Номер 39412.10.2020 г.Град Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Шумен
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ростислава Я. Георгиева
Секретар:иИ. Й. Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Я. Георгиева Административно
наказателно дело № 20203630201440 по описа за 2020 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето
с автоматизирано средство или система серия Г, №0015929 от 22.04.2020 год. издаден от ОД
на МВР – гр.Шумен, с който на С. Д. А. , с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Варна,
ул.”Прилеп” №1, вх.1, ет.5, ап.17 е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 250 /двеста и петдесет/ лева на основание чл.638, ал.4 от Кодекса за застраховане КЗ/,
във вр. с чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно. В допълнителна писмена молба, депозирана на 18.09.2020 год., с оглед
дадени на страната указания, уточнява, че жалбата е била депозирана до Районен съд –
Шумен и с нея правят искане за отмяна на издадения електронен фиш.
В съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител, като поддържат
жалбата. В представени по делото писмени бележки излагат конкретни съображения в тази
насока.
За ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, в съдебно заседание не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
1
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката С. Д. А. е собственик на лек автомобил марка Ситроен Ц3, с
транзитен рег. №268М069, с номер на рама VF7SC8HR4DW674155 и номер на двигател
8H01. Посоченият автомобил на 22.04.2020 год. се движел по главен път I-4, км.253+346.
Автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство тип „ARH CAM S1”, с
№11743C3, като при извършена проверка в базата данни на Гаранционен фонд било
установено, че по отношение на този автомобил няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Впоследствие, след установяване
собствеността на автомобила бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено със стационарно автоматизирано техническо средство серия Г,
№0015929 от 22.04.2020 год. издаден от ОД на МВР – гр.Шумен, с който на С. Д. А. , с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул.”Прилеп” №1, вх.1, ет.5, ап.17 е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева на основание
чл.638, ал.4 от Кодекса за застраховане КЗ/, във вр. с чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.461,
т.1 от КЗ., в качеството й на собственик на посоченото МПС. Същият бил връчен на лицето
на 05.08.2020 год. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността в 14-дневен срок от
получаване на електронния фиш да депозира писмена декларация по смисъла на чл.189, ал.5
от ЗДвП, в която да посочи, че не той е управлявал автомобила на посочената дата.
Видно от представената като писмено доказателство по делото Застрахователна
полица №BG/22/120001077567/21.04.2020 год. на 21.04.2020 год., се установява, че е бил
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил
марка Ситроен Ц3, без посочен регистрационен номер, с посочен номер на рама
VF7SC8HR4DW67415 с валидност на застраховката от 00.00 часа на 22.04.2020 год., като
видно от представената сметка №Р009248299 застрахователната премия е била заплатена на
21.04.2020 год. Посочената полица е била съставена в гр.Велико Търново, от където
жалбоподателката е закупила автомобила. Впоследствие е било установено, че при
съставяне на полицата при изписване на номера на рамата на автомобила е допусната
техническа грешка, като е пропусната последната цифра от номера. Поради тази причина на
лицето е бил издаден втори екземпляр от същата застрахователна полица, като в него е
посочен правилния номер на рамата.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
2
В разпоредбата на чл.461 от КЗ са подробно изброени всички задължителни
застраховки, като в т.1 на същия член, като такава е посочена "Гражданска отговорност" на
автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква "А" от приложение №1, а именно застраховката,
свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. От събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че именно жалбоподателката е
собственик на посоченото по-горе МПС – лек автомобил марка Ситроен Ц3, с транзитен рег.
№268М069, с номер на рама VF7SC8HR4DW674155 и номер на двигател 8H01, както и че
този автомобил на 22.04.2020 год. се е движел по главен път I-4, км.253+346 в посока от
гр.Велико Търново към гр.Варна. Както става ясно от материалите по делото и по-
конкретно от представените като писмени доказателства Застрахователна полица
№BG/22/120001077567/21.04.2020 год. и справки за извършени проверки за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ от 24.04.2020 год., по отношение на автомобил с
посочен рег. №268М069, с номер на рама VF7SC8HR4DW674155 към датата 22.04.2020 год.
не е имало валиден договор за сключена застраховка “Гражданска отговорност”. В същото
време от представената Полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите №BG/22/120001077567/21.04.2020 год., издадена от ЗК „Лев инс“ АД се
установява, че същата е със застрахователно покритие от 00.00 часа на 22.04.2020 год. до
23.59 часа на 21.04.2021 год., т.е. е била сключена в деня, преди датата на извършване на
нарушението, респективно преди заснемане на автомобила с автоматизирано техническо
средство, но в същата погрешно е бил изписан номера на рамата на автомобила, като е била
изпусната последната цифра, а регистрационния номер не е бил изписан, тъй като е бил все
още транзитен.
Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят, управлявайки посоченото
МПС, във връзка с притежаването и използването, на което и по отношение, на което е
нямало валидна застраховка “Гражданска отговорност”, действително е осъществил от
обективна страна посоченото в акта и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление административно нарушение.
В същото време обаче съдът намира, че не е налице субективния елемент от състава
на нарушението. Видно от представените по делото писмени доказателства,
жалбоподателката е закупила автомобила на 22.04.2020 год. /деня на нарушението/ от
гр.Велико Търново, като всички необходими документи за сделката са били изготвени
предишния ден. Същата е изпълнила задължението си да се увери, че към момента на
продажбата, респективно непосредствено преди да поеме управлението на автомобила по
отношение на същия е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Действително, с оглед допусната техническа грешка при изписване номера на
рамата на автомобила, поради несъвпадение с действителния номер на рама, изписан в
документите на автомобила, е липсвала информация за сключената полица в базата данни
на Гаранционния фонд. Формално жалбоподателката е имала задължение да провери
валидността на сключения договор, респективно верността на отразените в него данни, но
3
не може да бъде споделен извода, че същата е допуснала нарушението умишлено,
съзнавайки, че притежаваното от нея моторно превозно средство няма сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ или че сключения договор е невалиден, поради пропусната цифра
от номера на рамата.
Още повече, че след установяване на пропуска по отношение на този автомобил е
била издадена нова застрахователна полица, но със същия номер и със същата дата на
издаване. Единствената разлика е добавянето на последната цифра от номера на рамата на
автомобила. С оглед на изложеното съдът намира, че жалбоподателката не е осъществила от
субективна страна състава на посоченото в електронния фиш нарушение.
В същото време дори да приемем, че е бил осъществен състава на нарушението съдът
намира, че същото осъществява белезите на маловажен случай по смисъла на чл.28 от
ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че с оглед данните по делото се
налага извода, че настоящото деяние се отличава със значително по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, при които нарушението се
изразява в липса на сключена застраховка, а не в наличие на такава, но с некоректно
посочени данни. Още повече, че самото нарушение не може да се вмени във вина на
жалбоподателката, доколкото съставянето на договора, нанасяне на данните в него не се
извършва от самия жалбоподател, а от трето лице – застрахователен агент или брокер. С
оглед на изложеното съдът намира, че конкретното деяние осъществява белезите на
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и административно-наказващият орган е
бил в правото си да не налага на жалбоподателят наказание за него, а само да го предупреди
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че електронния фиш, предмет на
обжалване по настоящото дело се явява неправилен и незаконосъобразен и като такъв
следва да бъде отменен изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019
год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление или електронен
фиш страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от
АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че в настоящото производство жалбоподателят е
представил доказателства за направени разходи за адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева намира, че искането за присъждане на разноски се явява основателно и доказано.
4
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето
с автоматизирано средство или система серия Г, №0015929 от 22.04.2020 год. издаден от ОД
на МВР – гр.Шумен, с който на С. Д. А. , с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Варна,
ул.”Прилеп” №1, вх.1, ет.5, ап.17 е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 250 /двеста и петдесет/ лева на основание чл.638, ал.4 от Кодекса за застраховане КЗ/,
във вр. с чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН ОД на МВР – гр.Шумен да заплати на
С. Д. А. , с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул.”Прилеп” №1, вх.1, ет.5, ап.17
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени в настоящото производство разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5