Р Е
Ш Е Н
И Е № 449
гр. Бургас,12.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
при
секретаря Цветанка Арнаудова като разгледа докладваното от съдията Добрев
търговско дело № 655 по описа за 2018
г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба на „ТермоУютСтил"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, к-с
„М.Рудник“, ул.“Черни връх“ №38 срещу Х.И.К., ЕГН **********, с адрес ***
за осъждане на ответницата да заплати сумата от 60 742.75 лева,
представляваща сбор на изискуеми и непогасени вземания по фактури №№ ********** от 03.10.2018г. и ********** от 25.10.2018г.,
издадени за извършени строително- ремонтни работи от ищеца в обект: “Жилищна
сграда с бистро и магазин за хранителни стоки" - изграден в УПИ VIII -
1300 от кв. 67 по плана на кв.Долно Езерово, гр.Бургас, област Бургас, ведно
със законна лихва за забава върху претендираното вземане от датата на подаване
на исковата молба до окончателното му изплащане.
Твърди се в исковата
молба, че между страните е сключен договор за извършване на СМР, с който на
ищеца са възложени такива дейности в обект: “Жилищна
сграда с бистро и магазин за хранителни стоки" - изграден в УПИ VIII -
1300 от кв. 67 по плана на кв. Долно Езерово, гр. Бургас, област Бургас.
Строително-ремонтните работи били осъществени, като за извършването и
приемането им от ответницата били съставени общо четири броя
приемо-предавателни протоколи. След подписване на горните документи строителят
издал съответните четири на брой фактури, подробно описани в молбата. Пълно
плащане било извършено само по първите две фактури, като незаплатения остатък
от стойността на последните две фактури се равнявал на претендираната с
исковата молба сума в общ размер на 60 742.75 лева. Плащане не било
направено и до настоящия момент, независимо от обстоятелството, че ответницата
получила покана за това, а по-късно действайки чрез своя пълномощник заявила,
че не оспорва действията на лицето Д.Д., представлявало я при съставянето на
протоколите.
Ответницата в постъпилия
отговор на исковата молба оспорва основателността на претенцията. Потвърждава
обстоятелството, че с ищеца се намират в договорни отношения по повод, на които
първият поел задължение да изпълни СМР в посочения по-горе обект-жилищна
сграда. Във връзка с изпълнението на договора от ответницата били направени три
плащания по фактури, съгласно подписани приемо-предавателни протоколи /№1 и
№2/. По настояване на ищеца били извършени и четвърто и пето авансови такива,
като на 26.09.2018г. управителят на „ТермоУютСтил"
ЕООД поискал от ответницата да
подпише протокол №3, в който били отразени количествено-стойностни сметки за
извършени строителни дейности, но тъй като същият документ бил изготвен
едностранно, а не съгласно чл.2.3 от договора ответницата отказала да го
подпише. Едновременно с това ищецът започнал да извършва СМР и съгласно
протокол №4./изолация по фасадата на сградата/. На 27.09.2018г. ищецът уведомил
представител на ответницата, че ако не подпише приемо-предавателен протокол №3
и не отрази в приемо-предавателен протокол №4, че е положена изолация по
фасадата на сградата ще спре работа. Заявил също така готовност да се уточнят
спорните количества на вложените материали допълнително. След като получила
тези уверения ответницата направила на 21.09.2018г. шесто плащане в размер на
12 000 лева по фактура №526, съгласно приемо-предавателен проктокол №3 и
седмо плащане в размер на 12 000 лева по фактура 137/15.10.2018г., съгласно
приемо-предавателен протокол №4. Последното осмо плащане на сумата от
12 000 лева било извършено на 25.10.2018г., съгласно приемо-предавателен
протокол №4 по фактура №531. Общо по изпълнението на договора ответницата била
заплатила сумата от 85 296 лева, а не както твърдял ищеца 37 296
лева. Освен това „ТермоУютСтил" ЕООД извършило
СМР в по-малък обем от отразения в приемо-предавателен протокол №3. Тези,
претендирани за заплащане видове СМР ответницата оспорила с отговора на
поканата за изпълнение, като от своя страна предприела действия по връчване на
нотариална покана на ищеца, за да се осъществят действия по замерване на
вложените количества материали и изчисляване на дължимите за това суми, така
както страните уговорили в чл.2.3 от договора. Последният не се явил, за което
бил съставен протокол.
Излагат се и
съображения, че двустранно подписаният протокол №3 за изпълнени СМР по
съществото си представлява частен свидетелстващ документ и не се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила за отразени в него обстоятелства,
поради което и няма пречки да бъде оспорен относно неговата истинност. В
конкретния случай, според ответницата тежестта на доказване била върху
възложителя на СМР. Ищецът в допълнителната искова молба изразява
становище по депозирания от ответницата отговор. Заявява, че всички описани в
процесните приемо-предавателни протоколи СМР са изпълнени съгласно договора и
приети от възложителя, включително чрез подписване на горните документи от
негов представител, поради което и предявените искове са доказани по основание
и размер.
В допълнителния отговор
на исковата молба ответницата поддържа направените възражения и оспорвания.
Заявява, че представените документи, свидетелстващи за извършени плащания от
ответницата не представлявали категорични и безспорни доказателства, че
договорените СМР са извършени и приети от ответника. Поддържа искането си за
допускане на съдебно-техническа експертиза.
Претенцията има правното
си основание в чл.79 ал.1 вр. чл. 258 ЗЗД.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа и
правна страна:
Не се
спори между страните, че на 06.06.2018г. между тях е сключен договор, с който ответницата
е възложила на ищеца, последният със свои сили и средства да изпълни СМР,
съгласно Приложение № 1 от договора на обект „Жилищна сграда с бистро и магазин
за хранителни стоки“ – изградена в УПИ
VIII- 1300 от кв. 67 по плана на кв. Долно Езерово, гр. Бургас по цени
в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора. С посоченият
договор е уговорена и приблизителна цена на възложената работа в размер на
78 881,00 лева без ДДС, като страните се съгласили окончателната стойност
да бъде определена съгласно Приложение № 1 при приключване на договора.
Постигната е и договореност предаването на извършената работа да става с
изготвяне на двустранен приемо – предавателен протокол и/или Акт обр. 19, в
който да се описва количеството и стойността на извършената работа.
С протокол № 1/18.06.2018 г. е
приета работата по т. 15 от Прилжение № 1, за което е издадена фактура № 510 на
стойност 4320 лв. За тази дейност е съставен и протокол обр. 19 за извършени
СМР № 1, подписан и от двете страни. Работата е приета и заплатена от
ответницата. С протокол № 2/07.06.2018 г. е приета работата по т. 13 от Приложение
№ 1, за което е издадена фактура № 513 на стойност 8976 лв. За тази дейност е
съставен и протокол обр. 19 за извършени СМР № 2, подписан и от двете страни.
Стойността на фактурата за тази дейност също е заплатена от ответницата.
Страните не спорят по отношение на тези дейности и тяхното заплащане.
Спорен е въпросът за реално извършените от ищеца СМР по протокол №
3 и дължимостта на сумите по фактура № 526 на стойност 57 249,12 лв. и
фактура № 531 на стойност 27 493,63 лв., както и въпросът за общата сума
на извършените от ответницата плащания по договора. Неоснователни са
твърденията на ищеца, че с извършеното частично плащане по процесните фактури,
ответницата е потвърдила дължимостта на вземанията му по тях. От извършената
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че ответницата не е отразила
счетоводно процесните фактури в пълен размер и не ги е включила в регистрите по
ДДС. Фактурите са отразени в счетоводството й само до размера на направеното от
нея плащане, поради което не може да бъде направен извод, че е налице
признаване на целия размер на задължението. При изпълнение само на част от дължимото вземане чрез плащане, се признава дълга само до размера на изпълненото, тъй
като само по отношение на него е налице заявена от длъжника воля, но не и
относно остатъка от стойността
по фактурите. По отношение на остатъка, ответницата е направила
възражение за неговата недължимост по процесните фактури, не само в хода на
процеса, но и преди инициирането му. В представеното по делото от ищеца писмо
до него, което е без дата, ответницата е изложила възраженията си, поради които
отказва заплащане на претендираната от изпълнителя сума. В посоченото писмо са изтъкнати
доводи, че отразеното количество в Протокол/акт образец 19 № 3, на положената
мазилка е завишено драстично, дебелината на мазилката не е посочената от 4 см. и
единичната цена неправилно е посочена в размер на 23,00 лева. Възразено е и
относно количеството на извършените дейности по другите пера, отбелязани в
протокола. В тази връзка е посочено, че възложителят не отказва плащане по
издадената фактура № 526/09.10.2018 г., но счита, че по нея следва да бъдат
платени само действително изпълнените работи. Изрично е заявено, че по
отношение на извършените СМР по фасадата на сградата няма забележки и
възражения, с изключение на момента на съставянето на документите за тях, като
счита, че направените плащания погасяват изцяло размера на фактура № 531/25.10.2018
г. В настоящото производство, възраженията на ответницата за вида и качеството
на извършените СМР, касаят изцяло дейностите отразени в приемо – предавателен протокол № 3/21.09.2018 г. и протокол обр. 19 за
извършени СМР № 3.
От представения по делото
приемо – предавателен протокол № 3/21.09.2018 г. е видно, че са приети и
дейностите по т. 9, т. 10 и т.11 от Прилжение № 1 по договора. От записа в
протокола, се установява, че цялото количество, положена варцова мазилка по
стени е записана със средна дебелина 4 см. За другите две дейности не е
посочена средна дебелина на положените шпакловки/замазки. Протоколът е подписан
от представител на ответницата с отбелязване, че няма забележки. Към този
протокол е представен и протокол обр. 19 за извършени СМР № 3, в който са
калкулирани извършените дейности. Последният е без дата и не е подписан от
ответника, който е оспорил
достоверността на посочени в протокола данни. Едно
от основните задължения на възложителя е да приеме извършената съгласно
договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за
такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно. При прегледа и приемането на работата
съконтрахентите могат да подпишат протокол, в който да удостоверят количеството
на извършената работа и да определят дължимото възнаграждение съобразно
изпълнението в количествено отношение. Двустранно подписаният между страните
протокол за изпълнени видове СМР, в който са посочени количество, единична цена
и обща стойност на отделните видове СМР, по своята същност представлява
приемо-предавателен протокол за конкретно извършените видове работи. В случая тези данни са
отразени в два отделни протокола, като единият от тях не е подписан от
възложителя. По правната си характеристика приемо – предавателния протокол е частен свидетелстващ документ, който не се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в него факти
и следва да бъде преценяван от съда по вътрешно убеждение с оглед всички
доказателства по делото. Поради това протоколът за приемане на извършената
работа може да бъде оспорен с всички доказателствени средства по ГПК, без
проверка на истинността му по реда на чл. 193 ГПК. Когато протоколът за
извършените СМР е подписан от възложителя, тежестта на доказване, че част от
удостоверените работи не са изпълнени, е върху възложителя. Във връзка с направеното
от ответницата възражение за недължимост на претендираното плащане, поради
извършени от ищеца СМР в по – малък обем от отразения такъв в протокол № 3/21.09.2018 г., по делото е назначена и
извършена съдебно – техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото
лице, което съдът цени като обективно, безпристрастно и обосновано, описаните в
протокола дейности не съответстват на действителното фактическо положение. Според
даденото заключение има разлика както в квадратурата, така и в средната
дебелина на положената мазилка и шпакловка на обекта и тези отразени в
протокола, като в последния те са завишени. В заключението е посочена
констатация за всеки един от етажите на замерения обект, по отношение на
квадратура и средната дебелина на положената мазилка и шпакловка.
Претенцията за заплащане на стойността на
извършените от ищеца СМР се явява частично основателна. От приложените по делото писмени документи е видно, че за извършените от
ищеца СМР по Приложение № 1 от договора са издадени четири броя фактури на обща
стойност 98 038,75 лева с ДДС, като по процесните две фактури са
приспадани авансови плащания. Без приспадането на авансовите плащания,
извършените от ищеца СМР, за които са издадени фактурите възлизат на обща
стойност от 146 038,75 лв. с ДДС /фактура № 510 на стойност 4320 лв.;
фактура № 513 на стойност 8976 лв.; фактура № 526 на стойност 81 249,12
лв. и фактура № 531 на стойност 51 493,63 лв./. От изготвената по делото съдебно
– техническа експертиза се установява, че дейностите описани в протокол №
3/21.09.2018 г., не са извършени в количествено и качествено отношение,
съгласно отразеното в него. Експертизата е констатирала действително
извършените работи и ги е остойностила, съобразявайки приетите между страните
единични цени в договора. Видно от заключението на вещото лице, стойността на
посочените с приемо предевателен протокол № 3/21.09.2018 г. СМР по единични
цени, съгласно Приложение № 1 към договора е 40 321,94 лв. без ДДС и
48 386,33 лв. с ДДС. При това
положение общата стойност на изпълнените от ищеца СМР по договора възлиза на
113 175,96 лв. с ДДС. Това е общата сума, за която ответницата дължи
плащане.
По отношение на размера на
заплатените от ответницата суми по договора, вещото лице по съдебно –
счетоводната експертиза е установило, че тя е извършвала плащания в общ размер
на 85 296,00 лева. При това положение, неизплатената сума по договора е в
размер на 27 879,96 лв. /113 175,96 лв -
85 296,00 лв/.
Предвид гореизложеното претецията на ищеца
се явява частично основателна, а именно в размер на 27 879,96 лева. В останалата му част
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските по делото:
И двете страни в производството са
поискали да им бъдат присъдени направените по делото разноски, като са
представили списък по чл. 80 от ГПК. Предвид изхода на делото на всяка от
страните следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената, съответно
отхвърлената част от иска.
Ищецът е извършил разноски в настоящото
производство в общ размер на 5 319,71
лева, от които 2 429,71 лева – държавна ткаса, 40 лева – държавна такса за
обезпечение на бъдещ иск, 2 700 лева – адвокатско възнаграждение, за
заплащането на което по делото е представено разписка /л. 141 от делото/ и 150,00
лева за експертиза. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Съдът изчисли
дължимия съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения хонорар на
сумата от 2 352,28 лв., при
което получената сума от 2 700 лв. се оказва с 347,72 лв. по-висока от
минималната. С оглед на това, че делото се характеризира с фактическа сложност
- фактите между страните са спорни, изготвени са и са изслушани два вида
експертизи и т.н., спорът не е съсредоточен само в правни доводи, сумата от 347,72
лв., въпреки, че е по - висока от минималния адвокатски хонорар, се явява
обосновано договорена. При това положение с оглед на уважената част от иска,
дължимите за ищеца разноски са в размер на 2 441,66 лв.
Ответникът е направил искане за присъждане
на разноски за настоящото производство , като съгласно приложения списък,
разноските на Х.К. са в размер на 3 100 лева, от които 2 400 лв. за адвокатско възнаграждение, което
съвпада със залегналото такова в
договора за правна защита и съдействие /л. 66 от делото/, 200 лева за явяване в
съдебни заседания и 500 лева съдебни експертизи.
При това положение на ответника, с оглед отхвърлената част о иска, следва да се
присъдят разноски в общ размер от 1 677,15
лв.
Ето защо Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х.И.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ТермоУютСтил" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, к-с „М.Рудник“, ул.“Черни връх“
№38 сумата от 27 879,96 /двадесет и
седем хиляди осемстотин седемдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/
лева, представляваща изискуемо и
непогасено вземане по договор от 06.06.2018г. за
извършване на строително- ремонтни работи от ищеца в обект: “Жилищна сграда с
бистро и магазин за хранителни стоки" - изграден в УПИ VIII - 1300 от кв.
67 по плана на кв.Долно Езерово, гр.Бургас, област Бургас, ведно със законна
лихва за забава върху претендираното вземане от датата на подаване на исковата
молба до окончателното му изплащане, като
отхвърля иска за разликата над уважения размер до претендирания такъв от 60 742,75/шестдесет хиляди
седемстотин четиридесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/ лева.
ОСЪЖДА Х.И.К., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на „ТермоУютСтил"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, к-с
„М.Рудник“, ул.“Черни връх“ №38 направени в настоящото производство
разноски в размер на 2 441,66 лв. /две хиляди четиристотин
четиридесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/.
ОСЪЖДА „ТермоУютСтил"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, к-с
„М.Рудник“, ул.“Черни връх“ №38 да заплати на Х.И.К., ЕГН **********, с адрес ***
направени в настоящото производство разноски в размер на 1 677,15 лв. /хиляда шестстотин седемдесет и
седем лева и петнадесет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия
: