М о т и в и към
присъда № 260025, постановена
на 12.05.2021 година по
н.о.х.дело № 24 по описа за 2022 година на Районен съд Велинград :
Обвинение против Д.О.Р. – родена на *** *** , живуща ***, българска гражданка, с основно
образование, неомъжена, безработна, неосъждана, с ЕГН **********, в това , че на 27.05.2020 г.
по време на обявената с Решение №325/14.05.2020 г. на Министерския съвет
извънредна епидемична обстановка, свързана с епидемичното разпространение на „COVID-19“ и съществуващата
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите ,като лице по I- 5
от Заповед№РД-01-265/14.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването на
Република България , издадена на основание чл.61, ал.2, чл.63 ал.4 , 5 и 11 и
чл.63в от Закона за здравето и чл.73 от Административно процесуалния кодекс,
като български гражданин пристигнал от Държава с регистрирани случаи на „COVID-19“ - Чешка
Република, поставен под карантина с предписание с изх.№ 192725/19.05.2020 г. на
Регионална здравна инспекция Видин, е нарушила мерки , издадени против
разпространението на заразителна болест по хората , като не е изпълнила
задължението си да не напуска мястото на настаняване, на което е посочила, че
ще пребивава за срока на предписанието - от 19.05.2020 г. до 02.06.2020 г., а
именно в гр.Ракитово на ул.“Раве ливади“ №3, общ.Ракитово и е напуснала адреса,
като е с неизвестно местонахождение– престъпление по чл.355,ал.2
от НК, във връзка с ал.1 от НК.
Подсъдимата се признава
за виновна,но въпреки това сочи обстоятелства ,че не е била на посочения адрес
– отишла е до баба си,за да вземе продукти,както и че е прочела,че е под
карантина,но не е знаела,че не може да напуска адреса.
От
събраните по делото доказателства ,
съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Обвиняемата
Д.Р. не е осъждан. С добри характеристични данни е.
През 2020 год. подс. Д.Р. била на работа в чужбина, за да издържа себе си
и семейството си. През месец май 2020 год.
тя решила да се прибере от Чешката Република в
България и на 19.05.2020 год. преминала границата на Република България на граничния
пункт в гр.Видин. След като преминала през граничен контрол подсъдимята Р. била
поставен под задължителна 14 дневна карантина с Предписание с изх.№
192725/19.05.2020г на Регионална здравна инспекция -Видин, издадено въз основа
на обявената с Решение №325/ 14.05.2020г на Министерския съвет извънредна
епидемична обстановка, като лице по 1-5 от Заповед №РД-01- 265/14.05.2020г на
Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание
чл.61 ал.2, чл.63 ал.4 , 5 и 11 и чл.6Зв
от Закона за здравето и чл.73 от Административнопроцесуалния кодекс, като
българска гражданка пристигнала от Държава с регистрирани случаи на заразна
болест по хората - „COVID-19“. Подсъдимата подписала посоченото предписание,като
сама посочила,че ще пребивава в срока
на карантината на следния адрес - гр.Ракитово общ.Ракитово на ул.“Раве ливади“
№3 а именно от 19.05.2020 година,като е предупредена,че за
неизпълнение на посоченото предписание подлежи на наказателна отговорност
,съгл. чл. 355 от НК,както и че може да обжалва предписанието.
На
27.05.2020г при СПО , имаща за цел да се установят лица, които са поставени под
карантина, но нарушават предписаните мерки относно местопребиваването си -
служители на РУ Велинград в - свидетелите
Л. и Л., извършили проверка на адреса - посочен от подсъдимата при изготвяне на
посоченото по-горе предписание,а именно на ул.“Раве ливади“ №3 в гр.Ракитово,
общ.Ракитово. Там свидетелите заварили брата на подсъдиата - свидетеля А.Р., който заявил на свидетелите
/ служителите на РУ Велинград/, че сестра му - обв. Д.Р. не са намира на адреса
в дома и той не знае къде се намира сестра му ,
както и защо е нарушила мерките , издадени против разпространението на
заразителна болест по хората, свързана със смъртни случаи /„COVID-19“/ и
не изпълнява задължението си да не напуска мястото на настаняване, на което е
посочила, че ще пребивава за срока на предписанието, а именно - до
02.06.2020г., като споделил, че вероятно сестра му - обв.Р. е отишла да си
пазарува. Свид. Л. и Л. освен това установяват,че на посочения адрес е имало две къщи – едната
е била необитаема,личало е,че е в ремонт,вратата й била заключена,а от
другата се показал свид. Р.,казал че не
знае къде е сестра му,едно дете й звъннало и й казало,че я търси полицията,но
тя затворила и след това не се обаждала.полицейските служители изчакали на
адреса 15-20 минути и след това си тръгнали,като изготвили
Докладна, с която сигнализирали Районна Прокуратура Велинград В ОСЗ свид. Р. твърди,че сестра му
след проверката от полицейските служители му казала,че била в същия двор в
другата къща,като при първоначалните обяснения това обстоятелство не се твърди
от самата подсъдима,а бе е била в къщата на баба си на другата улица. При
проведената очна ставка,тя променя обясненията си,че може и да е била в другата
къща,но не знае точно.
Подсъдимата
Д.О.Р. не е осъждана. От представеното Полицейска справка за подсъдимата е родена в град Велинград,има
постоянен адрес ***,настоящ адрес в гр.Елин Пелин,има дете и брат,не е криминално проявена и не поддържа
контакти с криминално проявени лица. Подписала е декларация,че семейството й се
състои от нея и непълнолетен син, няма доходи, не притежава недвижим имот ,притежава
лек автомобил „Ауди“.
С оглед на горното е видно, Д.О.Р. *** , от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл.355,ал.2 от НК, във вр. с чл.355,ал. от НК :
- на 27.05.2020 г.
по време на обявената с Решение №325/14.05.2020 г. на Министерския съвет
извънредна епидемична обстановка, свързана с епидемичното разпространение на „COVID-19“ и съществуващата
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите ,като лице по I- 5
от Заповед№РД-01-265/14.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването на
Република България , издадена на основание чл.61, ал.2, чл.63 ал.4 , 5 и 11 и
чл.63в от Закона за здравето и чл.73 от Административно процесуалния кодекс,
като български гражданин пристигнал от Държава с регистрирани случаи на „COVID-19“ - Чешка
Република, поставен под карантина с предписание с изх.№ 192725/19.05.2020 г. на
Регионална здравна инспекция Видин, е нарушила мерки , издадени против
разпространението на заразителна болест по хората , като не е изпълнила
задължението си да не напуска мястото на настаняване, на което е посочила, че
ще пребивава за срока на предписанието - от 19.05.2020 г. до 02.06.2020 г., а
именно в гр.Ракитово на ул.“Раве ливади“ №3, общ.Ракитово и е напуснала адреса,
като е с неизвестно местонахождение.Тези обстоятелства се установиха от обясненията на
подсъдимата,свидетелските показания и писмените доказателства.Съдът дава вяра
на първоначалните обяснения на подсъдимата,че е напуснала адреса,на който е
следвало да пребивава,съгласно предписанието на РЗИ Видин – отишла е на съседна
улица при баба си,а не на последващите променени,колебливи обяснения,дадени с
оглед на показания на брат й – че е била на същия адрес,но в друга къща.
- Деянието
е извършено при пряк умисъл, тъй като
подсъдимата е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е искал това.Този извод
следва от фактическата обстановка,при
която е извършено деянието – посоченото по-горе предписание е връчено лично на
подсъдимата,тя е посочила адреса,на който ще пребивава в следващите 14 дни,вкл. и че е запозната с
наказателната отговорност по чл. 355 от НК за неизпълнение на предписанието и
то по т. 1 от същото – относно поставянето й под карантина. съдът не приема
обясненията на подсъдимата,че не й било ясно какво означава да спазва
предписанието за карантина ,а само била
запозната с последващите предписания – за дистанция и пр.,тъй като всички
предписания са дадени в отделни точки и изрично е посочено предупреждение за
носене на наказателна отговорност именно за спазване на предписанието по т.1. Нещо
повече – и по време на съдебното заседание подсъдимата и свид. Р. демонстрират
поведение,което сочи че същите не са се интересували за предприеманите мерки от
българските власти във връзка с разпространение на „COVID-19“ – тя не може да определи точно къде е била в момента
на проверката,т.е не е спазвала поставената й карантина,а брат й дори не си е
направил труда да издири сестра си,поради извършващата се полицейска проверка.
При определяне на наказанието
, съдът се съобрази с високата степен на обществена опасност на деянието ,обусловена
от разпространението на „COVID-19“ в
страната ни и високия процент на смъртност ; ниската степен на обществена опасност на
дееца, причините за извършване на престъплението – ниската правна и медицинска култура на
подсъдимата ,подбудите за извършване на престъплението – незачитане на
установените мерки във връзка с намаляване на разпространението на заразна
болест по хората, липсата на отегчаващи вината обстоятелство и смекчаващите вината обстоятелства – чисто
съдебно минало и добри характеристични данни. С оглед на това съдът определи наказанията при превес на
смекчаващи вината обстоятелства – лишаване
от свобода за с р о к
от ДЕСЕТ МЕСЕЦА и г л о б а в размер на ДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА. Първото
наказание е определено в близост до минималния размер на санкцията,а второто –
в минималния размер на санкцията.Така определените наказания са в
състояние да осъществят целите на
наказанието,предвидени в чл.36 от НК.
На основание чл.66,
ал.1 от НК, съдът ОТЛОЖИ изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода , за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.За да приложи института на условното осъждане съдът взе предвид, размера
на наказанието,както и че подсъдимият не е осъждан и целите на наказанието и
преди всичко специалната му превенция могат да се постигнат и без неговото
ефективно изтърпяване.
Съдът не
възприе тезата на защитата на подсъдимата,че следва да бъде призната за невиновна и
оправдана по процесното обвинение,тъй
като:
- налице са обективните признаци на състава на
престъпление по чл. 355,ал.2 във вр. с
ал.1 от НК ,тъй като е безспорно установено,че деянието е извършено по време на
обявена по съответния ред извънредна
епидемична обстановка,свързана със смъртни случаи от „COVID-19“ в страната ни,така както е посочено по-горе;
- налице са и субективните признаци на посочения
престъпен състав,като не се подкрепя от събраните доказателства по делото,че
подсъдимата не е предупредена за наличие на забрана да напуска дома си,тъй като
в предписанието на РЗИ Видин,което е
подписала същата ясно е отразено,че се поставя под карантина,а незнанието на
същата относно това понятие не сочи,че
не е налице субективния елемент на престъплението.Понятието „карантина“
е определено в пар.1,т.47 от ДР на Закона за здравето,като същият е публикуван по съотв. ред и е станал
достояние на всички граждани на Република България. Поради това и не може да се възприеме твърдението на
защитата на подсъдимата,че поставянето под карантина не означава забрана за
напускане на мястото – самото законово определение на това понятие,сочи
отделяне на посочени от закона лица,като в случая същото е осъществено чрез
пребиваване на точно определен адрес ;
- следва да наложи
и предвиденото наказание глоба,тъй като
не са налице предпоставките за приложение на чл. 55,ал.3 от НК. Законодателят е
предвидил тази възможност,ако се установи наличието на изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства,за да се направи извода,че
и най-лекото предвидено наказание в съотв. норма на НК е несъразмерно
тежко.Действително в случая законодателят е предвидил висок размер на
наказанието глоба,но това е сторено с
оглед на обществените отношения,които се защитават ,а именно здравето на
хората по време на епидемия.В процесния случай подсъдимата Р. е проявил изключително арогантно
поведение,неизпълнявайки даденото й предписание за спазване на карантина за
срок от 14 дни – тя дори и не знае точно
къде е била по време на проверката от органите на МВР.
По изложените съображения бе
постановена настоящата присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :