№ 13842
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110155195 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 59 ЗЗД от И. Д. И. срещу Я. Д. И. и С. П. И. за осъждане на
ответниците в условията на солидарност да заплатят на ищеца сумите както следва: Я. Д. И.
сумата от 8 100 лв., представляваща припадаща се на ищеца част от получена от ответника в
качеството му на наемодател, наемна цена по Договор за наем, сключен с „А“ ЕООД, за
недвижим имот (партерен етаж – магазин за хранителни стоки, находящ се в сграда с
идентификатор *****.2818.2051.1) върху който ищецът притежава ½ ид.ч. запазено право на
ползване, за периода от 01.06.2022 г. до 01.09.2024 г. ведно със законната лихва върху сумата
считано от дата на подаване на исковата молба 17.09.2024 г. до окончателно изплащане; С.
П. И. сумата от 10 800,00 лв., представляваща припадаща се на ищеца част от получена от
ответницата в качеството й на наемодател, наемна цена по Договор за наем, сключен с „А“
ЕООД, за недвижим имот (партерен етаж – магазин за хранителни стоки, находящ се в
сграда с идентификатор *****.2818.2051.1) върху който ищецът за периода от 21.08.2021 г. –
10.12.2021 г. е притежавал право на собственост върху ½ ид.ч. от имота, а за периода
10.12.2021 г. – 01.09.2024 г. - право на ползване върху ½ ид.ч. от имота, ведно със законната
лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба 17.09.2024 г. до
окончателно изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът Я. Д. И. са наследници по закон
при равни квоти по 1/2 идеална част за всеки на поземлен имот с идентификатор
*****.2818.2051, с площ по скица от 428 кв.м, находящ се в гр. София, СО район „В“, бул.
„П.В.“ № 110, ведно с построената в него сграда с идентификатор *****.2818.2051.1, на три
етажа, със застроена площ от 176 кв.м. Сочи, че посоченият недвижим имот е придобит от
майка им И.Е.В., починала на 16.04.2021 г. Дворното място било нейна лична собственост,
придобита по наследство, а сградата върху нея била построена по време на брака й с баща
им в режим на съпружеска имуществена общност. На 21.08.2021 г. починал и баща им Д. И.
В.. Ищецът твърди, че за притежаваната от него идеална част от имота е съставен
констативен нотариален акт за собственост върху недвижими имоти по писмени
доказателства на осн. чл. 587, ал. 1 от ГПК № 83, том VI, рег. № 12968, дело № 967/2021 г. на
нотариус СтИ. Т., с рег. № 065 към НК. Сочи, че с Нотариален акт за дарение на идеални
части от недвижими имоти № 27, том 7, рег.№ 14455, дело 1093/2021 г. на нотариус СтИ. Т., с
рег.№ 065 на НК, вписан под № 122, том 248, дело № 73704/10.12.2021 г. на СВ-София,
1
дарил своята 1/2 идеална част на съпругата си К.Й. И., като си запазил пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху нея. Излага, че имотът представлява търговска сграда
на три етажа, на първия /партерен/ от които бил разположен магазин за хранителни стоки, за
който, още приживе наследодателите им сключили договор за наем с търговско дружество
„А“ ЕООД. Твърди, че договорът за наем е сключен на 29.12.2020 г. от Я. Д. И. и С. П. И., в
качеството им на наемодатели, упълномощени от родителите на ищеца и ответника Я., с
пълномощно рег. № 8503/04.09.2020 г. на нотариус А.С.. Уговорената в договора наемна цена
за магазина била в размер на 1200 лева месечно. Въз основа на наемния договор от
29.12.2020 г., ответниците и до днес получавали всички наемни суми от отдадения под наем
магазин в общ размер на 1 200 лева месечно (по 600 лв. всеки ответник). Твърди, че
ответникът Я. И. му е превел доброволно сума в размер на 2548,00 лева с платежно
нареждане от 24.06.2022 г., с което изплатил задължението си по чл. 30, ал.3 от ЗС за
периода от 01.09.2020 до 01.06.2022 г. Излага също и че между него и ищеца е налице влязло
в сила съдебно решение по гр.д. *****/2022 г. на СРС, 118 състав, по повод процесния
договор за наем за този период. Сочи, че Я. И. е получил наем за имота за периода от
01.06.2022 г. до 01.09.2024 г. в размер на от по 600 лева месечно, или за срок от 27 месеца
получил сума в общ размер от 16 200 лева, от които ищецът претендира 1/2 или сума в
размер на 8100 лв. Аргументира, че до месец август 2021 г. С. И. била пълномощник на Д.
В. и сключвала договори за наем именно в това качество. След смъртта на упълномощителя,
от 01.09.2021 г. представителната власт на ответницата отпаднала и същата започнала да
получава половината от сумата по сключения между нея и Я. И., наем от по 600 лева на
месец на отпаднало основание. Следователно ответницата се обогатила неоснователно, тъй
като в периода от 01.09.2021 г. до 01.09.2024 г. за период от 36 месеца, е получавала сума в
размер на по 600 лева месечно, общо в размер на 21 600 лева без да има каквото и да е
правно основание за това, от които ищецът претендира 10 800 лв. При тези твърдения моли
съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба. Ответниците
твърдят, че И.Е.В. и Д. И. В., родители на ищеца и на ответника Я. И. приживе са
притежавали множество недвижими имоти, сред които и процесиите два (земя и сграда),
като поземленият имот бил индивидуална собственост на майката, а сградата обща
собственост, строена по време на брака. През 2020 г. родителите предоставили на сина си Я.
и на съпругата му правото да управляват и стопанисват двата имота, в това число да ги
отдават под наем и получават доходите, с нотариално заверено пълномощно рег.№
8503/04.09.2020 г. на нотариус А.С.. Въз основа на това пълномощно бил сключен договор за
наем с наемател „А“ ЕООД и наемодатели Я. Д. И. и С. П. И., за срок от 3 години при
наемна цена от 1200 лв. месечно. След смъртта на И. В.а собствеността по отношение на
сградата се формирала при квоти 4/6 ид. ч. за Д. В. и по 1/6 ид.ч. за Я. И. и И. И.. На
20.08.2021 г. между Д. В. и Я. И. бил сключен предварителен договор за покупко-продажба
на 4/6 ид.ч. от сградата и на 1/3 ид.ч. от поземления имот, но Д. В. починал на 21.08.2021 г.
На 09.12.2021 г. Я. И. предявил искова молба пред СГС по чл.19, ал. 3 ЗЗД срещу И. И., по
която било образувано гр.д. № 14794/2021 г. по описа на СГС. На 10.12.2021 г., ищецът
отчуждил безвъзмездно 1/2 ид.ч. от двата имота с дарение на съпругата си К. И., запазвайки
си пожизнено право на ползване, която сделка увреждала купувача по предварителния
договор, поради което Я. И. предявил иск по чл. 135 ЗЗД по гр.д. № 5784/2022г. по описа на
СГС, 1-6 състав. Същевременно ищецът и съпругата му, заедно и поотделно завели съдебни
дела по чл. 32, ал.2 ЗС. За претендираните доходи от наем между ищеца и ответника Я. И.
било налице влязло в сила решение по гр.д.№ *****/2022г. по описа на СРС, 118 състав. На
21.06.2024 г. ищецът отправил покана до „А“ ЕООД, в която претендирал наемна цена,
поискал търговецът да предаде ключовете от търговския обект, като било отправено и
„волеизявление“ за разваляне на договора. Управителят на „А“ ЕООД изпратил отговор на
поканата както до нейния автор, така и до самия ищец, като обяснил на ищеца, че Я. И. е
дал съгласие да му се превежда дължимия наем, и управителят приканил ищеца да
предостави своя банкова сметка или лично да потвърди съставеното преди години
пълномощно, на което И. И. не е реагирал. Ответниците оспорват претенциите по основание
2
и по размер. Сочат, че с ,А“ ЕООД за магазина, находящ се на първи /партерен/ етаж в
сградата на бул. „П.В.“ № 110, гр. София, е сключен договор за наем въз основа на
нотариално завереното пълномощно, с наемодатели Я. Д. И. и С. П. И., за срок от 3 години,
с месечна наемна цена от 1200 лв., плащана от наемателя поравно на Я. И. и на С. И..
Съответно всеки от ответниците получавал 600 лв. месечно, които след приспадане на
дължимите данъци по чл. 31 ЗДЦФЛ формирали доход от 1092 лв. месечно или по 546 лева
за всеки от тях. Данъкът по ЗДЦФЛ, върху сумата от 1200 лв. твърдят, че е в размер на 108
лв. респ. върху 600 лв. - 54 лв., т.е. реално получаваният доход от наем възлизал на 1092 лв.
на месец, или за всеки един от ответниците доходът от наем сочат, че е в размер на 546 лв.
на месец. След изтичане срока на договора, на 20.12.2023 г. за магазина бил сключен нов
договор за наем, с наемодател Я. Д. И., с наемна цена от 1200 лв. месечно и за срок от 3
години, като реално получаваният доход от наем възлизал на сумата от 1092,00 лв. от които
приспадащата се 1/2 част била 546 лв. на месец. Аргументират, че ищецът няма основание
да претендира сума по-висока от реално получавания доход за наем. По претенцията срещу
Я. И. за наем в размер на 8100 лв., за периода от 01.06.2022 г. до 01.09.2024 г. излагат, че
видно от издадена от „А“ ЕООД служебна бележка, на Я. И. е изплатен наем в общ размер
на 19 434 лв., от които за 6 месеца (месеците октомври, ноември и декември от 2022 г. и
2023г.) данъкът не бил удържан от фирмата, а внасян от наемодателя. За тези 6 месеца
дължимият по ЗДДФЛ данък върху получения доход от наем твърдят, че е в размер 324 лева,
както и че е внесен от наемодателя, т.е. реално полученият доход от наем от Я. И. за периода
възлизал на сумата от 19 110 лева. По претенцията срещу С. И. за наем в размер на 10 800
лв. за периода от 21.08.2021 г. до 01.09.2024 г. сочат, че видно от издадена от „А“ ЕООД
служебна бележка на С. И. е изплатен наем в общ размер на 16 320 лв., от които за 9 месеца
(месеците октомври, ноември и декември от 2021г„ 2022г. и 2023г.) данъкът не бил удържан
от фирмата, а внасян от наемодателя. За тези 9 месеца дължимият по ЗДДФЛ данък върху
получения доход от наем възлизал на сумата от 486 лева и бил внесен от С. И.. Ответницата
С. И. прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните суми за периода
от 21.08.2021 г. до 16.09.2021 г. В заключение се сочи, че полученият наем от С. И. за
периода от 17.09.2021 г. до 01.09.2024 г. е в размер на 14 996,80 лева.
От фактическа страна съдът установява следното:
По делото е представен Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот №
155, том I, рег. № 5861/1999 г. от дата 19.10.1999 г., сключен между И.Е.В., Б.А.С.,Т.Б.С.,
Е.Б.С., според който съделителката И.Е.В. получава в собствен дял имот с планоснимачен №
1142 от квартал 42 по плана на гр. София, ж.к. „О“ с площ 1 097 кв. м.; имот с
планоснимачен № **** от квартал 42 по плана на гр. София, ж.к. „О“ с площ 491 кв.м. и
имот с планоснимачен № 1145 от квартал 42 по плана на гр. София, ж.к. „О“ с площ 1 342
кв.м.
На 21.02.2001 г. нотариус с рег. № 052 и район на действие Софийски районен съд е
съставил Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 45, том първи,
рег. № 364, нот. дело № 37/21.02.2001 г., с който е признал И.Е.В. за собственица на имот с
планоснимачен № 1142 в квартал 44 по плана на гр. София, ж.к. „О“ с площ 1 097 кв. м.
Според Удостоверение за наследници № 1790/05.10.2021 г., издадено от Столична
община, район „В“ И.Е.В. е починала на 16.04.2021 г. и е оставила за свои наследници Д. И.
В. /съпруг/, И. Д. В. /син/ и Я. Д. В. /син/.
Според Удостоверение за наследници № 1547/31.08.2021 г., издадено от Столична
община, район „В“ лицето Д. И. В. е починало на 21.08.2021 г. и е оставило следните лица за
свои наследници: И. Д. И. /син/ и Я. Д. И. /син/.
С Констативен нотариален акт за собственост № 83, том шести, рег. № 12968, нот. дело
№ 967/2021 г. лицето И. Д. В. е признато за собственик въз основа на наследство на ½
идеална част от поземлен имот с идентификатор № *****.2818.2051 с адрес: гр. София,
район „В“, бул. „П.В.“ с площ от 428 кв. м., заедно с построената в него сграда с
идентификатор № *****.2818.2051.1.
3
На 10.12.2021 г. И. Д. В. в качеството си на дарител е сключил Договор за дарение на
идеални части от недвижим имот с К.Й. И., в качеството й на дарена с предмет ½ идеална
част от поземлен имот с идентификатор № *****.2818.2051 с адрес: гр. София, район „В“,
бул. „П.В.“ с площ от 428 кв. м., заедно с построената в него сграда с идентификатор №
*****.2818.2051.1.
По отношение на извършеното дарение с влязло в сила на 03.08.2023 г. Решение №
3677/06.07.2023 г., постановено по гр. дело № 5784/2022 г. по описа на Софийски градски
съд, I-6 състав същото е обявено на основание чл. 135 ЗЗД за недействително спрямо ищеца
Я. И. за 1/3 идеална част по отношение на дарената сграда с идентификатор №
*****.2818.2051.1.
На 01.11.2012 г. Дирекция „Общински строителен контрол“ при Столична община е
издала Удостоверение № 1170 за въвеждане в експлоатация на строеж: „обслужваща сграда с
магазини“, намираща се в УПИ IX-2051, кв. 45 по плана на гр. София, м. ж.к. „О“, район „В“
с възложител И.Е.В..
Приета по делото е и Скица на поземлен имот № 15-1205484-05.11.2021 г. за поземлен
имот с идентификатор *****.2819.2051, както и Скица на сграда№ 15-1205482-05.11.2021 г.
за поземлен имот с идентификатор *****.2819.2051.1.
На 01.12.2020 г. е сключен между Я. Д. И. и С. П. И. /като наемодатели/ и „А“ ЕООД
Договор за наем на магазин при наемно възнаграждение в размер на 1 200 лв. на месец – чл.
1. Месечната дата за плащане на наема е датата на сключване на договора – чл. 4. В Раздел
IV „Задължения и наемателя“, конкретно чл. 1 е посочено, че наемателят е длъжен да
заплаща на наемодателя сумите съгласно договора. В чл. 4 наемателят е поел задължението
да внася в НАП 10 % от стойността на наема след изтичане на всяко тримесечие. Според чл.
3, раздел VII договорът се сключва за срок от една година. От страна на наемодателите
договорът е сключен въз основа на пълномощно от И.Е.В. и Д. И. В.а, в което е посочено, че
упълномощените имат право да управляват посочените в пълномощното имоти, като същите
могат да отдават под наем целите имоти или отделни части от тях.
На 20.12.2023 г. е сключен Договор за наем на магазина между Я. Д. И. /наемодател/ и
„А“ ЕООД /наемател/ с договорена наемна цена в размер на 1 200 лв. с ден за плащане 20-то
число на всеки месец. Срокът на договора е три години - чл. 3, раздел VII.
По делото е приета и покана от управителя на наемателя „А“ ЕООД отправена на
08.07.2024 г. до И. И., в която е отправено предложение „А“ ЕООД да превежда месечно по
негова банкова сметка в качеството му на ползвател на ½ идеална част от имота сумата от
546 лв. , за която е помолено да бъде пратено удостоверение за банкова сметка, по която да
бъде превеждана сумата.
С Обезпечителна заповед № 557/14.06.2022 г., издадена по ч. гр. дело № 31002/2022 г., с
която е допуснато обезпечение на бъдещ иск на молителя И. И. срещу бъдещия ответник Я.
И. чрез налагане запор върху вземането му, което той получава всеки месец от „А“ ЕООД,
представляващо наемна цена за наетия от дружеството първи етаж от сграда, находяща се в
гр. София, ул. „П.В.“ № 110.
В рамките на първоинстанционното производство е прието като писмено доказателство
и Удостоверение № 790071825461/01.11.2024 г., издадено от ЧСИ с рег. № 790, в което е
посочено, че по обезпечителна заповед от 14.06.2022 г., издадена въз основа на съдебно
определение по ч. гр. дело № 31002/2022 г. по описа на СРС, 176 състав са постъпили по
сметка на съдебния изпълнител следните суми от „А“ ЕООД: 1 124 лв. с дата на плащане
10.05.2023 г. и по 1 092 г., изплатени от търговското дружество за периода 08.04.2023 г. –
09.08.2022 г. Тези суми не били преведени по сметка на взискателя. Не са превеждани суми
в полза на длъжника.
Прието по делото е заверено фотокопие на Решение № 15408/08.08.2024 г., постановено
по гр. дело № *****/2022 г. по описа на СРС, 118 състав, с което е отхърлен предявения от И.
Д. И. иск с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС срещу Я. Д. И. за сумата в размер на 5 000
лв., представляваща припадащия се на ищеца дял от получените от ответника граждански
4
плодове в резултат от отдаване под наем на партерния етаж от сграда с идентификатор
*****.2818.2051.1, находяща се на адрес гр. София, бул. „П.В.“ № 110, за периода от
01.09.2021 г. до 09.12.2021 г. ведно със законната лихва от 23.06.2022 г. до окончателното
изплащане поради изпълнение в хода на процеса до размера от 898, 26 лева, а за разликата
над тази сума до пълният размер от 5 000 лева като недоказан. Със същото решение е
отхвърлен предявения от И. Д. И., иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 56, ал.
1 ЗС срещу Я. Д. И., ЕГН ********** за сумата в размер на 8 500 лв., представляваща
получена наемна цена за отдаване на партерния етаж от сграда с идентификатор
*****.2818.2051.1, находяща се на адрес гр. София, бул. „П.В.“ № 110 в периода от
10.12.2021 г. до 01.06.2022 г., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на
обедняването на ищеца в качеството му на вещен ползвател на 1/2 идеална част от
недвижимия имот ведно със законната лихва от 23.06.2022 г. до окончателното изплащане
поради изпълнение в хода на процеса до размера от 1 558,74 лева, а за разликата над тази
сума до пълният размер от 8 500 лева като недоказан.
Представена е и куриерска разписка, на която е посочено, че подател е К. И. /датата на
подаване – 24.07.2024 г./, а получател е С.М.. В о.с.з. от 25.03.2025 г. процесуалният
представител на ищеца е уточнил, че подател е съпругата на ищеца. Представено е и
съдържанието неа пощенската пратка – Удостоверение от „Първа инвестиционна банка“ АД
за банкова сметка на И. Д. И., в което е посочено, че към 21.02.2025 г. същият е клиент на
банката.
Третото за делото лице „А“ ЕООД е представило платежни нареждания с дати
22.06.2024 г.; 13.09.2024 г.; 08.11.2024 г. 27.04.2022 г.;24.06.2022 г.; 15.09.2022 г.за преводи
към бюджета с основание „Авансов данък наем 3-то тримесечие“ в размер на 324 лв.
Търговското дружество е посочило, че за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. и изплатило на
Я. И. следните суми: по 546 лв. за всеки едни от месеците за периода 01.01. – 31.09. и по 600
лв. за периода 01.10.-31.12. На С. П. И. е изплатило за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г.
следните суми: по 546 лв. за всеки едни от месеците за периода 01.01. – 31.09. и по 600 лв. за
периода 01.10.-31.12. За периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. е изплатило на Я. И. следните
суми: по 546 лв. за всеки едни от месеците за периода 01.01. – 31.09. и по 600 лв. за периода
01.10.-31.12. На С. П. И. е изплатило за периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. следните суми:
по 546 лв. за всеки едни от месеците за периода 01.01. – 31.09. и по 600 лв. за периода 01.10.-
31.12. За периода 01.01.2024 г. – 30.09.2024 г. е изплатило на Я. И. всеки месец по 546 лв.
или общо 4 104 лв. За същия период на С. И. не са изплащани суми.
От приетата по делото справка на НАП, ТД на НАП София, офис „Люлин“ се
установява, че за 2022 г. лицето Я. Д. е декларирал по реда на чл. 50 Закон за данъка върху
доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ доход от получен от „А“ ЕООД доход в размер на
7 200 лв., като за четвъртото тримесечие на годината е заплатил дължимия се върху наема за
този период данък. Същите данни са посочени и за следващата 2023 г. За 2024 г. липсват
данни. По отношение на лицето С. И. е посочено, че на основание чл. 50 ЗДДФЛ е
декларирала, че за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. е получила като наем от „Аи“ ЕООД сума в
размер на от по 7 200 лв. за всяка една от декларираните години. Като данъкът за четвъртото
тримесечие на всяка една от тях е внесен и пратен от деклараторката.
От правна страна съдът намира следното:
Предявените искове са допустими, разгледани по същество са частично основателни.
По отношение на предявения срещу ответника Я. Д. И. иск с правна квалификация чл.
30, ал. 3 ЗС, ищецът следваше да докаже: качеството си на съсобственик на недвижимия
имот, предмет на договора за отдаването му под наем; сключването на договор за наем за
срока, посочен в исковата молба и получаването на наемната цена от ответника Я. И., чийто
общ сбор е в размер на 8 100 лв. за периода 01.06.2022 г. – 01.09.2024 г. Ответникът
следваше да докаже, че е изплатил тази сума на ищеца, както и останалите си възражения
/че за периода 08.2022 г. – 05.2023 г. не му е заплащана наемна цена и че размерът на
дължимото обезщетение следвало да бъде по-нисък с оглед заплатения авансов данък/.
5
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС обезщетение за ползите, от които те са лишени. Идеята на това
правило произтича от принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване.
Понятието "ползи на общата вещ" по смисъла на цитираната разпоредба е включва не само
прякото служене с вещта за задоволяване на лични и семейни нужди, но и съответните
квоти от естествените и граждански плодове, които тя дава, както и увеличенията в нейната
стойност, дължащи се на извършени подобрения. Касае се за такова служене със съсобствена
вещ, при което последната се използва като средство за производство или стока и която
съсобственикът, който я ползва, събира някакви доходи от нея.
По силата на наследствено правоприемство И. И. и Я. И. станали съсобственици на при
равни дялове на сграда с идентификатор № *****.2818.2051.1, на чийто първи етаж се
намира площта, която е отдадена под наем за магазин на „А“ ЕООД. На 10.12.2021 г. ищецът
е прекратил съсобствеността с първия ответник като е прехвърлил своята идеална част от
сградата на трето лице като дарение. Този акт е обявен за недействителен спрямо Я. И. за 1/3
идеална част от прехвърлената ½ идеална част с влязло в сила на 03.08.2023 г. Решение №
3677/06.07.2023 г., постановено по гр. дело № 5784/2022 г. по описа на Софийски градски
съд, I-6 състав същото е обявено на основание чл. 135 ЗЗД. В случая това е ирелевантно, тъй
като независимо какво е качеството на ищеца – съсобственик или вещен ползвател, то на
него във всички случай му се дължи обезщетение за нарушеното му право да получи доходи
от имота. В първия случай на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, а във втория на основание чл. 56,
ал. 1 ЗС. За процесния период ищецът е съвместявал и двете си качества.
Доказа се и наличието на Договор за наем с наемател „А“ ЕООД по отношение на първи
етаж от сграда с идентификатор № *****.2818.2051.1. За исковия период по отношение на
първия ответник Я. И. 01.06.2022 г. – 01.09.2024 г. е бил в сила Договор за наем на магазин
от 01.12.2020 г., който е сключен между упоменатото търговско дружество и лицата Я. Д. И.
и С. П. И.. В договора не е споменато, че те действат по пълномощие, но за процесния
период това е неотносимо, тъй като преди неговото начало пълномощното е прекратено
поради смърт. Срокът на сключения договор е едногодишен, но в настоящето производство
не е въвеждано възражение за липсата на такъв за следващите две години. Вторият Договор
за наем на магазин е с дата 20.12.2023 г., но с тази особеност, че е сключен само с Я. И. като
наемодател. И по двата наемни договора наемната цена е в размер на 1 200 лв. месечно.
По делото се установи, че ответникът Я. И. е получавал половината от нея. По
отношение на направеното от него възражение с отговора на исковата молба, че за периода
08.2022 г. – 05.2023 г. не е получавал наема, тъй като той е запориран въз основа на
обезпечителна заповед и сумите са превеждани от „А“ ЕООД на ЧСИ, следва да се приеме
за неоснователно. Действително по делото е постъпила информация, че към 01.11.2024 г.
сума в общ размер на 10 952 лв. е преведена от „А“ ЕООД по специалната сметка на ЧСИ с
рег. № 790 и същата, съгласно негово удостоверение от тази дата не е преведена нито на
взискателя, нито на длъжника. Удостовереното е в официален документ по смисъла на чл.
179, ал. 1 ГПК. Същевременно по делото е постъпила справка от НАП, ТД-София, офис
„Люлин“ от дата 24.04.2025 г., според която данъчно задълженото лице Я. И. е декларирал
по реда на чл. 50 ЗДДФЛ, че за 2022 г. и 2023 г. е получавал наем в общ размер на 7 200 лв.,
който общ размер разделен на 12 съответства на по 600 лв. на месец. Справката от НАП е
също официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, но нейната дата е по-ново
спрямо справката на ЧСИ с рег. № 790, която е от 01.11.2024 г. Справката от НАП е въз
основа на подадени декларации по реда на чл. 50 ЗДДФЛ от Я. И. и поради това следва да се
прием, че в периода 2022 г. – 2023 г. той действително е получавал половината от наемната
цена по двата договора за наем, като за 2024 г. съдът взема предвид справката на „А“ ЕООД
от 16.04.2025 г., в която е посочено, че Я. И. е получавал за първите девет месеца по 546 лв.
като месечен наем по сключения между страните договор. Страните са взели становище по
справката и никоя от тях не я е оспоР.
Основателно се явява възражението на ответника Я. И., че действително получената от
него сума е в размер по –нисък от твърдения от ищеца. Това е така, тъй като върху наема е
заплащан данък общ доход. За една част от периода той е заплащан от „А“ ЕООД, а за друга
6
от самия наемодател. От съвкупната преценка на справката от „А“ ЕООД с вх. №
136311/16.04.2025 г. и на справката на НАП, ТД – София, офис „Люлин“ с вх. №
153346/30.04.2025 г. се установява, че за периода 01.06.2022 г. – 01.09.2024 г. ответникът Я.
И. е получавал половината от договорената в двата договора наемна цена в размер на 600 лв.
Действително получената от него сума за процесния период е в размер на 7 290 лв., като за
горницата до пълния предявен размер от 8 100 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно е възражението на ответника Я. И., че предявеният срещу него иск е
частично неоснователен, като погасен по давност, с изтичане на тригодишния срок по чл.
111, б. "в" от ЗЗД. Присъдените на ищеца суми по чл. 30, ал. 3 ЗС не са наем или друго
периодично плащане, за да се погасят с изтичане на тригодишен срок. Между
съсобствениците тези суми имат характер на обезщетение, което се погасява с общата
петгодишна давност, която не е била изтекла към момента на предявяване на исковата молба
(17.09.2024 г.), защото с нея се претендират суми, считано от 01.06.2022 г.
По отношение на предявения от ищеца срещу ответницата С. П. И. иск с правна
квалификация чл. 59 ЗЗД.
В тежест на ищеца беше да докаже: увеличение на имуществото на ответницата;
намаляване на неговото имущество /обедняване/; връзка между обогатяването и
обедняването, както и липса на правно основание за обогатяването и обедняването. В
тежест на ответницата бе да докаже основание за имуществено разместване.
По делото се доказа, че С. И. няма дял в съсобствеността върху сграда с идентификатор
№ *****.2818.2051.1. Както бе отбелязано в сключения на 01.12.2020 г. договор не е
отбелязано, че тя действа по пълномощие на тогавашните собственици, поради което съдът
счита, че тя е сключила договора в лично качество. Периодът на исковата претенция спрямо
ответницата С. И. е 21.08.2021 г. – 01.09.2024 г. Неоснователно се претендира същата да
дължи обезщетение на ищеца И. И. за периода 01.01.2024 г. – 01.09.2024 г., тъй като по
делото липсват доказателства тя да е страна по втория договор от 20.12.2023 г. Това се
установява от съдържанието на втория договор, от справките на третите за делото лица „А“
ЕООД и НАП.
В съдържанието на договора липсва конкретизация за началния му срок, предвид на
което следва се приеме като такъв датата на сключването му – 20.12.2023 г. Този извод е
съобразен и с постигнатата между страните договорка в чл. 4, Раздел втори – месечната
дата за плащане на наема да е датата на неговото сключване. Т.е. основателността на
претенцията на ищеца спрямо ответницата С. И. следва да се преценява на следващо място
за периода 21.08.2021 г. – 19.12.2023 г. От съвкупната преценка на справката от „А“ ЕООД с
вх. № 136311/16.04.2025 г. и на справката на НАП, ТД – София, офис „Люлин“ с вх. №
153346/30.04.2025 г. се установява, че за посочения период ответницата С. И. е получавал
половината от договорената в двата договора наемна цена в размер на 600 лв. В приетия от
съда за основателен период има 27 пълни месеца и общо двадесет и девет дни /десет от м.
август 2021 г. и деветнадесет от м. декември 2023 г./. След приспадане на заплатения данък и
сумиране на чистия месечен доход от наемна вноска и пропорционално разделяне на
чистата сума на 29 дни /269, 99 лв./, дължимата от ответницата С. И. сума е в размер на
7 599, 99 лв., като за горницата над нея до пълния предявен размер от 10 800 лв. искът
следва да бъде отхвърлен.
По изложените вече съображения възражението за настъпила давност следва да бъде
оставено без уважение, тъй като и тук се касае за обезщетение, което е различно плащане от
това за наемна вноска по договор за наем и приложимата давност е пет години, която към
датата на подаване исковата молба не е изтекла.
Не се доказа горните суми да са изплатени от ответниците. Въпреки направените опити
от страна на наемателя и наемодателите да уредят финансовите си задължения с ищеца, И.
И. не им е оказал съдействие. Представената от него куриерска разписка за изпратена
банкова сметка на ответниците, по която да му преведат дължимите суми е с дата на взимане
24.07.2024 г. Представеното от ищеца удостоверение за банкова сметка, което се твърди от
7
него, че е изпратено на ответниците на 24.07.2024 г. е с дата на издаване 21.02.2025 г.,
предвид посоченото разминаване съдът не би могъл да приеме, че ищецът е оказал
съдействие на ответниците да си получи търсените суми. Това обстоятелство обаче не ги
освобождава от задължението им, а се отнася до забавата на ищеца като кредитор.
Съдът намира, че претенцията на ищеца за солидарно осъждане на ответниците е
неоснователна. Законовата уредба на този институт на договорната право се намира в чл.
121, ал. 1 ЗЗД, според чиято дефиниция солидарните задължения възникват по силата на
закона или когато тя е уговорена. За да обоснове своето твърдение за възникнала
солидарност той се позовава на чл. 32, ал. 2 СК. На първо място ищецът не доказва
ответниците да са съпрузи и съответно ако бяха такива кой режим намира приложение. На
следващо място претенцията спрямо ответниците е на извъндоговорно основание – общо
спрямо ответницата и специално – спрямо ответника. В този случай те не „поемат
задължение“ за задоволяване нуждите на семейството си.
Тъй като солидарността е по-тежката форма на договорна отговорност, при липса на
основание за нейното пРгане, съдът не е освободен да се произнесе по по-леката форма на
отговорност – разделната, която намира приложение в процесния случай.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът И. И. претендира 642, 60 лв. – държавна такса и 2 500 лв. адвокатско
възнаграждение. Процесуалният представител на ответниците е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и е счел за недоказано плащането му, тъй
като ищецът по други дела доказал ниски доходи и бил освободен от държавни такси а по
това дело заплащането не било отразено в договор, а в лист хартия. Следва да бъде
отбелязано, че искането на ищеца за присъждането на адвокатското възнаграждение е
подкрепено с Договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че на датата на
неговото сключване – 24.01.2025 г. клиентът е заплатил на посочената в него адвокатка 2 500
лв. възнаграждение. От друга страна съдът не би могъл да изследва дали действително тези
пари са платени, тъй като това е договор, който не е предмет на спора, т.е. не е предмет на
делото. Основателно е направеното възражение за прекомерност. Съдът счита, че
адвокатското възнаграждение следва да е в размер на 2 101 лв. Съобразно уважената част от
иска ответниците Я. И. и С. И. следва да бъдат осъдени на основание чл. 78, ал. 1 да
заплатят на ищеца Илия И. сумата от 506, 26 лв. – заплатена държавна такса и 1 655, 23 лв. –
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Ответникът Я. И. претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 700
лв., за чието плащане са представени доказателства. Ответницата С. Илева претендира
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., за чието плащане са
представени доказателства. Претендират и възстановяването на заплатена държавна такса в
размер на 5 лв. за издадено удостоверение. Ищецът е направил възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Съдът счита това възражение за неоснователно, тъй като
делото е със сравнително голям материален интерес, претендирано е заплащането на
обезщетения, формирани от наемни вноски, които са за средно дълъг период от време.
Адвокатът на ответниците е подал обоснован отговор на исковата молба, в който е извършил
математически изчисления и е направил доказателствени искания, явил се е на всички
открити съдебни заседания по делото. Ищецът И. И. следва да бъде осъден да заплати на
ответника Я. И. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 70 лв. – адвокатско
възнаграждение. Ищецът И. И. следва да бъде осъден да заплати на ответницата С. И. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 266, 67 лв. – адвокатско възнаграждение. Ищецът
следва да заплати на двамата ответници и сумата от 1, 06 лв. – държавна такса за издадено
съдебно удостоверение.
Возим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА Я. Д. И., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. София, ул. „Х.Б.“ № 2, ет. 6,
офис 27 да заплати на И. Д. И., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „Р“ № 4 на
основание чл. 30, ал. 3 ЗС сума в размер на 7 290 лв., представляваща обезщетение за 1/ 2
припадаща му се идеална част от получен от И. И. в периода 01.06. 2022 г. – 01.09.2024 г.
наем от съсобствен имот с адрес: гр. София, район „В“, бул. „П.В.“ № 110 с идетификатор №
*****.2818.2051.1, заедно със законна лихва от 17.09.2024 г. /датата на подаване исковата
молба/ до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над уважената част до
пълния предявен размер от 8 100 лв., представляваща обезщетение за 1/ 2 припадаща му се
идеална част от получен в периода 01.06.2022 г. – 01.09.2024 г. наем от съсобствен имот с
адрес: гр. София, район „В“, бул. „П.В.“ № 110 с идентификатор № *****.2818.2051.1,
заедно със законна лихва от 17.09.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С. П. И., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. София, ул. „Х.Б.“ № 2, ет. 6,
офис 27 да заплати на И. Д. И., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „Р“ № 4 на
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 7 599, 99 лв., представляваща обезщетение за 1/
2 припадаща му се идеална част от получен от С. И. без основание в периода 21.08.2021 г. –
19.12.2023 г. наем от съсобствен имот с адрес: гр. София, район „В“, бул. „П.В.“ № 110 с
идентификатор № *****.2818.2051.1, заедно със законна лихва от 17.09.2024 г. /датата на
подаване исковата молба/ до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
уважената част до пълния предявен размер от 10 800 лв., представляваща обезщетение за 1/
2 припадаща му се идеална част от получен в периода 20.12.2023 г. – 01.09.2024 г. наем от
съсобствен имот с адрес: гр. София, район „В“, бул. „П.В.“ № 110 с идентификатор №
*****.2818.2051.1, заедно със законна лихва от 17.09.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Я. Д. И., ЕГН ********** и С. П. И., ЕГН ********** и двамата със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Х.Б.“ № 2, ет. 6, офис 27 да заплатят на И. Д. И., ЕГН ********** с
адрес: гр. София, ул. „Р“ № 4 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 506, 26 лв. –
заплатена държавна такса и сумата от 1 655, 23 лв. – адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство.
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „Р“ № 4 да заплати на Я. Д.
И., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. София, ул. „Х.Б.“ № 2, ет. 6, офис 27 на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 70 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „Р“ № 4 да заплати на С. П.
И., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. София, ул. „Х.Б.“ № 2, ет. 6, офис 27 на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 266, 76 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „Р“ № 4 да заплати на Я. Д.
И., ЕГН ********** и С. П. И., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Х.Б.“ № 2, ет. 6, офис 27 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1, 06 лв. – държавна такса
за издадено съдебно удостоверение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9