Решение по дело №8/2020 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 33
Дата: 2 март 2020 г. (в сила от 2 март 2020 г.)
Съдия: Биляна Спасова Панталеева Кайзерова
Дело: 20207070700008
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2020 г.

Съдържание на акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ33

гр. Видин, 02.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I административно-наказателен състав

в публично заседание на

трети февруари

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

 

Касационно АНД №

8

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1, изречение второ от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от „Калотов“ООД със седалище и адрес на управление-гр.София, против Решение №395/14.11.2019г., постановено по АНД № 927/2019г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № 906/04.06.2019г. на Началника на отдел МРР-Дунавска при Агенция „Митници“.

В жалбата се развиват съображения, че решението на районния съд е незаконосъобразно като наведените доводи сочат на нарушение на материалния закон като касационно основание за отмяна на решението. Твърди се от касатора , че към момента на установяване на административното нарушение от АНО-17.01.2019г., ЕТ“Солани“ не е данъчно задължено лице по смисъла на чл.103а,ал.1 от ЗАДС, тъй като считано от 02.07.2015г.-датата на вписване в ТР на прехвърлянето на предприятието, органът по чл.57,ал.2 от ЗАДС е бил длъжен да прекрати регистрацията на данъчно задълженото лице . Сочи се , че и наказаното дружество не е данъчно задължено лице по смисъла на чл.103а,ал.1 от ЗАДС, както и че при издаването на наказателно постановление е допуснато нарушение на административно-производствените правила , тъй като административно-наказващият орган е започнал административно-наказателното производство срещу дружеството без съставен АУАН.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и наказателното постановление.Претендират се  и разноските за производството.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.Претендира се ю.к. възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания, намира за установено следното:

Установено е по делото, че 17.01.2019г.  от инспектори в ЦМУ София е извършена проверка в обект за винопроизводство на малък винопроизводител /ОВМВ/ в с.Винарово с адрес ул.“Пета“ №28. За проверката е съставен протокол №19BG9999А001679/17.01.2019г., подписан от проверяващия екип и от присъствалото при проверката лице Илиян Игнатов-технолог в „Калотов“ООД. Във връзка с извършената проверка на място са изискани писмени документи от проверяваното лице, като констатациите от проверката на място и по документи са обективирани в протокола. Установено е при проверката, че винарната представлява масивна постройка , състояща се от избено помещение и надземен етаж . Установените наличности в избеното помещение са подробно описани в протокола. Установена е в помещението и контролна точка  Изход наливно вино , представляваща разходомер модел RZDL-BRM25 със сериен номер 50191, обезпечен  с пломби с ненарушена цялост. Установено е при проверката , че първоначалната метеорологична проверка на разходомера е от 2011г. с валидност до м.03.2013г. , като към момента на проверката същият не функционирал. Установено е също така , че регистрираното лице по реда на ЗАДС като ОВМВ е ЕТ“Солани –А.М.“, за което на ЕТ е издадено Удостоверение за регистрация на обект за винопроизводство на малки винопроизводители , приложено по делото. От направена справка в БАЦИС проверяващите установили , че регистрираното лице подава акцизни декларации като последната е с № BG 04000/02-00197/10.01.2019г. за данъчен период м.12.2018г. Установено е и прехвърляне на предприятието на ЕТ“Солани“ към „Калотов“ООД на 12.09.2015г.

Прието е от контролните органи, че са нарушени разпоредбите на чл.103а,ал.1 от ЗАДС във вр. с чл.4,ал.1, т.1 и ал.2 от наредба № Н-1/22.01.2014г. на Министъра на финансите,във вр. с чл.44,ал.1 от ЗИ, поради което на регистрираното лице-ЕТ“Солани-А.М.“ е съставен акт за административно нарушение в присъствие на А. Любомирова М.-П. , на която актът е предявен и връчен . От същата е депозирано писмено възражение , че с договор за прехвърляне на предприятие от 02.07.2015г. ЕТ“Солани-А.М." е прехвърлила предприятието като права , задължения и фактически отношения на „Калотов“ООД , което е отразено в ТР , поради което не следва да се ангажира отговорността му.

 Въз основа на констатациите в акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.114,ал.1 от ЗАДС е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Калотов“ООД, поради заличаване на едноличния търговец в ТР след издаване на АУАНа.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е допустима, като подадена от лице, за което е налице правен интерес да обжалва постановеното решение, и в законоустановения срок за това.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е законосъобразно. Безспорно в конкретния случай е доказано, както и въззивният съд е преценил, че е осъществено от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора.

Съгласно чл. 103а,ал.1 от ЗАДС за целите на осъществявания от митническите органи контрол данъчно задължените по този закон лица са длъжни да използват средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон и нормативните актове по прилагането му, а в случаите, когато средствата за измерване и контрол са средства за измерване по смисъла на Закона за измерванията, същите трябва да отговарят на изискванията на Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането му. Съгласно чл.4,ал.1 във вр. с чл.4,ал.1,т.1 от Наредба № Н-1/22.01.2014г. на Министъра на финансите, разходомерът, като средство за измерване, следва да отговаря на изискванията на Закона за измерванията . Съгласно чл.44,т.1 от ЗИ лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да осигуряват техническата им изправност и правилната употреба и да ги използват по предназначение. Видно от данните по делото е , че разположеният на точка за контрол ИЗХОД разходомер е бил с изтекъл срок на валидност на стикера , удостоверяващ техническа изправност на същия , не е работил и не е  изпълнявал предназначението си –да отчита обема на извежданите акцизни стоки/точка за контрол №3/.

В случая районният съд, чрез анализ на всички събрани по делото доказателства, е установил, че на мястото на извеждане в обекта на акцизна стока-наливни вина , наличният разходомер не е отговарял на ЗИ, с което е осъществено изпълнителното деяние по чл.103а,ал.1 от ЗАДС , като направените от районния съд изводи изцяло се споделят от настоящата инстанция-основание за административно наказателна отговорност по чл.114,ал.1 от ЗАДС.

Неоснователно е възражението на касатора за липса на основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност по изложените в касационната жалби и пред административно-наказващия орган съображения , а именно , че ЕТ“Солани“ не е данъчно задължено лице по смисъла на чл.103а,ал.1 от ЗДС предвид датата на вписване на прехвърлянето на предприятието , както и че „Калотов“ООД не е данъчно задължено лице, тъй като не е регистрирано лице .

В случая по делото не е спорно извършването на нарушението-спорно е единствено наказателно отговорното лице. Развитите доводи от касатора са , че нито един от двата правни субекта не следва да носи административно-наказателна отговорност за извършеното нарушение. Развитите от същия съображения не могат да бъдат споделени. Видно от данните по делото е , че на ЕТ“Солани-А.М.“ е издадено Удостоверение за регистрация на ОВМВ и като регистрирал такъв обект имено едноличният търговец е данъчно задължено лице по чл.3,ал.1,т.1 от ЗАДС и субект на административнонаказателна отговороност за нарушение на чл.103а,ал.1 от ЗАДС. Съгласно чл.58 , ал.1,т.1 и т.2 от ЗАДС органът по чл. 57, ал. 2, прекратява регистрацията по искане на регистрираното лице/т.1/; при прехвърляне на фирмата на едноличния търговец или заличаването му или при прекратяване на юридическото лице с изключение на преобразуване чрез промяна на правната форма/т.2/. Видно от горната разпоредба, основание за прекратяване на регистрацията е прехвърляне на фирмата или заличаване на търговеца , което обстоятелство в случая е настъпило със заличаването на ЕТ в ТР на 10.04.2019г. , т.е след съставяне на АУАНа и преди издаване на наказателното постановление. Не е такова прехвърлянето на предприятието на ЕТ по смисъла на чл.15 от ТЗ. В този смисъл развитите доводи , че с прехвърлянето на предприятието , вписано в ТР, едноличният търговец е престанал да бъде данъчно задължено лице по ЗАДС и е следвало служебно да бъде дерегистриран , не може да бъде споделен. Не е такова и фактическото поведение на едноличния търговец. Съобразно горната разпоредба дерегистрацията е могла да бъде извършена по искане на самото данъчно задължено лице , но такова не е отправено. Напротив, видно от данните по делото, същото е продължило да подава акцизни данъчни декларации за съответните данъчни периоди и след прехвърлянето на предприятието през 2015г., последната от които е подадена през м.01.2019г. , като с горното ЕТ „Солани“ е обективирал съществуването си в правния мир като данъчен субект и извършването на регистрираната от него дейност. Не е подавано и уведомление по чл.57,ал.7 от ЗАДС за промяна в обстоятелствата . Едва със заличаването му като правен субект в ТР са настъпили предпоставките за дерегистрирането му като данъчен субект по смисъла на чл.3,ал.1,т.1 от ЗАДС, което обстоятелство е настъпило след съставяне на АУАНа . Видно от отбелязването в ТР, правоприемник на същия е „Калотов“ООД с управител А. Любомирова М.-П., поради което законосъобразно спрямо дружеството-правоприемник е издадено наказателното постановление като приобретател на търговското предприятие на ЕТ „Солани-А.М.“ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, вкл. и относно обекта , в който е извършено нарушението.  Заличаването на ЕТ от ТР не е равнозначно на смъртта на ФЛ и не е основание за прекратяване на  административнонаказателното производство на основание чл.34 от ЗАНН, а основание за продължаване на същото спрямо правоприемника на същия , поради което доводите за прекратяване на административнонаказателното производство и за допуснати нарушения поради липса на съставен акт спрямо дружеството-касатор са неоснователни. В случая актът е предявен на едноличния търговец А. Любомирова М.-П., която е и управител на наказаното лице , поради което не е ограничено правото на защита на касатора.

Предвид горното жалбата е неоснователна. Направеният от районния съд извод , че „Калотов“ООД следва да понесе административно-наказателната отговорност като правоприемник на ЕТ“Солани-А.М.“ за извършеното нарушение на чл.103а,ал.1 от ЗАДС е законосъобразен .

Не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Касае се за нарушение на мерки, предприети за съществуване и функциониране на действащи системи за вътрешен контрол, което е една от основаните цели на ЗАДС, което от своя страна не може да обоснове извод за маловажност на извършеното административно нарушение. Не се касае нито за незначително отклонение от изискванията, нито за незначителност на нарушението с оглед характера на охраняваните обществени отношения.

Предвид горното наказателното постановление е законосъобразно като постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила на ЗАНН. Правилно е определен и размерът на наложеното наказание, който е в минималния, предвиден в санкционната норма, размер.

Оплакванията в жалбата са изцяло неоснователни. Решението на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателното постановление, е правилно като постановено в съответствие на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила, при обоснованост на същото, поради което следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.63,ал.3 и ал.5 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г., в сила от 04.12.2019г.), с оглед направеното искане от процесуалния представител на ответника , на ЮЛ , към което е органът , издал обжалвания акт , следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение предвид изхода на спора, като същите следва да бъдат присъдени само за касационната инстанция . Същото следва да бъде определено в размер на 80 лева, съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ-минималния, предвиден в разпоредбата, размер , тъй като делото е проведено в едно съдебно заседание и осъщественото процесуално представителство е в изразено становище по делото , а не се касае за множество извършени процесуални действия.

Воден от горното и на основание чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН във вр.с чл.222,ал.1 от АПК Административен съд-Видин

 

                                РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №395/14.11.2019г., постановено по АНД № 927/2019г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № 906/04.06.2019г. на Началника на отдел МРР-Дунавска при Агенция „Митници“.

ОСЪЖДА „КАЛОТОВ“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София , бул.“Витоша“№104, ет.1 , представлявано от А. Любомирова М.-П.-управител, да заплати на Агенция „Митници“-гр.София , разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв/осемдесет лв/.

Решението е окончателно.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                          2.