град София,
.............2019 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав в публично съдебно заседание на осми октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
при секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от мл. съдия Нешева в.гр.дело № 11404 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 140454 от 13.06.2019 г. по гр.д. № 2058/2019 г. на Софийския
районен съд, 126-ти състав, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отменено
уволнението на Ф.А.К., ЕГН **********, извършено съгласно заповед № УЧР
3090/12.11.2018 г. на ректора на УНСС, код по Булстат ******; на основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ Ф.А.К., ЕГН ********** е възстановена на длъжността „главен асистент“ в катедра
„Творчески индустрии и интелектуална собственост“, Бизнес факултет на УНСС и Университетът
за национално и световно стопанство е осъден да заплати на Ф.А.К. на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ сумата 11487,00 лева, представляваща обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за
периода 12.11.2018 г. - 12.5.2019 г., заедно със законната лихва от 14.1.2019
г. до погасяване на задължението. С решението Университетът за национално и
световно стопанство е осъден да заплати на Ф.А.К. сторените по делото разноски,
както и държавна такса по сметка на Софийския районен съд.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство УНСС, с която се обжалва решението в цялост,
като се излагат съображения за неговата неправилност. Според въззивника
неправилно е прието от първоинстанционния съд, че не е налице реално
съкращаване на щата. В тази връзка се сочи, че видно от разпоредбата на чл. 26б
от ЗВО Институтът по творчески индустрии и бизнес е предназначен за извършване
на научна дейност и е съвсем различно звено от катедрата по чл. 26д ЗВО, като
обстоятелството, че с цел непрекъсване на учебната дейност изрично е предвидено
институтът да обезпечи обучението на студенти до завършването им, не променя
този извод. Предвид различията в дейността на звената /катедра „Творчески
индустрии и интелектуална собственост“ и Институтът по творчески индустрии и
бизнес/ и съществените различия в длъжностните характеристики на служителите в
двете звена, според твърденията в жалбата, е налице основанието съкращаване на
щата и не е било необходимо да се извърши задължителен подбор. Твърди се, че
изводите на съда са базирани на погрешно тълкуване на разпоредбите и неотчитане
на спецификата на работа на академичните длъжности, като се изхожда от тяхното
наименование, а не техните функции. Излагат се и доводи, че е спазен реда за
извършване на уволнението, като с решение на Академичния съвет е закрита
катедра „Творчески индустрии и интелектуална собственост“, а заповедта от
12.11.2018 г. е издадена въз основа на решението на съвета и на заповед №
3075/12.11.2018 г., в която се посочват колко щатни бройки и от коя катедра
следва да се съкратят. Поради изложените аргументи се моли за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на исковите претенции. Евентуално при
потвърждаване на решението се прави възражение за прихващане на размера на
обезщетението за оставане без работа на основание чл. 225, ал. 1 КТ, за което е
осъден университетът, с изплатеното едномесечно обезщетение за оставане без
работа на основание чл. 222, ал. 1 КТ. Претендират се и сторените разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК ответникът по въззивната жалба и ищец в първоинстанционното
производство – Ф.А.К., чрез своя процесуален представител адв. П., е подала
отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за неоснователност
на същата. Поддържа се, че от доказателствата по делото и обявените за
безспорни обстоятелства се установява, че основната дейност на звеното, в което
Ф.К. е упражнявала дейността си, е запазена и е налице единствено вътрешна
реорганизация, която не е основание за уволнение на служители. Според
въззиваемата правилно е прието от СРС, че компетентен да приеме ново длъжностно
разписание е Академичният съвет на университета, а не еднолично ректорът.
Излагат се и съображения, че при реално съкращаване на щата е следвало да бъде
извършен подбор, предвид идентичността на закритите длъжности и
новообразуваните в института. Излага се и довод за недопустимост на направеното
възражение за прихващане поради изтичане на преклузивния срок по ГПК. Поради
изложеното се моли съдът да потвърди решението в обжалваната част. Претендират
се и сторените разноски.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предявени от Ф.А.К.
срещу Университета за национално и световно стопанство.
В исковата молба
се твърди, че ищцата е изпълнявала длъжността „главен асистент“ в Бизнес
факултет, катедра „Творчески индустрии и интелектуална собственост“, от която е
уволнена съгласно заповед № УЧР 3090/12.11.2018 г. на ректора, връчена на
същата дата. Твърди се, че уволнението е незаконно, като се излагат следните
основания: в заповедта не е посочено основанието, на което се прекратява
трудовото правоотношение, не е спазено изискването за съгласуване със
синдикалния орган, решението за съкращаване на щата не е взето от компетентен
орган, към момента на прекратяване на трудовото правоотношение не е било налице
реално съкращаване на щата, налице е злоупотреба с право, не е извършен подбор
съобразно критериите на чл. 329 КТ.
С отговора на
исковата молба се поддържа, че уволнението е законосъобразно, налице е реално
съкращаване на щата, отразено в новото щатно разписание, и са спазени всички
формални изисквания за прекратяване на трудовото правоотношение, че не са били
налице предпоставки за извършване на подбор, че работодателят е взел становище
от синдикалната организация, както и че такова не е необходимо.
За да постанови обжалваното решение
СРС е приел, че не е налице валидно решение за съкращаване на щатната бройка,
взето от компетентен орган, а именно – академичният съвет, до този извод съдът
е достигнал след тълкуване на разпоредбите на ЗВО и Правилника за дейността на
УНСС. Допълнително съдът е изложил и аргументи, че в случая е осъществена
реорганизация на дейността, като функциите на закритото звено са възложени на
новообразуваното такова, като не се установява длъжностите в новото звено да се
различават съществено от тези на закритото такова, както и работодателят е имал
задължение да извърши подбор, а такъв не е бил извършен.
Като безспорни по делото са отделени
следните обстоятелства: че по силата на трудов договор между страните е било
налице безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал
длъжността „главен асистент“ в Бизнес факултет, катедра „Творчески индустрии и
интелектуална собственост“, че същото е прекратено съгласно заповед № УЧР
3090/12.11.2018 г. на ректора, връчена на ищеца същата дата, че размерът на
брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за последния пълен отработен
месец преди уволнението, е 1914,50 лева, че ответникът не е извършил подбор; че
в резултат на реорганизационен процес научната и преподавателска дейност на
катедра „Творчески индустрии и интелектуална собственост“ е преминала в
Институт по творчески индустрии и бизнес; че всички членове на катедрата са
преминали към института, с изключение на ищцата. Обстоятелствата са отделени
като безспорни между страните с доклада по делото, като същите не са изразили
несъгласие с него, поради което и правилно първоинстанционният съд е приел, че
същите са доказани.
По делото е представено решение на Академичния съвет № 3/11.7.2018 г., с
което е приет правилник за устройството и дейността на Института по творчески
индустрии и бизнес; разкрити са две щатни бройки за длъжността „асистент“; на
Института по творчески индустрии и бизнес е възложено да организира и проведе
обучението на студентите е ОСК „бакалавър“ и ОСК „магистър“, възложени до този
момент на катедра „Творчески индустрии и интелектуална собственост“.
С решение на АС № 4/8 - 10.11.2018 г., считано от 12.11.2018 г. е закрита катедра „Творчески индустрии и
интелектуална собственост“, поради несъответствие с чл. 26д ЗВО - тъй като са с
по един член на академичния състав /ищецът/ и не подлежи на оздравителна
програма /т. 28.1/; с т. 28.2 и т. 29 от същото решение на Института е
възложено да води обучението по всички дисциплини, водени от катедрата,
докторските програми и обучението на докторантите; считано от 12.11.2018 г. да
бъдат прекратени трудовите правоотношения с преподавателите от академичния
състав на закритите катедри.
Със заповед на ректора на УНСС № УЧР 3075/12.11.2018 г. е закрита катедра
„Творчески индустрии и интелектуална собственост“, съкратена е една щатна
бройка за академична длъжност „главен асистент“ в катедра „Творчески индустрии
и интелектуална собственост“ и е разпоредено да се прекрати трудовото
правоотношение с Ф.К..
Процесната заповед за уволнение е издадена на основание цитираната заповед
на ректора и решение на АС №4/8-10.11.2018 г.
По делото са представени разписанията за специалност „ Интелектуална
собственост и бизнес“.
По делото са разпитани и свидетелите
М.В.и Р.Б.. Свидетелките споделят, че ищцата е работела като асистент в катедра
„Творчески индустрии и интелектуална собственост“, като е преподавала
„Интелектуална собственост“, „Търговски марки“, „Проучвания за интелектуалната
собственост за целите на бизнеса“. И двете свидетелки споделят за
неразбирателство между В.Б.– директор на закритата катедра и директор на
института – и Ф.К.. От показанията на св. В.се установява още, че преподаваните
от Ф.К. дисциплини са се запазили по съдържание и се преподават на студентите.
Свидетелката В.посочва, че институтът се представя като приемник на закритата
катедра, а след като е била възстановена на работа поради отмяната на
незаконното и уволение, е била уведомена, че катедрата, в която е упражнявала
дейността си, е закрита, и е създаден институт, който поема дейността и.
При така приетата фактическа
обстановка съдът намира следното от правна страна:
Въззивният съд е обвързан от
доводите, изложени във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба.
Настоящият състав не споделя доводите за неправилност, изложени от въззивника и
намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно поради
следните аргументи:
Между страните не е спорно, че са
били в трудово правоотношение, както и че правоотношението е било прекратено
едностранно от работодателя.
Видно от атакуваната заповед работодателят е упражнил потестативното си
право едностранно да прекрати трудовото правоотношение на К. на основание
чл.328, ал.1, т.2 КТ - поради съкращаване на щата.
Посочените по-горе доказателства установяват по несъмнен начин, че причина
за прекратяване на трудовото правоотношение на К. е не съкращаване на
длъжността и, а закриване на катедрата, в която е полагала труд, тоест основанието
е закриване на част от предприятието по смисъла на КТ, доколкото катедрата е
звено в „Бизнес факултет“, който не е закрит, както и правилно е възприел
първоинстацнионния съд.
Предвид изричното посочване на основанието в заповедта за уволнение, съдът е
обвързан да прецени именно наличието на основанието „съкращаване на щата“. В
случая липсва посочване на други обстоятелства в заповедта във връзка с уволнението,
поради което не става въпрос за грешна правна квалификация на основанието за
уволнение от страна на работодателя. Съдът е ограничен да се разгледа и да се
произнесе по съществуването и редовното упражняване на правото за прекратяване
на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта за уволнение основание.
Съкращаването на щата като уволнително основание е налице, когато се
премахват, считано от един определен момент за в бъдеще, отделни длъжности от
утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради
преустановяване на съответстващите на тези длъжности трудови функции.
Законосъобразността на уволнението, извършено на това безвиновно основание, се
предпоставя от следните условия: съкращаването на щата да е реално, т.е.
съответната функция действително да се премахва, а не само да се променя
наименованието на съответстващата й длъжност при запазване на характера на
извършената работа; следва да е налице към момента на уволнението - датата на
уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено
реалното, фактическо съкращаване в щата; следва да е извършено по съответния
ред и от органа, който има право да извършва такива промени.
Работодателят, като носител на субективното преобразуващо право едностранно
да прекрати трудовото правоотношение на работника или служителя, следва да
докаже, че законосъобразно е упражнил това свое право. В този смисъл тежестта
на доказване законността на атакуваното уволнение е върху работодателя.
Както беше посочено, основният довод на първоинстанционния съд е липсата на
валидно решение за съкращаване на щата, взето от компетентен орган.
Видно от представените писмени доказателства, Академичният съвет е взел
решение за закриване на катедрата „Творчески индустрии и интелектуална
собственост“ и прекратяване на трудовите правоотношения с академичния състав на
закритата катедра. Академичният съвет не е вземал решение за съкращаване на
щатна бройка, това решение е било взето със заповед на ректора на университета
от 12.11.2018 г. Той е утвърдил и длъжностните щатни разписания на университета
от 01.09.2018 г. и Института по творчески индустрии и бизнес.
Настоящата инстанция споделя разсъжденията на първоинстанционния съд, че
именно Академичният съвет е компетентен да извърши промяна на щатното
разписание на длъжностите, като доводите в противна насока, са неоснователни.
Първоинстанционният съд е направил задълбочено систематично тълкуване, и
посочването на нормите, които се твърди, че са неприложими, е само с цел
извеждане на логическите изводи на съда. При системното тълкуване на разпоредбите
на чл. 26 ЗВО, чл. 30, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 ЗВО следва изводът, че законът
възлага на Академичния състав изключителните правомощия да определя
структурните звена на университета и едновременно да определя числеността на
длъжностите /извън нормативно предвидените като вид и брой/, които се заемат в
съответните структурни звена. Именно в планирането, определянето и респ. –
редуцирането на численността на длъжностите в организационните структури на
университета се изразява и кадровата политика на Академичния състав, която е
предвидена като негово правомощие в разпоредбата на т.8 от чл.30, ал.1 ЗВО. В
тази връзка именно на Академичния състав е придадено и задължението да одобри
длъжностните характеристики на академичния състав и да извършва атестирането
им, които правомощия не са предоставени на Ректора на университета.
Възприемането на обратното, а именно, че промяна на щата на университета не е
правомощие на Академичния съвет, не би могло да обоснове съдържанието на
кадровата политика, която Академичният съвет би осъществил, без да може да планира
и променя щатното разписание. Отделно, промяната на щатното разписание не е
предвидено като правомощие на Ректора на университета. На същия е предоставена
компетентността да сключва и прекратява трудовите договори с членовете на
академичния състав, което не е равнозначно на вземането на решение за промяна
или съкращаване на щата. Волеобразуващият орган от името на университета, който
е компетентен да вземе решението за промяна в щатното разписание е Академичният
съвет, който по отношение на предвидените в закона, вкл. и на това правомощие,
действа като орган по вземане на решения, извършвайки дейност по управление на
университета /разбирано като волеформиращ орган/, като прекратяването или
сключването на трудовите договори като последица от взето решение за промяна в
щатното разписание е дейност по изпълнение на взетото решение на Академичния
съвет, което Ректорът като законен представител на университета и като
изпълнителен орган на решенията на Академичния състав следва да извърши.
В случая не се твърди и не се установява по делото да е налице решение на
Академичния съвет за съкращаване на щатна бройка от катедрата, а видно от
заповед № УЧР-3075/12.11.2018 г. това е постановено от ректора на университета
еднолично със заповед, което е нарушение на изискванията на ЗВО, поради което,
настоящият състав приема, че е взето от некомпетентен орган, поради което е
недействително.
Относно останалите мотиви на първоинстанционния съд, които въззивникът не
споделя, настоящата инстанция, намира, че не са решаващи, а единствено допълват
изводите за незаконност на уволнението. Действително от доказателствата по
делото се установява по категоричен начин, че след закриването на катедрата,
функциите и са преминали към Института по творчески индустрии и бизнес. В тази
връзка се поддържа единствено, че разликата между института и катедрата се
състои основно в това, че основната дейност на института е
научноизследователска, а не преподавателска. В действителност обаче, видно от
чл. 26д от ЗВО катедрата е звено на факултет, департамент, филиал или колеж,
което осъществява именно учебна и научноизследователска
(художествено-творческа) дейност по една или група сродни дисциплини.
Отделно от представените длъжностни характеристики се установява, че в
задълженията на лицата, назначени на длъжност „асистент“ и „главен асистент“ в
катедри е свободно да провеждат научни изследвания; чрез своята
научно-изследователска дейност да обогатяват съдържанието на учебния процес; да
усъвършенстват и развиват научно-изследователските си компетентности. От
изложеното става ясно, че част от основните функции на катедрата, съответно на
служителите в нея, е да извършват научно – изследователска дейност. Освен това,
правилно и първоинстанционният съд е заключил, че и от показанията на
разпитаните свидетели става ясно, че новообразуваният институт е поел дейността
на комисията. Още повече, че както беше посочено по-горе обстоятелството, че е
налице реорганизация, е отделено като безспорно обстоятелство по делото след
изричното съгласие на процесуалния представител на въззивника в проведеното на
дата 29.03.2019 г. открито съдебно заседание. Правилен е извода на
първоинстанционния съд, че по делото не се установяват различията в закритата и
новообразуваните длъжности. Във въззивната жалба е посочено, че доказателства в
тази насока са били представени, но не са били приети от първоинстанционния
съд, но не е направено доказателствено искане пред настоящата инстанция и не се
твърди с неприемането на доказателствата да е допуснато процесуално нарушение
от първоинстанционния съд.
Поради изложените аргументи
настоящата инстанция намира, че исковата претенция с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ е основателен, а доводите на университета – за неоснователни.
По иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ
При основателност на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ основателен е и предявения акцесорен иск с правно основание
чл. 344,
ал.1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност.
По иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ
Съгласно чл. 344,
ал.1, т.3 КТ работникът или служителят има право да
иска обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението, а по силата на чл. 225, ал.1 при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение
от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Правото на обезщетение възниква при
наличието на три кумулативни предпоставки: 1. Признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна от съда или по почин на работодателя; 2. Наличие на
подлежаща на обезщетяване вреда; 3. Причинна връзка между незаконното уволнение
и оставането на работника или служителя без работа /така и тълкувателно решение
№ 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК/.
Налице е първата предпоставка,
доколкото съдът обяви уволнението за незаконно. Втората предпоставка се
изразява в липса на доходи – трудово възнаграждение-получавано въз основа на
трудовото правоотношение. Вредата е имуществена под формата на пропуснати ползи
за реализиране на доходи от труда, който работникът би положил, ако не беше
фактът на незаконното уволнение. В тази връзка следва да бъде установено
оставането без работа на ищеца. Доказателствената тежест за доказване на
обстоятелството, че е останал без работа е на ищеца. Фактът на безработица може
да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово
правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово
правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по
труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които
може да се направи извод за оставането без работа / така и тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. по тълк. д. № 6 / 2013 г. на
Върховен касационен съд, ОСГК/.
Базата, на която следва да се
изчисли обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, когато поради предишно уволнение,
възстановеният работник или служител не е могъл да отработи пълен работен месец
преди новото прекратяване на трудовия договор, се определя като се вземе
предвид брутното трудово възнаграждение, което работникът или служителят би
получил за пълен работен месец, ако е имал възможността да го отработи.
В случая се претендира обезщетение в размер от 11487 лева за периода от 12.11.2018
г. до 12.05.2019 г. Безспорно е между страните обстоятелство, че последното
брутно трудово възнаграждение на Ф. Костова е в размер 1914,50 лева, която сума
се явява база за определяне на обезщетението – обстоятелството е било отделено
като безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, срещу който страните не са възразили.
Предвид установяването по делото, че за периода 12.11.2018 г. до 12.05.2019 г. К.
не е полагала труд на основание чл. 344, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 225 КТ следва
работодателят и дължи обезщетение в размер 11487,00 лева.
Настоящият състав не следва да се произнася по направеното възражение за прихващане
на размера на обезщетението за оставане без работа на основание чл. 225, ал. 1 КТ, за което е осъден университетът, с изплатеното едномесечно обезщетение за
оставане без работа на основание чл. 222, ал. 1 КТ, доколкото същото е
преклудирано. Съгласно задължителните постановки на ТР 1/2013 г.
материалноправни възражения за прихващане следва да се направят в срока по чл.
13 ГПК, което не е направено от ответника Университет на национално и световно
стопанство.
Поради това следва да се уважи претенцията изцяло.
С оглед изложените правни аргументи
настоящата въззивна инстанция намира, че решението на първоинстанционния съд е
правилно и на основание чл. 271, ал. 1, предл. 1 ГПК следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора пред
настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата страна – Ф.К., която
претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 1700
лева. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 16.08.2019
г. Ф.К. и адв. Т. са уговорили възнаграждение в размер от 1700 лева – 1100 лева
за защита по иска с правно основание чл. 225 КТ и 600 лева за защита по
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. В договора е обективирана и разписка
за плащане, доказателство за сторените разноски. Насрещната страна е направила
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, което
настоящият състав намира за основателно, след като взе предвид фактическата и
правна сложност на делото, обстоятелството, че е проведено едно съдебно
заседание в хода на въззивното производство, че не са събирани нови
доказателства, поради което следва да се намали адвокатския хонорар до сума в
размер на 1000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
140454 от 13.06.2019 г. по гр.д. № 2058/2019 г. на Софийския районен съд,
126-ти състав.
ОСЪЖДА УНСС, с код по Булстат ******, с адрес: гр. София, ж.к. „Студентски град – *****, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК на Ф.А.К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, сума в размер от 1000 лева – представляваща сторени разноски в настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.