 от него / стр. 325 от
том І/ изрично е посочено, че кметът като местен орган на изпълнителната власт
се явява адресат на оспорваната норма, а не орган който я е приел или предложил
изменението й. Той не може да бъде държан отговорен пряко или непряко за дадено
нормативно положение, конкретно присъствието на условието, че кандидатстващите
за стипендии следва да се обучават в дневна форма. Доколко община Стара Загора
е изпълнила задълженията си по чл.12 от НУРОЗДИД е въпрос на друго
производство, изискващо конституирането на други страни, а въпросът за „дневна
форма на обучение“ е изначален. Поведението на кмета на във връзка със
задълженията му в ЗКД в частност НУРОЗДИД и доколко то е в съответствие с
принципите на ЗЗДискр. може да се изследва в отделно
производство. Като се има предвид, че съдът по обезщетението е обвързан от
решението на КЗД по въпросите за легитимираните ищци, ответници и по въпроса за
допуснато нарушение на ЗЗДискр неговия вид и
фактически състав, се налага извод, че Община Стара Загора не е солидарно
отговорен ответник наред с МОН. Предвидената „дневна форма на обучение“ е израз
на дискриминация и това нормативно условие не е акт на Кмета на община Стара
Загора.
Предявените два иска за неимуществени
вреди в размер от по 25 000лв. всеки, изразяващи се в претърпени психологически
смущения, душевни терзания, стрес, чувство на унижение, обида,
неравнопоставеност и непълноценност, ведно с компенсаторната законна лихва
върху сумата на присъденото обезщетение, считано от датата на увреждането -
08.12.2011г. /датата на която най – рано би следвало да започне изплащането на
стипендията/ до окончателното плащане на обезщетение;
и изразяващи се в болки и страдания,
дискомфорт, чувство на обреченост и страх, причинени от заболяването аденом на
хипофизата и според неговата форма, прогрес и поради намаляване на жизнената
способност, тъй като това заболяване е предизвикано и има своя генезис от
изпитваните психологически смущения, от стреса на който е била подложена и от
всички други проявления на осъществените спрямо ищцата дискриминационни актове,
ведно със законната компенсаторна лихва върху размера на присъденото
обезщетение, считано от датата на увреждането -08.12.2011г. до окончателното
изплащане на обезщетението, са частично основателни. Законната лихва върху тях
следва да се присъди от датата на влизане в сила на Решението на КЗД –
03.01.2013г.
Неимуществените вреди посочени в т.2 от петутима на исковата молба, а именно претърпени психологически
смущения, душевни терзания, стрес, чувство на унижение, обида,
неравнопоставеност и непълноценност следва да се преценят като стоящи извън
съмнение, не се нуждаят от доказване и по силата на чл. 9 от Закона за защита
от дискриминация. Ответната страна в случая не би могла да докаже, че принципа
на равно третиране не е нарушен, тъй като за този факт доказателство е
решението на КЗД. Конкретиката на случая обаче определя размера на
обезщетението, поради което и съдът взема предвид възрастта на детето,
обстоятелствата при които е причинена дискриминацията и всички други
особености, имащи отношение към
интензитета на проявата. Лишаването от възможност да се получи награда от
спечеленото първо място на Националния конкурс води до тежко разочарование, още
повече за дете, което не се обучава в дневна форма на обучение наред с
връстниците си, а се готви само у дома и чрез тази изява намира себе
утвърждаване и ценност сред останалите членове на обществото. В този смисъл
отнемането на наградата е равносилно на непризнаване и отричане на спечеленото
първо място и води не само до усещането за неравнопоставеност, обида и
унижение, присъщи на всеки акт на дискриминация, но и до душевно страдание,
което в случая според показанията на майката се е проявило в поведението на
детето – плакало, почувствало се съкрушено, затворило се в себе си. Тези изяви
на душевно страдание продължили до получаване на писмото от ДАЗД, че ще бъде
сформирана работна група, която да направи промени в Наредбата. В протокола за
проведено открито съдебно заседание от 19.12.2017г., разпитана като свидетел по
почин на ищцата, нейната майка заявява, че са прочели Наредбата след като е
спечелено първо място на ХІХ Национален конкурс, награждаването на който е бил
на 04.11.2011г., същата дата на която е подадено и искането до КЗД за закрила
срещу дискриминация. Въпреки узнаването на неблагоприятното условие по чл.16
ал.3 от Наредбата, майката прави запитвания до МОН с искания да бъде отпусната
стипендия, а на 08.11.2011г. подава искане и до Кмета на община Стара Загора.
Свидетелката твърди, че отказа, който дъщеря й е получила от страна на г-жа С.
/Заместник-кмет по образованието/ я е наранил прекалено много, а най-много се
засегнала от две изречения „Вашата дъщеря е в индивидуална форма на обучение и
не отговаря на изискванията за получаване на стипендия по Наредбата. Всеки
родител избира училището и формата на обучение на детето си.“ Детето се
почувствало унижено и съкрушено, оскърбено, плакало и видяло неравното
отношение спрямо нея, защото учениците от област спор в държавните училища
получават тази стипендия, независимо от формата на обучение. Затворила се е в
себе си до получаване на писмото от Държавна агенция за закрила на детето, че
ще бъде сформирана работна група, която да направи промени в Наредбата.
Страдала около година и половина и не се е справила с този проблем и до сега,
като й е болно да говори по темата. Пристъпите на астма зачестили, поради
плача, който е противопоказен за хора с това заболяване. Имало промяна в
състоянието, наложило се да се сменят препаратите за астма и да се увеличи
тяхната доза. Започнало е отсъствие на менструацията, която била редовна до
този момент, което наложило консултация с ендокринолог и след проведено
изследване с ЯМР е установено заболяване аденом на хипофизата през декември
2012г. След като й се даде нова надежда от ДАЗД, че са сформирали работна група
за изменение на Наредбата, ищцата получила надежда, че може да участва в нов
конкурс и да получи стипендия за 2012г. През 2012г. участва в конкурс по чл.11
ал.1 от НУРОЗДИД, спечели трето място, което и даваше отново право на
едногодишна стипендия и отново се повтори същото като не получи стипендия. След
като разбрала, че отново няма да получи стипендия, защото Наредбата не е
изменена, ищцата тотално се сринала. Наредбата била променена на 31.05.2013г.
след навършване на 18г. възраст на ищцата. Благодарение на промяната получавала
стипендия за висок успех през втория срок на последната учебна година. Това е
всичко, което е получила от държавата за успехите си, а без парична подкрепа от
държавата, ищцата не би могла да работи. Не учи висше образование, поради
заболяването си по препоръка на докторите. Ищцата е очаквала да бъде
стимулирана и подкрепена, а не само похвалена за многобройните си постижения,
които никой друг в Стара Загора не е постигнал. Аденома
се установил в град Пловдив, като ищцата се разтреперила, разплакала, и питала
„Сега какво ще правим, мамо?“. Ищцата е очаквала да получи стипендия, тъй като
в условията на конкурса било описано, че се дава едногодишна стипендия за 12
месеца в размер на 50 % от МРЗ за всеки месец и трябваше да й бъде изплатена.
Пред вещите лица, назначени да изготвят
Комплексна психолого-психиатрична експертиза с
участие на вещо лице ендокринолог с цел установяване на причинно-следствена
връзка между стреса от отказа да кандидатства за стипендия през 2011г. и
констатираното през декември 2012г. заболяване аденом на хипофизата, ищцата е
дала сведения / стр. 5 от заключението/, че много се притеснила, разстроила се,
защото това е била очаквана стипендия и не е получила това, което е получила.
ДАЗД са й дали надежда, поради което участвала и в конкурса през 2012г., когато
още не е навършила 18г., и пак се е надявала на стипендия, но същият член на
НУРОЗДИД не бил променен и пак не получила стипендия и нямала дори стипендия за
отличен успех. Само през 2013г. втория срок получила стипендия за отличен
успех, защото променили закона. Показанията на майката и на ищеца сочат, че
действително са изпитани душевни терзания под формата на мъка, разочарование и
свързаните с тях влошаване на общото състояние, обида, чувство на
неравнопоставеност и на лишаване от заслужената наградата, наречено от
експертите психиатър и специалист с точния му термин „депривация“. Същите
обясниха, че това означава лишаване, отнемане. Детето безспорно ги е изпитвало
след невъзможността да кандидатства през 2011г. за наградата, която е спечелило
със собствен труд и усилия, и които съставляват неговия смисъл на живот.
Съответно дават увереност за пълноценност сред социума и следващото от този
факт самочувствие. Но след писмото от ДАЗД от 09.11.2011г. и майката, и щцата сочат на надежда и на повдигане на духа, съответно
желание и отново участие в конкурс от Програмата по чл.11 ал.1 от НУРОЗДИД.
Същевременно в свидетелските показания на майката се казва, че детето се е
сринало, плакало, получило пристъпи на астма, затворило се в себе си и
изпитвало посочените в т.2 от петутима на исковата
молба негативни преживявания от момента
на получаването на писмото от Заместник-Кмета на община Стара Загора, което е с
дата 22.12.2011г. до получаване на
писмото от ДАЗД, което е изпратено на 09.11.2011г. Това противоречие в
показанията на майката, че от 22.12.2011г. детето се сринало и състоянието му
продължило до получаване на писмото от ДАЗД, което е още от 09.11.2011г., може
да бъде преодоляно единствено като се вземат предвид писмените официални
документи по делото, като се приеме, че негативните емоции са преживени от
момента, в който официално ищеца е уведомен от МОН, че няма право да
кандидатства за стипендия и в тази връзка е подадена и жалба до КЗД на
04.11.2011г. Писмото на МОН е с дата 04.11.2011г. / стр.80/, а писмото на ДАЗД
е от 09.11.2011г. т.е. разочарованието и свързаните с него плач, затваряне в
себе си, чувство на недооцененост, неравнопоставеност
и обида, са продължили в периода месец ноември 2011г. и предвид писмото на
община Стара Загора са изпитвани и през месец декември, след което ищцата
отново е имала надежда и мотивирана от тази увереност е участвала в конкурс
през 02.2012г., съгласно Диплом от 24.02.2012г/ стр.37 по делото на АССГ/ . За
този период от време -през месец ноември и декември, ищеца е бил подложен на
негативните преживявания, описани в т.2 от петитума на исковата молба,
психиатър не е посетен, нито е потърсена помощ, което съответства на изложеното
в психологичното изследване / стр.6 от заключението/, че липсват данни за абнормно изразени емоционални преживявания и разстройства
т.е. негативните емоции от дискриминацията са в рамките на обикновено
изпитваните такива от лица със сходна личностна структура – изискваща от себе
си и от другите, с изострено чувство за справедливост / виж показанията на
вещите лица от последно съдебно заседание/.
Следователно за периода от месец – ноември и декември на 2011г. са
изпитвани чувствата описани в исковата молба – петитум
т.2-ра, за които се следва обезщетение в двойния размер на едногодишната
стипендия или за сумата от 3240в. Настоящия състав счита, че за причинените
неимуществени вреди от акта на дискриминация в настоящия случай справедливо е
лицето да получи сума, която е равна на сумата, представляваща наградата, за която
не може да кандидатства – двете едногодишни стипендии. След възникването на
основание за прилагане на мярка за закрила и през 2012г. от приключване на
втория конкурс с участие на ищеца от програмата на МОН – 24.02.2012г., е
несъмнено, че отново са изпитани същите негативни преживявания, ведно с
неизпълненото обещание за промяна в Наредбата. Ищцата е смятала, че ще получи
стипендия за 2012г. като закрила на дете с изявени дарби, но отново спрямо нея
е проявена дискриминация, в периода на висящо производство пред КЗД, в което
диплома от 24.02.2012г. е представен и този факт е взет предвид от държавния
орган. Следователно периода 2012г. е обхванат от решението на КЗД и не би било
отказ от правосъдие да се изисква провеждане на друго производство за 2012г. пред
КЗД или да се указва предявяване на друг иск по общия ред за същите факти, но
за 2012г. Двете участия в конкурси от програмата на МОН следва да се разглеждат
като период, в който лицето е подложено на дискриминация, както е предявено с
исковата молба. Установения период на
страдания през месец ноември и декември 211г. и след 24.02.2012г., отрича
твърдението в исковата молба, че детето е страдало непрекъснато година и
половина, а от установените посредством заключението на вещите лица медицински
факти, се налага извода, че аденома на хипофизата се
проявява и установява през месец ноември 2012г., чрез ЯМР, но не е причинен
само от страданията по т.2 от петитума на исковата молба. През 2012г. ищцата
навършва 18г. / родена е през 2004г/ като до този момент още от 5-6-7годишна
възраст има страда от психо емоционално
напрежение. След него се установява и заболяването и заболяването астма, през
2010г. е диагностицирана с хипотиреоидизъм / недостиг
на хормони на щитовидната жлеза/, последвал е аденома
на хипофизата през 2012г., с установена по същото време и инсулинова
резистентност – преддиабет. Контролните МРТ
изследвания в периода 2014-2017г. сочат на задържане на развитието на аденома, а тези от 2017г. и на неговата редукция.
Следователно не се установяват фактите по исковата молба, че това заболяване
прогресира, не се овладява има неясен изход. Тези негови характеристики не са
проявени спрямо ищцата. Нещо повече, същата е фамилно обременена по линия на
майката и бабат по майчина линия. Майката страда от
аденом на хипофизата и от нерви“, бабата също. По тази причина, вещите лица
дали първото по делото заключение, като излагат различните научни хипотези за
възникването му обосновават, че чистия, първично възникнал аденом на хипофизата
категорично не може да бъде предизвикан от посочените в исковата молба
негативни преживявания т.е. те не могат да го породят самостоятелно, но могат
да влияят на протичане на заболяването и уязвимостта на организма нараства
към придружаващите го други заболявания,
какъвто е и настоящия случай, съгласно медицинските факти за установените
заболявания на ищцата – метаболитен синдром, хипертония, болести на щитовидната
жлеза, пред диабет, астма, психиатрични проблеми. Според вещите лица М. / еднокринолог/ и К. / неврохирург/ първично възникнал „чист“
аденом, извън посочените, но налични у Г.К. други болестни състояние, е малко
вероятен. Вещото лице К. – ендокринолог, изготвило второто заключение по делото
е ползвало данните, установени от доктор М. като приема, че е налице хормонален
дисбаланс по цялата хипоталамо-хипофизарна ос, като хипотиреоидизма, установен през 2010г. е вторичен и хипофизарно обусловен т.е. първо са смущенията в дейността
на хипофизата и отделяните от нея хормони са довели до хипофункцията
на щитовидната жлеза, а лечението на това вторично заболяване е забавило от
своя страна изявата и развитието на аденома. Налице е
захарен диабет, метаболитен синдром, данни за микроаденом
при майката, фактори от психоемоционален произход в
семейството, които в ранната детска възраст, преди пубертет / до 2004г/,
чувството за недооцененост с последващи психоемоционални пренапрежения, се явяват пусков механизъм
за свръхстимулация на ЦНС и последващо нарушение на
нормалната хормонална синтеза в целия организъм. Това разстройство на
хормоналната синтеза в организма и психоемоционалните
пренапрежения не са започнали от 2011г., а от ранната детска възраст и по този
въпрос вещите лица са категорични. За
тези изводи вещите лица се позовават на наблюденията на еднокринолози
и други специалисти в периода от 2006г. до 2017г. при които прави впечатление
съвпадението както по отношение на диагнозите, така и по отношение на
терапевтичния подход. Ищеца страда от компулсивно обсесивно разстройство с преобладаване на компулсивни действия – миене на ръцете по хиляди пъти на
ден, до което не се е стигнало след стреса от дискриминацията, а това сочи, че
неговия интензитет е по-малък в сравнение с онези психоемоциоанални
пренапрежения в детската възраст, които са отключили този психиатричен проблем
преди 2011г. Специфичните стресови фактори / виж стр.8 от мотивите към
заключението на вещите лица по втората КСМЕ стр.. 664, том ІІ/ тревожна личностова структура, специфични типове несъзнателни
конфликти, които водят до тревожност / фрустрация и депривация в детска възраст – раздяла на родителите, социална
изолация от връстниците й поради индивидуална форма на на
обучение, само заради астмата/, фамилната анамнеза на майката, която също има микроаденом на хипофизата и баба със захарен диабет, патофизиологични фактори като секреция на повече кортизол, водеща до структурни увреди на различни органни системи, са довели като резултат до аденом на
хипофизата. Според К. е възможно описаните страдания и стрес да са причина за
промяна от еднокринен характер, които да са довели до
възникване на установения аденом на хипофизата, но същото вещо лице сочи факта,
че промените от еднокринен характер са много години
преди 2011г., най-малкото хипофункцията на
щитовидната жлеза датира от 2010г., а проблемите с хипофизата са я
предизвикали. Следователно това, че през ноември 2012г. е установен аденом на
хипофизата не означава първо, че е възникнал в периода след ноември 2011г.,
след като има медицински данни за проблеми в менструацията и преди това – била
е обилна, а преди ЯМР през ноември 2012г. вече нередовна. След като болестта се
изявява, чрез промени в работата на яйчниците, а такива промени е имало и преди
2012г. ноември, психоемоционалните пренапрежения
датират от ранна детска възраст, социалната изолация също е причина, заболяване
на еднокринната система е налично още от 2010г., то
се налага извода, че аденома не е предизвикан от
стреса през 2011г. и 2012г., който не е довел и до нова проява на компулсивното разстройство. Освен това провежданото лечение
с невролептик, лечение на обсесивно
компулсивното разстройство с антидепресанти
и флупеникол е увеличил нивото на пролактина
и е довел до хормонална дисфункция. Настоящия състав
категорично счита въз основа на заключенията на вещите лица, че обсесивно компуливното
разстройство е причинило аденома на хипофизата, а
това психично разстройство датира от детството, като ищцата е в състояние на психоемоциално пренапрежения още от детството си.
Основателността на исковете за обезщетение
на имуществените вреди за сумата от 3240лв. влече основателност на искането за
присъждане на лихва за забава, но от 03.01.2013г. до окончателното плащане на
главницата, като до датата на подаване на исковата молба – 15.08.2016г., съответно
основателността на иска за неимуществени вреди за сумата от 3240лв., сочи на
основателност и на акцесорната претенция за лихва от 03.01.2013г. до
15.08.2016г. Общата сума на уважените претенции е 6480лв. главници и 2382.39лв.
законна лихва за забава, считано от датата 03.01.2013г. до 15.08.2016г. След
тази дата се дължи и законната лихва върху главниците до изплащането им от
страна на ответника МОН. От общия размер на предявените претенции –
54 489лв., се уважават главници в размер на 6480лв. и лихви в размер на
2382.39лв или уважената част от иска е равна на 8 862.39лв. Съобразно с
уважената част от исковите претенции на ищеца следва да се присъдят и
разноските по делото за един адвокат, включително и пътните за неговото
явяване. Разноските по изготвяне на съдебните експертизи следва да бъдат
заплатени от ответника изцяло, както следва: бъде осъден да заплати на АС Стара
Загора сумата от1633.78лв. за
възнаграждения на вещи лица, платени от бюджета на съда, а на ищеца да заплати
сумата от 132лв., представляващи разноски за изготвяне на заключението –
проведени медицински и лабораторни изследвания за негова сметка. На този извод
сочат правилата на чл.10 ал.2 от ЗОДОВ вр. с чл.74 ал.2 от ЗЗДискр.
Възнаграждението, което ищеца е заплатил на упълномощения адвокат е в размер на
2130лв., от което следва да му бъде заплатена сумата в размер на 346.43лв,
съразмерно с уважената част от иска / уважената част от иска 8 862.39лв.
се разделя на предявената 54 489лв и резултата се умножава по 2130лв. /.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
РЕШИ
ОСЪЖДА Министерство на
образованието и науката на основание чл.74 ал.2 от ЗЗДискр.
и Решение №268/14.12.2012г. на Комисията за защита от дискриминация да заплати
на Г.И.К. ЕГН:********** сумата от 3240лв/три хиляди двеста и четиридесет/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди за 2011г. и 2012г., ведно със
законната лихва за забава, считано от 03.01.2013г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Министерство на
образованието и науката на основание чл.74 ал.2 от ЗЗДискр.
и Решение №268/14.12.2012г. на Комисията за защита от дискриминация да заплати
на Г.И.К. ЕГН:********** сумата от 3240лв/три хиляди двеста и четиридесет/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за 2011г. и 2012г., ведно със
законната лихва за забава, считано от 03.01.2013г. до окончателното плащане като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен размер от 25 000лв / двадесет и пет
хиляди/.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.И.К.
против Министерство на образованието и науката за заплащане на обезщетение на
основание чл. 74 ал.2 от ЗЗДискр. и Решение
№268/14.12.2012г. на Комисията за защита от дискриминация за причинени
неимуществени вреди – „аденом на хипофизата“
в размер на 25 000лв, / двадесет и пет хиляди/.
ОСЪЖДА Министерство на
образованието и науката да заплати на Г.И.К. ЕГН:********** сумата от 469.23лв./четиристотин
шестдесет и девет и двадесет и три/, представляваща възнаграждение за един
адвокат и разноски по делото.
ОСЪЖДА Министерство на
образованието и науката да заплати на Административен съд Стара Загора сумата
от 1633.78лв. /хиляда шестстотин тридесет и три, седемдесет и осем/,
представляваща възнаграждения на вещи лица.
ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции на Г.И.К. ЕГН:********** *** с правно основание чл.74 ал.2 от ЗЗДискр и Решение №268/14.12.2012г. на Комисията за защита
от дискриминация.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: