№ 10029
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110110408 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 59 ЗЗД от Е. Г. З., ЕГН **********, Р. Е. П.,
ЕГН ********** и В. Е. Р., ЕГН ********** срещу С. М. Я.,
за сумата в размер на по 2266, 67 лева, платими на ищците
Р. Е. П. и В. Е. Р., съобразно притежаваната от тях 1/6
идеална част от имота и за сумата в размер на 9066,66 лева
за ищцата Е. Г. З., съобразно притежаваната от нея 4/6
идеална част от имота, представляващи обезщетение за
лишаването им от право на ползване, за периода от
01.05.2016 г. до 01.02.2022 г. за следния имот: поземлен имот
с идентификатор: 44063.6207.4805, по КККР, одобрен със
Заповед № РД-18.46 от 18.08.2011 г. на ИД на АГКК, за
/АДРЕС/, с адрес: /АДРЕС/, целия с площ от 177 кв. м. при
граници /съседи/: 44063.6207.4806; 44063.6207.4807;
1
44063.6207.61; 44063.6207.4795; 44063.6207.486;
44063.6207.550; 44063.6207.4804, ведно със законната лихва
върху всяка главница от датата на предявяване на
исковете – 28.02.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба ищците твърдят, че в периода от
периода от 01.05.2016 г. до 01.05.2021 г. процесният имот се
е ползвал единствено от ответника, като същият го
използвал за паркинг, поради което ищците били лишени
от правото си да го ползват. Твърдят, че в тази връзка били
провеждани многобройни срещи за уреждане на
отношенията между страните, но до депозиране на исковата
молба същите не дали резултат. Това предопределило
правния интерес на ищците от депозиране на настоящите
искови претенции.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, с който същият излага становище за
неоснователност на исковете. Навежда, че имота на
страните бил отреден за улица, с оглед на което, същият
преминавал през него и го използвал за паркинг. Посочва,
че в качеството си на собственик на съседен имот с
идентификатор 44063.6207.61, нямал излаз на друга улица.
Посочва, че по силата на влязъл в сила КК на КР на с.
Лозен, одобрен със Заповед № РД-18-26 от 18.08.2011 г. на
ИД на АГКК – гр. София, процесният имот е актуван с
предназначение второстепенна улица, респ. същият е
2
публична общинска собственост с предназначение за
обществено ползване. Оспорва активната процесуална
легитимация на ищците. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът Е. Г. З., редовно
призована, не се явява, представлява се от адвокат М.а,
която поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковете.
В съдебно заседание ищецът Р. Е. П., редовно
призована, явява се лично и се представлява от адвокат
М.а, която от името на доверителя си поддържа исковата
молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ищецът В. Е. Р., редовно
призована, не се явява, представлява се от адвокат М.а,
която поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковете.
Ответникът С. М. Я., редовно призован в съдебно
заседание, не се явява, представлява се от адвокат
Русинова, която поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
доказателствата по делото, и по свое вътрешно убеждение
на основание чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
3
С решение № 1183 от 16.10.2001г. е възстановено
правото на собственост на наследниците на Г.Н.В. върху
имот, представляващ ливада от 1,322 дка, в землището на
/АДРЕС/, а с решение № Р1183/29.11.2001г. е възстановено
правото на собственост на наследниците на Г.Н.В. върху
имот, представляващ ливада от 1,361 дка, в землището на
/АДРЕС/.
Установява се от приетото по делото удостоверение за
наследници на СО, район Подуяне, че ищцата Е. Г. З. е
законен наследник на Р.Ф.В., починала на 24.08.2008г., като
нейна дъщеря.
От своя страна Р.Ф.В. е законен наследник на Г.Н.В.,
починал на 30.03.1986г. и оставил за свои законни
наследници, трите си дъщеря П.Б., С.З.И., Е. Г. З..
С договор за покупко-продажба на недвижим имот №
990/21.04.2005г. преди смъртта си Р.Ф.В. продава на ищцата
Е. Г. З. ½ идеална част от УПИ VI-446 от 1025 кв.м. в кв.8
по плана на /АДРЕС/.
С договор за доброволна делба от 27.10.2014г. е
поставен в дял на Е. Г. З., реална част от 168 кв.м. от бивш
поземлен имот с пл. № 446, с площ от 1322 кв.м., за който
имот, съгласно дворищна регулация, утвърдена с решение
№ 20,т.21 по Протокол № 32 на СОС от 10.12.2001г. е
образуван УПИ VI-446 по плана на /АДРЕС/, с площ от 1025
кв.м., като реална част се отчуждава за улица, при съседи
4
на реалната част: УПИ VI-446, а от другата страна имот с
неизвестен номер и съседи за УПИ VI-446: новообразувана
улица, УПИ VII- 446, XII-270, V-258, която реална част сега
попада в имот с идентификатор: 44063.6207.446, съгласно
скица № 15-327711-15.09.2014г. на Началника на СГКК –
гр.София, с площ по КК 1334, както и в дял на Е. Г. З. е
поставена реална част от 200,00 кв.м. от бивш поземлен
имот с пл. № 447 с площ от 1537 кв.м., който имот съгласно
дворищна регулация, утвърдена с решение № 20,т.2.1 по
Протокол № 32 на СОС от 10.12.2001г., реалната част се
отчуждава за улица и се образуват УПИ IV-258, с площ от
720 кв.м. по плана на /АДРЕС/, при съседи: новообразувана
улица, УПИ V-258, XIV-270, ПИ 270, УПИ II-287, УПИ III-
287 и УПИ V-258 с площ от 758 кв.м. по плана на /АДРЕС/,
при съседи: новообразувана улица, УПИ VI-446, УПИ XIV-
270, УПИ IV-258 и съседи за реалната част: УПИ V-258,
УПИ IV-258 и имот с неизвестен номер, която реална част
сега попада в ПИ с идентификатор 44.063.6207.447 с площ
по КК 1314 кв.м.
От приетото по делото удостоверение за наследници на
СО, район Младост, се установява, че лицето Е.З.Р. е
починало на 28.02.2015г., като след смъртта си е оставил за
свои законни наследници ищцата Е. Г. З., като съпруга, и
дъщери - Р. Е. П. и В. Е. Р..
От друга страна ответникът С. М. Я. се легитимира
като собственик на ПИ с идентификатор № 44063.6207.61 от
5
КК КР на с.Лозен, одобрен със Заповед № РД-18-
46/18.08.2011г. на ИД на АГГКК – София, с
административен адрес в /АДРЕС/, съгласно приетото на
л.31 по делото удостоверение с изх. № РИН18-ГР94-
3718/05.11.2018г. на СО, район Панчарево, на основание
договор за покупко-продажба на недвижим имот №
005/28.09.2006г., обективиран в нотариален акт на
Нотариус Р.Т. с рег. № ***, с район на действие, районна на
СРС, вписан като Акт № 141, том LLL, дело № 41201,
вх.рег. № 63319/28.09.2006г., предхождан от договор за
покупко-продажба на недвижим имот № 14/09.02.1999г.
/л.30 по делото/, при който имот с № 61 е продаден на С. М.
Я. и Ц.И. Я.а, а впоследствие Ц. Я.а продава собствената си
½ идеална част от имота на С. Я. с договора, обективиран в
нотариален акт № 005/28.09.2006г.
Съгласно изслушаната по делото СТЕ процесният
поземлен имот с идентификатор 44063.6207.4805 съставлява
сектор от предвидената за проектиране по регулация
локална улица „Р.“, като вещото лице е онагледило извода
си с приетата по делото справка по КК, издадена на
15.07.2022г. от Служба по геодезия, картография и
кадастър, където е видно в графическата част на
справката, изготвена в мащаб 1:500 с удебелена линия и
потъмнена площ, че е изобразен поземлен имот с
идентификатор 44063.6207.61, като са видни и съседните му
имоти, а именно процесният – 44063.6207.4805 и №
44063.6207.4807, които според заключението съставляват
6
сектори от предвидената за проектиране по регулация
локална улица „Р.“, на която е и адресният № 3 на
изобразеното дворно място на ответника № 61, а указаните
като съседни поземлени имоти с идентификатори: №
44063.6207.4333 и № 44063.6207.4334 съставляват сектори от
друга перпендикулярна на улица „Р.“, локална улица „Р.“,
като вещото лице посочва, че горепосоченият извод се
потвърждава и от приетият по делото договор за делба на
съсобствен имот от 17.10.2014г., където в т.II.2 процесният
имот на ищците с нов идентификатор 44063.6207.4805 се
отчуждава за улица, като квадратурата му е прецизна по
КККР /т.III.6, като имот с площ от 177 кв.м./, както и от
писмо с изх. № РПН20-ГР94-2491/1/ от 17.09.2020г.,
изпратено от СО, район Панчарево до ответника относно
осигуряване на достъп до имот по ул. „Р.“, като е посочено,
че съгласно влязлата в сила КК и КР на с.Лозен, одобрен
със Заповед № РД-18-26/18.08.2011г. на ИД на АГКК –
гр.София, ПИ с идентификатор 44063.6207.4808 е с начин на
трайно ползване – за второстепенна улица, а съгласно
действащия ЗРКП на м. „Враня-Лозен-Триъгълника“,
одобрен с решение № 20,т.21 по Протокол № 32/10.12.2001г.
на СОС, ПИ с идентификатор 44063.6207.4805 попада в ул.
„Р.“ – от о.т.т.93 до о.т. 47, като изрично е посочено, че
твърдението, че улица „Р.“ не съществува, не отговаря на
истината и същата не може да бъде затворена за
преминаване.
На място вещото лице е установило, че пространството
7
на локалната задънена алея, отредено за прокарването по
регулация на ул. Р., понастоящем е частично преградено и
реалният достъп на други лица е ограничен. По протежение
на алеята успоредно на цялото лице към алеята на
поземлен имот с идентификатор 61, собственост на
ответника; обхващащо поземлени имоти с номер: южната
по-голяма част от процесния с идентификатор № 4805 и
целият съседен му от юг с идентификатор 4807, е отделено с
напречни метални решетъчни огради, боядисани в синьо, с
височина от около два метра. От север има поставен
двукрил портал, достатъчен по ширина за влизането и
излизането на превозни средства, като от юг има поставена
врата само за пешеходци.
Също така важно е да се посочи и извода на вещото
лице, че по действащия ПУП за местността, одобрен с
решение № 2021 по Протокол № 32 на СОС от 10.12.2001г.
за ПИ № 61 в кв.4, план на /АДРЕС/, където е посочено, че
от ПИ 61 се отчуждават 168 кв.м. за улица, като от
западната и южната страна на имот 61 са означени
ивиците, отредени за отчуждаване, тъй като попадат в
предвидените за прокарване улици, съответно западно ул.
„Р.“ и южно ул. „Р.“. Вещото лице е определило наемна
цена за процесния период – 01.05.2016г. до 01.02.2022г. в
размер на 11 222 лева.
Разпитана на страната на ищеца свидетелката Д.,
познаваща ищците от 1984г., посочва, че е съсед на
8
ответника на калкан. Била свидетел когато той заградил
ул. „Р.“. Регулацията не била проведена, и поради това той
нямал право да я загради. Заграждането се случило
м.01.2016г. Свидетелката била непосредствен свидетел как
С. в периода 2016г. до 2022г. разполагал коли, бусове пред
тяхната улица. Напълнил улицата с боклуци, както
техният имот 4329, така и процесният – 4805. Не било
разрешено да се влиза към имота на ищците от към
Цариградско шосе, чрез тупика до имота на ответника.
Разпитан на страната на ответника свидетелят Е.Н.,
посочва, че познава ответника от 1990г. и са в добри
отношения. През 1998г. Я. си купил имот във Враня, тогава
не знаел, че е с.Лозен и се похвалил, че ще прави сервиз.
При опит да паркира автомобила си, започнали разпри
между свидетеля и госпожата /не я идентифицира по име/.
Впоследствие разбрал, че и с други лица е влизала в
конфликт по повод паркиране на коли на място.
Свидетелят посочва, че на процесната улица има коли
отляво и отдясно, като излаз на тази улица имат и други
имоти. Около 2015-2016г. отзад на ул. „Р.“ според
показанията на свидетеля било ливада, имало чакъл, след
това по негови данни имота бил купен от някаква фирма,
започнали да струпват скелета, ответникът спирал там, а
отзад се влизало в имота му. Около 2020г. се поставила
ограда. Ответникът споделил на свидетеля Н., че мястото е
общинско и впоследствие улицата ще бъде асфалтирана.
9
Въз основа на гореустановения доказателствен
материал съдът прави следните правни изводи: На
основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищците по иска
с правно основание чл. 59 от ЗЗД бе да докажат, че са
собственици на имота, че последния се ползва от ответника,
липса на правно основание за ползване на имота,
настъпило в резултат на ползването обедняване на ищците
и обогатяване на ответника.
Съдът приема, че ищците не установиха, че са
собственици на поземлен имот с идентификатор:
44063.6207.4805, по КККР, одобрен със Заповед № РД-18.46
от 18.08.2011 г. на ИД на АГКК, за /АДРЕС/, с адрес:
/АДРЕС/, целия с площ от 177 кв. м. при граници /съседи/:
44063.6207.4806; 44063.6207.4807; 44063.6207.61;
44063.6207.4795; 44063.6207.486; 44063.6207.550;
44063.6207.4804., при сочените от тях квоти. От своя страна
ответникът се легитимира, като собственик на ПИ с
идентификатор № 44063.6207.61 от КК КР на с.Лозен,
одобрен със Заповед № РД-18-46/18.08.2011г. на ИД на
АГГКК – София, с административен адрес в /АДРЕС/.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
която съдът кредитира, като компетентно изготвена и
съотносима на останалия приет по делото доказателствен
материал, се установява, че на практика частта, която
ищците твърдят, че е тяхна собственост, е пространството
на локалната задънена алея, отредено за прокарването по
10
регулация на ул. Р., което е понастоящем частично
преградено и реалният достъп на други лица е ограничен.
Установено е също така, че по протежение на алеята
успоредно на цялото лице към алеята на поземлен имот с
идентификатор 61, собственост на ответника; обхващащо
поземлени имоти с номер: южната по-голяма част от
процесния с идентификатор № 4805 и целият съседен му от
юг с идентификатор 4807, е отделено с напречни метални
решетъчни огради, боядисани в синьо, с височина от около
два метра. От север има поставен двукрил портал,
достатъчен по ширина за влизането и излизането на
превозни средства, като от юг има поставена врата само за
пешеходци. Последното се установи и от показанията на
разпитаните и на двете страни свидетели – Н. и Д., чиито
показания съдът кредитира, като логични и съотносими
едни с други и на целият приет по делото доказателствен
материал.
Установи се, че ПИ с идентификатор 44063.6207.4805
попада в ул. „Р.“ – от о.т.93 до о.т. 47 и е отреден съобразно
регулационен план, одобрен с Решение № 20, т.21 по
Протокол № 32/10.12.2001г. на СОС за улична регулация,
като на практика предмет на делото е релевираното
твърдение, че именно тази част се ползва от ответника и за
лишаване правото на собственост на ищците именно от нея
те претендират заплащане на обезщетение. В Решение № 18
от 8.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 583/2012 г., II г. о., е
прието, че: "Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗУТ, с подробните
11
устройствени планове се урегулират улици. По този начин
се определя съответното предназначение на част от земната
повърхност. Субектът, който следва да придобие правото
на собственост върху реализираната въз основа на
предвижданията на ПУП улица се определя от
предназначението, т. е. от отреждането по плана, но самото
право се придобива след проведеното по предвидения в
закона ред отчуждаване на имота, засегнат от това
предвиждане. Съдът намира, че от целия доказателствен и
събран в хода на производството материал, от изслушаната
СТЕ, от показанията на изслушаните свидетели, от
актовете за собственост и на двете страни,
горекоментирани, се касае за част от имота на ищците с №
4805, която с ПУП, влязъл в сила на 10.12.2001г. е отредена
за улица. Съдът с оглед предназначението на плана намира,
че се касае за ПУП, изготвен по реда на чл. 16 от ЗУТ.По
делото няма представена документация по приемане на
плана, където ясно да е разписано че това е план по чл. 16
от ЗУТ, но за същността на плана следва да се направи
извод от всички относими фактори: целта на изработването
му, предвижданията на плана и всички други документи,
които са свързани с него. По делото се установи, че от
имота и на двете страни определени части съобразно плана
са отредени за улица. Установи се също така и от
показанията дори на свидетелката, разпитана на страната
на ищеца – Д., че дори нейният имот е на ул. „Р.“, както и
че не може да се влиза към имотите от тупика, тъй като от
12
полицията и от Цариградско шосе се забранява да се влиза,
поради и което тази улица в региона е от особена важност
за преминаване и достъп до имотите. Същото се извежда и
от показанията на свидетеля Н., чиито показания съдът с
оглед непосредствените му впечатления от множествените
му посещения в имота на ответника и обстановката там,
кредитира като логични и съпоставими на останалия,
приет по делото доказателствен материал. Предвид
обстоятелството, че се касае за план по чл. 16 от ЗУТ,
съобразно разпоредбата на чл. 16, ал. 6 от ЗУТ, то същият
има непосредствено отчуждително действие, считано от
датата на влизането му в сила – 10.12.2001г.
Предвижданията на плана по отношение на процесния
имот 44063.6207.4805, видно от заключението на СТЕ са
следните: съставлява сектор от предвидената по регулация
ул. „Р.“. В този смисъл по силата на непосредственото
отчуждително действие на плана имот 44063.6207.4805 е
станал публична общинска собственост, считано от влизане
в сила на плана – 10.12.2001 г., с което е констатирана вече
възникналата собственост на Общината по отношение на
имота. Следователно процесната част е общинска
собственост и ищците не доказаха първата предпоставка за
уважаване на исковете си, а именно, че са собственици на
процесния имот. Още повече, че не установиха при
условията на пълно и главно доказване и квотите си в
съсобствеността. Размера на притежаваната от ищцата Е.
З. и на останалите ищци – П. и Р. не се установяват
13
безспорно. Следва да се посочи, че с делбата от 27.10.2014г.
в изключителен дял по време на брака на Е. З. с Е.З.Р.,
починал на 28.02.2015г. е поставена реална част от
процесния имот, като за уравнение дяловите на сестрите й
П.Б. и С.И., впоследствие починала на 30.10.2018г. тя е
изплатила парично обезщетение. Доколкото при делбата е
заплатено парично уравнение и същата е извършена по
време на брака между ищцата Е. З. и Е.Р., то поради
презумирания от закона съвместен пренос на съпрузите за
изплащането на паричното уравнение придобитите въз
основа на делбата дялове от имота са станали обща
собственост на съпрузите по чл. 21, ал. 1 и ал. 3 СК. От така
представения обаче договор за делба и изплатеното
обезщетение не може да се презумира и установят безспорно
тези дялове.
По гореизложеното така предявените искове следва да
се отхвърлят само на горекоментираните основания,
поради и което съдът няма задължение да обсъжда по
същество релевираното от ответника възражение за
давност.
При този изход на спора право на разноски се поражда
в полза на ответника. Той претендира заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лева, за
реалното заплащане на което са налице доказателства на
л.27 по делото, съобразно постановките на т.1 от ТР №
6/2013г. на ОСГТК на ВКС. Въпреки горепосоченото съдът
14
намира, че следва да разпредели претендираното като
разноски за присъждане възнаграждение съобразно
дяловете посочени от ищците:800 лева платими от Е. З. и от
по 200,00 лева, платими от Р. П. и В. Р..
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Г. З., ЕГН **********, Р.
Е. П., ЕГН ********** и В. Е. Р., ЕГН ********** срещу С.
М. Я., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 59 от
ЗЗД, за сумата в размер на по 2266, 67 лева, платими на
ищците Р. Е. П. и В. Е. Р., съобразно притежаваната от тях
1/6 идеална част от имота и за сумата в размер на 9066,66
лева за ищцата Е. Г. З., съобразно притежаваната от нея 4/6
идеална част от имота, представляващи обезщетение за
лишаването им от право на ползване, за периода от
01.05.2016 г. до 01.02.2022 г. за следния имот: поземлен имот
с идентификатор: 44063.6207.4805, по КККР, одобрен със
Заповед № РД-18.46 от 18.08.2011 г. на ИД на АГКК, за
/АДРЕС/, с адрес: /АДРЕС/, целия с площ от 177 кв. м. при
граници /съседи/: 44063.6207.4806; 44063.6207.4807;
44063.6207.61; 44063.6207.4795; 44063.6207.486;
44063.6207.550; 44063.6207.4804, ведно със законната лихва
върху всяка главница от датата на предявяване на
исковете – 28.02.2022 г. до окончателното изплащане на
15
вземането.
ОСЪЖДА Е. Г. З., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С.
М. Я., ЕГН **********, сумата в размер на 800,00 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. Е. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
С. М. Я., ЕГН **********, сумата в размер на 200,00 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Е. Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С.
М. Я., ЕГН **********, сумата в размер на 200,00 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16