Решение по дело №288/2025 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 212
Дата: 11 юли 2025 г. (в сила от 11 юли 2025 г.)
Съдия: Георги Костадинов Милкотев
Дело: 20255600500288
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. ХАСКОВО, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря С. Г. Д.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско
дело № 20255600500288 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК.
С Решение № 13/15.01.2025 г., постановено по гр.д. № 44/2024 г., РС -
Харманли е признал за установено по отношение на Д. Г. Т., ЕГН **********
от **, че вземането на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК *********, със
седалищен адрес на управление: гр. София бул. „Витоша“ № 89Б по Договор
за потребителски кредит № ** от 31.10.2019 г., между „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД и Д. Г. Т. ЕГН ********** от **, за сумите: 19 036.67 лв. –
главница, от която: 6 103.09 лв. - ведно със законна лихва върху просрочената
главница от 02.08.2023 г. до окончателното изплащане и 12 933.58 лв. - ведно
със законна лихва върху просрочената главница от 30.05.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението за главница; 1 515.93 лв. -
договорна лихва за периода 15.09.2021 г., до 12.04.2023 г.; 435.02 лв. -
обезщетение за забава на просрочените плащания за периода от 15.10.2021 г.
до 12.04.2023 г.; 596.18 лв. - обезщетение за забава на предсрочно изискуемата
главница за периода от 13.04.2023 г. до 31.07.2023 г.; 698.65 лв. - изискуеми
отсрочени редовни възнаградителни лихви за периода 15.12.2020 г. до
14.08.2021 г. и 54.00 лв. - разноски за уведомяване, за които е издадена
1
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по 417
ГПК № 457/22.08.2023 г., постановена по ч.гр. д. № 724/2023 г. на Районен съд
Харманли, съществува.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът Д. Г. Т.,
който го обжалва чрез назначения особен представител адв. Ф.. Излага
подробни аргументи в насока на това, че липсва предсрочна изискуемост на
кредита към датата на подаване на заявлението, инициирало заповедното
производство. Набляга, че клаузата, уреждаща правото на ищеца да търси
обезщетение за забава, е нищожна. Моли за отмяна на решението и
отхвърляне на иска.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна „Обединена Българска Банка“ АД чрез процесуалния и представител
юрк. И.. Изложени са аргументи за недопустимост, евентуално
неоснователност на въззивната жалба. Моли настоящата инстанция да
потвърди първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от особения
представител адв. Ф., която излага аргументи за недоказаност на исковата
молба по основание и размер. Изтъква, че не е налице настъпила предсрочна
изискуемост. Набляга, че е нищожна клаузата, уреждаща обезщетението за
забава. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на
исковете.
Въззиваемата страна не се явява и не се представлява.
ОС – Хасково, като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
констатира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
2
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. При служебна
проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми. Преценена по същество въззивната жалба е
частично основателна.
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
на ищеца „Обединена Българска Банка“ АД е образувано ч.гр.д. № 724/2023 г.
по описа на РС - Харманли. Издадена е Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по 417 ГПК № 457/22.08.2023 г., с която
ответникът Д. Г. Т. е осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 19
036.67 лв. – главница, от които: 2 596.35 лв. – редовно падежирали главници за
периода от 15.10.2021 г. и 16 440.32 лв. – предсрочно изискуема главница с
дата на настъпване 13.04.2023 г., както и лихви в общ размер на 3 245.78, от
които 1 515.93 лв. - договорна лихва за периода 15.09.2021 г., до 12.04.2023 г.;
435.02 лв. - обезщетение за забава на просрочените плащания за периода от
15.10.2021 г. до 12.04.2023 г.; 596.18 лв. - обезщетение за забава на предсрочно
изискуемата главница за периода от 13.04.2023 г. до 31.07.2023 г.; 698.65лв. -
изискуеми отсрочени редовни възнаградителни лихви за периода 15.12.2020 г.
до 14.08.2021 г. и 54.00 лв. - разноски за уведомяване.
Вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит №
**/31.10.2019 г., като на основание същия на 31.10.2019 г. „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, е предоставила на ответника Д. Т., банков кредит в размер
на 20 900 лв. срещу задължението последния да го погаси на 120 месечни
вноски в размер на 226.82 лв. или общо 27 218.39 лв.
На 14.07.2022 г. в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ при
Агенцията по вписванията е вписана промяна на наименованието на
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД на „Кей Би Си Банк (България)“ ЕАД. На
10.04.2023 г. в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ при Агенцията по
вписванията е вписана промяна чрез вливане на „Кей Би Си Банк (България)“
ЕАД в „Обединена Българска Банка“ АД - ищец по делото.
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
355/04.07.2023 г. по ч.гр.д № 565/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли е
3
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. С Определение №
714/13.12.2023 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок. Съобщението за това е връчено на
представител на ищеца на 18.12.2023 г. Предявена е исковата молба,
инициирала настоящото производство.
Първоинстанционният съд е посочил, че по делото не са ангажирани
доказателства за заплащане на падежиралите до момента вноски по кредита,
поради което в полза на банката е възникнало правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Аргументирал е, че дори да се приеме че връчването на
покана от 25.01.2023 г., не е извършено надлежно, с връчването на препис от
исковата молба на назначения на ответника особен представител на 30.05.2024
г. е обявена предсрочната изискуемост на кредита. По изложените
съображения съдът е формирал извод, че предявеният иск се явява
основателен и доказан и е уважил същия.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал
всички относими към спора и сочени от страните доказателства. Пред
настоящата инстанция не се представиха нови доказателства.
Основният въпрос в настоящото производство е обявена ли е
предсрочна изискуемост на кредита от страна на въззиваемата страна и ако се
приеме, че отговорът на този въпрос е положителен – кога е станало това.
В случая са представени доказателства за предприети действия от
ЧСИ по връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на длъжника
по кредита по постоянния и настоящ адрес на същия, находящ се в **. В
договора за банков кредит, от който произтича вземането, изрично е посочен
адрес за кореспонденция на кредитополучателя в **. Същият адрес е посочен
и в представеното по делото извлечение от счетоводните книги на банката.
Действия за връчване на длъжника на съобщението за предсрочна
изискуемост на кредита на този адрес не се установяват.
От представените доказателства не може да се направи извод, че
банката - кредитор е уведомила по надлежния ред длъжника за упражненото
право да направи целият кредит предсрочно изискуем. В т. 18 на ТР № 4/2014
г. по т.д. 4/2013 г. на ОСГК на ВКС е дадено разрешение, че при уговорка в
договора за банков кредит, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или настъпването на други
4
обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
други обстоятелства, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила изрично на длъжника предсрочната
изискуемост.
Настоящият състав на съда е запознат с практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290, ал. 3 от ГПК, според която при удостоверено в
исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна
изискуемост следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба
на длъжника това волеизявление стига до него, т. е. това е и моментът на
настъпване на предсрочната изискуемост, като връчването на всички книжа
по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител
по чл. 47, ал. 6 ГПК и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици. Тази практика не се споделя от въззивната
инстанция.
В съдебно производство, в което на ответника-длъжник е назначен
особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, длъжникът не се
представлява от надлежно упълномощен от него адвокат-пълномощник, който
би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното
право факти, включително знанието за обявена предсрочна изискуемост на
кредита. Връчването на особен представител на ответника по делото не би
могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради невъзможност за
извършване на фактически действия от страна на особения представител,
които да доведат до знанието на длъжника за предсрочната изискуемост/, нито
на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически
действия, доколкото връзката с клиента му се предполага. Представителната
власт на особения представител спрямо ответника по делото, произтича от акт
на съда, с който е назначен същия, като приложение намират правилата на
разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, която се свързва с общото правило на чл.
29, ал. 3 ГПК, която представителна власт е ограничена – аргумент от чл. 29,
ал. 5 от ГПК, което води до извода, че особеният представител на ответника по
делото не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления,
свързани с промяна в материалното правоотношение.
В случая приложение намират тълкувателните разяснения в мотивите
5
по т. 1 от ТР № 8/2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК, съгласно
които решението на съда трябва да отразява правното положение между
страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното
дирене, т.е. съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, както го
задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Тоест формира се извод, че
искът в частта на претендираната главница е основателен за падежиралите
вноски до 03.12.2024 г. – датата на приключване на съдебното дирене при
първоинстанционното производство, и неоснователен в останалата част.
След като не е обявена надлежно предсрочната изискуемост на
кредита недължима се явява и сумата 596.18 лв. - обезщетение за забава на
предсрочно изискуемата главница за периода от 13.04.2023 г. до 31.07.2023 г.
Споделя се и аргументът във въззивната жалба за нищожност на чл.
4.5 от договора - клаузата, на която се основава вземането, съставляващо
обезщетение за забава в размер на 435.02 лв. на просрочените плащания за
периода от 15.10.2021 г. до 12.04.2023 г. до датата на предсрочната
изискуемост. Тази клауза гласи, че при забава в плащането на месечната
вноска върху частта от вноската, съставляваща главница се начислява -
считано от забавата, лихва в размер на договорната такава, увеличена с
надбавка от 10 %. Т.е. клаузата предвижда обезщетение за забава в размер над
законната лихва.
Настоящият съдебен състав намира за нищожна тази клауза в
договора, тъй като определянето на размера на уговорената наказателна лихва
противоречи на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК. Съгласно чл. 33 от ЗПК
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, а съгласно ал. 2 на същата
разпоредба, когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Следователно ЗПК е ограничил възможността кредиторът да събира лихви и
неустойки при неизпълнение на кредитополучателя на задълженията му по
договора за кредит, до възможността да претендира обезщетение за забава в
размер не по-голям от размера на законната лихва. Нищожната клауза не
поражда действие - както изцяло, така и частично. Така претендираното
обезщетение при липса на въведеното правопораждащо го основание
6
/нищожност на клаузата/, не се дължи. За останалите претендирани лихви
решението е правилно, тъй като такива се дължат.
С оглед на изложеното решението на първоинстанционния съд е
неправилно в частта, в която предявеният иск е уважен за сумата 12 933.58 лв.
– главница по изложените по-горе аргумент, в частта, в която предявеният иск
е уважен за сумата 596.18 лв. - обезщетение за забава на предсрочно
изискуемата главница за периода от 13.04.2023 г. до 31.07.2023 г., както и в
частта за сумата 435.02 лв. - обезщетение за забава на просрочените плащания
за периода от 15.10.2021 г. до 12.04.2023 г., и като такова следва да бъде
отменено в тези части. В останалите части решението е правилно и като
такова следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на въззиваемата
страна разноски не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 13/15.01.2025 г., постановено по гр.д. № 44/2024
г. по описа на РС – Харманли в частта, в която предявеният иск е уважен в
частта за сумата 12 933.58 лв. – главница, в частта за сумата 596.18 лв. -
обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода от
13.04.2023 г. до 31.07.2023 г., както и в частта за сумата 435.02 лв. -
обезщетение за забава на просрочените плащания за периода от 15.10.2021 г.
до 12.04.2023 г. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Обединена Българска Банка“ АД,
ЕИК *********, със седалищен адрес на управление: гр. София бул. „Витоша“
№ 89Б против Д. Г. Т., ЕГН ********** от *** за признаване на установено, че
съществува вземане на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК ********* по
Договор за потребителски кредит № ** от 31.10.2019 г., между
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и Д. Г. Т. ЕГН ********** от ***, за сумите:
12 933.58 лв. – главница; 596.18 лв. - обезщетение за забава на предсрочно
изискуемата главница за периода от 13.04.2023 г. до 31.07.2023 г.; 435.02 лв. -
обезщетение за забава на просрочените плащания за периода от 15.10.2021 г.
7
до 12.04.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по 417 ГПК № 457/22.08.2023 г.,
постановена по ч.гр. д. № 724/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от неговото съобщаване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

8