№ 182
гр. Благоевград, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20231200500169 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на И. А. Б., против
решение №900376/20.12.22г на РС-Сандански по гр.д. №188/20г,подадена
чрез процесуален представител със съд. адрес в гр.Сандански, ул.“*** –
адв.Г.Ц., с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.
С атакуваното решение са отхвърлени исковете със всички
произтичащи от това последици.
Недоволен от така постановения съдебен акт е останал жалбоподателя,
който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази
насока.Настоява за неговата отмяна и уважаване на исковите претенции, като
му се присъдят и разноските.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа
първоинстанционното решение, настоявайки за неговото потвърждаване, за
което също подробно се аргументира.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
1
следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по
отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.
Поради това настоящият състав намира за безпредметно подробното
преповтаряне на същата и по арг. на чл.272 ГПК препраща към констатациите
на РС.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата
инстанция правилно и законосъобразно е приела за установено, че между
страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което за
процесния период въззивника е заемал сочената длъжност и е полагал труд
при описаните условия като държавен служител. По тези въпроси не се спори.
Анализирана е съдебно-счетоводната експертиза, според която през
процесния период жалбоподателя е изпълнявал служебните си задължения на
смени, съгласно месечните графици при сумарно отчитане на работното
време. Вещото лице е посочил действително отработените дни,
съответстващият им брой часове, вкл. за нощен труд и получените
възнаграждения за тях.Изхождайки от платените суми заключава, че за
процесния период отработените нощни часове не са приравнявани към
дневните и извънреден труд не е начисляван и изплащан.След извършване на
въпросното приравняване, експерта е определил часовете извънреден труд и
ги е остойностил, като е изчислил и следващите се мораторни лихви.
При тези данни РС правилно е отхвърлил предявените искове по чл.178,
ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5 ЗМВР и по чл.86 ЗЗД, поради следното: С нормата
на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР законодателя изрично е предвидил към основното
месечно възнаграждение на държавните служители да се изплащат
допълнително възнаграждение и за извънреден труд.
Според доктрината и константната съдебна практика извънреден труд е
полагания от работника или служителя по разпореждане или със знанието и
без противопоставянето на работодателя извън установеното му работно
време. Основателността на претенцията за извънреден труд предполага
установяването на възлагане от работодателя изпълнение на служебни
задължения извън уговореното време или мълчаливо допускане полагането на
труд от служителя извън договореното работно време, от една страна и от
друга - ефективното престиране на работната сила съгласно работодателските
нареждания извън установеното работно време по правоотношението. От
2
материалите по делото се установи по категоричен начин, че между страните
е съществувало служебно правоотношение, по силата на което през
процесния период въззиваемия е работил със статут на държавен служител по
см. на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. По тези въпроси не се спори, както и че наред с
дневните е полагал поддържаните часове нощен труд при описаното работно
време.По силата на императивната норма на чл.187, ал.1 ЗМВР обаче,
нормалната продължителност на работното време е „8 часа дневно“,
независимо от частта на денонощието. Следователно, с цитираната норма се
установява по-голяма продължителност на работното време за нощен труд на
служителите на МВР, в сравнение с тази на работниците и служителите по
трудово правоотношение.
Освен това, по арг. на чл.187, ал.3 ЗМВР работното му време се
изчислява сумарно на тримесечие. При тази система установената
продължителност на работното време се спазва средно за определен по-
продължителен от деня и седмицата календарен период, като
продължителността на отработеното в отделни дни може да надвишава
нормалната, а в други да е по-малка. Служителя обаче получава уговореното
си възнаграждение за всеки отделен месец и само при превишаване нормата
работно време за въведения период на сумарно изчисляване работното време,
отчетено в края на периода, ще е налице извънреден труд, за което също му се
следва възнаграждение. Извънредния труд се овъзмездява съгласно
уговорената система на заплащане – според времетраенето или изработеното.
Въпреки принципа за разпределение на доказателствената тежест,
задължаваща всяка страна да установи изгодните за нея факти, въззивника не
e провел изискуемото се пълно и главно доказване на завишената месечна
продължителност на работното време. Напротив, събрания доказателствен
материал опровергава твърденията му за полаган извънреден труд за
посочения период. Според данните по делото през последния ищеца е
работил на смени съгласно месечните графици (вж.експертизата, а също и
твърденията в исковата молба), което изключва въобще извода за полаган
труд извън договореното работно време. Не се твърдят, а и не се установи
наличието на разпореждания на работодателя към въззивника за ефективно
престиране на труд извън установеното работно време.Отсъствието изобщо
на данни за извънреден труд изключва и хипотезата на мълчаливо им
3
допускане от работодателя. След като в случая не се доказа в края на
въведения период на сумарно изчисляване да е налице превишаване нормата
за работно време, то през процесния период липсва извънреден труд по см. на
закона. В тази насока е и разбирането на ВКС(вж.Р14/27.03.12г по гр.д.
№405/11г, ІVГО на ВКС и др.).
Експертизата не променя горните изводи, тъй като не държи сметка за
разписаната в Наредба №8121з-776/29.07.16г на министъра на вътрешните
работи методика за изчисляване на редовното работно време при сумарното
му отчитане на тримесечие. Впредвид изрично предвидената в чл.142, ал.2
ЗМВР нарочна регламентация на статута на държавния служител по т.1 от
ал.1 на цитираната норма в ЗМВР, настоящия състав намира именно
последния и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове
за приложими в настоящия спор. По силата на чл.187, ал.9 ЗМВР министъра
на вътрешните работи издава Наредба №8121з-776/29.07.16 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Тя обаче, не предвижда твърдяното преобразуване на отработения нощен
труд в дневен при сумарното отчитане на работното време на държавните
полицейски служители (за разлика от предишната Наредба
№8121з407/11.08.14г на МВР[1]вж.чл.31, ал.2). Отсъствието на такава
регламентация в приложимата за процесния период Наредба
№8121з[1]776/29.07.16г не представлява непълнота по см. на чл.46, ал.2 ЗНА
в нормативната уредба за отчитане на нощния труд.Това е така, именно
заради законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, в изпълнение на която
министъра на вътрешните работи е изключил исканото от ищеца
преобразуване на нощния труд, при определяне редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители. Заради отсъствие на празнота е неприложим по аналогия чл.9, ал.1
от НСОРЗ, предвиждащ превръщането на отработените нощни часове в
дневни при трудовите правоотношения(арг.чл.2 и §2 на ЗР на НСОРЗ), не и
при служебните, за които по вече изложените съображения са предвидени
специални правила.В този смисъл е константната съдебна
4
практика(вж.ТР№1/15.03.23г по т.д.№1/20г на ОСГКВКС).
В случая липсват и предпоставките за субсидиарното приложение
нормите на КТ досежно изчисляването и заплащането на извънредния труд,
което по начало е възможно само ако е предвидено в приложимия
закон.Такива разпоредби в ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове липсват. Нормата на чл.188, ал.2 ЗМВР не
подкрепя ищцовата теза, тъй като специалната закрила в КТ, към която
препраща полагащите нощен труд държавни служители от МВР, не касае
заплащането на нощния труд. Поради това и не е налице колизия между
чл.188, ал.2 ЗМВР и приетите на осн.чл.179, ал.2 ЗМВР подзаконови
нормативни актове.
В контекста на изложеното иска за заплащане на извънреден труд не
намира опора в закона. Неуважаването на главния иск обуславя
неоснователността и на иска за мораторни лихви. Като не е съобразил
горното РС е постановил атакувания акт в разрез с материалния и
процесуален закон, което налага отмяната му и вместо това отхвърляне на
предявените искове.
Тези изводи не се променят от решението на СЕС от 24.02.22г по дело
С-262/20г, според което чл.8 и чл.12,б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и
на съвета от 04.11.2003г, някои аспекти от организацията на работното време
трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат приемането на национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работещи в публичният сектор като полицаи и пожарникари
да е по кратка от предвидената за тях нормална продължителност на дневния
труд, както и че във всички случаи в тяхна полза трябва да има други мерки
за защита, под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, позволяващи компенсирането на
особената тежест на нощния труд(вж.т.1 от цитираното решение на СЕС).
Решението на СЕС по т.2 също не е в състояние да обоснове ищцовата
теза, понеже тълкува чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на ЕС в
смисъл, че допускат възможността определената в законодателството на
държавата-членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа
за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от
публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава
5
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е
свързана с допустима от закона цел и е съразмерна на тази цел(т.80). Високата
обществена значимост на полаганият труд от полицаите и пожарникарите и
правомощията им за защитата на гражданите, противодействие на
престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения
ред и ***, установени в ЗМВР, в случая безспорно обосновават съразмерност
на законодателната уредба, предвиждаща полагането на 8-часов нощен труд.
По разноските: На осн.чл.78, ал.3 ГПК ищеца дължи на работодателя
направените разноски пред настоящата инстанция за юрисконсулт в размер на
100лв.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на спора.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №900376/20.12.22г на РС-Сандански по гр.д.
№188/20г.
ОСЪЖДА И. А. Б., гр.Сандански, ул."***, да заплати на ГД"***"
гр.София, община Столична, ул."*** сумата от 100лв, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6