№ 299
гр. Благоевград , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20211200500344 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от О.
П., представлявана от Д. П. Б.- Кмет, чрез старши юрисконсулт- М. К. З., насочена срещу
Решение № 8028/02.02.2021г., постановено по гр.д. № 1911/2019г. по описа на РС-П., в
частта му в която предявения иск е отхвърлен за разликата над уважената част- 5 119.24лв.
до пълния претендиран с исковата молба размер от 6 519.24лв.
Във въззивната жалба се релевират доводи за частична неправилност и небоснованост на
решението на първоинстанционния съд от събраните доказателства.
Поддържа се от общината жалбоподател чрез пълномощника и по делото, че видно от
събраните пред РС П. доказателства, осъществени са от фактическа страна
материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на ответника А. С. Д., ЕГН
**********, от гр. П., при условията на чл. 225а ал. 5 от ЗУТ.
Оспорват се изводите на първоинстационния съд, който за да отхвърли частично предявения
иск по чл. 422 от ГПК, се е основал на заключението на вещото лице по приетата СТЕ, като е
коментирал средната пазарна цена на разходите за премахване на незаконен строеж, предмет
1
на разглежданото дело, към момента на разрушаването му/13.11.2018г./ Възразява се че
изводите на съда са неправилни, тъй като експерта в писменото си заключение е определил
пазарната стойност на разходите за премахване на незаконен строеж, като заключението е
основано на кн. 3 на СЕК за 2018г., а в същата са посочени препоръчителни, осреднени
стойности, но не и пазарна цена на разходите за премахване на незаконно изграден строеж.
Във връзка с оплакването за необоснованост, оспорва се заключението на вещото лице по
приетата от първоинстанционния съд съдебно техническа и оценителна експертиза, тъй като
макар да е посочил че е направил оглед на място, експерта не е отразил в заключението си,
какво точно е било състоянието на имота след премахването на незаконния строеж, като
спорният момент по делото е кога е била изградена описаната в заключението на експерта
„тухлена ограда“, тъй като няма категорични доказателства, че същата е именно тази, която
е била част от предмета на заповедта на К. на О. П., за премахване на незаконния строеж. В
този смисъл при разпита му пред съда, вещото лице посочва че на място съществува част от
оградата, като той не може да отговори дали тази ограда е била изградена след събарянето
на сградата,т.е. не е ясно дали тази ограда не е била изградена след премахването на
незаконния строеж. В подкрепа на тези доводи, сочи се във въззивната жалба от
пълномощникът на О. П., че от протокола за установяване на строежа и строителната
площадка след принудителното изпълнение на премахването с дата 13.11.2018г. изрично е
отбелязано, че незаконния строеж е приведен в състояние: до ниво терен, а строителната
площадка е изчистена и заравнена, което води на извода че както едноетажната масивна
сграда/карабина/, така и плътната ограда са били изцяло премахнати. Акцентира се ,че този
протокол е бил подписан и от въззиваемата по делото А. С. Д..
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, изложени в мотивите към обжалвания
съдебен акт и поради това, че съдът се е позовал на заключението на вещото лице, като го е
кредитирал изцяло, като не е съобразил направените от ответната страна възражения, че
вещото лице няма как да изготви количествено стойностна сметка на вече премахнат
строеж, като се позовава на информацията единствено на присъстващите на мястото лица-
Н. Г.- мл. експерт в отдел АСК на О. П. и А. С. Д. ответник по делото. В този смисъл
оспорват се изводите на експерта изготвил заключението по приетата СТЕ, тъй като вещото
лице при остойностяването на премахването на строежа, въз основа на кн. 3 от СЕК за
2018г., е нямал никаква представа, какво е представлявал строежа преди неговото
премахване, поради което е извършил определяне на размера на разходите изцяло
хипотетично, поради което експертното заключение не е следвало да се кредитира от съда,
тъй като същата се явява необективна, необоснована и не коректно изготвена от експерта.
Поддържа се с въззивната жалба, че предявеният иск е основателен изцяло и следва да бъде
уважен от съда за пълния му претендиран размер. Това е така, тъй като за премахването на
строежа, О. П. е ангажирала фирма, на която е платила за извършената от нея работа по
премахването на незаконния строеж. Ето защо задължението е станало изискуемо и
дължимо от момента на плащането на сумата от О. П. на фирмата изпълнител, на осн.
2
разпоредбата на чл. 225а ал. 5, във вр. с ал. 4 от ЗУТ, за целия размер на задължението от
6 519.20лв.
При изложените съображения с въззивната жалба, иска се от съда да отмени обжалването
решение на РС П., в частта му над уважение от съда размер, до пълния размер претендиран
с исковата молба, като бъдат присъдени в полза на О. П., разноските в заповедното
производство и в исковото производство в пълния им размер.
В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна
жалба, такъв по делото не е постъпил от насрещната страна.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира
подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на
закона и е редовна.
В пледоариите си при устните състезания пред настоящата съдебна инстанция, юрк. З.
поддържа доводите си наведени с въззивната жалба, като моли въззивния съд да постанови
решение, с което да отмени решението на РС П. в обжалваната му част. Подробни
съображения по съществото на делото са развити в представено по делото писмено
становище.
Пълномощникът на въззиваемата- адв. В.Г., оспорва въззивната жалба, като изказва
становище че решението на РС П. в обжалваната му част е правилно, обосновано и
единствено логичното с оглед на установената фактическа обстановка. Излагат се
съображения, че меродавно за съда е заключението на експерта по допуснатата и приета по
делото съдебно техническа и оценителна експертиза, с която експерта е посочил реалната
стойност на извършените СМР и ремонтни дейности, за който размер първоинстационният
съд е уважил предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Това какви цени О. П. е
договорила с фирмата изпълнител, на който е възложила работата по събарянето на
незаконния строеж, е ирелевантно за спора по делото. Поддържа се съдът да присъди
именно реалните цени на дейностите по събарянето на незаконния строеж, а не завишените
такива, като се иска от въззивния съд да потвърди решението на РС П. в обжалваната му
част, като правилно, обосновано и постановено в съответствие с материалния и
процесуалния закон.
За да се произнесе по оплакванията наведени с въззивната жалба, в рамките на
правомощията си, настоящия състав на ОС Благоевград съобрази следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от О. П. срещу А.
С. Д., ЕГН **********, от гр. П., установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във
вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза
на ищеца съществува вземане от ответницата в размер на сумата от 6 519.24лв.,
3
представляващи разноски по принудително премахване на незаконен строеж: „Едноетажна
масивна сграда/карабина/ и плътна ограда“, въз основа на влязла в законна сила
административна заповед № I-С-123/03.07.2018г. на К. на О. П., за сумата 166.60лв.,
представляваща мораторна лихва, считано от премахването на строеж „Едноетажна масивна
сграда/карабина/ и плътна ограда“, на 07.12.2018г. до подаването на заявление по чл. 417 от
ГПК пред съда на 08.03.2019г., до окончателното изплащане на дължимото, както и за
сумата от 130.38лв., съставляваща разноски за платена държавна такса, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 467 от
11.03.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК по ч.гр.д. № 311/2019г. по описа на Районен съд П..
В исковата молба се излагат твърдения за образувано в Общинска администрация П.
административно производство, за което е издадена Заповед № I-С-123/03.07.2018г. на К. на
О. П., с правно основание чл. 225а ал.1 от ЗУТ, за премахване на незаконен строеж:
„Едноетажна масивна сграда/карабина/ и плътна ограда“, находящи се в УПИ *, в кв. *, по
плана на гр. П., който съставлява имот с идентификатор * по КК и КР на гр. П. от
възложителя- собственик на строежа А. С. Д., която заповед не е обжалвана и е влязла в
законна сила на 02.08.2018г.
Заповедта била съобщена на въззиваемата А. С. Д. на 22.08.2018г., но последвало
бездействие на собственика на имота със свои сили и за своя сметка да извърши премахване
на незаконния строеж. С протокол от 03.09.2018г. е удостоверено, че незаконния строеж:
„Едноетажна масивна сграда/карабина/ и плътна ограда“, не е премахнат в дадения на
собственика 14 дневен срок от получаването на препис от заповедта на К. на О. П.. Поради
това се преминало към принудително изпълнение на влязлата в законна сила заповед за
събаряне и премахване на незаконния строеж.
Пред О. П. била представена оферта с количествено стойностна сметка за премахването на
незаконния строеж, на стойност 6 519.24л., като бил сключен договор за СМР №
173/07.11.2018г., между О. П. като възложител и „Е.“ Е. като изпълнител за събаряне на
незаконния обект върху терена, което било извършено на 13.11.2018г./видно от
представения с ИМ протокол/, като незаконния строеж е приведен в състояние: до ниво
терен, а строителната площадка е изчистена и заравнена.
Твърди се с исковата молба пред РС П., че за стойността на извършените СМР по
събарянето на незаконния строеж: „Едноетажна масивна сграда/карабина/ и плътна ограда“,
е била издадена данъчна фактура № 704/23.11.2018г. на посочената стойност от 6 519.24лв. с
начислен ДДС. В последствие с платежно нареждане от 07.12.2018г. О. П. е изплатила на
фирмата изпълнител- „Е.“ Е., сумата по издадената фактура за извършената работа по
принудителното премахване на незаконния строеж.
С исковата молба въз основа на която е образувано настоящото дело, поддържа се пред РС
П. от ищеца- О. П., че са спазени всички изисквания на закона и процедурата по
4
принудително изпълнение на влязла в сила заповед на К. на общината, за премахването на
незаконния строеж: „Едноетажна масивна сграда/карабина/ и плътна ограда“, поради което
са налице основанията за исковата претенция по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 225а ал. 5
пр. I-во от ЗУТ. Поради продължаващо бездействие на длъжника била издадена Заповед №
467 от 11.03.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК по ч.гр.д. № 311/2019г. по описа на РС П. и изпълнителен лист от същата дата, с
които на длъжника било разпоредено да заплати на О. П. сумата от 6 519.24лв.,
представляващи разноски по принудително премахване на незаконен строеж: „Едноетажна
масивна сграда/карабина/ и плътна ограда“, въз основа на влязла в законна сила
административна заповед № I-С-123/03.07.2018г. на К. на О. П., за сумата 166.60лв.,
представляваща мораторна лихва, считано от премахването на строеж „Едноетажна масивна
сграда/карабина/ и плътна ограда“, на 07.12.2018г. до подаването на заявление по чл. 417 от
ГПК пред съда на 08.03.2019г., до окончателното изплащане на дължимото, както и за
сумата от 130.38лв., съставляваща разноски за платена държавна такса.
След постъпило възражение пред съда по реда на чл. 414 от ГПК от длъжника А. С. Д., за О.
П. е възникнал правния интерес от предявяването на установителния иск са правно
основание чл. 422 от ГПК пред гражданския съд по общия исков ред за установяване на
вземането си.
Отговор на ИМ по реда на чл. 131 ГПК от ответницита А. С. Д. пред първоинстанционния
съд не е бил депозиран.
По молба на ответницата, съставът на РС П. с Определение № 230 от 24.01.2020г. по
образуваното гр.д. № 1911/2019г. по описа на РС П., съдът е предоставил на А. С. Д., в
качеството и на ответник по делото, правна помощ под формата на процесуално
представителство по делото, до окончателното му приключване.
Назначеният особен представител на ответницата адв. В.Г., в първото по делото съдебно
заседание пред РС П., е оспорил предявения иск по размер, като е поискал назначаването на
съдебно техническа и оценителна експертиза за установяване на действителната стойност на
извършените дейности по събарянето и премахването на незаконно изградения строеж:
„Едноетажна масивна сграда/карабина/ и плътна ограда“, което процесуално искане е било
уважено от първоинстанционния съд.
Правното основание на предявения иск е чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 2 от ГПК, във вр. с чл.
222, чл. 225 от ЗУТ и Наредба № 13/23.07.2001г.на МРРБ.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, изслушана е и
приета съдебно техническа и оценителна експертиза.
С обжалваното Решение № 8028/02.02.2021г., постановено по гр.д. № 1911/2019г. по описа
на РС-П., съдът е уважил предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК досежно
5
претендираната главница, като е приел че са спазени правилата на проведената
административна процедура по принудително събаряне и премахване на незаконен строеж
по реда на чл. 225а и сл. от ЗУТ, но предявения установителен иск с правно основание чл.
422 от ГПК е бил уважен за размера, посочен в заключението на вещото лице по
допуснатата и приета от съда съдебно техническа и оценителна експертиза- 1 400лв., като
съдът е приел че това е действителната стойност на разходите за премахване на незаконния
строеж, която длъжника ответник А. С. Д. следва да заплати на О. П., като предявения иск
над уважения от съда размер, до размера на исковата претенция от 6 519.24лв. заявена от
ищеца пред съда по заповедното производство и в исковата молба пред гражданския съд, е
бил отхвърлен като неоснователен.
С обжалваното Решение № 8028/02.02.2021г., постановено по гр.д. № 1911/2019г. по описа
на РС-П., съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК в частта, в
която се претендира заплащането на сумата 166.60лв., представляваща мораторна лихва,
считано от премахването на строеж „Едноетажна масивна сграда/карабина/ и плътна
ограда“, на 07.12.2018г. до подаването на заявление по чл. 417 от ГПК пред съда на
08.03.2019г., като неоснователен. В тази част решението на първоинстанционния съд не е
било обжалвано от заинтересованата страна, поради което е влязло в законна сила и не е
предмет на въззивна проверка от настоящия състав на ОС Благоевград.
За да се произнесе по депозираната въззавна жалба в рамките на своята компетентност,
настоящият състав на ОС Благоевград, след самостоятелен анализ и оценка на
доказателствата събрани пред първата инстанция, счита за установено от фактическа страна
следното:
От фактическа страна по делото се установява и не се спори, че въз основа на постъпила
жалба с вх. № 94-001709/10.04.2018г. до Общинска администрация гр. П., от Д. К. Т., е
извършена проверка от служителите при Общинска администрация гр. П. на 24.04.2018г., в
присъствието и на въззиваемата А. С. Д., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Е. Т.“ № *.
Страните по делото не спорят, че при проверката е установено, че в УПИ *, кв. *, по плана
на гр. П., имот с идентификатор * по КК и КР на гр. П., по западната регулационна линия е
изградена едноетажна масивна сграда/карабина/ и масивна ограда, за които липсват
издадени строителни книжа и строително разрешение. Постройката е изградена през 2017г.,
като не е захранена с ток и вода, а на място е установено че има изградена плътна ограда с
височина 2.10м. и обща дължина от 14.50м., изградена по същото време и също без
строителни книжа и строително разрешение и в нарушение на чл. 148 от ЗУТ.
С писмо- уведомление изх. № 94.00.1709-001/27.04.2018г. въззиваемата А. С. Д. е бил
поканена да премахне за своя сметка незаконно изградените в УПИ *, кв. *, по плана на гр.
П., имот с идентификатор * по КК и КР на гр. П., по западната регулационна линия-
едноетажна масивна сграда/карабина/ и масивна ограда, в 14 дневен срок от получаване на
поканата, като с Констативен протокол № 12 от 16.05.2018г., съставен от служители на
6
Общинска администрация гр. П. е установено, че това не е сторено и незаконните строежи
не са премахнати доброволно от собственика, който ги е изградил.
Със Заповед № I-С-123/03.07.2018г. на К. на О. П., издадена на осн. чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е
било насрочено принудително изпълнение по административен ред срещу А. С. Д., за
събаряне и премахване на незаконно изградените „Едноетажна масивна сграда/карабина/ и
плътна ограда“. Процесната заповед е връчена на въззиваемата на 22.08.2018г., като не се
спори, че същата не е обжалвана и е влязла в законна сила. С Протокол № I-С-123 от
03.09.2018г. е установено че незаконния строеж не е премахнат в дадения 14 дневен срок.
За определяне на фирма, която да извърши премахването на незаконния строеж, в О. П. е
била проведена процедура по реда на ЗОП. Била е изготвена за целта Количествено
стойностна сметка, на стойност 5 519.24лв. По делото е представен и приет като писмено
доказателство Договор за СМР от 07.11.2018г., сключен между К. на О. П., в качеството на
възложител, и „Е.“ Е., в качеството на изпълнител, с който на последният е възложено-
„Разрушаването на Едноетажна масивна сграда/карабина/ и плътна ограда, находящи се в гр.
П., на ул. „С.“ № *, в УПИ *, кв. *, по плана на гр. П..“ Общата стойност на поръчката
съгласно представения договор възлизала на 5 432.70лв.
С приетия като писмено доказателство от първоинстанционния съд Протокол за
установяване състоянието на строежа/обекта и строителната площадка преди започване на
принудителното изпълнение от 13.11.2018г. е констатирано, че „Едноетажна масивна
сграда/карабина/ и плътна ограда“, построени незаконно в в УПИ *, кв. *, по плана на гр. П.,
имот с идентификатор * по КК и КР на гр. П., по западната регулационна линия на имота не
са доброволно съборени и премахнати от собственика на имота.
Приложен е приет като писмено доказателство при разглеждането на делото пред РС П.-
Протокол от 23.11.2018г., в който са отразени действително извършените строителни работи
за събарянето на незаконни постройки- „Едноетажна масивна сграда/карабина/ и плътна
ограда“ и дължимата за тях стойност от 6 519.24лв. с ДДС. За посочената сума е издадена
фактура № ********** от 23.11.2018г. от изпълнителя „Е.“ Е..
Не се спори по делото между страните, а и от представеното платежно нареждане от
07.12.2018г. се доказва заплащането на сумата от общината на изпълнителя- „Е.“ Е..
По делото е представен и приет като писмено доказателство Протокол от 13.11.2018г.,
подписан от комисията, определена със Заповед № I-С-123/03.07.2018г. на К. на О. П., от
представител на фирмата изпълнител- „Е.“ Е., както и от въззиваемата А. С. Д., в който е
отразено състоянието на обекта след извършеното събаряне и премахване на незаконния
строеж- „Едноетажна масивна сграда/карабина/ и плътна ограда“ в УПИ *, кв. *, по плана на
гр. П., имот с идентификатор * по КК и КР на гр. П.. В протокола е посочено че строежът е
преведен в състояние: „До ниво терен“, а строителната площадка е в следното състояние:
„Изчистена и изравнена“.
7
Въз основа на заявление от К. на О. П. до РС П., с вх. № 956 от 08.03.2019г., по реда на чл.
417 от ГПК е била издадена Заповед № 467 от 11.03.2019г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 311/2019г. по описа на
РС П., с която на А. С. Д., ЕГН **********, от гр. П., е разпоредено да заплати на О. П.-
сумата от 6 519.24лв.- главница с ДДС, представляваща стойността на реално извършени и
платени разноски от общината по принудително събаряне и премахване на „Едноетажна
масивна сграда/карабина/ и плътна ограда“, в УПИ *, кв. *, по плана на гр. П., имот с
идентификатор * по КК и КР на гр. П., въз основа на Заповед № I-С-123/03.07.2018г. на К.
на О. П., сумата 166.60лв., представляваща мораторна лихва от премахването на строеж-
„Едноетажна масивна сграда/карабина/ и плътна ограда“ от 07.12.2018г. до подаването на
заявлението по чл. 417 от ГПК- 08.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда/08.03.2019г./ до окончателното
изплащане на дължимото, както и сумата от 130.38лв. за платената държавна такса.
В законоустановения срок е подадено редовно възражение срещу заповедта за изпълнение
от длъжника А. С. Д., което е породило и правния интерес от завеждане на установителен
иск за вземането по реда на чл. 422 от ГПК пред гражданския съд по общия исков ред.
С оглед на извършеното пред първоинстанционния съд от ответницата А. С. Д. оспорване на
стойността на действително извършените дейности по събарянето и премахването на
незаконния строеж- „Едноетажна масивна сграда/карабина/ и плътна ограда“, в УПИ *, кв. *,
по плана на гр. П., имот с идентификатор * по КК и КР на гр. П., е допусната и приета
съдебно- техническа и оценителна експертиза. За изготвянето на експертното заключение
инж. С. М. е извършило оглед на обекта на място, а освен с материалите по делото, същата
се е запознала и с представени и от Общинска администрация П.- протоколи № 12, № 13 е №
14, в които е описано състоянието на обекта към момента на проверката и преди събарянето
и премахването на незаконно изградените сграда и ограда, като в експертното си
заключение инж. М. сочи, че към тези протоколи е бил приложен и снимков материал,
поради което същата е имала възможност подробно да се запознае със състоянието на обекта
преди неговото събаряне и премахване по принудителен ред.
При огледа на място експерта е установила че е съборена южната и източната тухлена стена.
Уточнен е от експерта и размера на сградата и нейното състояние преди събарянето и. Въз
основа на установеното при огледа и след запознаването на експерта с материалите по
делото, инж. С. М. е изготвила Количествено стойностна сметка, за която стойностите са
взети от кн. 3 на СЕК за 2018г. В писменото си заключение експерта сочи, че пазарната
стойност на разходите за събарянето и премахването на обект „Едноетажна масивна
сграда/карабина/ и плътна ограда“, в УПИ *, кв. *, по плана на гр. П., имот с идентификатор
* по КК и КР на гр. П., са в размер на 1 400лв.
При разпита на експерта пред съда, инж. С. М. сочи, че на място е установила че сградата
действително е премахната изцяло, като точно личи нейното местоположение преди
8
събарянето и. Разрушена и премахната е и масивната ограда, но е останала неразрушена
част от нея- в дъното на поземления имот. Вещото лице не може да бъде абсолютно
категорична за останалата част от оградата, но от това което е видяла на място изказва
предположение, че тя е част от вече съборената ограда.
Експерта пояснява пред съда че е използвала кн. 3 на СЕК за 2018г./относима за периода на
оценката по делото/, в която са дадени препоръчителните, осреднени, средно- пазарни
стойности на извършените строителни дейности при събарянето и премахването на
незаконния строеж/обект/. Сочи в показанията си пред съда, че именно тези книжки се
ползват от експертите при оценка на действително направените разходи за събарянето и
премахването на незаконните сгради и строежи. Иначе сочи, че наистина пазарната цена за
извършването на такова едно събаряне може да бъде различна, но тя е посочила в
заключението си осреднената, препоръчителна, средно- пазарни стойности на действително
извършените СМР за събарянето и премахването на незаконния обект.
По делото пред първоинстанционния съд са разпитани като свидетели- Е. Д. и В. Д.,
съответно майка и сестра на ответницата А. С. Д..
Свидетелката Е. Д. сочи в показанията си, че е направили една стаичка, като за стар човек,
която била с размери три на четири метра, която била изградена до степен- карабина, без да
са и поставени врати и прозорци, като пода е бил все още без замазка. Свидетелката сочи че
дошли хора с трактор, бутнали постройката за половин час, след което още същия ден
изнесли строителните отпадъци. Е. Д. сочи, че зад стаичката имало ограда, но тя не е била
съборена.
Свидетелката В. Д. в показанията си потвърждава, че изградената стаичка е била карабина,
едноетажна, с излята бетонна плоча, но без колони, тухлена и не е била захранена с вода и
ток, като не е била поставена дограма, а пода не е бил излят и все още отдолу е било пръст.
Свидетелката е присъствала на събарянето, като твърди че същото е отнело половин час, а
след това тези парчета които останали от събарянето, семейството само си е изнесло и
почистило. Свидетелката твърди, че тези които съборили сградата не изнесли останали
бетон. Свидетелката В. Д. също сочи в показанията си, че оградата навътре в имота не е
бутната и е останала.
Въззивният съд, след като съобрази оплакванията, изложени с жалбата и доводите на
страните и след преценка на събраните пред първоинстанционния съд доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, излага следните правни съображения:
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящата инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната си компетентност,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с
оглед на обхвата на въззивното обжалване е и процесуално допустимо.
9
Налице са според въззивният състав на ОС Благоевград и специалните предвидени в закона
условия за процесуалната допустимост на предявения иск по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.
225а ал. 5 от ЗУТ, доколкото налице е идентичност на правнорелевантните факти и
заявеното правно основание, наведени със заявлението по чл. 417 от ГПК пред съда по
заповедното производство и с исковата молба по настоящото дело. Длъжникът А. С. Д. е
депозирала редовно възражение срещу издадената заповед за изпълнение в срока и по реда
на чл. 414 ал. 2 от ГПК, поради което установителния иск с правно основание чл. 422 от ГПК
правилно е насочен срещу нея и не е налице нередовност във връзка с активната и пасивната
легитимация по предявения пред съда установителен иск.
Специалният установителен иск е предявен в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК и пред надлежния
за неговото разглеждане родово и местно компетентен граждански съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269 изр. 2 от
ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е
обвързан от навадените оплаквания от жалбоподателя с въззивната жалба, като служебно
има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби,
приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК и с ТР № 1/2010г. по т.д. № 1/2009г на ОСГТК на
ВКС- т.2, обективирана в Решение № 670/27.12.2010г. по гр.д. № 1728/2009г. на ІІІ г.о. на
ВКС и Решение № 196/11.04.2012г. по т.д. № 994/2010г на ІІ т.о. на ВКС. В този смисъл са и
дадените указания по приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г на ОСГТК - т. 1 и т. 4.
Предмет на предявения иск по настоящото дело е установяването на със сила на пресъдено
нещо на съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, поради
което основателността на исковата претенция е чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 225а ал. 5 от
ЗУТ, е обусловена от наличието на следните кумулативно предвидени от закона
материалноправни предпоставки, а именно: обедняване на общината ищец чрез извършване
на разходи по принудителното премахване на незаконно изградения строеж и обогатяването
на ответника- собственик на имота, причинната връзка между тях, както и изпадането на
ответника в забава. Съгласно чл. 69 ал. 1 от ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът
може да иска изпълнението му веднага, т.е. в момента, от който вземането е станало
изискуемо и дължимо. Административната процедура по принудителното премахване на
незаконния строеж приключва със съставянето на протокола за установяването на строежа в
строителната площадка след принудителното изпълнение по премахването. За Общината
която въз основа на заповед на К. по реда на чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е започнала процедурата
по принудителното премахване на незаконния строеж, изискуемостта на вземането настъпва
в деня, в който разходите за събарянето и премахването на сградата са действително
направени, т.е. от деня на плащането на дължимата сума от Общината на дружеството на
който е възложено извършването на работата. От този момент за общината се поражда
10
правната възможност да претендира от лицата по чл. 225а ал. 6 от ЗУТ възстановяването на
платената сума.
В настоящия случай от особения представител на ответницата А. С. Д. пред първата съдебна
инстанция не е оспорена законността на проведената административна процедура въз основа
на Заповед № I-С-123/03.07.2018г. на К. на О. П., като не е оспорен и незаконния характер
на премахнатите „Едноетажна масивна сграда/карабина/ и плътна ограда“. Оспорва се
стойността на извършените разходи за премахването от ищеца О. П., както и
обстоятелството че премахването на едноетажната сграда/карабина/ и ограда е извършени
изцяло от фирмата изпълнител- „Е.“ Е.. В тази връзка е била поискана и назначена в
производството пред РС П. и съдебно техническа и оценителна експертиза.
Обвързан от оплакванията с въззивната жалба от въззивника О. П., както и от оспорването
на стойността на вземането от ответницата А. С. Д. пред първоинстационния съд, дават
основания на въззивният състав на ОС Благоевград разглеждащ делото да приеме за
основателно оплакването на жалбоподателя за неприложимост на критерия „средна пазарна
цена“ при определяне на дължимите разходи във връзка със събарянето и премахването на
незаконния строеж.
Чрез принудителното събаряне и премахване на незаконнния строеж по предвидения в
разпоредбата на чл. 225а ал. 1-4 от ЗУТ административен ред, О. П. чрез възлагане на
работата на трето лице, е изпълнила едно чуждо задължение- това на собственика на имота в
който са изградени незаконните строежи, поради което въззиваемата А. С. Д., дължи
заплащането на О. П. на всички разходи направени във връзка с премахването на
незаконния строеж, с които неоснователно се е обогатила за смета на общината въззивник.
Неоснователно е възражението на собственика на имота, че същият не дължи стойността,
заплатена от О. П. на третото лице изпълнител за събарянето и премахването на незаконния
строеж, а дължи единствено и само „средната пазарна цена“ за извършената работа. И в
настоящия случай съобразно изискванията на закона, била е проведена от О. П. процедура за
определяне на изпълнител чрез обществена поръчка въз основа на Наредбата за възлагане на
малки обществени поръчки и по реда на ЗОП, в рамките на която процедура, К. на общината
е следвало да сключи договор с участника предложил най- ниската цена. Поради това
общината ищец по настоящото дело, не може да заобиколи или игнорира предвидения в
закона ред, като встъпи в преговори с фирма изпълнител, без провеждането на процедура по
ЗОП и сключи договор с лице, предлагащо икономически най- изгодната цена на свободния
пазар, въз основа на оферта, която не е била представена в процедурата проведена по ЗОП.
Особеният ред, при който следва да бъде избран изпълнител, респ. сключен договор за
премахване на незаконния строеж, изключва възможността за участие на свободния пазар.
Поради това и критерият „средна пазарна цена“ е неприложим в хипотезата, при която
страната е нормативно задължена да сключи договор след провеждане на установената в
закона процедура за обществена поръчка. Правилата за офериране в процедурата по
11
провеждане на обществена поръчка, както и задължението за избирането на участника
предложил най- ниската цена, не са гаранция че при извършеното наддаване от участниците
в нея, ще се стигне до определяне на „средна пазарна цена“ на извършените строителни
дейности по премахването на незаконния строеж, най- малкото защото в офертите
задължително ще бъде включена и начислена печалба от фирмата изпълнител за
извършването на възложената работа. По изложените съображения основателни са
оплакванията наведени с въззивната жалба от представителят на О. П., че ирелевантни за
установяването на действителната стойност на извършените разходи по събарянето и
премахването на незаконния строеж „Едноетажна масивна сграда/карабина/ и плътна
ограда“, в УПИ *, кв. *, по плана на гр. П., имот с идентификатор * по КК и КР на гр. П.,
собственост на въззиваемата А. С. Д., е посочената в заключението на експерта икономист
по приетата от първоинстанционния съд съдебно техническа и оценителна експертиза
„пазарна стойност на разходите“ за премахването на обекта „Едноетажна масивна
сграда/карабина/ и плътна ограда“, които са на стойност 1 400лв. Съгласно чл. 225а ал. 6 от
ЗУТ принудителното премахване е за сметка на извършителя, поради което ответницата
дължи заплащане на действително извършените разходи за премахване на незаконния
строеж, в размера в който същите са били направени.
Аргумент за изводите на въззивния съд в тази насока е и обстоятелството, че ответницата А.
С. Д. е била участница в проведената административна процедура по реда на чл. 225а от
ЗУТ по премахване на незаконния строеж/на същата е предоставена от закона възможност
да обжалва издадената заповед на К. на О. П., както и възможността да оспорва съставените
в рамките на тази процедура протоколи и актове на общинската администрация/. Наистина-
ответницата А. С. Д. не е могла да участва в процедурата по ЗОП, но ако нейният интерес е
диктувал тя да избере премахването на незаконния строеж по „средна пазарна цена“ за
строителните работи, то въззиваемата е имала възможност преди това, сама да премахне
незаконно изградените „Едноетажна масивна сграда/карабина/ и плътна ограда“, със свои
сили и за своя сметка. В тази насока в рамките на проведената административна процедура
на А. С. Д. е бил предоставен предвидения в закона срок за доброволно изпълнение на
издадената заповед на К. на О. П. за премахването на незаконния строеж, което
обстоятелство не се оспорва по делото и за което са събрани убедителни писмени
доказателства. След като поканеният собственик не е премахнал доброволно незаконно
изградените „Едноетажна масивна сграда/карабина/ и плътна ограда“, то бездействието на
А. С. Д., има за правна последица задължението да заплати на О. П., действителната
стойност на извършеното събаряне и премахване на незаконния строеж и почистването на
имота, която е била определена чрез провеждане на процедура по ЗОП и е била платена от
О. П. на фирмата изпълнител- „Е.“ Е.. Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 422
от ГПК се явява основателен за сумата, за която е издадена Заповед № 467 от 11.03.2019г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №
311/2019г. по описа на РС П., а именно главницата 6 519.24лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК
12
/08.03.2019г./, до окончателното изплащане на вземането. Като е отхвърлил предявения иск
по чл. 422 от ГПК над размера от 1 400лв. до претендирания с исковата молба размер от
6 519.24лв. първоинстационният съд е постановил едно неправилно и необосновано съдебно
решение.
Според настоящия състав на ОС Благоевград, длъжникът по издадената Заповед № 467 от
11.03.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК по ч.гр.д. № 311/2019г. по описа на РС П. и собственик на имота, може успешно да
възрази срещу плащането на действителните разходи претендирани от ищеца/О. П./при
премахването на незаконните строежи в него, само при успешно доказано възражение за
частично неизпълнени строителни дейности от страна на фирмата изпълнител, на която
парите са платени. В случай че се установи частично неизвършена работа по премахването
на незаконния строеж, която е включена в количествено стойностната сметка, за която е
платено, длъжникът по издадената заповед за изпълнение не дължи плащане, а връщането
на сумата се дължи не от ответницата по делото образувано въз основа на иск по чл. 422 от
ГПК, а от фирмата изпълнител, тъй като това е лицето което е взело сумата без правно
основание и така неоснователно се е обогатило с нея.
По настоящото дело е приет като писмено доказателство Протокол от 13.11.2018г., подписан
от комисията, определена със Заповед № I-С-123/03.07.2018г. на К. на О. П., от
представител на фирмата изпълнител- „Е.“ Е., както и от лицата- Н. Г.- мл. експерт в отдел
АСК на О. П. и въззиваемата А. С. Д., в който е отразено състоянието на обекта след
извършеното събаряне и премахване на незаконния строеж- „Едноетажна масивна
сграда/карабина/ и плътна ограда“ в УПИ *, кв. *, по плана на гр. П., имот с идентификатор
* по КК и КР на гр. П.. В протокола е посочено че строежът е преведен в състояние: „До
ниво терен“, а строителната площадка е в следното състояние: „Изчистена и изравнена“.
Същият не е бил оспорен от ответната страна при представянето му пред
първоинстанционния съд. На така приетото по делото писмено доказателство са
противопоставени свидетелските показания на свидетелите Е. Д. и В. Д./майка и сестра на
ответницата/, които твърдят че част от оградата не е съборена, а втората от тях твърди че не
са били почистени от фирмата изпълнител и строителните отпадъци от събарянето на
сградата и незаконната ограда. Това наложило строителните отпадъци да бъдат изчистени
със силите и за сметка на собственицата на имота.
Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че по делото е останало неуспешно доказано
оспорването от ответната страна на обстоятелството, че част от описаните в количественото
стойностната сметка от фирмата изпълнител строителни дейности по събарянето и
премахването на незаконния строеж, не са били действително извършени от фирмата
изпълнител „Е.“ Е.. Приет е като писмено доказателство Протокол за установяването на
състоянието на строежа/обекта и строителната площадка, след принудителното изпълнение
на премахването от 13.11.2018г., в който е отбелязано, че строежа е преведен в състояние-
„До ниво терен“, а строителната площадка- „Изчистена и заравнена“. Протоколът е съставен
13
в деня на извършването на премахването на незаконния строеж, като е подписан от
ответницата А. С. Д. и същият не е оспорен по съдържание пред първоинстанционния съд. В
качеството му на частен свидетелствуващ документ, в същият се съдържат неблагоприятни
за ответницата факти и тъй като същата е подписала протокола и не го е оспорила пред съда
разглеждащ делото, същите имат обвързваща за съда и страните доказателствена сила за
констатациите посочени в цитирания протокол. Доказателствената сила за тези
неблагоприятни за въззиваемата А. С. Д. обстоятелства, не могат да се считат за оборени от
свидетелските показания на свидетелите Е. Д. и В. Д./майка и сестра на ответницата/, чиито
показания следва да се кредитират от съда като заинтересовани по смисъла на чл. 172 от
ГПК. Свидетелските показания се потвърждават частично от писменото заключение на
експерта, по приетата съдебно технически и оценителна експертиза, в частта им, в която се
твърди че малка част от оградата е останала несъборена, но по делото е останало
неустановено за каква точно част се отнасят тези показания, като останало е недоказано и
каква би била стойността на дейностите за премахването на останалата несъборена тухлена
ограда, поради което в тази му част възражението на ответницата е останало недоказано и
следва да бъде оставено от съда без уважение.
Поради изложените съображения и доколкото съставът на въззивния съд намира
оплакванията във въззивната жалба за неоснователни, решението на РС П. следва да бъде
отменено като неправилно и необосновано в частта му в която съдът е отхвърлил
предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК за разликата над уважената част от
исковата претенция/за 1 400лв./, до претендирания размер от 6 519.24лв., като вместо това в
тази част иска с правно основание чл. 422 от ГПК следва да бъде уважен от въззивния съд
като основателен.
С оглед на правния резултат следва да бъде отменено обжалваното решение на РС П. и в
частта му за разноските, които поради уважаването на предявения иск с правно основание
чл. 422 от ГПК за пълния му размер, следва да бъдат присъдени в полза на ищеца- О. П.,
като ответницата А. С. Д. следва да бъде осъдена да заплати на ищцовата община както
разноските в заповедното производство, така и тези направени в исковото производство
пред първата съдебна инстанция.
С оглед на изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция след като съставът на ОС
Благоевград намери въззивната жалба за основателна, следва да бъде осъдена въззиваемата
А. С. Д., да заплати на въззивната О. П., сумата 102.38лв. за дължимата държавна такса,
както и сумата 150.00лв., съставляващи разноските за юрисконсултско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
В останалата част в която районният съд е приел за установено вземането на О. П. от А. С.
Д., за сумата от 1 400лв., представляваща част от разходите по принудителното изпълнение
на влязлата в законна сила Заповед № I-С-123/03.07.2018г. на К. на О. П., за премахване на
незаконен строеж- „Едноетажна масивна сграда/карабина/ и плътна ограда“, в УПИ *, кв. *,
14
по плана на гр. П., имот с идентификатор * по КК и КР на гр. П., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 08.03.2019г. до окончателното изплащане на дължимото,
първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 8028/02.02.2021г., постановено по гр.д. № 1911/2019г. по описа на
РС-П., в частта му, в която първоинстанционният съд е отхвърлил установителния иск с
правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. чл. 225а ал. 5 от ЗУТ, предявен от О. П.
срещу А. С. Д., за разликата над уважената част от исковата претенция/за 1 400лв./, до
претендирания размер от 6 519.24лв., като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. чл. 225а ал. 5 от
ЗУТ, по отношение на А. С. Д., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Е.“ № *, че О. П., с код по
БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Ц. Б. *“ № *, има частично
вземане, предмет на издадената Заповед № 467 от 11.03.2019г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 311/2019г. по описа на
РС П., в размер на 5 119.24лв., съставляващо част от стойността на разходите/общо в размер
на 6 519.24лв./, извършени от О. П., за премахването на незаконен строеж- „Едноетажна
масивна сграда/карабина/ и плътна ограда“, в УПИ *, кв. *, по плана на гр. П., имот с
идентификатор * по КК и КР на гр. П., ведно със законната лихва върху тази сума считано
от датата на подаване на заявлението/08.03.2019г./до окончателното изплащане на
дължимото.
ОТМЕНЯ Решение № 8028/02.02.2021г., постановено по гр.д. № 1911/2019г. по описа на
РС-П., в частта му за разноските, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА А. С. Д., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Е.“ № *, да заплати на О. П., с код по
БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Ц. Б. *“ № *, сумата- 130.38лв.
за държавна такса във връзка с издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в
заповедното производство; сумата 130.38лв. за дължимата държавна такса за образуване на
исковото производство; сумата 377.00лв. разноски за вещо лице и сумата 150.00лв. за
юрисконсулстко възнаграждение, направени пред първата съдебна инстанция и в
заповедното производство.
ОСЪЖДА А. С. Д., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Е.“ № *, да заплати на О. П., с код по
БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Ц. Б. *“ № *, сумата 102.38лв.
15
за дължимата държавна такса, както и сумата 150.00лв., съставляващи разноските за
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението на съда не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16