Решение по дело №871/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 179
Дата: 28 януари 2021 г. (в сила от 12 януари 2022 г.)
Съдия: Йордан Росенов Русев
Дело: 20207180700871
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

   179

 

гр. Пловдив, 28 януари 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав :

                                                                        

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

                                                                                                    

при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 871 по описа на съда за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „ХАНОН СИСТЕМС ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: с. Стряма, общ. Раковски, Индустриална зона „Раковски“, завод „Ханон Системс“, представлявано от Д.Б.– управител и С.П.– прокурист, чрез адв. О., със съдебен адрес:***, офис 7, против Ревизионен акт № Р-29002918007868-091-001/31.12.2019г., издаден от Г.С.- на длъжност Началник сектор при ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“ – гр. София, възложил ревизията, и К.Г.- на длъжност главен инспектор по приходите при ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“ – гр. София, ръководител на ревизията, изменен с Решение № 434 от 19.03.2020г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. София, в частта относно допълнително установен корпоративен данък за 2015г. в размер на 1 815 021,06лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 677 697,45лв.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се претендира неговата отмяна от съда. Изложени са твърдения, че неправилно ревизиращият екип и контролният административен орган са приели, че нарушението на изискванията по чл. 189, т. 2, б. „б“ от ЗКПО има за последица пълно възстановяване на преотстъпения корпоративен данък, съгласно разпоредбата на чл. 173 от ЗКПО. Според жалбоподателя, преотстъпеният корпоративен данък следва да бъде признат в размер, изчислен на базата на приемливите разходи в рамките на интензитета на помощта, определен в заповедта на БАИ по чл. 189, т. 1, б. „б“ от ЗКПО. Неправилно е приложена разпоредбата на чл. 173 от ЗКПО, която е в противоречие с правилата на ЕС, които допускат държавната помощ да бъде възстановена в случаи, когато е налице надвишаване на максималния интензитет. В този смисъл е извършеното впоследствие изменение на разпоредбата на чл. 173 от ЗКПО, считано от 01.01.2020г.

Иска се оспореният ревизионен акт да бъде отменен като незаконосъобразен или изменен. Претендира се и присъждане на сторените разноски по производството. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в жалбата и депозирана по делото писмена защита от пълномощника адв. О..

Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. София, чрез процесуалния си представител юр. Б., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Изразено е становище, че неправилно в жалбата е посочен размер на допълнително определения корпоративен данък за 2015г., ведно с прилежащите лихви, тъй като обжалваният РА е отменен частично с решението на контролния орган. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения за това срок, пред контролния орган в структурата на НАП, който с решението си го е изменил в частта, предмет на съдебното производство. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика”  - гр. София резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Настоящият съдебен състав намира, че предмет на производството е допълнително определен корпоративен данък за 2015г., вследствие непризнато данъчно облекчение под формата на преотстъпен корпоративен данък по чл. 184, във връзка с чл. 189 от ЗКПО в размер на 1 815 021,06лв. Посочената от жалбоподателя сума да допълнително определен корпоративен данък за 2015г. в размер на 1 898 037,08лв. е изчислена като към стойността на непризнатия преотстъпен корпоративен данък в размер на 1 815 021,06лв. е прибавен допълнително определен корпоративен данък, в следствие извършени увеличение на СФР със сумите в размер на 526 002,82лв. на основание чл. 67 от ЗКПО и в размер на 304 157,39лв. на основание чл. 26, т. 11 от ЗКПО, във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО. В решението си ДД“ОДОП“-София е намерил за неправилно извършеното увеличение на СФР със сумата в размер на 304 157,39лв., предвид на което е намалил сумата на допълнително определения корпоративен данък от 1 898 037,08лв. на 1 867 621,34лв. В жалбата изрично е посочено, че се оспорва установеното с РА задължение, представляващо преотстъпения корпоративен данък за 2015г., ведно с всички лихви върху същото, т.е. главницата на допълнително определения корпоративен данък е в размер на 1 815 021,06лв.

Неправилно в жалбата е посочен и размерът на акцесорните задължения за лихва към датата на издаване на РА – 762 258,71лв. На стр. 29 и 30 от РД е извършено преизчисление на дължимия корпоративен данък за 2015г., вследствие непризнаване на преотстъпения корпоративен данък и извършените две увеличения на СФР. На стр. 30 от РД е посочено, че дължимите лихви за корпоративен данък възлизат на 745 064,12лв., като в това число е включена и сумата от 46 575,82лв. начислени лихви на основание чл. 89 от ЗКПО, които лихви не са предмет на обжалване. Това означава, че дължимите лихви за допълнително определените данъчни задължения за корпоративен данък за 2015г. възлизат на 698 488,30лв. към 29.11.2019г. Съгласно лихвен лист за изчисляване на акцесорни задължения за лихви (л. 817) върху главницата от 1 815 021,06лв. са изчислени лихви за периода от 27.04.2016г. до 29.11.2019г. в размер на 661 562,65лв. Съгласно лихвен лист за изчисляване на акцесорни задължения за лихви (л. 163) върху главницата от 1 815 021,06лв. са изчислени лихви за периода от 30.11.2019г. до 31.12.2019г. в размер на 16 134,80лв. или размерът на акцесорните задължения за лихви за периода от 27.04.2016г. до 31.12.2019г. възлиза на 677 697,45лв.

Ревизията е предхождана от проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с протокол № П-29002917193965-073-001/17.12.2018г. Събраните при проверката доказателства са надлежно приобщени към доказателствения материал по разглежданото ревизионно производство с протокол № Р-29002918007868-ППД-001/16.08.2019г.

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р- 29002918007868-020-001/17.12.2018г., издадена от Г.С.- Началник сектор при ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“ – гр. София, е възложено извършване на ревизия на дружеството – жалбоподател, с обхват включително корпоративен данък за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. Определен е краен срок на извършване на ревизията от три месеца, считано от връчване на ЗВР, което е направено по електронен път на 18.12.2018г. Със заповед № Р-29002918007868-023-001/31.01.2019г., на основание разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 4 от ДОПК ревизионното производство е спряно за срок от 3 месеца, считано от 31.01.2019г. до 30.04.2019г. Със заповед № Р-29002918007868-143-002/30.04.2019г. ревизионното производство е възобновено, считано от 30.04.2019г. и е посочен краен срок след възобновяването до 17.06.2019г.

С последващи ЗИЗВР №№ 29002918007868-020-002/30.04.2019г., 29002918007868-020-003 от 14.06.2019г. и 29002918007868-020-004 от 13.08.2019г. срокът на ревизионното производство е последователно удължаван и е определен нов краен срок – 15.11.2019г. Заповедите са подписани с квалифициран електронен подпис и надлежно връчени на ревизираното лице.  

В хода на ревизионното производство е съставен Ревизионен доклад  № Р-29002918007868-092-001/29.11.2019г., подписан с квалифицирани електронни подписи и надлежно връчен на ревизираното лице. В  срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК,  е подадено възражение от страна на ревизираното лице вх. № Р-29002918007868-ВЗР-001-И/18.12.2019г., с приложени към него писмени доказателства. Направените възражения са обсъдени, намерени са за неоснователни и въз основа на констатациите в РД е издаден оспореният в настоящото производство ревизионен акт № Р-29002918007868-091-001/31.12.2019г., подписан с квалифицирани електронни подписи и надлежно връчен на ревизираното лице.  

В тази насока следва да се констатира, че от приобщените по делото доказателства, съставляващи данни от технически носител на информация  се установява, че ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР, заповедите за спиране и възобновяване на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис, респ. Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (загл. изм. ДВ, бр. 85 от 2017г.) към момента на подписването на електронните документи.  

С оглед делегирането на правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, по делото е представена заповед № ГДО-215 от 15.12.2017г. на И.Д. директора на ТД на НАП „ГДО“ – гр. София и заповед № ГДО-133/13.07.2018г. на директора на ТД на НАП „ГДО“ – гр. София.

Ревизионният акт е обжалван от ревизираното лице на основание и в срока по чл. 152 от ДОПК с жалба вх. № 70-00-868 от 21.01.2020г. по описа на ТД на НАП – гр. Пловдив, съответно вх. № 20-15-845 от 24.01.2020г. по описа на ТД на НАП „ГДО“ – гр. София. С Решение № 434 от 19.03.2020г. Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. София при ЦУ на НАП е потвърдил процесния ревизионен акт, в посочената по-горе в настоящото решение част.

Последвало е подаването на жалба на основание и в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, с която спорът относно законосъобразността на ревизионния акт в посочената част, е отнесен пред Административен съд - гр. Пловдив, по повод на която жалба е образувано и производството по настоящото дело.

Изложеното до тук налага да се приеме, че ревизионното производство е образувано и съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от надлежно снабдени с правомощията за това органи по приходите и в предвидената за това  форма.

            От събраните доказателства по делото се установява следната фактическа обстановка: за данъчен период 2015г. дружеството – жалбоподател е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО, в която е деклариран положителен СФР (печалба) в размер на 12 525 076,55лв. и е формиран положителен ДФР (печалба) в размер на 18 150 210,57лв. През същия данъчен период е ползвано данъчно облекчение под формата на преотстъпен корпоративен данък по реда на чл. 184, във връзка с чл. 189 от ЗКПО в размер на 1 815 021,06лв. Издадена е заповед от изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции № БАИ-ЗКПО-4/18.03.2016г., с която на задълженото лице „МАГНА ПАУЪРТРЕЙН ПЛОВДИВ“ ЕООД е преотстъпен за данъчната 2015г. корпоративен данък в размер на 1 822 114лв. и на основание разпоредбата на чл. 189, т. 1, б. „в“ от ЗКПО е определен интензитет на държавната помощ за регионално развитие чрез преотстъпване на корпоративен данък в размер на 50% от приемливите разходи.

        От събраните при ревизията и проверката доказателства е установено, че проектът, с който дружеството кандидатства за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189 от ЗКПО, във връзка с чл. 184 от ЗКПО, се изразява в увеличаване на капацитета на производството на автомобилни помпи за серийно вграждане, като планираната инвестиция включва изграждането на сгради и закупуването на производствено оборудване. В частта „Изграждане на сгради“ проектът включва изграждане на административна сграда с площ от 1 440кв.м, логистична база с площ от 2 598кв.м и склад за съхранение на масла с площ от 360кв.м. В частта „Производствено оборудване“ проектът включва покупка на монтажни съоръжения (станция за предмонтаж и монтажна линия), проектирани за производство с висока прецизност с точност до микрони.

        След издаването на заповедта на изпълнителния директор на БАИ и преотстъпването на корпоративния данък, с уведомление от 29.11.2017г. РЛ уведомява ТД на НАП – гр. Пловдив, че по обективни причини е невъзможно да се изпълнят първоначалните инвестиционни намерения, в частта по „Изграждане на сгради“. По отношение на инвестицията, в частта „Закупуване на монтажни съоръжения“, същата е на етап финално одобрение и се очаква да бъде извършена в края на 2017г. или най-късно в началото на 2018г. Поискано е отпускането на регионалната помощ, в частта „Изграждане на сгради“ да бъде преразгледана и евентуално коригирана. Към уведомлението е представено като доказателство Фирмено споразумение за компенсация със страни „МАГНА ПАУЪРТРЕЙН ХЮКЕСВАГЕН“ ГМБХ  и Работническия съвет на „МАГНА ПАУЪРТРЕЙН ХЮКЕСВАГЕН“ ГМБХ, съгласно съдържанието на което дружеството ще затвори предприятието Хюкесваген на 31.12.2018г., а всички работни места и всички машини ще бъдат демонтирани и преместени до други местоположения на концерна, включително в гр. Пловдив.

        Извършено е посещение в производствената база на „ХАНОН СИСТЕМС ПЛОВДИВ“ ЕООД, при която е констатирано, че инвестицията по отношение закупуването на производствено оборудване е приключила, същата е на стойност 2 739 287,52лв., в т.ч. 117 349,80лв. за подобрение (усъвършенстване на съществуваща монтажна линия).

        След анализ на събраните при ревизията доказателства, ревизиращият екип е направил извод, че РЛ не е изпълнило законоустановените условия за отпускане на държавна помощ под формата на преотстъпен корпоративен данък за 2015г. По-конкретно, не са изпълнени условията на чл. 189, т. 2, б. „б“ от ЗКПО, тъй като редуцирането на инвестицията само до придобиване на производствено оборудване е довело до намаляване на приемливите разходи, което пък, от своя страна, е довело до надвишаване на интензитета. Преотстъпеният корпоративен данък е в размер на 1 815 021,06лв. и отнесен към приемливите разходи за материални активи в размер на 2 621 937,72лв. представлява интензитет 69,22%, който е на по-висока стойност от определения в заповедта на БАИ интензитет от 50%. В стойността на приемливите разходи за материални активи не са включени тези на стойност 117 349,80лв. за подобрение, тъй като не представляват първоначална инвестиция в актив по смисъла на § 1, т. 29 от ДР на ЗКПО.

        Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от ЗКПО (в приложимата редакция към 01.01.2016г.) когато не са изпълнени изискванията на тази глава за използване (разходване) на преотстъпен корпоративен данък, последният се дължи по общия ред на закона за годината, за която е възникнал. Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 4 от ЗКПО (в приложимата редакция към 01.01.2016г.) правото на преотстъпване по чл. 184 във връзка с чл. 189 не възниква в случаите, в които не са изпълнени всички условия на тази глава за прилагане на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие. Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 5 от ЗКПО (в приложимата редакция към 01.01.2016г.) Когато неизпълнението на условията за прилагане на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, възникне през периода за извършване на съответната първоначална инвестиция, преотстъпеният корпоративен данък по това облекчение се дължи по общия ред на закона за годината, за която е възникнал.

        На основание разпоредбата на чл. 173, ал. 5, във връзка с чл. 173, ал. 4 от ЗКПО на дружеството – жалбоподател е преустановено правото на преотстъпване на корпоративния данък за 2015г., на основание разпоредбите на чл. 184, във връзка с чл. 189 от ЗКПО. Преотстъпеният корпоративен данък е вменен като задължение за 2015г. (годината, за която е възникнал), ведно с прилежащите лихви за периода от 27.04.2016г. до 31.12.2019г.

В хода на съдебното обжалване е приета като доказателство административната преписка по издаването на заповед № БАИ-ЗКПО-4/18.03.2016г. на изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции, включваща доклад от експерти в Агенцията и представени от дружеството документи към формуляра за кандидатстване, съгласно нарочен опис (л. 1409 – 1562).

Прието е заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза (ССЕ) на назначеното вещо лице П.Т., без направени възражения от страните по делото. След анализ на събраните по делото доказателства вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:

-задача 1: съгласно формуляра по чл. 189, т. 1, б. „а“ от ЗКПО за кандидатстване за държавна помощ за регионално развитие чрез преотстъпване на корпоративен данък вх. № БАИ-ЗКПО-15/29.02.2016г. общият размер на приемливите разходи за материални и нематериални активи възлиза на обща стойност 6 572 819,66лв., в т.ч. за изграждане на сгради – 3 707 710лв. и за закупуване на монтажни съоръжения – 3 090 210лв. Размерът на помощта (преотстъпеният корпоративен данък), необходим за изпълнение на първоначалната инвестиция, е 1 822 114,36лв., съответно интензитетът на помощта – 50% от приемливите разходи.

-задача 2: съгласно заповедта на БАИ одобрените приемливи разходи по компоненти са в следните размери: за „сграда“ или „изграждане на сгради“ – 3 615 800лв. и за „производствено оборудване“ или „закупуване на съоръжения“ – 2 957 019лв.

-задача 3: дружеството – жалбоподател е извършило разходи по проекта за първоначална инвестиция в общ размер на 2 621 937,72лв., по години, както следва: за 2016г. – 208 882,64лв.; за 2017г. – 2 283 510,38лв. и за 2018г. – 129 544,70лв. Разходите за подобрения на вече съществуваща мощност в размер на 117 349,80лв. не отговарят на условието за първоначална инвестиция, съгласно дефиницията на § 1, т. 29 от ДР на ЗКПО.

-задача 4: в таблица 3 на стр. 7 от заключението е изчислен интензитет на инвестицията при частично успешно извършване на одобрената инвестиция, която не е изпълнена в частта си „Сгради“, при прилагане на формулата PV = FV/(1+R) на степен N, при референтен лихвен процент, определен от Европейската комисия за 2016г., в размер на 2,63, възлиза на 69,2244%. След осъвременяване на разходите, интензитетът на инвестицията възлиза на 70,9862%.

-задача 5: при частично изпълнена част от инвестицията (неизпълнение на част „Сгради“ или „Изграждане на сгради“), сумата, необходима да се намали (коригира) предоставената държавна помощ, за да се достигне до максимално допустимия 50% интензитет на инвестицията възлиза на 536 589лв. В случай, че преотстъпеният корпоративен данък в размер на 1 815 021,06лв. се намали със сумата от 504 052,20лв. няма да се достигне до максимално допустимия 50% интензитет на инвестицията, тъй като в този случай интензитетът на инвестицията ще възлиза на 51,27%. Направените изчисления са обобщени в таблица 4 на стр. 8 от заключението.

При така установеното от фактическа страна, се направиха следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ЗКПО преотстъпването на корпоративния данък представлява право на ЗЛ да не внася в държавния бюджет определените дължими суми, като същите остават в неговия патримониум и се разходват за цели, определени със закон. В случая, по делото не е спорно обстоятелството, че дружеството – жалбоподател е ползвало данъчно облекчение под формата на преотстъпен корпоративен данък в размер на 1 815 021,06лв. по чл. 184, във връзка с чл. 189 от ЗКПО. В разпоредбата на чл. 184 от ЗКПО са посочени изискванията, които следва да бъдат изпълнени едновременно, за да бъде признато на лицето правото да „задържи“ в своя патримониум дължимия корпоративен данък:

-същият да бъде инвестиран в материални и нематериални активи, които са част от проект за първоначална инвестиция в определените общини с висока безработица. Легална дефиниция на понятието „първоначална инвестиция“ се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 29 от ДР на ЗКПО, съгласно която това е инвестицията в нови материални и нематериални активи, които са приемливи разходи, свързани със създаване на нов производствен обект; увеличаване капацитета на съществуващ производствен обект; диверсификация на продукцията на производствен обект с продукти, които не произвежда; съществена промяна в общия производствен процес на съществуващ производствен обект;

-ЗЛ да извършва производствена дейност единствено в общини, в които за предходната година преди текущата има безработица с или над 25% по-висока от средната за страната за същия период;

-през целия данъчен период ЗЛ да поддържа не по-малко от 10 работни места, като най-малко 50% от тях са пряко заети в извършваната производствена дейност;

-през целия данъчен период не по-малко от 30% от персонала са лица с постоянен адрес в общини с или над 25% по-висока безработица от средната за страната за предходната година преди текущата;

-ЗЛ е изпълнило условията на чл. 189 от ЗКПО в случаите на държавна помощ за регионално развитие.

В настоящия случай, по делото не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят е изпълнил условието да предостави за разглеждане и одобрение инвестиционен проект в Българската агенция за инвестиции. Представеният от него инвестиционен проект е одобрен от БАИ, като в издаденият ИАА са посочени максималният размер на помощта – 1 822 114лв.; интензитетът на помощта – 50% от приемливите разходи и уточнението, че се касае за проект за първоначална инвестиция, свързана с увеличаване капацитета на съществуващ производствен обект. Прогнозните приемливи разходи за първоначалната инвестиция са определени на обща стойност от 6 572 819,66лв., в т.ч. 3 615 800лв. за изграждане на сгради и 2 957 019лв. за инвестиции в производствено оборудване, включващо покупката на монтажни съоръжения.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, т. 2, б. „а“ от ЗКПО сумата на преотстъпените данъци (помощта) в хода на изпълнение на проекта за първоначална инвестиция не може да надвишава размера на помощта, определен в заповедта по чл. 189, т. 1, б. „б“ от ЗКПО. Съгласно втората разпоредба, намаляването на размера на приемливите разходи за съответната първоначална инвестиция не може да доведе до надвишаване на интензитета на помощта, определен в заповедта по чл. 189, т. 1, б. „б“ от ЗКПО.

Не е спорно и обстоятелството, че жалбоподателят е изпълнил условията по чл. 184 от ЗКПО, както и че сумата на приемливите разходи е намалена, тъй като е извършено подобрение на вече съществуващ актив, което не представлява първоначална инвестиция в актив по смисъла на § 1, т. 29 от ДР на ЗКПО. Спорно по делото се явява обстоятелството, дали РЛ следва да възстанови изцяло или частично предоставената помощ, тъй като е изпълнило само частично проекта за първоначална инвестиция, съгласно заповедта на БАИ, съответно поради намаляване на направените разходи за инвестицията е надвишен интензитетът на помощта.

Тук следва да бъде отбелязано, че настоящият състав намира твърдението в жалбата за прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 189Б от ЗКПО за неоснователно. Правилно е прието от органите по приходите, че се касае за различни видове данъчни облекчения, при които са предвидени различни условия за упражняване на правата на лицата, съответно се касае за различен размер на преотстъпване на корпоративния данък.

На следващо място неоснователно е и твърдението, че е налице изменение на разпоредбата на чл. 173 от ЗКПО (считано от 01.01.2020г.), по-конкретно е приета нова разпоредба чл. 173, ал. 6 от ЗКПО, която позволява и частично възстановяване на преотстъпения данък, в случай на частично неизпълнение на условията, при които е упражнено правото на данъчно облекчение. Правилни са аргументите на контролния орган, че разпоредбата на чл. 173, ал. 6 от ЗКПО се отнася само и единствено за данъчното облекчение за земеделски стопани, т.е. не може да бъде приложена по аналогия по отношение на данъчното облекчение по чл. 184 от ЗКПО. Правилно е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 173, ал. 5 от ЗКПО, тъй като упражняването на правото на преотстъпване на корпоративен данък от жалбоподателя е поставено под допълнителни условия, а именно предварителна преценка от Българската агенция за инвестиции, че дружеството отговаря на изискванията за получаване на държавна помощ за регионално развитие. Предварителното одобрение на предложен от РЛ инвестиционен проект и получаването на държавна помощ за осъществяването му поставя жалбоподателя в привилегировано положение спрямо друга група ЗЛ, тъй като същият е освободен от задължението за внасяне на дължим корпоративен данък и дължимият корпоративен данък се използва от него изцяло за извършване на инвестиции за материални или нематериални активи, свързани с осъществяваната икономическа дейност.

Неизпълнението на условията за ползване на данъчното облекчение (независимо по каква причина) има за последица дължимост на корпоративния данък за годината, в която е възникнал, съобразно разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от ЗКПО. По този начин се елиминира евентуално възникнало неправомерно предимство за лицата, които са получили държавна помощ, спрямо другите данъчни субекти, които дължат корпоративен данък.

В тази връзка, следва да бъде отбелязано, че направените от вещото лице по ССчЕ изчисления относно процентът на интензитет на инвестицията потвърждават направените от ревизиращия екип изчисления. В таблица 3 на стр. 7 от заключението даже е изчислен по-висок процент на интензитет на инвестицията на дружеството, като „стойност след осъвременяване на разходите“ по конкретна формула. И в двата случая на изчисления процентът на интензитет на помощта надвишава посочения в заповедта на БАИ размер от 50% от приемливите разходи. Направените от вещото лице изчисления на коригирания размер на държавната помощ за изпълнение на условието за максимално допустим интензитет на инвестицията в размер на 50% са хипотетични, в отговор на поставена от жалбоподателя задача. Посредством констатациите в заключението на вещото лице се обосновава единствено поддържаната от жалбоподателя защитна теза за частично възстановяване на получената държавна помощ под формата на 100% преотстъпен корпоративен данък за 2015г. Несъмнено се касае за неизпълнение на изискванията на чл. 189, т. 1, б. „б“ от ЗКПО по отношение неизпълнение в цялост на одобрения проект и надвишаване интензитета на инвестицията.

С оглед изхода на делото, на ответника се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, на основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция) същото възлиза на 17 008,16лв. (седемнадесет хиляди и осем лева и шестнадесет стотинки). 

Водим от горното Съдът,

                                     

                                      Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ХАНОН СИСТЕМС ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: с. Стряма, общ. Раковски, Индустриална зона „Раковски“, завод „Ханон Системс“, представлявано от Д.Б.– управител и С.П.– прокурист, чрез адв. О., със съдебен адрес:***, офис 7, против Ревизионен акт № Р-29002918007868-091-001/31.12.2019г., издаден от Г.С.- на длъжност Началник сектор при ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“ – гр. София, възложил ревизията, и К.Г.- на длъжност главен инспектор по приходите при ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“ – гр. София, ръководител на ревизията, изменен с Решение № 434 от 19.03.2020г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. София, относно допълнително установен корпоративен данък за 2015г. в размер на 1 815 021,06лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 677 697,45лв.

ОСЪЖДА „ХАНОН СИСТЕМС ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: с. Стряма, общ. Раковски, Индустриална зона „Раковски“, завод „Ханон Системс“, представлявано от Д.Б.– управител и С.П.– прокурист да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата от 17 008,16лв. (седемнадесет хиляди и осем лева и шестнадесет стотинки) равностойност на осъществената юрисконсултска защита.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

                              

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/