№ 6164
гр. София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20221100113032 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявените от „П.И.Б.“ АД, ЕИК ******* срещу С. И. Д., ЕГН
********** и К. Я. П., ЕГН *******, обективно и кумулативно съединени искове за
осъждането на ответниците да заплатят солидарно на ищцовата банка следните суми: сумата
от 7406,29 евро, представляваща дължима, падежирала главница, 17 521,99 евро
непадежирала главница, дължими по договор за предоставяне на кредит на служители на
групата „МКБ Ю.“ от 15.05.2007г., договорна лихва в размер на 1835,43 евро за периода от
01.05.2018г. до 08.12.2022г., и наказателна лихва в размер на 1690,50 евро за периода от
01.06.2018г. до 08.12.2022 г. Претендира законна лихва и разноски.
Ищцовата банка основава претенциите си с твърденията, че между „МКБ Юнион Банк“
АД, чиито универсален правоприемник е, и ответниците като солидарни длъжници е бил
сключен процесният договор за кредит, по който кредитополучателят е спрял плащането на
погасителните вноски, считано от 12.12.2014 г., поради което банката с предявяването на
иска отправя на основание чл. 15 от договора изявление за превръщането на кредита в
предсрочно изискуем и претендира осъждането на ответниците да заплатят солидарно и
изцяло непогасената и дължима главница по кредита, заедно с дължимите и начислени до
датата на предявяване на иска договорна и наказателна лихви.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба такъв постъпи от страна на
ответниците, чрез пълномощника им адв. Т. С него предявените искове се оспорват като
неоснователни и недоказани. Релевират възраженията, че по силата на договора и
споразуменията не е договорено кога е падежът на задължението за заплащане на
дължимите месечни вноски, поради което ответниците не са изпаднали в забава. Считат, че
не е ясно как е формиран размерът на претенциите предвид сключеното между тях
допълнително споразумение от 16.06.2015 г. Не е посочено дали, как и при какви условия е
1
била капитализирана лихва и главницата се е увеличавала. Счита, че ищецът е следвало да
посочи точно размерът на дължимите вноски, за които твърди, че не са погасени в срок. В
договора липсва постигнато съгласие между страните какъв е методът на изчисление на
договорния лихвен процент. Оспорва клаузите на договора, съгласно които банката може
едностранно да увеличава размерът на лихвения процент, както и дължимите такси и
комисионни, като счита, че тези клаузи са неравноправни. Релевират възражение по чл. 83
ЗЗД за освобождаването им отговорност, поради това, че кредиторът не е изпълнил
задължението си да сключи и подновява от името на кредитополучателя имуществена
застраховка за срока на действие на договора. Молят за отхвърляне на претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните
съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Правната квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени искове
е чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД;
Видно от договор № 312-11/15.05.2007 г. за предоставяне на кредит на служители на
групата МКБ Ю., МКБ „Ю. АД в качеството на кредитор е предоставила на
кредитополучателя С. И. Д. и на солидарния длъжник К. Я. П. сумата от 33 000 евро. Срокът
за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на подписване на договора, като
крайната падежна дата за издължаване на кредита е 30.05.2032 г. Кредитът е предоставен за
рефинансиране на съществуващ потребителски кредит на кредитополучателя в размер на
3717.70 лв. в МКБ „Ю. АД, за рефинансиране на съществуващ потребителски кредит на
кредитополучателя в Банка ДСК в размер на 8209.14 лв., а остатъкът за закупуване на
недвижим имот – студио № 16, находящо се в сграда А, собственост на А.С.И. в землището
на гр. Несебър с площ от 35.17 кв. м. – т. 2 от договора. Уговорен е за първата година от
срока на кредита фиксиран годишен лихвен процент в размер на 5.95 %. След изтичане на
първата година главницата се олихвява с плаващ лихвен процент, определен в размер на
действащия EURIBOR плюс фиксирана надбавка в размер на 2.15 пункта, но не по-малко от
5.95 %. Действащият към датата на сключване на договора EURIBOR е 3.80 % - т. 6 от
договора. Шестмесечният EURIBOR е междубанковият предложен лихвен процент за
шестмесечни депозити в евро за еврозоната, публикуван в страницата на EURIBOR на
REUTERS. Банката актуализира шестмесечния EURIBOR два пъти годишно - съответно на
15-то число м. декември и на 15-то число м. юни, като се вземат предвид изписаните
стойности в 11 часа на шестмесечния EURIBOR на страницата на REUTERS за тези дати до
втория знак след десетичната запетая. В случай, че така посочените дати са неработни дни,
актуализацията се извършва като се взема в предвид стойността на шестмесечния EURIBOR
на страницата на REUTERS за първия следващ работен ден. Банката уведомява
кредитополучателя за размера на прилагания EURIBOR чрез изнасяне на видно място в
банковите салони – т. 6. 1. 2. При нарушаване на сроковете за погасяване на главницата по
кредита – върху просрочената част от главницата за времето на просрочието и/или
предсрочната изискуемост, банката събира наказателна лихва, включваща договорната
2
лихва по т. 6. 1. /т. 6. 1. 1./ и наказателна надбавка от 5 пункта, която се начислява на
годишна база. Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи
към принудително изпълнение в случай, че не е погасена в срок, която и да е погасителна
вноска, дължими лихви, такси или комисионни, или при неизпълнение в срок на
задълженията по т. 19.9. – т. 15.2 от договора. При обявяване на кредита за предсрочно
изискуем банката осчетоводява вземането си като просрочен дълг, олихвява го по реда на т.
6. 2. и т. 6. 3. от договора и изпраща на кредитополучателя уведомление за изпълнение на
цялото задължение.
Неразделна част от договора за кредит е приложеният по делото погасителен план.
Във връзка с договора за кредит Б.О. ООД, представлявано от С. И. Д., учредило в
полза на банката договорна ипотека, за което е представен нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 108, том IV, рег. № 4755, дело № 572/2007 г. на
нотариус С.Т..
Не се спори, че "П.И.Б." АД е правоприемник на МКБ „Ю. АД.
По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза.
Вещото лице посочва, че сумата по процесния договор за кредит. е усвоена изцяло.
Плащането на суми за погасяване на кредита е преустановено на 12.12.2014 г. Платената
сума по договора е в размер на 17 535.54 евро. С тази сума са погасявани вземания за
главница, лихви и заемни такси. Към датата на изготвяне на заключението актуалният
размер на дължимите към ищеца суми по процесния кредит, според вещото лице възлизат
на: 7 406.29 евро – редовно падежирала главница, 17 521.99 евро – предсрочно изискуема
главница, 1835.43 евро – договорна лихва, ч690.50 евро – наказателна лихва. Посочени са
датите и съответните промени на лихвения процент по процесния договор за кредит.
Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 01-во число. Олихвяването на
кредита се извършва ежемесечно и се дължи до пълното погасяване на дълга по кредита,
включително и след изтичане на крайния погасителен срок по договора, както и при
събирането им по съдебен ред или друг начин на принудително изпълнение. В случай че
кредитополучателят не извърши дължимото плащане на определената дата или ако
извършеното плащане е в размер по-малък от дължимата сума, непогасената част от кредита
се отнася в просрочие.
С протоколно определение от 26.10.2023 г. е указано на ответниците, че в тяхна
доказателствена тежест е да установят по делото, че между страните са сключени
допълнителни споразумения на посочените в отговора на исковата молба дати.
Въпреки така разпределената доказателствена тежест ответниците не са ангажирали
доказателства за наличието на сключени допълнителни споразумения. Изискано е цялото
кредитно досие по процесния договор, като от него също не се установява наличието на
допълнителни уговорки, анекси или споразумения към договор № 312-11/15.05.2007 г. за
предоставяне на кредит на служители на групата МКБ Ю.. Доколкото възражението на
ответниците не се доказва по производството, то и възраженията в отговора на исковата
3
молба, които са основани на клаузи от сключени между страните допълнителни
споразумения, не следва да се обсъждат от съда.
Доводите относно датата на падежа в отговора на исковата молба не се споделят от
съда. Падежите на всяка отделна погасителна вноска се установяват от приложения по
делото погасителен план. Всяко от отделните вземания на кредитора, породено от
сключения договор за кредит, следва да бъде индивидуализирано със съществените му
белези - главница, възнаградителна лихва, договорено или дължимо по закон обезщетение за
забава, неустойки, такси, застраховки и други, включени в общия размер на претендираната
в заявлението сума. Вземането за дължимата главница следва да се счита конкретизирано в
достатъчна степен, когато е посочено като глобален размер, без да са разграничени вноските
с настъпил падеж от тези, които се претендират с оглед настъпила предсрочна изискуемост.
Главницата по договор за заем/ кредит представлява дълг, чийто размер не се определя от
периода на ползване. Възможността главницата да се изплаща разсрочено, на вноски, не
променя характера на вземането. Поради това вземането е едно и също, независимо дали
се претендира като сума, сбор от падежиралите вноски, или като предсрочно изискуема
главница. Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж не е условие за
редовност на исковата молба – т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк.
д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Относно предсрочната изискуемост:
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната
изискуемост играе ролята на падеж. Това е моментът, от който кредитът се счита за
предсрочно изискуем. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото
на кредитора следва да е упражнено, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /виж решение №
64 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г. на ВКС, IV г. о./.
Фактическият състав на предсрочната изискуемост включва два елемента: 1./
настъпване на фактическите обстоятелствата водещи до изменението на срока на договора и
даващи право за обявяването на договора за предсрочно изискуем и 2./ уведомяването на
длъжника за това след като тези фактически обстоятелства са настъпили. Моментът, в който
настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника -
кредитополучател и то само, ако към този момент са били налице обективните предпоставки
за изгубване на преимуществото на срока.
Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към
4
исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата
молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който
трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК – виж решение № 76 от
07.06.2022 г. по гр. д. № 2640/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 60162 от 26.01.2022 г.
по т. д. № 2482/2018 г. на II т. о., решение № 147 от 26.01.2021 г. по т. д. № 2256/2019 г. на
II т. о. на ВКС, решение № 171 от 16.03.2021 г. по т. д. № 1273/2019 г. на II т. о. на ВКС . В
случая в исковата молба се съдържа изявление, че предсрочната изискуемост ще настъпи с
връчването на препис от исковата молба на ответника, т. е. инкорпорирано е изявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем – виж л. 4 от делото /особеното искане след
петитума на исковата молба/. Налице е забава в плащането, което се установява от ССчЕ.
Предсрочната изискуемост на кредита е обусловена от забавата на кредитополучателя,
т. е. от виновно неизпълнение на задължението за плащане в срок на дължимите
погасителни вноски по кредита, поради което е допустимо кредитополучателят да бъде
санкциониран за неизпълнението. В случая възможността за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем зависи от неизпълнението на основно задължение на потребителя –
неплащане в срок на дължима главница и/или лихва по договора, като в т. 16 от договора е
предвидено и задължение за банката да изпрати уведомление до кредитополучателя за
изпълнение на цялото задължение. Следователно от датата на връчване исковата молба и
приложенията на ответниците е настъпила предсрочната изискуемост на договора за кредит
на основание т. 15. 2. от договора за кредит. Упражненото по този начин потестативно право
в хода на производството представлява нов факт от значение за съществуване на
претендираното вземане, който следва да бъде взет предвид по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Оттук и съдът намира, че предсрочната изискуемост е настъпила на 25.01.2023 г. за К. П. и
на 02.02.2023 г. за С. Д.. За да бъде изискуемо изцяло задължението по банковия кредит
спрямо всеки един от длъжниците, предсрочната изискуемост поради неизпълнение на
задължението следва да е обявена надлежно на всеки един от тях — решение № 7 от
19.05.2017 г. по гр. д. № 60053/2016 г., II г. о. на ВКС, решение № 6 от 12.06.2017 г. по гр. д.
№ 50203/2016 г., II г. о. на ВКС, решение № 41 от 29.05.2017 г. по т. д. № 60106/2016 г., II г.
о. на ВКС.
Относно главницата:
Усвоена е главница в размер на 33 000 евро. От ССчЕ се установява, че е погасена
главница за периода 01.07.2007 г. до 12.12.2014 г. е в размер на 4619.48 евро. От ССчЕ се
установява и, че към датата на подаване на исковата молба – 09.12.2022 г. дължимата
просрочена главница е в размер на 7 406.29 евро за периода 01.05.2018 г. – 01.12.2022 г. вкл.,
а остатък от незаплатената непадежирала главница след дата 01.12.2022 г. е 17 521.99 евро.
ССчЕ не е оспорена от страните. Доколкото се установи настъпване на предсрочна
изискуемост за всеки един от ответниците, то дължимата главница е сборът между
падежиралата главница от 01.05.2018 г. до датата на настъпване на предсрочната
5
изискуемост и предсрочно изискуемата главница. Срокът за изпълнение на договореното е
винаги несъществен елемент на правоотношението, чиято промяна нито изменя, нито
допълва основанието му. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната
изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на
основание договора за кредит — решение № 100 от 31.07.2017 г. по т. д. № 1357/2016 г., I
т. о. на ВКС, решение № 190 от 14.12.2016 г. по т. д. 2349/2015 г., I т. о. на ВКС, решение
№ 103 от 07.08.2017 г. по т. д. № 851/2016 г., I т. о. на ВКС, решение № 153 от 19.10.2017
г. по т. д. № 2869/2015 г., II т. о. на ВКС. Без значение за основателността на претенцията е
дали банката е изпълнила задължението си да подновява имуществената застраховка на
кредитополучателя, поради което и възраженията в тази насока в отговора на исковата
молба са ирелевантни за крайния изход на спора. Следователно по делото се установява, че
непогасената главница е в размер на 24 928.28 евро /7 406.29+17 521.99/.
Липсват твърдения и доказателства за погасяване на суми по договора след това.
Претенцията за главница е основателна в пълния предявен размер 24 928.28 евро вкл.
падежирали вноски за главница след 01.05.2018 г. и предсрочно изискуем остатък от
дължимата главница. Като законна последица върху главницата следва да се присъди и
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.12.2022 г. до окончателното
изплащане.
Относно възнаградителната лихва:
Ответниците са потребители на финансова услуга и ЗЗП е приложим. За да се прецени,
дали конкретните договорни клаузи са неравноправни, те трябва да бъдат формулирани по
ясен и недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил достатъчно
конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени
цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин. Банката следва да урежда
метода за изчисляване на лихвата, предвид възмездния характер на договора за банков
кредит, както и условията, при които може да се променя последната до пълното погасяване
задължението на кредитополучателя. Методът на изчисляване на съответния лихвен
процент, трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща
вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти
– пазарни индекси и/ или индикатори. Поради това и предвид правната характеристика на
договора за кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите
съгласие за начина на формиране възнаграждението на кредитодателя, т. е. относно
конкретната формула за определяне възнаградителната лихва. За това, когато потребителят
не е получил предварително достатъчно конкретна информация, как кредитодателят може
едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, за да може на свой ред
да реагира по най-уместния начин, както и когато методологията, създадена от кредитора,
като нейни вътрешни правила не е част от кредитния договор, последният не може да се
счита за добросъвестен - виж решение № 95 от 13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на II т. о.
на ВКС.
На първо място, уговорената клауза в чл. 6.1.1. и чл. 6.1.2. не е неравноправна.
6
Предвидена е ясна методика, описана в договора, която да установява обективно и
предвидимо начина на изменение на лихвата съобразно конкретното изменение на
икономическата обстановка. Клаузата позволява, както повишаване, така и намаляване на
годишния лихвен процент съобразно пазарните условия – 6-месечния EURIBOR. Ясно е
посочено, че банката актуализира шестмесечния EURIBOR два пъти годишно - съответно на
15-то число м. декември и на 15-то число м. юни, като се вземат предвид изписаните
стойности в 11 часа на шестмесечния EURIBOR на страницата на REUTERS за тези дати до
втория знак след десетичната запетая. В случай, че така посочените дати са неработни дни,
актуализацията се извършва като се взема в предвид стойността на шестмесечния EURIBOR
на страницата на REUTERS за първия следващ работен ден. Фиксираната надбавка в размер
на 2.15 пункта също ясно е посочена в договора.
На следващо място, в конкретния случай е и ирелевантно за крайния извод на съда,
дали клаузите относно промяната на договорния лихвен процент са неравноправни. От
ССчЕ се установява, че лихвения процент по възнаградителната лихва след 14.06.2014 г.
/вкл. и в процесния период/ поетапнно и прогресивно е намалявал – от 20.06.2014 г. е в
размер на 2.50 % до 1.60 % към 31.07.2022 г. В нито един момент от процесния период
лихвеният процент не е бил по-висок от първоначалния по договора – 5.95 %, което се
установява и от представения погасителен план по делото, от който е видно, че размерите на
сумите за възнаградителни лихви за процесния период по този погасителен план са в
размери значително по-високи от начислените, които са посочени в приложение № 5 на
ССчЕ. Следователно дори да беше налице неравноправност, същата би била без значение,
доколкото банката не се е възползвала от правото си да увеличи прилаганият лихвен
процент, а напротив намалила е същият и е начислила възнаградителна лихва в по-малък
размер от първоначално претендираната.
В подобни хипотези, в които липсва увеличаване на лихвения процент над
първоначално уговорения, се приема, че дори съдът да не изпълни задължението си
служебно да прецени дали са налице неравноправни клаузи в сключения договор, то
допуснатото от него нарушение на съдопроизводствените правила не е съществено – виж
решение № 171 от 16.03.2021 г. по т. д. № 1273/2019 г. на II т. о. на ВКС. Още повече, дори
да е налице частична нищожност поради неравноправност, то това не освобождава
кредитополучателите от задължението за заплащане на лихва по кредита в първоначално
уговорения при сключване на договора размер - виж решение № 92 от 09.09.2019 г. по т.
д. № 2481/2017 г. на II т. о. на ВКС.
Горните съображения се излагат за пълнота, доколкото съдът не намира клаузата
кредитополучателят да заплаща на банката годишна лихва в размер на 6-месечен EURIBOR
+ надбавка в размер на 2.15, както и лихвата в частта за 6-месечния EURIBOR да се
преизчислява и променя от банката два пъти в годината /по начина, посочен по-горе в т.
6.1.2. от договора/, да е неравноправна. Напротив, същата отговоря на законовите
изисквания на ЗЗП. С оглед гореизложеното и в рамките на служебната проверка по чл. 7,
ал. 3 ГПК съдът установи, че така сключеният между страните договор в частта относно
7
уговорената възнаградителна лихва, е правно валиден, като посочената уговорка не
противоречи на императивни материалноправни норми, нито на добрите нрави и нямат
неравноправен характер.
Претендира се възнаградителна лихва за периода 01.05.2018 г. – 08.12.2022 г. – видно и
от извлечението от счетоводни книги. Предсрочната изискуемост е настъпила в хода на
процеса след 09.12.2022 г. За да определи размера на дължимата възнаградителна лихва
съдът използва приетата по делото ССчЕ.
Дължимата възнаградителна лихва за периода 01.05.2018 г. – 08.12.2022 г. по
погасителни вноски е в размер на 1835.43 евро. Оттук и искът е основателен в пълен размер
за сумата от 1835.43 евро.
Относно лихвата за забава:
Установява се от ССчЕ, че за процесния период от 01.06.2018 г. – 08.12.2022 г. банката
е начислила върху незаплатената главница обезщетение за забава в общ размер на 1690.50
евро.
В исковата молба ищецът се позовава на т. 6.2. от договора. В случая не намира
приложение ЗПК, който е приет след датата на сключване на договора и, за който не е
предвидено обратно действие. На следващо място, видно от ССчЕ начисляваната
наказателна надбавка е в рамките и не надвишава законната лихва. Предвид наличието на
главно задължение, то ответниците отговарят и за акцесорното по начисленото обезщетение
за забава, поради което предявеният иск следва да бъде уважен в пълния претендиран
размер, съобразно неоспорената ССчЕ.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни.
Само ищецът е претендирал разноски и е представил доказателства за направата на
такива. Представени са доказателства за заплатена ДТ – 2226.06 лв., депозит за ССчЕ в общ
размер на 700 лв. Претендирано е и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
в размер на 200 лв. Общият размер на разноските е 3 126.06 лв., което ще се възложи в
тежест на ответниците.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. И. Д., ЕГН **********, гр. София, ул. *******, ап. 4 и К. Я. П., ЕГН
**********, гр. София, ул. *******, да заплатят при условията на солидарност на
"П.И.Б." АД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление – гр. София, бул. *******
П, чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, следните суми: 24
928.28 евро - представляваща дължима главница по договор № 312-11/15.05.2007 г. за
8
предоставяне на кредит на служители на групата МКБ Ю. /която главница е формирана
от падежирали вноски за главница по договора от дата 01.05.2018 г. до датата на
настъпване на предсрочната изискуемост и предсрочно изискуем остатък от дължимата
главница/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.12.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 1835.43 евро
за периода от 01.05.2018 г. до 08.12.2022 г., и наказателна лихва в размер на 1690.50
евро за периода от 01.06.2018 г. до 08.12.2022 г.
ОСЪЖДА С. И. Д., ЕГН **********, гр. София, ул. *******, ап. 4 и К. Я. П., ЕГН
**********, гр. София, ул. *******, да заплатят на "П.И.Б." АД, с ЕИК *******,
седалище и адрес на управление – гр. София, бул. ******* П, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 3 126.06 лв., представляваща съдебни разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9