№ 6672
гр. С., 12.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Частно
гражданско дело № 20231110109141 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 23.08.2023г. на процесуалния представител на
длъжника Д. И. Д. по чл.248 ГПК за изменение на определение
№23247/03.07.2023г. в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в
полза на Адвокатско дружество „Д. М.“ чрез адв.Д. М., осъществил безплатна
правна помощ на длъжника по делото.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК заявителят е изразил становище, че молбата
е неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
Искането е процесуално допустимо, доколкото е направено в
законоустановения срок от легитимирано лице. По същество е основателно по
следните съображения:
Съдът е издал заповед за изпълнение от 25.03.2023г. въз основа на
заявление, подадено от „Сити Кеш“ ООД срещу Д. И. Д.. От длъжника е
постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК, което е било прието от съда,
поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване
на вземането си в едномесечен срок и да представи доказателства за това,
като е предупреден, че при неизпълнение на указанията заповедта за
изпълнение ще бъде обезсилена. В указания срок заявителят е предявил иск
само за част от сумите по заповедта, поради което с определение
№23247/03.07.2023г. заповедта за изпълнение е обезсилена в частта за
вземанията, за които не е предявен иск по чл.422 ГПК.
1
В хипотезата на обезсилване на заповедта за изпълнение, по-нататъшно
исково производство за установяване на тези вземания не може да се развие,
поради което сторените от длъжника разноски, съобразно обезсилената част,
подлежат на присъждане от съда в заповедното производство. В тази
хипотеза право на разноски има единствено длъжникът на основание чл. 78,
ал. 4 ГПК, тъй като заявителят се е отказал от предприемането на по-
нататъшни процесуални действия по установяване на тези вземания.
Изключение от това правило е налице само в случай, че искът не е бил
предявен поради плащане от страна на длъжника в срока по чл. 415, ал. 5 ГПК
/т. 10в от Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС/, каквото
плащане не се твърди и не се доказва от страните по делото.
В случая дължимият размер на адвокатско възнаграждение следва да се
определи съобразно разпоредбата на чл. 6, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата
редакция към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие и към датата на депозиране на възражението в съда/, като
съгласно същата минималният размер възлиза на 200 лв. Възнаграждението
не следва да се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, тъй като
работата на адвоката се изразява в техническа дейност по попълване и
подаване на възражение и в преценка на правния спор и необходимостта от
подаване на възражение. Доколкото заповедта за изпълнение е частично
обезсилена, длъжникът има право на разноски съобразно тази част в размер на
158,55 лв.
По изложените съображения, съдът намира, че са налице основания за
изменение на Определение №23247/03.07.2023г. в частта на разноските, като
бъдат присъдени такива на Адвокатско дружество „Д. М.“ в посочения размер,
доколкото адв.Д. М. в осъществявал безплатна правна помощ по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение №23247/03.07.2023г., като ОСЪЖДА на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, вр. чл. 78, ал. 4 ГПК, „Сити Кеш” ООД, ЕИК
*********, да заплати на Адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ
*********, сумата от 158,55 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
2
за оказана безплатна правна помощ на Д. И. Д., ЕГН **********.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3