Р Е Ш Е Н И Е
№
от 03.01.2023г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 90-ти
състав, в публично съдебно заседание на първи декември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЮ ЗГУРОВ
при
секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Згуров гражданско дело № 2457 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е
предявеният от ищцата В.П.И. срещу ответното дружество ЗАД “ОЗК-З.“,
иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, относно осъждането на ответника да
заплати на ищцата сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от загубата на нейния близък М.Б.Д., с който е изградила
връзка като между дъщеря и баща, чиято смърт е настъпила в следствие на ПТП от 21.03.2019
г., по вина на водача Д.Т.Д. на МПС марка и модел „Ивеко
35.10“ с рег.№СВ ****АМ, чиято
гражданска отговорност на водач на МПС е била застрахована от ответното
дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.01.2020г.
до окончателното изплащане на задължението.
Ищцата основава иска си с твърденията, че в вследствие
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 21.03.2019г. в гр.София,
около 14:15 часа, на ул.инж.Иван И., по
вина на водача на застрахованото по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ МПС марка и модел „Ивеко 35.10“ с рег.№СВ ****АМ, който при движение на заден ход бута
пешеходеца М.Б.Д., при което е настъпила смъртта на последния. Той е бил съпруг
на нейната майка, който я е отгледал като своя дъщеря, и в следствие на което
между нея и пострадалия е била налице много силна емоционална връзка и
привързаност, а това е довело до претърпяването от нея на страдания с много
висок интензитет.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба,
такъв постъпи от страна на ответника ЗАД “ОЗК-З.“, който оспорва предявения иск сочейки, че ищцата не е
легитимирана да претендира обезщетение за вреди от смъртта на М.Д., защото не е
сред посочените в чл.493а КЗ кръг от лица, нито установява, че между нея и пострадалият е била налице особено
близка връзка, за да търпи неимуществени вреди от смъртта на последния. Сочи,
че водачът на процесното МПС няма вина на
настъпването на произшествието, а то е настъпило по изключителна вина на
пострадалия. Възразява, че смъртта на пострадалия не е настъпила в пряка
причинно-следствена връзка с произшествието, а е резултат от предходни
съпътстващи заболявания. При условията на евентуалност сочи, че произшествието
е настъпило при съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия. Твърди, че между ищцата и пострадалия не е
съществувала силна емоционална връзка, обуславяща правото й да претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, че не е търпяла такива, както и
че претендираният размер на обезщетение е силно завишен.
Оспорва обстоятелството, че дължи мораторна лихва,
считано от 09.01.2020г., защото на тази дата е постановен отказ за изплащане на
обезщетение поради непредставяне на доказателства, установяващи основанията и
размера на претенцията й, при което лихвата следва да се дължи от подаването на
исковата молба, евентуално от изтичането на 3-месечен срок за окончателното
произнасяне по доброволната претенция.
В съдебното заседание ищцата не се явява лично, тя се
представлява от пълномощника й адв.П., който поддържа предявения иск и моли съда да
го уважи изцяло, като присъди в полза на доверителя му разноските по делото. Претендира за
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
Ответното
дружество се представлява в съдебното
заседание от пълномощника му адв.Евтимов, който
оспорва предявения иск, моли съда да го отхвърли, като присъди в полза на
доверителя му разноските по делото.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и
отговора, събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно
заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С влязла в сила
на 16.07.2022г. Присъда по НОХД №496/2022г. по описа на СГС, НО, 25-ти състав,
водачът Д.Т.Д. е признат за виновен в това, че на 21.03.2019 г., около 14.30
часа, в гр. София, при управление на моторно превозно средство - товарен
автомобил марка „Ивеко“, модел 1 3510 , с peг. номер СВ ****АМ, при извършване на маневра „движение
назад“, движейки се на заден ход по ул. „Инж. Иван И.“*** към ул. „Гюешево“, и
в района на ул. „****, е нарушил
правилата за движение, както следва - чл.40, ал.1 от ЗДвП: „Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство
е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението; - чл.40, ал.2 от ЗДвП: „По време на движение си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности", като е реализирал пътно-транспортно произшествие с
намиращия се зад автомобила пешеходец М.Б.Д., ЕГН **********, и по
непредпазливост причинил смъртта на последния, който починал на място, вследствие
на получената при ПТП тежка и несъвместима с живота съчетана травма на тялото
/състояща се от черепно-мозъчна, лицева, шийна и
гръдна травми, с увреждания на анатомичните структури и вътрешни органи,
несъвместими с живота.
От удостоверение
за наследници на М.Б.Д. и Акт за граждански брак от 25.03.1988г. се установява,
че пострадалият и свидетеля П.Х.Д.в периода от 25.03.1988г. до смъртта на
първия са били съпрузи. Това обстоятелство съпоставено с показанията на
свидетеля Д., които макар и заинтересовани по смисъла на чл.172 ГПК, съдът
кредитира защото са в съответствие със събраните писмени доказателства, води до
извода, че ищцата от двегодишна възраст
живее в едно семейство с пострадалия, който е бил съпруг на нейната майка.
Предвид тези факти, съдът счита, че ищцата установи, че между нея и пострадалия
е съществувала връзка, като между дъщеря и баща, което предполага, че тази
връзка е силна и обуславя възможността, ищцата да е претърпяла неимуществени вреди
в следствие на кончината на М.Д.. От показанията на свидетеля Д. се установи,
че след инцидента, ищцата й е споделяла, че всеки ден сънува покойния М., както
и че последната е изпаднала в депресия вследствие на загубата на човека, който
е имала за свой баща.
Ищцата е предявила претенция до
ответника за заплащане на застрахователно обезщетение на 06.01.2020г. и за
образуване на щета по полица „Гражданска отговорност“ № BG23118001651235. С писмо от
09.01.2020г. ответното дружество е отказало да изплати обезщетение на ищцата,
като е посочило, че тя не представяла доказателства за твърдението си, че е
била в особено близка връзка с починалия, и че действително е претърпяла вреди
от смъртта му.
Не се оспорва от ответника, а и видно от
справка от сайта на Гаранционен фонд, че ответното дружество е застраховател на гражданската отговорност
на виновния водач, относно процесния период.
Съгласно трудов договор от 23.11.2019г. и
справка от ТД на НАП-София, пострадалият М.Д. е бил в трудово правоотношение с
работодателя „А.К.Г.“ ЕООД, като е заемал длъжността „работник , озеленяване“.
Видно от протокол за трудова злополука съставен от работодателя, работата на пострадалия е била да събира
боклук, който да товари в камион във връзка с договор със Столична община, р-н
Възраждане.
Според
показанията на свидетеля И., които съдът кредитира, инцидентът се е случил
много бързо. Той и пострадалият, който бил негов чичо били на работа. Събирали
трева от зелени площи, която трябвало да товарят в камионче-„Ивеко“. Свидетелят работил с машина-тример, когато видял
как камиона движейки се на заден ход, удря чичо му и го прегазва. Свидетелят
сочи, че не е чул шофьорът на камиона да е дал звуков сигнал, че ще потегля
назад. Когато е бил ударен пострадалият е бил с гръб към камиона и е вървял.
От приетата комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се
установи, че механизмът на настъпване на произшествието се състои в
извършването на водача на товарния автомобил на маневра –движение на заден ход,
докато М.Д. се е намирал на пътното платно зад автомобила, обърнат най-вероятно
с дясната си част към него. Автомобилът със задната си част е достигнал до М.Д.,
след което пешеходецът е бил ударен със задния канат на камиона в областта на
средната му част. В следствие на този удар, тялото на пешеходеца е блъснато по
посока на вектора на скоростта на автомобила, загубило е равновесие и е паднало
на терена с глава по посока към тротоара.Автомобилът е продължил движението си
и със задна лява гума е преминал през пешеходеца. Причината за настъпване на
инцидента е субективна и тя се състои в действията на водача на автомобила,
който преди извършване на маневрата не е направил нужното, за да се убеди, че
не застрашава другите участници в движението, като при невъзможност да
наблюдава пътя зад автомобила е следвало да осигури лице, което да го направлява
по време на маневрата. Към момента на удара, водачът не е виждал пешеходеца. Пешеходецът
от своя страна е имал възможността да се движи в района на тротоарната площ,
както и да възприеме товарния автомобил извършващ маневрата на заден ход. В
следствие на произшествието пострадалият е претърпял черепно-мозъчна и лицева
травма, закрита шийна травма, закрита гръдна травма,
като пряката причина за настъпването на смъртта му са именно тези травми, а не съпътстващи
заболявания. При извършените кръвни проби на пострадалия по време на аутопсията
на трупа не е установено наличието на алкохол или наркотични вещества.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Предвид това, от приетата по делото влязла в сила
присъда се установява, че водачът Д.Д. е виновен за настъпване на произшествието и за смъртта
на М.Д., която е настъпила по идентичен с установения в настоящото производство
начин. Предвид това, възражението на ответното дружество, че вредите са
настъпили по изключителна вина на пострадалия е несъстоятелно.
От събраните
доказателства по делото, и най-вече предвид заключението на вещите лица по
комплексната експертиза и показанията на свидетеля И., съдът счита, че не се
установи съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия. Той не се е намирал с лице към автомобила, за да
възприеме движението му на заден ход, а се е придвижвал в посоката на движение
на превозното средство с гръб към него. При това положение, той не е имал
задължението да тича напред, за да не го настигне камионът, а в съответствие с
правилата на чл.33 ЗЗБУТ, чл.126, т.5 и т.6 КТ и без да нарушава чл.111, т. и
т.2 ЗДвП се е отдалечавал от товарния автомобил, който бил спрял, за да бъде натоварен с трева. В
случая скоростта на автомобила е била доста по-висока от тази, с която се е
отдалечавал пострадалия, като вината за настъпването на инцидента е изцяло на
водача на превозното средство.
Съгласно
Тълкувателно решение №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В
настоящото производство се установи, че ищцата и пострадалият М.Д. са имали
установена особено близка връзка, такава, каквато имат помежду си дъщеря и
баща. Това означава, че ищцата има материалното право да претендира обезщетение
за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие от смъртта на нейния
близък. Установи се, че тя е претърпяла продължителни страдания, изразяващи се изпадането
в депресивно състояние, които е справедливо да бъдат обезщетени.
Неимуществените
вреди, представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага,
които не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, е заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД - по справедливост от
съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне, на размера на обезщетението. В случая, следва
да се вземе предвид обстоятелството, че макар ищцата и ответника да са били в
много близки наподобяващи връзката между дъщеря и баща отношения, те не са били
в такава родствена връзка. Не се установи, търпените страдания да са се
отличавали с особен интензитет, ищцата е пълнолетна-не е разчитала на помощта
на пострадалия за издръжката си, а последният към момента на злополуката е бил
на 58г.
Относимо обстоятелство е
и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел
формиране на обществено-оправдана мяра за
справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС,
ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК,
ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите.
Въз основа на тези обстоятелства съдът намира, че
справедливото обезщетение, което следва да се присъди в полза на ищцата, с
което да бъдат обезщетени всички претърпени от нея неимуществени вреди до
момента, вследствие на настъпилата смърт
на нейния близък е в размер на 50 000
лв. Поради това, главният иск следва да бъде уважен за сумата от 50 000
лв. и отхвърлен за претенцията от над 50 000 лв. до 150 000 лв.
Съгласно
чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ дължи лихва за забава от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. В производството по
делото не се установи кога и дали застрахованият е уведомил застрахователя за
настъпването на събитието, а беше представено единствено доказателство за това,
кога увреденото лице е предявило застрахователната си претенция, а
именно-06.01.2020г. Поради това дължимото обезщетение от 50 000лв. следва да
бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от 09.01.2020 г.-така, както
се претендира от ищцата.
На
основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищцата следва да бъдат присъдените
направените от нея разноски по делото за
внесен депозит за вещи лица и такса за съдебно удостоверение, изчислени
съразмерно с уважената част от иска,
които са в общ размер на 118,33 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 2000 лв., представляваща дължима държавна такса за образуване на
делото върху уважения размер от иска.
На
основание чл.38, ал.2 ЗА ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
в полза на адвокат Т.Р.П. от САК с №********** възнаграждение в размер на 3 550 лв.
В
полза на ответното дружество на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат
присъдени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, депозит за
вещи лица, такси за издаване на съдебни удостоверения, изчислени съразмерно с
отхвърлената част от иска, които са в
общ размер на 4779,33 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ******да
заплати на В. П. И. с ЕГН **********, сумата от
50
000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща
дължимо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от загубата на нейния близък М.Б.Д., ЕГН **********, с
който е имала особено близка връзка, и
който е починал в следствие на ПТП от 21.03.2019 г., настъпило по вина на
водача Д.Т.Д. на МПС марка и модел „Ивеко 35.10“ с
рег.№СВ ****АМ, чиято гражданска отговорност на водач на МПС е била
застрахована от ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В. П. И. с ЕГН ********** срещу ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ******, иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, в ЧАСТТА относно претендираното
от ищцата обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от загубата на нейния близък М.Б.Д., ЕГН **********, с който е имала особено близка
връзка, и който е починал в следствие на ПТП от 21.03.2019
г., настъпило по вина на водача Д.Т.Д. на МПС марка и модел „Ивеко 35.10“ с рег.№СВ ****АМ, чиято гражданска отговорност
на водач на МПС е била застрахована от ответното дружество, за размера от над 50 000 лв. до 150 000 лв., ведно
със законната лихва върху главницата от над 50 000 лв. до 150 000 лв., считано
от 09.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД,
ЕИК ******да
заплати на В. П. И. с ЕГН **********,
сумата
от 118,33 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК
- З.“ АД, ЕИК ******да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата от 2000
лв., представляваща дължима държавна такса за образуване на
делото.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК
- З.“ АД, ЕИК ******да заплати на адвокат
Т.Р.П. от САК с №********** сумата от 3550
лв., представляваща възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА В. П. И. с ЕГН ********** да
заплати на ЗАД „ОЗК - З.“ АД,
ЕИК ******сумата от 4779,33
лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Апелативен съд-София.
Съдия: