Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Етрополе, 31.03.2022
год.
в името
на народа
Етрополски
районен съд в публично заседание на десети юни през две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател:
Мая Николова
при секретаря: Климентина Чикова и в присъствието
на р.прокурор:………………
като разгледа
докладваното от Председателя НАХ дело № 00025 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
С.С.Г. от гр.Етрополеи е обжалвал
наказателно постановление № 20-0263-000079/29.01.2020г.
на Началника на РУП към ОДМВР
София, РУ
Етрополе, с което за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП на основание чл.179
ал.2 пр.1 от с.з. му е наложено наказание – глоба в размер на 200 лева; за
нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.5 от с.з. му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100.00 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и за нарушение н чл.100 ал.1 т.1
от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1, 2 от с.з. му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 10 лева. Твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно.
Моли обжалваното НП да бъде отменено изцяло.
Жалб.Г. в съдебно
заседание, лично и чрез пълномощника си адв.Гълъбина Цветанова заявява, че
поддържа жалбата си за отмяна на НП. Твърди, че у жалбоподателя липсва виновно
поведение. Нарушена е разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В
обстоятелствената част на НП са посочени две различни дати – 18.01.2020г. и
17.01.2020г. и два различни часа. Твърди, че в чл.20 ал.1 аот ЗДвП не е
посочено, че водачите се съобразяват с пътните условия, като те се съобразяват
с атмосферните условияа, с релефа на местността, с характера и интезивността на
движението. Твърди, че водачът не е могъл да предотврати произшествието, тъй
като участъка по който се е движел е бил заледен, джипът се е поднесъл и е
паднал в реката.Престоял е в студените води повече от час, не е могъл да
уведоми РУП Етрополе, телефона му изпаднал и едва е успял да стигне до вилата
си, за да се изсуши. Алтернативно моли
наказанието по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП да бъде намалено в предвидения минимум,
с оглед и здравословното състояние на жалбоподателя.
Представител на
РУП на МВР гр.Етрополе,
редовно призовано, не се явява в съдебно заседание и не е взето становище по
жалбата.
В съдебно заседание не се явява и
представител на РП Етрополе, редовно призована.
Съдът
след като обсъди събраните по делото доказателства, прие, че жалбата е подадена
в законоустановения срок, атакува подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е и основателна,
поради следните съображения:
На 18.01.2020г. полицейските служители Х.Х. – мл.автоконтральор и св.Ц.Ц.
били на работа по утвърден от Началника график. Сутринта дежурния ги изпратил в
с.Бойковец по сигнал, че в реката има паднал джип. На место това било
констатирано, като от кметския наместник разбрали, че автомобила е на жалб.Г..***,
но не го открили, след което към обяд получили сигнал, че лицето е на вилата си
в с.Бойковец. Отишли до там, придружени от дъщеря му – св.Екатерина Георгиева.
Заварили Г. да лежи на леглото, същият им разказал, че е паднал във водата на
заледен участък от пътя, телефона му се намокрил, едва стигнал до вилата си и
нямал откъде да се обади в полиция. На место му бил съставен АУАН.
Горната фактическа обстановка съдът възприе от показанията на разпитаните
свидетели Х.Х., Ц.Ц., Георги Г. и Екатерина Георгиева, както и от
административната преписка по обжалваното НП.
Преценявайки
събраните доказателства, съдът намери, че наказателното постановление е
съставено незаконосъобразно.
От описанието
на нарушението се установява, че са посочени две различни дати и два различни часа,
поради което за жалбоподателя е налице невъзможност да разбере, кога точно е
извършено нарушението, а това води до нарушаване неговото право на защита.
Дори само
това обстоятелство е достатъчно, за да обоснове отмяна на атакуваното НП на
процесуално основание.
Съгласно
чл.20 ал.2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“. Този текст от закона е посочен като
нарушен от жалб.Г., за налагане на първото наказание на основание чл.179 ал.2
предл.1-во от ЗДвП глоба в размер на 200 лева. Съдът намира, че при съставяне
на АУАН, а оттам и на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, като
неправилно е приложен материалния закон. От АУАН и НП е видно, че нарушението
на жалбоподаотеля се състои в това, че се е движел с несъобразена с пътните
условия скорост. Никъде в разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП не е посочено, че
водача трябва да се съобразява с „пътните условия“. Посочено е, че водачите „се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, но не и с термина пътни условия.
При
извършване на нарушение, свързано с несъобразена скорост от значение е
единствено дали водачът се е съобразил с всеки един от конкретно изброените
елементи на пътната обстановка.
В конкретния
случай се твърди несъобразяване с пътните условия.Такъв елемент на
пътната обстановка липсва, в посочената по-горе разпоредба.
Съгласно
разпоредбите на чл.123 ал.1 т.2 б.“а-е“ от ЗДвП, когато при произшествието са
пострадали хора, водачът на ППС е длъжен да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи; да остане на мястото на произшествието и
да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните
работи; до пристигането на органите по буква "б", съобразно
необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ
на пострадалите, ако това не представлява опасност за него; да не премества
превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя
състоянието му до идването на органите на Министерството на вътрешните работи,
освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите,
след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието; да
вземе мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до
тяхното фиксиране или описване от компетентните служби; да не консумира
алкохолни напитки до пристигането на контролните органи.
Съгласно
разпоредбата на чл.123 ал.1 т. 3. б.“а-в“ от ЗДвП, когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди, водачът на ППС е длъжен да окаже съдействие
за установяване на вредите от произшествието; ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
произшествие и ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната
служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на
която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
В случая
няма пострадали хора, нито вреди от произшествието. Въпреки, че в АУАН и НП се
твърди, че на автомобила и водопреносната мрежа били причинени вреди,
доказателства за такива АНО не е представил, а това е в негова тежест на
доказване.
Дори да
приемете, че за жалбоподателя е било налице задължение за уведомяване на
органите на МВР, то това в случая е било невъзможно, т.к. същият е изгубил
телефона си при настъпване на инцидента, а и през нощта не е имал друга
възможност да уведоми органите на МВР. Освен това при пропадане на автомобила в
реката, жалбоподателят се е намокрил, престоял е в реката около един час,
поради това, че не е могъл да излезе от заключилия си автомобил, а след това
поради студеното зимно време е бързал да се прибере на топло във вилата си,
която е на 800 метра.
Тези
обстоятелства са основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно
постановление № 20-0263-000079/29.01.2020г.
на Началника на РУП към ОДМВР
София, РУ
Етрополе .
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Административен съд София-област в 14-дневен
срок, считано от получаване на съобщенията от страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: